Здравейте,
Разведена съм от 2 години. При развода беше направена психологична експертиза на БНД-то и му откриха надвишени норми на психопатия и хистерия, сексуална деориентация. В продължение на времето БНД-то продължава да ни прави проблеми. Това което намерих в нета за такива хора е:
ХИСТЕРИЯ
Невроза, изразяваща се соматично. Тя е соматичен и зрелищен израз на несъзнавани конфликти. Несмеейки да утвърдят личността си, те вечно играят ролята, която са си избрали. Хистеричните не са симуланти, а невротици, които се лекуват ефикасно с психоанализа. Функционално разстройство на нервната система.ХИСТЕРИКЪТ ИЗПИТВА СТРЕМЕЖ ДА СЕ НАМИРА В ЦЕНТЪРА НА ВНИМАНИЕТО.ХИСТЕРИКЪТ МРАЗИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ МУ ОБРЪЩАТ ВНИМАНИЕ
Според някои специалисти егоцентризмът на такива хора често се съчетава с душевната хладнокръвност към всеки, който си позволи да ги пренебрегне, да не ги постави в центъра на вселената. Те лицемерят, За вечния подрастващ преди всичко е важно да говорят за него. Той е готов с всички средства да обърне вниманието на всички върху себе си. Или ще се “накичи” в крещящо-ярки дрехи, или точно обратното - ще застави хората да го приемат в старомодната пола или панталон. Дори и да е болен, хистерикът е готов да се докарва, да се кипри, както се изразяваме.
И всичко това само и само да привлече вниманието на околните към себе си - независимо дали това е възхищение или съжаление. Ако околните си позволят да не обърнат внимание на хистерика, той отвръща с неприязън. Но не е трудно да се помирите с него. Достатъчно е да го похвалите за нещо и той е готов да забрави всички обиди. Често хора с такъв характер се стремят към ръководни длъжности. И горко на другите, когато такъв човек наистина стане началник. Загрижен за аплодисментите, които очаква от страна на собствените си подчинени, такъв ръководител тихомълком се опитва да настройва и насъсква един срещу друг тези, които не обича. Той плете интриги и все по-малко мисли за истинската работа.
ПОВЕЧЕТО ХИСТЕРИЦИ НЕ ОСЪЗНАВАТ СВОЕТО ПОВЕДЕНИЕ
И все пак не трябва да твърдим, че хората от хистеричен тип правят всичко това съзнателно. Много от тях не осъзнават своето поведение, те са го изтласкали от съзнанието си. Често такъв човек, след като разбере, че обществото не харесва самохвалците и тези, които се изтъкват, се облича неглиже и скромно, подлага себе си на болезнен самоанализ и самообвинения. Прави го полусъзнателно. А всъщност това е само прикритие за неговия хистеричен стремеж да се хареса, да обърне вниманието на другите върху себе си. Като всеки инфантилен човек, хистерикът е в състояние да убеди себе си, искрено да повярва, че всяка негова постъпка е във висша степен благородна, дори в крайна сметка това съвсем да не е така. плетат интриги и са сигурни, че трябва да заставят събитията да се въртят около тях.
Въпреки че има различия, между истериците има и общи неща. За такива хора са свойствени:
• Стремеж към оригиналност – ексцентричност в облеклото, експресивни форми на поведение и театралничене.
• Търсене и изискване на признание от страна на околните.
• Хиперчувствителност към междуличностни отношения.
• Склонност към повишена внушаемост.
• Склонност към измисляне на неверни неща, към подражание и авантюри.
• Хипохондрия - склонност да търсят у себе си каквито и да е, дори тайнствени болести.
ПСИХОПАТИЯ
Болестно психично състояние. Този термин се прилага в по-тесен смисъл към отклоненията, особено характерологичните (афективност, воля), водещи до противообществени прояви без видима виновност. Психопатните субекти не са класифицирани сред психотичните (които са действително умствено алиенирани), нито сред невротичните (които единствени страдат от разстройствата си). Те са нестабилни, импулсивни и трудни индивиди, от чието поведение страдат най-вече околните. Тъй като са социално де-задаптирани, те често имат неприятности с правосъдието. Според трудовете на С. Глюк и У. Х. Шелдън, те се срещат предимно сред субектите от атлетическия тип. Понятието „психопатия\", създадено от К. Шнайдер (1923) е сродно е американското понятие „антисоциална личност\" (DSMIII, 1983).
или с две думи казано: ЕДНО МОМЧЕ НА ФИЗИЧЕСКА ВЪЗРАС 40 ГОДИНИ, НО ПСИХОЛОГИЧЕНСКИ ПЛАН НА ДЕТЕ, КОЕТО ИМА НУЖДА ОТ НЯКОЙ КОЙТО ДА ГО ПОДКРЕПЯ, ОБИЧА И ДА МУ КАЗВА, ЧЕ Е ДОБРО ДЕТЕ, Т.Е ДА МУ СЕ РАДВА, И В СЛУЧАЙ ЧЕ ТО НЕ ПОЛУЧИ ТОВА КОЕТО ИСКА, ТОВА 40 ГОДИШНО ДЕТЕ СЕ ЯДОСВА И НАКАЗВА ТОЗИ КОЙТО НЕ МУ ГО ДАВА.
Как да се справя вече с него незнам
. Моля, даите идеи и съвети.
Разведена съм от 2 години. При развода беше направена психологична експертиза на БНД-то и му откриха надвишени норми на психопатия и хистерия, сексуална деориентация. В продължение на времето БНД-то продължава да ни прави проблеми. Това което намерих в нета за такива хора е:
ХИСТЕРИЯ
Невроза, изразяваща се соматично. Тя е соматичен и зрелищен израз на несъзнавани конфликти. Несмеейки да утвърдят личността си, те вечно играят ролята, която са си избрали. Хистеричните не са симуланти, а невротици, които се лекуват ефикасно с психоанализа. Функционално разстройство на нервната система.ХИСТЕРИКЪТ ИЗПИТВА СТРЕМЕЖ ДА СЕ НАМИРА В ЦЕНТЪРА НА ВНИМАНИЕТО.ХИСТЕРИКЪТ МРАЗИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ МУ ОБРЪЩАТ ВНИМАНИЕ
Според някои специалисти егоцентризмът на такива хора често се съчетава с душевната хладнокръвност към всеки, който си позволи да ги пренебрегне, да не ги постави в центъра на вселената. Те лицемерят, За вечния подрастващ преди всичко е важно да говорят за него. Той е готов с всички средства да обърне вниманието на всички върху себе си. Или ще се “накичи” в крещящо-ярки дрехи, или точно обратното - ще застави хората да го приемат в старомодната пола или панталон. Дори и да е болен, хистерикът е готов да се докарва, да се кипри, както се изразяваме.
И всичко това само и само да привлече вниманието на околните към себе си - независимо дали това е възхищение или съжаление. Ако околните си позволят да не обърнат внимание на хистерика, той отвръща с неприязън. Но не е трудно да се помирите с него. Достатъчно е да го похвалите за нещо и той е готов да забрави всички обиди. Често хора с такъв характер се стремят към ръководни длъжности. И горко на другите, когато такъв човек наистина стане началник. Загрижен за аплодисментите, които очаква от страна на собствените си подчинени, такъв ръководител тихомълком се опитва да настройва и насъсква един срещу друг тези, които не обича. Той плете интриги и все по-малко мисли за истинската работа.
ПОВЕЧЕТО ХИСТЕРИЦИ НЕ ОСЪЗНАВАТ СВОЕТО ПОВЕДЕНИЕ
И все пак не трябва да твърдим, че хората от хистеричен тип правят всичко това съзнателно. Много от тях не осъзнават своето поведение, те са го изтласкали от съзнанието си. Често такъв човек, след като разбере, че обществото не харесва самохвалците и тези, които се изтъкват, се облича неглиже и скромно, подлага себе си на болезнен самоанализ и самообвинения. Прави го полусъзнателно. А всъщност това е само прикритие за неговия хистеричен стремеж да се хареса, да обърне вниманието на другите върху себе си. Като всеки инфантилен човек, хистерикът е в състояние да убеди себе си, искрено да повярва, че всяка негова постъпка е във висша степен благородна, дори в крайна сметка това съвсем да не е така. плетат интриги и са сигурни, че трябва да заставят събитията да се въртят около тях.
Въпреки че има различия, между истериците има и общи неща. За такива хора са свойствени:
• Стремеж към оригиналност – ексцентричност в облеклото, експресивни форми на поведение и театралничене.
• Търсене и изискване на признание от страна на околните.
• Хиперчувствителност към междуличностни отношения.
• Склонност към повишена внушаемост.
• Склонност към измисляне на неверни неща, към подражание и авантюри.
• Хипохондрия - склонност да търсят у себе си каквито и да е, дори тайнствени болести.
ПСИХОПАТИЯ
Болестно психично състояние. Този термин се прилага в по-тесен смисъл към отклоненията, особено характерологичните (афективност, воля), водещи до противообществени прояви без видима виновност. Психопатните субекти не са класифицирани сред психотичните (които са действително умствено алиенирани), нито сред невротичните (които единствени страдат от разстройствата си). Те са нестабилни, импулсивни и трудни индивиди, от чието поведение страдат най-вече околните. Тъй като са социално де-задаптирани, те често имат неприятности с правосъдието. Според трудовете на С. Глюк и У. Х. Шелдън, те се срещат предимно сред субектите от атлетическия тип. Понятието „психопатия\", създадено от К. Шнайдер (1923) е сродно е американското понятие „антисоциална личност\" (DSMIII, 1983).
или с две думи казано: ЕДНО МОМЧЕ НА ФИЗИЧЕСКА ВЪЗРАС 40 ГОДИНИ, НО ПСИХОЛОГИЧЕНСКИ ПЛАН НА ДЕТЕ, КОЕТО ИМА НУЖДА ОТ НЯКОЙ КОЙТО ДА ГО ПОДКРЕПЯ, ОБИЧА И ДА МУ КАЗВА, ЧЕ Е ДОБРО ДЕТЕ, Т.Е ДА МУ СЕ РАДВА, И В СЛУЧАЙ ЧЕ ТО НЕ ПОЛУЧИ ТОВА КОЕТО ИСКА, ТОВА 40 ГОДИШНО ДЕТЕ СЕ ЯДОСВА И НАКАЗВА ТОЗИ КОЙТО НЕ МУ ГО ДАВА.
Как да се справя вече с него незнам
. Моля, даите идеи и съвети. 
