"Вече ще вляза в лудницата"

  • 3 074
  • 37
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
Момичета, не знам вие как сте, но на мен ми писна. Писна ми от неприятности, проблеми,"извиване на ръце", притискане до стената, да използват слабостите ми(детето), за да ме наказват, да ме критикуват, да ме отхвърлят, да ме обиждат, де не оценяват нещата който правя, все да ме упрекват че аз съм лошата, че за всичко съм виновна, че на всички преча.. Писна ми вече, ще вляза в лудницата, не издържам. Нервите ми са до краен предел. newsm45

# 1
  • Blagoevgrad
  • Мнения: 29
Що така,бе мацка? Всеки има моменти, когато изпушва, ама ти нещо съвсем отчаяна ми се виждаш. Горе главата, не падай духом!  Всеки проблем има решение. Hug

# 2
  • София
  • Мнения: 5 074
Със сигурност няма да влезеш в лудницата, щом си влязла в нашия форум  Laughing
Ще си излееш душата, ще се напишат един куп съвети, от които ще извлечеш полза, все едно си била на безплатен психолог.
Тъй, че споко, попаднала си на точното място.

# 3
успокой се,събери всичките си сили и покажи на всички коя си и че ти също си човек

# 4
Що така,бе мацка? Всеки има моменти, когато изпушва, ама ти нещо съвсем отчаяна ми се виждаш. Горе главата, не падай духом!  Всеки проблем има решение. Hug
Не мога вече, тази многогодишна психологическа агресия ми отнема силичките.Изтощена съм. По някога ми иде да седна в една лодка и да се оставя на течението. там където ме отведе, далече от всичко, далеч от този свят.Единственото което ще взема със себе си е детето ми, нищо друго не искам, просто вече се нуждая да ми се случват хубави неща в този скапан живот.

# 5
  • Мнения: 2 448
Така като чета, положението е много напечено. Хвани си любовник.  Party

# 6
  • Blagoevgrad
  • Мнения: 29
Явно е дошъл моментът, в който трябва да преосмислиш много неща. Всеки има такъв момент, но не трябва да се отчайваш. Казваш, че имаш дете- то не е ли най-големия стимул, който човек може да има? Звучиш ми много зле, става ми мъчно за теб, но кажи как мога да ти помогна? За каква агресия говориш? Може би, ако споделиш, наистина ще можем да ти помогнем, мила!

# 7
  • Мнения: 20
Явно много ти е паднало пердето.Споко едва ли има човек,който да не е изпадал в подобен период.И аз съм го имала.Може би няма да е зле да споделиш проблемите си.Ще получиш съвети пък и ще ти олекне.

# 8
Чувството за отхвърляност ме убива, най-вече от собсвените си родители. По някога се питам "Защо всъщност са ме създали???" newsm78

# 9
  • Мнения: 121
Трябва да се бориш заради детето си. В такъв случай най - лошото е, че не можем да си избираме родителите си.

# 10
  • Blagoevgrad
  • Мнения: 29
Чувството за отхвърляност ме убива, най-вече от собсвените си родители. По някога се питам "Защо всъщност са ме създали???" newsm78
Няма значение защо са те създали, а какво ще направиш ти с живота си! Той е твой и само ти решаваш как да го живееш! Много хора не се разбират с родителите си, но не им е голяма драма. И пак : ГОРЕ ГЛАВАТА!

# 11
  • Мнения: 121
Нямаш ли подкрепа поне от някой друг?

# 12
  • Мнения: 2 448
Чувството за отхвърляност ме убива, най-вече от собсвените си родители. По някога се питам "Защо всъщност са ме създали???" newsm78

Ти си зависима от тях ли? Не е ли време да пораснеш? Хубави лоши, не си ги избираме родителите, по важното е, че след определена възраст можем дори да ги игнорираме, ако се наложи.

# 13
Да, преусмислям живота си?. Много пъти го направих. Родителите ми се разведоха когато бях в 4-ти клас. Всичко си спомням. Но, си задавам въпроса - Защо аз трябва да нося бремето на тяхните грешки?
Не, не съм зависима от тях. Работя от 16 г възраст. Постигнах толкова колкото да отглеждам детето си и да имам самостоятелен бизнес. Но друг е проблема. Когато имаш пари, всичко е ОК, дори в очите на родителите си, но когато изпаднеш в ситуация, ставш лошия, некадърния, присмиват ти се, унижават те, неспособен си. Просто ти не си човек. Трябва да роболебничиш, за да бъде всичко ОК.Да се чувсстват велики, тяхното надмощие (не само на родителите), а и на близките свързани по един или друг начин с теб, да парадира със своите успехи.

# 14
  • Мнения: 2 448
Живота е такъв. Ако ще те успокои, не си единствена в това, повярвай. След като си направила това, което описваш, последното нещо, което трябва да мислиш е за лудницата. Не им се връзвай.

# 15
Нямаш ли подкрепа поне от някой друг?
Друг ли мила нямам
Аз и детето сме на този свят сами Другото е измама

# 16
  • Blagoevgrad
  • Мнения: 29
Pasinet много точно го е казала, вслушай се! Всъщност, защо ти трябва оценката на родителите ти?

# 17
Pasinet много точно го е казала, вслушай се! Всъщност, защо ти трябва оценката на родителите ти?
Оценка ли??? Ако собсвения ти родител не те оцени, тогава кои би могъл да го направи?????Едва ли, щом самите те показват с поведението си точно обратното.

# 18
  • Мнения: 121
Нямаш ли подкрепа поне от някой друг?
Друг ли мила нямам
Аз и детето сме на този свят сами Другото е измама

 Щом няма, значи трябва да си още по - силна за да даваш пример на детето. Пожелавам ти най - искрено скоро всичко да се оправи.

# 19
  • Мнения: 2 448
Pasinet много точно го е казала, вслушай се! Всъщност, защо ти трябва оценката на родителите ти?
Оценка ли??? Ако собсвения ти родител не те оцени, тогава кои би могъл да го направи?????Едва ли, щом самите те показват с поведението си точно обратното.

Е, ако не ни оценят родителите да вземем да умрем ли?
Винаги можем да срещнем хора, които да ни ценят. Не трябва да си навиваме на пръста, че щом най близките ни не виждат положителните ни страни, значи ги няма или никой друг няма да ги забележи. Можем да сме оценени от хора, от които най малко го очакваме. Освен това можем и сами да видим от къде сме тръгнали и какво сме постигнали и да се чувстваме добре от това.

# 20
Нямаш ли подкрепа поне от някой друг?
Друг ли мила нямам
Аз и детето сме на този свят сами Другото е измама

 Щом няма, значи трябва да си още по - силна за да даваш пример на детето. Пожелавам ти най - искрено скоро всичко да се оправи.
Благодаря, но там е проблема, че от съвкупноста от отбсоятелства, съм изтущена. Енергията и силата която трябва да дам на нея я разпилява за да отблъсквам ударите, за да предпазя както нея, така и себе си. Искам покой и щастие, искам, мир и любов, искам елементарни житейски неща в живота от които да черпя полижителна енергия за да я предавам и на нея.

# 21
  • Мнения: 804
Споко бе човек! Самотната събота вечер е лош съветник. По нощите всичко изглежда по-страшно и по-самотно. Пий едно малко, пусни си музиката, която обичаш ... И цигара дори си запали...
Утре пак помисли, сложи кантара и тогава ще видим. Никога и нищо не е безнадеждно.
И майната им на родителите ти, не мисли за стари неща и не изкупувай чужди грешки.

# 22
Споко бе човек! Самотната събота вечер е лош съветник. По нощите всичко изглежда по-страшно и по-самотно. Пий едно малко, пусни си музиката, която обичаш ... И цигара дори си запали...
Утре пак помисли, сложи кантара и тогава ще видим. Никога и нищо не е безнадеждно.
И майната им на родителите ти, не мисли за стари неща и не изкупувай чужди грешки.
Може и да си права. Но всичко оказва своето отражение.

# 23
  • Blagoevgrad
  • Мнения: 29
Права е Бабилия, утрото е по-мъдро от вечерта! Много си черногледа,така положителна енергия няма да усетиш! Родителите не са ти единственото обкръжение, предполагам? Ако те карат да се чувстваш толкова зле, игнорирай ги,не се измъчвай!

# 24
  • Мнения: 6 713
Човек сам избира приятелите си, но роднините - не.
Понякога с роднините може да си абсолютно несъвместим, различен, отдалечен.

# 25
  • Мнения: 202
Николина, казваш си майната им на всички и горе главата , живота си е твой и си го живей както ти е кеф.

# 26
  • някъде другаде
  • Мнения: 629
Бори се за себе си и детето ти и не търси ничие одобрение.

# 27
  • Мнения: 686
Не се терзай за родителите си,щом те така се отнасят с теб.Не ги търси,не им говори,ако малко им пука за теб-те ще те потърсят.Не се ядосвай с хора,които не те оценяват,събери всичката сила,която имаш и я насочи напред.Вдигни гордо глава,бъди безкомпромисна към тези,които се опитват да те наранят.
Не казвай:"Нямам стимул".Имаш-твоето детенце!Какво виждаш в очите на детето си:обич,възхищение,топлина-а какво друго ти трябва?Каква по-голяма оценка от тази?

Последна редакция: нд, 05 юли 2009, 09:08 от Мама Яни

# 28
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 243
Оценка ли??? Ако собсвения ти родител не те оцени, тогава кои би могъл да го направи?????
Е, ако не ни оценят родителите да вземем да умрем ли?
Винаги можем да срещнем хора, които да ни ценят. Не трябва да си навиваме на пръста, че щом най близките ни не виждат положителните ни страни, значи ги няма или никой друг няма да ги забележи. Можем да сме оценени от хора, от които най малко го очакваме. Освен това можем и сами да видим от къде сме тръгнали и какво сме постигнали и да се чувстваме добре от това.

 yes yes yes
43   Популярни / Клюкарник / Re: самочувствена  : Понеделник, 24 Ноември 2008, 22:53  
Съгласна съм с Жаве. Ако опорите ти се
килнат, самочувствието ти грохва и то,
шом като все пак само те са го подпирали.
Опорите е задължително да са вътре в теб!
Наричай го самолюбие, както щеш го наричай,
говори за преминаване на границите и колко
би било пагубно това преминаване. Обаче, ако
те задоволява да си такъв, какъвто си, си струва
и граници да преминеш, и да се обичаш, и всичко.
Другото е чувство за малоценност, незначителност.
"Ах, горката, добре, че ме харесват, иначе съм нула."
Имате ли достатъчно смелост да си го кажете. Аз не.
На мен ми стига собствената ми обич, другите просто
са отражението ми. Дали ги има, е само случайност.
 
Цитат на Лиска
 

# 29
  • Мнения: 233
понякога важи и "защо са ти врагове като си имаш такива роднини"абстрахирай се от тях.ако имаш възможност заживей отделно от тях и ги игнорирай.човек не може да избира близките си.заради детенцето трябва да си силна.

# 30
  • София
  • Мнения: 15 469
Оценка ли??? Ако собсвения ти родител не те оцени, тогава кои би могъл да го направи?????Едва ли, щом самите те показват с поведението си точно обратното.
Хехе, защо търсиш оценяване от родителите?Родителите винаги са критични, но не го правят за лошо, те си мислят,че така правят добро.То и децата не признават никога заслугите на родителите си.

# 31
Оценка ли??? Ако собсвения ти родител не те оцени, тогава кои би могъл да го направи?????Едва ли, щом самите те показват с поведението си точно обратното.
Хехе, защо търсиш оценяване от родителите?Родителите винаги са критични, но не го правят за лошо, те си мислят,че така правят добро.То и децата не признават никога заслугите на родителите си.
Защото съм тяхната плът и кръв, защото са ми родители, защото в труден момент се нуждая от тяхната подкрепа, да кажат две топли думи "Не се притеснявай, всичко, ще се оправи, каквото и да е , НИЕ сме стеб."
Не можеш да игнорираш родителите си, те винаги остават най-близки до теб. По един или друг начин , връзката никога не може да се скъса.

# 32
  • София
  • Мнения: 15 469
Може би, според тях това е начина да те накарат да се вземеш в ръце, тяхната подкрепа или подбутване, те така го разбират. А на теб да ти се струва,че не те разбират и подкрепят. (Не знам подробностите, които те тормозят). И аз действам на този принцип, за да накарам дъщерята да се замисли, как изглежда нейното държание от страни, да я предизвикам да действа, не само да седи и да се самосъжалява.Ама не съм я била обичала, а брат и и сестра и съм обичала повече.Няма такова нещо, отношението ми към тях може да е различно, но обичта ми е еднаква.

# 33
  • Мнения: 2 401
Мацка, я им е.и п...а майна на всички, тегли им по една звучна в лицето и ги разкарай от живота си, поне за известно време. Знаеш ли как ще ти олекне. Силичките ще се върнат, доброто настроение и вярата в успеха - също. Ще видиш как ще заприпкат после около теб и то със съвсем различно отношение. Успех!

# 34
  • на майната си
  • Мнения: 425
Защото съм тяхната плът и кръв, защото са ми родители, защото в труден момент се нуждая от тяхната подкрепа, да кажат две топли думи "Не се притеснявай, всичко, ще се оправи, каквото и да е , НИЕ сме стеб."
Не можеш да игнорираш родителите си, те винаги остават най-близки до теб. По един или друг начин , връзката никога не може да се скъса.

Всеки, който не оценява това което правя - добро или лошо и не усещам подкрепа е в игнор листата, включително родител. ДА - можеш да игнорираш, НЕ - не са длъжни да подкрепят само защото са родители. Преди това са хора. Мрънкащите и недоволните прехвърлят това в/у децата си, позитивните - подкрепят. За жалост няма у-ще за родители и не всеки постъпва правилно. Точно поради тази причина идва време, в което може и трябва да спрем да търсим одобрението им, ако се чувстваме недооценени и подтискани.
Единственото одобрение, което трябва да те интересува, според мен, е в очите на детето ти и евентуално човек с когото живееш.

# 35
  • Мнения: 1 749
Ако това ще те успокои,ще ти кажа,че не си сама в нещастието си .Моята родителка никога не ми е казала една добра дума,в най-тежките ми моменти предпочита да застане срещу мен.Никога не получих одобрението й.Спрях да го искам отдавна.Всичко,което правя,за нея е излишно,глупаво,малоумно.Сега гледа да глези внучка си с играчки,като че не си спомня как опря глава на масата,когато разбра,че ще имам дете.На 300 км от дома си ,в който исках да се завърна,когато в 6ти месец имах огромна нужда от майка,тя предпочете да ми каже да си раждам там,където съм,за да ги оставя с мъжа й намира в широкия апартамент.
Но понеже съм отвратителен характер,реших,че няма да позволя на който и да е,пък бил той и майка ми да ме мачка така.И оттогава,от момента,в който взех това решение,за мен тя не съществува като родител а просто като нещо,с което се налага да се боря еди-колко си пъти в седмицата.Имам своето семейство,имам дъщеря си,имам своя мъж,друго не ми трябва.Оценката й за мен не ме интересува! Дори да бях сама с детето си,пак не бих очаквала каквото и да било от родителката си.Или от който и да е друг.
Живота допуска само най-силните.Бъди една от тях.

# 36
  • Лондон
  • Мнения: 403
Много ти се е събрало.Не знам как да те успокоя,макар че ми се иска да мога да го направя.

Та ,защо искаш одобрението на родителите ти?Ти си постигнала толкова много и  с толкова труд,така че ,освен твоето си себе-уважение  ,не трябва да искаш от друг.Я пък ,ще се ядосваш и ще си вредиш на себе си.

Опитай се да бъдеш егоист.Ако е необходимо потърси помощ./консултация с специалист,подходяща литература/

# 37
  • София
  • Мнения: 397

Не мога вече, тази многогодишна психологическа агресия ми отнема силичките.Изтощена съм. По някога ми иде да седна в една лодка и да се оставя на течението. там където ме отведе, далече от всичко, далеч от този свят.Единственото което ще взема със себе си е детето ми, нищо друго не искам, просто вече се нуждая да ми се случват хубави неща в този скапан живот.
Ами направи го, тази мечта поне е постижима, може и да не е с лодка. Преди това си потърси работа в друг град, продай каквото имаш и започни на чисто.

Общи условия

Активация на акаунт