Случката е следната.От няколко сутрини(от както е по-топло) учителките на една-две групи сабират децата на двора.Оставих малкия,постоях няколко минути да видя,че се заиграва и тръгнах към къщи.Излязох от двора на градината,бях извървяла десетина метра и чух детето си да плаче и да бяга към мен.Започнах да го успокоявам и тръгнах обратно към градината.Децата от нашата група вече ги нямаше отпред.Заобиколих градината и ги настигнах за път към площадката на която правят гимнастика.Учителката дори не беше разбрала .Стъписах се.Не искам да си мисля какво можеше да стане ако не ме беше настигнал.Иска ми се да мисля,че ако не ме виждаше нямаше да хукне така навън сам.Учителката е страхотна,не искам да я обвинявам в нищо,но ме е страх да не се случи отново.Кажете ми как по-тактично да им предложа да участва и леличката в разходките им на вън.Учителката да ги води отпред,а леличката да ходи след колоната и да следи някое да не хукне.Или нещо подобно