Знаете ли всъщност какъв човек се грижи за децата ви?

Не става дума за гледачка нали? За баба и внуче нали?! 
Понеже ползвам гледачка, затова се се лепвам тук.

Да, да, родна баба - майка на майката. Аз лично се втрещих.
Опитах да защитя голямато чуждо дете, наречено с хиляда обидни имена, но неуспешно. 
Имаше и млади жени, каито дори не реагираха. Това ме уплаши. Открита, грозна агресия към едно дете и куп незаинтересовани, люпещи семки майки.

И аз съм ставал свидетел на такава баба с внуче в Борисовата градина. Явно са редовни там, защото другите майки постоянно нещо я апостофираха. Аз на такава баба не бих й позволила да припари до детето ми, освен ако наистина нямам никакъв друг избор

Явно нещо е изтрещяло бабето. Ама, все някой има контакт с родителката
да вземе да `и сподели какви ги реди тази особа. То тя може и да знае...

 Те и някои майки са такива, та какво остава за бабите - въпрос на манталитет. Гадно и недопустимо е, но повечето хора у нас смятат децата за някакъв странен, супер-ниско-интелигентен вид добитък, който освен от крясъци, обиди и бой, от друго не разбира. Имала съм тук таме спорове с такива индивиди и не помага. Всъщност напоследък често ми се случва да обяснявам на някой, че детето е човек с всичките му прилежащи предимства и недостатъци, включително собствено мнение, воля и право на избор,но обикновено оставам неразбрана - хората ме знаят като оная кукувица дето не крещи много и не бие детето си. Явно крещенето и пердаха са нормални - аз не.

Днес станах свидетел на нещо много подобно като отношение, но не точно от отглеждащ детето човек. Случката беше провокирана от факта, че едно дете се качило на дърво, което се пада до прозореца на една крайно неуравновесена жена, и бере ябълки и хвърля долу на приятелчетата. Децата са между пет и десетгодишни. Лелката - рускиня очевидно, с ужасяващ акцент, не можеше да понесе това своеволие и започна да ги навиква от терасата си. Всъщност ги наричаше с безумни епитети - грозни парцали, малолетни курви, тъпаци, малоумни и подобни и съвети в стил да се приберяли вкъщи и да кажат на майките си да им купят ябълки, а не да се катерят по дърветата и да създават суматоха. Е, децата, колкото и сащисани да бяха, защото нито едно от тях не чух да използва подобни определения, не й останаха длъжни и се опитваха да се защитят с традиционните аргументи - че тази площадка е на всички, както и дървото (на което тя отговори, че дървото ще го отсече?!), че в крайна сметка просто берат ябълки и на финала, когато тази жена така и не престана да ги обижда по особено грозен начин, че в крайна сметка нищо не може да им направи. Това очевидно я изкара от нерви до степен, че тя надигна туловището си и излезе, за да прогони "кретените". Децата се разбягаха, естествено за петнайсетина минути, защото тя наистина не може да седи под дървото и да го варди, и после се върнаха с единствената цел да подвикват под терасата й.
Та, аз искрено се радвах на хлапетата, подсмихвайки се, което беше посрещнато само със зъл поглед от съответната лелка, но не посмя да ми се развика на мен... Явно не минавам вече за петнайсетгодишна, но нищо повече не направих. Това едва ли ще се отрази пагубно на което и да е от хлапетата там, но пък се подразних сама на себе си, че всъщност нищо не направих. 
Трябва да предвидя стратегия за подобни изпълнения, защото те май хич не са рядкост.
Положението е много по-плашещо обаче с баба, като описаната в първия пост, а какво остава пък за майка/баща. Мисля, че в такива случаи спокойно човек може да сезира Агенцията за закрила на детето, полицията също.

Да знам- Аз.  И не бих поверила грижите за детето си нито на майка ми, нито на свекърва ми( не дай си Боже). Камо ли на непознат човек. Може да съм се скапала от умора, но откакто се е родила моята кукла не е била гледана дори за час от някой друг освен мен и баща й, който я гледа не по-зле от мен. Не бих си простила ако с дъщеря ми някой се отнася така както аз не бих одобрила. Скоро в градинката до нас се запознах с една възрастна жена която гледаше едно момченце на около година. Заговорихме се и разбрах че не му е баба а гледачка,  та  въпросното дете се беше наакало и тя изобщо не си направи труда да го преобуе ами го държа така  два часа, но нали то не може да се оплаче на майка му- значи няма проблем. За мен няма оправдание -щом си решила да имаш дете-гледаш си го. Всичко друго са само извинения.

Ити,
И аз като теб се почувствах гузна, защото се опитах да се намеся "плахо". Вътрешно се разтреперих, но не мога да си позволя да крещя и бълвам глупости пред децата. Говорех спокойно и любезно, но Тя не ме разбра.
Единственото, което мога и ще направя е да говоря с майката на момиченцето (дъщерята на особата). Тя е нормална млада жена и вярвам ще разбере какво имам предвид.

Бабилия и аз бих направила така. Дано срещнеш разбиране.

Аз съм виждала майки така да говорят на децата си
Мъже на жените си
Откъде мислите, че се е научила тя да говори така?
Хората са различни.
За съжаление повечето от тези деца са свикнали и не им прави впечатление.
Те се държат така с приятелчетата си примерно.

Именно, че с любезно говорене ефектът е напрактика нулев, аз смятам, че не това е правилното решение. За съжаление не знам доколко другото - съответните органи имам предвид - би имало необходимия ефект.
Всъщност имам си една доста странна съседка, което все се оплаква, че нашият апартамент е виновен за това, че детето й не може да спи следобед и нощем. Последният път, подминавайки ме (бях с мъжа ми, който има внушителните 2м височина в своя полза) и за пореден път подхвърляйки разни реплики, мъжът ми не издържа и в крайна сметка се заформи приличен скандал, в който накрая аз, със съвсем нормален глас, обясних, че има съд за решаване на подобни спорове и че това е следващата ми стъпка, защото категорично не смятам, че имам съответните вини, в който съм обвинена, нито пък смятам да продължавам сапунените скандали. Оттогава не е имало подобни изпълнения от нейна страна, но съм решила, че при следваща такава случка, ще й обясня, че ще си говорим чрез институции и ще пристъпя към съответните действия. Но, целият ми разказ беше, за да кажа, че при някои хора понякога просто твърдо и ясно заявената позиция/заплаха, действа отрезвяващо.
Дано все пак майката на детето да се окаже разбран човек и да успее да реши подходящо проблема.

Това обаче не е оправдание да оставим педофилът ненаказан за блудство с дете, нито пък изнасилвачът или серийният убиец - те също са различни, техните нужди са различни.
Има харта за правата на човека.

Добре де, това дете би трябвало да сподели на майка си какво са чули ушите му от бабата? Освен, ако това не е ....нормалният тон вкъщи...

И двете баби са далече, сами гледаме децата.
В яслата и градината никой не се е държал лошо с децата. А и те щяха да си кажат.
Мама си беше за месец в Бг, точно по време на стачката на учителите. Гледа Дияна. Но е твърде възпитан човек и никога не би си позволила да използва такъв език. Случвало се е обратното, Дияна да обиди мама. Но бързо трите потушавахме спора.