Оценка ли??? Ако собсвения ти родител не те оцени, тогава кои би могъл да го направи?????Едва ли, щом самите те показват с поведението си точно обратното.
- Публикувана: 4 юли 2009, 22:25 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2009, 17:04 ч.
"Вече ще вляза в лудницата"
Хехе, защо търсиш оценяване от родителите?Родителите винаги са критични, но не го правят за лошо, те си мислят,че така правят добро.То и децата не признават никога заслугите на родителите си.
Оценка ли??? Ако собсвения ти родител не те оцени, тогава кои би могъл да го направи?????Едва ли, щом самите те показват с поведението си точно обратното.
Не можеш да игнорираш родителите си, те винаги остават най-близки до теб. По един или друг начин , връзката никога не може да се скъса.
Може би, според тях това е начина да те накарат да се вземеш в ръце, тяхната подкрепа или подбутване, те така го разбират. А на теб да ти се струва,че не те разбират и подкрепят. (Не знам подробностите, които те тормозят). И аз действам на този принцип, за да накарам дъщерята да се замисли, как изглежда нейното държание от страни, да я предизвикам да действа, не само да седи и да се самосъжалява.Ама не съм я била обичала, а брат и и сестра и съм обичала повече.Няма такова нещо, отношението ми към тях може да е различно, но обичта ми е еднаква.
Мацка, я им е.и п...а майна на всички, тегли им по една звучна в лицето и ги разкарай от живота си, поне за известно време. Знаеш ли как ще ти олекне. Силичките ще се върнат, доброто настроение и вярата в успеха - също. Ще видиш как ще заприпкат после около теб и то със съвсем различно отношение. Успех!
Защото съм тяхната плът и кръв, защото са ми родители, защото в труден момент се нуждая от тяхната подкрепа, да кажат две топли думи "Не се притеснявай, всичко, ще се оправи, каквото и да е , НИЕ сме стеб."
Не можеш да игнорираш родителите си, те винаги остават най-близки до теб. По един или друг начин , връзката никога не може да се скъса.
Не можеш да игнорираш родителите си, те винаги остават най-близки до теб. По един или друг начин , връзката никога не може да се скъса.
Всеки, който не оценява това което правя - добро или лошо и не усещам подкрепа е в игнор листата, включително родител. ДА - можеш да игнорираш, НЕ - не са длъжни да подкрепят само защото са родители. Преди това са хора. Мрънкащите и недоволните прехвърлят това в/у децата си, позитивните - подкрепят. За жалост няма у-ще за родители и не всеки постъпва правилно. Точно поради тази причина идва време, в което може и трябва да спрем да търсим одобрението им, ако се чувстваме недооценени и подтискани.
Единственото одобрение, което трябва да те интересува, според мен, е в очите на детето ти и евентуално човек с когото живееш.
Ако това ще те успокои,ще ти кажа,че не си сама в нещастието си .Моята родителка никога не ми е казала една добра дума,в най-тежките ми моменти предпочита да застане срещу мен.Никога не получих одобрението й.Спрях да го искам отдавна.Всичко,което правя,за нея е излишно,глупаво,малоумно.Сега гледа да глези внучка си с играчки,като че не си спомня как опря глава на масата,когато разбра,че ще имам дете.На 300 км от дома си ,в който исках да се завърна,когато в 6ти месец имах огромна нужда от майка,тя предпочете да ми каже да си раждам там,където съм,за да ги оставя с мъжа й намира в широкия апартамент.
Но понеже съм отвратителен характер,реших,че няма да позволя на който и да е,пък бил той и майка ми да ме мачка така.И оттогава,от момента,в който взех това решение,за мен тя не съществува като родител а просто като нещо,с което се налага да се боря еди-колко си пъти в седмицата.Имам своето семейство,имам дъщеря си,имам своя мъж,друго не ми трябва.Оценката й за мен не ме интересува! Дори да бях сама с детето си,пак не бих очаквала каквото и да било от родителката си.Или от който и да е друг.
Живота допуска само най-силните.Бъди една от тях.
Но понеже съм отвратителен характер,реших,че няма да позволя на който и да е,пък бил той и майка ми да ме мачка така.И оттогава,от момента,в който взех това решение,за мен тя не съществува като родител а просто като нещо,с което се налага да се боря еди-колко си пъти в седмицата.Имам своето семейство,имам дъщеря си,имам своя мъж,друго не ми трябва.Оценката й за мен не ме интересува! Дори да бях сама с детето си,пак не бих очаквала каквото и да било от родителката си.Или от който и да е друг.
Живота допуска само най-силните.Бъди една от тях.
Много ти се е събрало.Не знам как да те успокоя,макар че ми се иска да мога да го направя.
Та ,защо искаш одобрението на родителите ти?Ти си постигнала толкова много и с толкова труд,така че ,освен твоето си себе-уважение ,не трябва да искаш от друг.Я пък ,ще се ядосваш и ще си вредиш на себе си.
Опитай се да бъдеш егоист.Ако е необходимо потърси помощ./консултация с специалист,подходяща литература/
Та ,защо искаш одобрението на родителите ти?Ти си постигнала толкова много и с толкова труд,така че ,освен твоето си себе-уважение ,не трябва да искаш от друг.Я пък ,ще се ядосваш и ще си вредиш на себе си.
Опитай се да бъдеш егоист.Ако е необходимо потърси помощ./консултация с специалист,подходяща литература/
Не мога вече, тази многогодишна психологическа агресия ми отнема силичките.Изтощена съм. По някога ми иде да седна в една лодка и да се оставя на течението. там където ме отведе, далече от всичко, далеч от този свят.Единственото което ще взема със себе си е детето ми, нищо друго не искам, просто вече се нуждая да ми се случват хубави неща в този скапан живот.