Публикувана: 23 юни 2009, 11:48 ч.
Последно мнение: 30 юни 2009, 17:27 ч.

нещо като зов за помощ...

4 493
68
1

Гост

Отговори

# 60 25 юни 2009, 22:01 ч.

Германия
Мнения: 240

Ох, разплаках се, като прочетох темата. Sad

Не съм била нито омъжена, нито сме имали деца, но съвсем наскоро преживях раздяла с много подобен на гореописания човек...Направих огромна жертва заради него,чийто последици най-вероятно ще си нося цял живот, а той ме заряза точно, когато най-много се нуждаех от него, защото просто не можах да му дам сто процентовата свобода, която искаше. И сега съм на дъното, и не знам как да намеря сили да продължа..Съжелявам, че оспамих темата, но просто имах нужда да споделя. Sad

# 61 25 юни 2009, 22:13 ч.

ЯМБОЛ
Мнения: 1 022

Ако имаше повечко работа,нямаше да се самовглъбяваш толкова и да анализираш.Позволила си той да стане твоята вселена и само това гледаш.Запълни си разумно времето и престани да дебнеш човека.Смятам,че репликата за мазането на гърба сама си я предизвикала и на негово място още повече щях да ти кажа.Имаш ли чувство за хумор или някъде си го закопала дълбоко.Гледай по-ведро и спешно си намери работа!

# 62 26 юни 2009, 10:45 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Ментолка, бях в твоето положение още повече имах причини да подозирам - беше гафил
истината е, че нещата са в нашите глави повече отколкото в техните гащи!
когато тръгнах на работа нещата се оправиха - честно казано вече не завися от неговото присъствие и от него дори....иначе преди денят ми се въртеше около него и детето!
хванах се оня ден, че нямам и желание да му ровя и гледам - има ли нещо или не....онова бреме на побърканост идващо от твърде много свободно време и от твърде много зависимост от него - изчезна!

но не виждам ти как седейки в къщи ще оправиш себе си...аз не можах, не знам дали някой реално може да сътвори такова чудо....
желая ти успех
повярвай 90% от проблемите са в главата ти ... и да има нещо - самата ти ще си наляла не малко масло в огъня на неговите чувства и емоции, за да се е стигнало до тук

п.п. прощавай но връзката ви е истерична от самото си начало....и ти имаш навик да си "вдигаш" чукалата....налегни си малко д-то и бъди по-търпелива и по-зряла в решенията си, обосновавай ги още повече вече и детето ще носи последици от твоите решения

# 63 26 юни 2009, 11:02 ч.

Мнения: 1 280

Цитат на: catnadeen в пт, 26 юни 2009, 10:45

п.п. прощавай но връзката ви е истерична от самото си начало....и ти имаш навик да си "вдигаш" чукалата....налегни си малко д-то и бъди по-търпелива и по-зряла в решенията си, обосновавай ги още повече вече и детето ще носи последици от твоите решения

Абсолютно съгласна. Казвам го от личен опит. В един момент писва това "Иди си ела си" и нещата приключват "тъпо"

# 64 30 юни 2009, 10:27 ч.

Мнения: 151

И аз бях в този филм... опитвах се да не му показвам ревността си, да му давам свободата, която искаше...щом стигнах дотам че един 1ви януари (след като и навръх Нова Година беше нощна смяна и си бяхме сами) го оставих целия ден да се весели с приятели (нямало да има жени с деца, а бил обещал). Два или три вечера излизаше седмично все "с приятели" и се връщаше след полунощ. Не сме се карали за това, не съм го правила на въпрос макар че отвътре аз си знам какво ми беше и пак заради тази идея: нека да има свобода, да не се чуства подтиснат и задушаван от мен, да си има свое пространство. Е, до какво доведе това - разделихме се.
Мъж, който обича семейството ще предпочете да прекарва по-голяма част от свободното си време с него!
Не искам да абсолютизирам.. незнам и решението...но заставам до Бърди в идеята че една раздяла ще ги отдалечи още повече...най-малкото няма да помогне.
Това дето щял да се осъзнае като ме види обградена от вниманието на други, залисана в работа и т.н поне при мен не проработи...дори тръгна още по смело да гуляе.
Ментолке, дано твоя случай не е такъв bouquet

Споделих това,само за да се знае че с тази стратегия филмът не винаги има добър край Tired

# 65 30 юни 2009, 12:41 ч.

Тези дни се въздържах да пиша.
Пак много говорихме, виждам, че има желание нещата да стават. Даже /забележете!/ ме покани на прословутото парти. Обаче снощи се прибра, озъби ми се нещо и аз пак се сдухах. Хем казах, че съм много чувствителна напоследък и трябва малко по-лекичко да я караме. Но няма как повече да правя забележки, защото ще излезе, че все мрънкам. От своя страна се старая да бъда добра и да се опитвам и аз да влизам в неговите обувки.
Категорично не мисля, че отдалечаването ще реши проблемите. Нито нарочно предизвикана ревност. Аз всъщност знам рецептата, трябва само и той да има желание да я прилага - искам внимание в рамките на нормалното. Дребничките неща, които те карат да се чувстваш спокоен и щастлив. Той направи няколко такива крачки, аз го поощрих и казах, че ето това е начинът...Сега остава да тръгнем по точно този път. Двамата.

# 66 30 юни 2009, 16:00 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

ментолка, жена затворе у дома иска мноооого повече внимание от тази дето си го получава навън по цял ден
повярвай от опит знам - била съм в твоите обувки

# 67 30 юни 2009, 16:09 ч.

София
Мнения: 3 648

Тръгването на работа ще помогне на Ментолка, на мъжа и незнам. раздялата ще помогне, ако има какво да се връща. При нас съм сигурна, че щеше да помогне. понякога ме е яд, че не го изгоних на мига, както първосигнално реших, защото съм сигурна, че щяхме да сме на съвсем друго ниво сега. може би със сериозно поразклатено доверие, но заедно. Но пак си зависи от човека и какво точно става. Индивидуално е.

# 68 30 юни 2009, 17:27 ч.

София
Мнения: 9 517

Темата ме натъжи и ме върна много, много години назад... Така се разпадна първия ми брак, само дето нямаше деца. Всичко започна по същия начин, постепенно всеки получи личното си пространство, то толкова се разрастваше, че накрая зейна пропаст между нас. Обичах го дълго време след като всичко се разпадна, и той ме обичаше, дори замина за чужбина и все още ми звъни по телефона, да види как съм, 12 години по-късно.
Защо се включих? Подкрепям абсолютно Бърди - зарежете личното пространство, правете нещата заедно, иначе няма да се получи. Вече не вярвам в личното пространство - когато си избрал човека, с който да живееш, трябва да живееш с него, не сам. Още повече когато има деца - тези деца искат майка си и баща си. Много е лесно да отидеш да разпуснеш след работа с колеги, трудно е да поемеш семейните си отговорности.
Съзнавам, че не ти помагам, за което много съжалявам.

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Консултации с адвокат

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Причина:

Причина: