Допълнителни, но "задължителни" помагала в училище!?

Няма начин да се спестят следните помагала:
1. ЗИП - имат задължителноизбираема подготовка по БЕЛ и математика, но помагалата не са включени при безплатните учебници. Не знам по каква логика.
2. Тетрадки за самостоятелни работи към съответните учебници. Може и без тях, разбира се, но в такъв случай учителят ще трябва да подготви и преснима тестовете, разликата в цената е малка и не си заслужава усилията.
3. Помагало по БД. В програмата по ЧК са включени 7-8 часа по безопасност на движението. Те са задължителни, но помагалото, или по-скоро учебната тетрадка на децата, не е включена при безплатните такива.

Всички останали, по мое мнение, могат да бъдат само и единствено препоръчителни и то далеч не за всички.

Понякога се случва децата да имат в тетрадките за работа в клас по една - единствена решена задача или наполовина изпълнено упражнение по БЕ. Знаеш ли защо- защото по време на урока учителят е работил с всяко едно дете на дъската или е обяснявал материала така, че да е сигурен, че всички са разбрали основното. И хич не му дреме /на учителя/, че мамата ще се почуди защо, аджеба, е празна тетрадката. Важно е на горния етаж да не е празно, нали. Впрочем, ако се дават малко домашни, родителите негодуват, че учителят не е взискателен. А ако са повече - не си гледа работата и я прехвърля на тях.

Не съм съгласна, че "няма" начин. По мое време си спомням, че имаше начин  За инфо съм на 31 год.
По скоро тук става въпрос за финансови интереси от продажбата на тези помагала пък и улесняването на учителите не е за подценяване 

Чудесно щеше да е, ако всяко дете беше разбрало всичко в училище.
Как и кога става проверката на тетрадките и сборниците, след като връщайки се от училище, учителят се е подписал под работеното в час, домашното, пък и е работил индивидуално с всяко дете на дъската, както се твърди? Или може би в 10 минутното междучасие е смогнал?
Можете да се заблуждавате колкото си искате, но рядко ще срещнете учител, който след часовете да проверява тетрадки, да пише в началото на всеки ред на първокласниците и децата да си знаят домашното без родителите да си пишат в тефтерчета след часовете, и детето да се подготвя само, без нужда от специални насоки. Можете да експериментирате - оставете детето за 1 седмица само да се оправя, вие само наблюдавайте. Ако всичко е наред-да, учителката на детето ви е истински Учител.

И трябва да знаете, че няма незнаещи ученици, а има неработещи учители.
Учителят учи, а не родителят!

Като майка на първолак мога да потвърдя - много ме дразни, че домашните са проверени в час. Това за мен е сигурно оставяне на учениците на самотек във времето необходимо за това. Предполагам че е временно защото госпожата не държи на краснописа и го възприема като отживелица.
Не съм забелязала и корекция на работата за деня там засега. Това е изцяло прехвърлено към мен. Не мога да кажа, че ако не покажа ченгелите детето ще ги научи. Всичко останало са пожелания....

Именно! Такива са и моите впечатления. Затова изразявам несъгласие да се изискват и още, и още помагала и сборници. Нека работят само в тетрадка и учебник, но да има резултат.
Честа практика е, да се изисква в къщи да се довърши това, което не са свършили в час. Тоест, дали пък ако домашното не е дописано в къщи, ще го довършат в час? Това говори за липса на добра организация на работа от страна на учителя.
Пример: Учебна тетрадка-оцветено е донякъде, написани са грозно 2 реда  елементи, остават два реда други елементи ненаписани-те са за в къщи.
Домашното-две страници от упражнителна тетрадка, да се оцвети лента в буквара, да се направи разказ по картина.
Това беше по БЕЛ. Има и по математика. Но -там положението е същото.

Да, по наше време имаше начин. Сега помагалото за ЗИП е единственият учебник, по който детето може да го изучава. Същевременно става въпрос за задължителен предмет, който е включен в учебната програма. Ерго то би следвало да върви с комплекта учебници, ама не върви. Е какъв е тука "кабаетя" на даскала?
По същия начин стоят нещата с БД.
За самостоятелните работи- да, могат да се преписват задачите от дъската, както по "наше време". И тестовете тоже. Пък ще решават като препишат, така де, 40 минути са много време.

  Учителката на сина ми правеше точно така в първи клас. Примерно по български език имаха две тетрадки. Докато едната беше в децата, другата беше в нея. Тя им пишеше по един елемент в началото на реда. На другия ден събираше домашното и им даваше другата тетрадка със започнати редове. Друг е въпросът, че това продължи до закупуването на допълнителни тетрадки, които съдържаха готови задания за домашна работа. Аз лично бях склонна да дам 2х1, 50 лв., защото това е по- малко от кутия цигари, а попълването на 54 тетрадки( 27 деца по две тетрадки) ми се струва къртовски труд. Често ми се налага да посещавам училището на сина ми и виждам много учители да проверяват тетрадки в учителската стая, следобед - след приключване на часовете.
   От първи клас до сега ( вече трети клас) закупуваме помагала по ЗИП - математика, ЗИП - български, безопасност на движението и албум по рисуване. Например тази година общата сума за тези неща беше 16 лв. От опит смея да твърдя, че помагалата са добри, правят работата в час по- интересна и децата ги харесват.
   И с друго не съм съгласна. Учителят показва и обяснява. Задължение на детето е да научи показаното и обясненото. Ако децата масово не са разбрали преподадения материал и се налага родителите отново да обясняват всичко, тогава може да се твърди, че учителят не си е свършил работата. За лошо написаните учебници няма да отварям дума.
   И, повярвайте ми, има незнаещи ученици.  

Големият ми син е първи клас-няма тефтерче,но затова пък всеки път е отбелязано от учителката в тетр. за самостоятелна работа или упражнения кое е за домашно с Д.Р. в червено и отделно са започнати елементи в тетр за домашно...
Друг е въпроса,че той почти винаги има за довършване от клас,просто си е бавен и това е,въпреки че в последно време има напредък...Познавам повечето дечица от ДГ и в техните тетрадки като погледан има доста свършено,да не кажа почти всичко,а моето дете особено по БЕЛ има винаги да си довърши...
Иначе да ен казвам нашите допълнителни помагала за първи клас колко струват...като най-възмутена съм от учебната тетрадка по музика,в която пише оцветете топката,оцветете мотоциклета на първата стр.,което какво общо има с музиката ?

Класната на дъщеря ми /трети клас/ единствено ни препоръча да закупим допълнително сборник с карти за предмета "Човекът и обществото". Намирам го за много необходим и полезен. Имат и сборник със задачи по математика - също много полезен, защото не виждам откъде родителят ще намира подходящи задачи, за да допълни и онагледи преподадения материал в училище. Ако искаме децата ни  да решат не само трите задачи в учебника и учебната тетрадка, то или трябва да си изсмукваме от пръстите дивотии от сорта "Колко килограма ябълки има, ако крушите са с пет повече, а черешите два пъти по-малко?", или да ползваме помагало, което някой друг е измислил вместо нас.
Синът ми /втори клас/ има допълнително сборник със задачи по математика и учебна тетрадка с езикови задачи по СИП БЕЛ.
Наистина раниците на децата са прекалено тежки, но така или иначе не ги носят те - аз мъкна две чанти и съм доволна, защото общо двадесетте минути /на отиване и на връщане от училище/ бегом с 20 кила на гърба ми спестяват ходенето на фитнес. Във върховна форма съм по време на учебната година.

Определено няма как да се учи математика без сборник. Друг е въпросът специално за първи клас какъв е смисълът. Те трябва да смятат до 10 поне след предучилищна, а пишат 1+1=2 за да го запомнят...

Тетрадките за упражнения за първолаците също са страхотни. Не си представям как учителката ще им пише мострички на елементи и букви, като на родителят ще му струва 3-5 лева да си купи тетрадките.
Иначе аз не си представям дете, което за първи път пише ръкописни елементи и букви ще се справи с 35-те минути и материалите в учебната тетрадка поне в началото. Предполагам после става по-лесно. В класа на детето ми има деца, които пишат ръкописно. Ясно ми е, че са много по-бързи от детето ми. То чак се чувства супер бавно. А това не е нормално след като не е необходимо подобно входно ниво.

За фитнеса не съм съгласна, защото аз не нося раницата само до колата или директно до вкъщи, а и на разходка и се отразява на настроените ми като е по-натежала

Нямам дете 1ви клас, но по спомени от сестра ми.....множество учебни помагала, в които трябваше да пишат домашни. Горката стоеше поне 1-2часа в къщи и пишеше, естествено с помощ от майка ми, или баба ми.
Не виждам как едно дете на 6години, ще го задържиш да пише 1час, не говоря само за умората, което със сигурност е така. Аз ако седна да пиша 1час, после ръката ми ще ме боли и то доста.
Отделно, че един родител ходещ на работа и прибиращ се в най-добрият случай в 17ч, трябва да се занимава поне час-два с детето....

По мое време домашни не пишехме. Вярно, че бях по сендовската система и оставахме и след обед в училище, но никога не сме имали домашни.

Подкрепям мнението на авторката  -  много излишни неща.Всичко,което се изисква го купуваме и какво от това,като аз уча с детето?/втори клас/ Госпожата дори не проверява домашните и естествено, как детето ще има стимул да се старае?Не се държи на краснопис,а в доста от помагалата/специално сборник по математика/не е посочено условие на задача,пример и т.н. и действително у дома гадаем ,какво се изисква като решение.Само по БЕЛ имаме общо 8 тетрадки!Питам - многото помагала и тетрадки,правят ли децата ни по-грамотни?
А,колкото до фитнеса с раницата на гръб - мисля,че се бърка с тежката атлетика.

Ееех, мъчат ви нещата в първи, втори и трети клас, обаче знаете ли какво ви чака в пети? Някои учители вече искат тетрадки голям формат, а не тъничките малки тетрадки от по двадесетина листа! И учебните тетрадки си ги купихме, а без тях няма как да се работи. Доброзорните помагала още не сме ги получили, че за тях събирахме пари накуп.
И това с домашните тепърва ще има да го сърбате. Ще се наложи и задачи от помагалата да обяснявате, защото са разнородни и няма как учителката да ги обясни всичките в клас. без допълнителните помагала няма как да се мине материалът още от втори клас, защото иначе децата не могат да покрияк тестовете и изходните нива. Абе, не си е работа!

Е, що така стряскаш момичетата?!
Така или иначе след 4 клас повечето мами не могат да помагат. Не поради липса на време и желание. Но това е за другата тема, онази с раниците.
 

Ще се справя с материала след 4 клас,но не е там въпросът.
Въпросът е  от необходимостта на допълнителните помагала и правят ли те децата ни по- грамотни.

   Зависи от помагалата,зависи от децата, зависи и от учителя.
   Откакто синът ми е навършил три годинки, вкъщи харчим доста пари за подходяща литература и помагала, извън това, което изискват в детската градина и училище( изключвам книжките, прочетени далеч преди това). Лично аз виждам ползата и от използването на това, което аз съм избрала, и от онова, което госпожата е препоръчала(разбирайте закупили сме за училище).
   Едно помагало само по себе си не може да направи някого грамотен. Важно е как то се използва, как се работи с него.

Не, не ги правят. Именно затова още в първия постинг по темата споменах, кои тетрадки/ помагала са задължителни за часовете, но не се осигуряват безплатно. В крайна сметка родителите си ги купуват, убедени, че са учителска прищявка. Все пак добре поне, че безплатно получавате учебните тетрадки, понеже имаше един период, в който безплатни бяха само учебниците. А още по-рано се купуваха и самите учебници. Така, че спокойно, прогресът е налице.

Ако бяха учителска прищявка щеше да е чудесно. Обаче не са. В тези, доброзорните помагала има материал, който е от задължителната програма и по него се правят текущите тестове и изходните нива. Съответно този, уж, по прищявка на учителите материал в помагалата е част от основните знания, които са нужни като минимум, за да се справи детето в горния клас. Лошото е, че уж учебниците безплатни, обаче те не са достатъчни. Какво безплатно образование като всяка година за "здрасти" ни връчват списък с помагалата!

Нормално е всеки родител да желае да помогне на детето при подготовката му. Но дали си даваме сметка каква част от времето му след училище е за подготовка на домашни и уроци?

Разбира се, че има учители, които провеждат качествен образователен процес. И тук не става дума за това.

Става дума за порочната практика да се въвеждат абсолютно необосновано допълнителни помагала, които натоварват децата и родителите им след училище. Домът се превръща в едно продължение на училището. Вместо да е място за кратко упражнение и някакво творческо занимание или спорт.  У децата постепенно се загубва ентусиазмът и интересът за учене. След 2-3 години децата нямат желание да четат и  да се занимават допълнително, защото са отегчени. Защото им е безинтересно и скучно да пишат само домашни и да наизустяват уроци. Това е едно възпроизвеждане, без никакво творчество. Сух дидактизъм, като толкова сух е още в първи клас.

Именно защото всяко дете има свой темп на развитие, считам използването на  тези допълнителни помагала за обременяващи. И къде остава индивидуалният и диференциран подход? На този, който може да пише, са му излишни двете страници бастунчета. А на детето, което пише бавно, са му достатъчни 3 реда, но написани качествено. Именно тук се проявява майсторството на учителя, като се възлага домашна работа, която не  е проформа и самоцелна.
Но това е една друга тема...

   С това вече съм съгласна. Едно е да се въвеждат необходими за учебния процес помагала, а друго - да се закупува нещо ненужно, само защото да речем две учителки си " мерят" помагалата или защото някой е решил да товари децата с множество допълнителни домашни.
   Проблемът е, че в нашето училище май се търси унифициране, а не диференциране. Не е тайна, че има деца, които могат да четат, пишат и смятат още преди да тръгнат на училище и такива - които не могат. Как на входа се проверяват възможностите и знанията на децата, постъпващи в първи клас  на масовите училища? Никак. Защо не са разделени на групи според своите знания и умения? Вероятно, защото идеята е, че всички трябва да покрият някакъв образователен минимум. Оттам нататък - всеки да се оправя сам.
 

 И аз подкрепям мнението,че част от помагалата са излишни и допълнително натоварват децата и родителите в това къде,как и какво да се напише.Синът ми е първокласник и само по математика има 6 тетрадки-за работа в клас,самостоятелна,домашна работа,ЗИП и 2 учебни.По БЕЛ е същото.За сборниците съм съгласна,но кому са нужни останалите излишества?Като се прибере настъпва пълен хаос,докато се разбере какво има за домашно и точно в коя тетрадка или помагало  да пише.
 Понякога ми е манавала мисълта,че има някаква договорка между училищата и издателите на такива "помагала",защо иначе толко ще се държи да ги имаме?!Една обикновена тетрадка за 20-30ст.върши същата работа,само си правиш моделите вътре и готово.

Относно въпроса за търговския интерес при закупуване на помагала-считам че не е толкова голям и не е водещ. Става дума обикновено за някаква отстъпка в размер на около 10 % еднократно. По-скоро е една безумна инерция и презапасяване с помагала, защото са полезни. Въпросът е - за кого са по-полезни и необходими? Облекчават учителя да подава домашно, което да е обмислено съобразно свършената работа в клас, съобразно уменията и знанията на децата в класа. Какъв е смисълът детето да ходи на училище, след като всичко е готово и личността на учителя се губи някъде между страниците на помагалата...?

От другата страна стоят обаче родителите, които покорно и понякога възторжено приветстват допълнителните помагала. Доверяват се на професионализма на учителя и в името на образованието на децата си.

Несъмнено има ценни сборници. Определено обаче в чантата на детето има излишни помагала, задължително използвани в училище и дома по изричното желание на учителите. Те превръщат усмихнатото ни дете още в първи клас в подтиснато и уморено първолаче.

Освен, че изразявам съгласие с писаното от авторката, поради което е безсмислено да го повтарям, само да допълня и тетрадките за "домашна работа". Още когато аз бях ученичка съм се чудила кому е нужно да се мъкнат хамалски тетрадки за работа в клас и домашна работа, след като просто в една тетрадка може да се напише и работеното в училище и домашната работа, като последната се отдели само със заглавието "домашна работа". Малко мисъл се иска, не много. И нищо не струва, напротив. Струва само изоставяне на безсмислени и стари схеми.
Лейди, аз пък не помня някой у нас някога да е поставял официално като цел диференцирания подход, който пропуск е огромен цирей на образованието ни. Децата, напреднали или с талант в една област, тъпчат на място, докато не бъдат убити и желанието и талантът им. Никога не съм можела да си обясня какво пречи на добрия математик да се поставят задачи поне степен по- сложни от задачите за общата маса и когато той решава текстови задачи, други да си решават примерчетата до усвояване на съответните аритметични действия. Като имат сборници нищо не пречи да се дадат различни задачи. Какво пречи на децата, които пишат и четат в пъти по- добре от съучениците си /в класовете има вопиющи различия между децата в различните области/ да имат за домашно не да преписват, а да съчиняват, дори да напишат реферат, докато останалите преписват текст или поправят грешки от диктовка.
А къде отидоха СИП-овете и училищните кръжоци? При нас имаше избор, добър, при това. Знам, че нямало пари. Но липсата на допълнителна подготовка на надарените деца спъва престъпно развитието им. Липсата на допълнителни часове за обяснение на изоставащите- също. Навремето имаше практика по предмети по- силните ученици да помагат на по- слабите. Чудесна практика, наследена от взаимоучителната метода, незнайно защо днес непрактикувана.
А на сборниците, учебните тетрадки и тем подобни помагала, ако са толкова необходими, за мен мястото си е в училище. Вкъщи трябва да се довършват само започнатите, но недовършени в клас задачи и да се научат новите уроци. Ако детето има интереси- ще работи допълнително в областите, които са му интересни. Няма да си оставя децата без интересни енциклопедии и книги, карти по стените в стаята им и глобус, само че да се размъкват излишно ката ден е недомислица.

Дидева,
Идеята на масовото образование по целия свят е точно да бъдат обхванати масово, т.е. по възможност максимално количество деца, които да покрият едни минимални общообразователни изисквания. Нормално и логично е при такива цели да има унифициране, а не диференциране. Диференцирането започва след основно образование, което също е логично, защото децата са натрупали сравнително достатъчно количество и качество знания и житейски опит и биха могли поне грубо да се ориентират какво искат като специалност.

 Според мен категоризирането и съответно съставянето на класове по степени на възможности и знания на децата още от първи клас е вредно за самите деца. Първо, ако веднъж лепнеш етикет на едно дете, че е в клас на изоставащи, а това неминуемо се получава. Второ, едва ли едно дете, което е било в по-изостаналата група ще успее да навакса. За да има напредък трябва да има и някаква конкуренция. Трето, децата се развиват на тласъци и дори едно дете в началото на първи клас да е било зле с материала, то до края на годината е напълно възможно да навакса. Четвърто, ти може да си мислиш, че твоето дете е от много способните и знаещите и ще бъде в класа за напреднали, но дали щеше да си такъв радетел за разделянето на децата още от първи клас, ако твоето дете беше с обучителни проблеми или просто не беше от "отличниците"? Щеше ли да си готова детето ти да е изолирано в една групичка от деца като него, а другите да пердашат напред?

Децата, които имат по-големи способности и таланти могат да посещават кръжоци, уроци, школи и каквото се сетите, включително след определен клас да отидат в специализирано училище като математическите или училищата по изкуствата и спортните.  И в масовите училища много учители правят някакво диференциране, когато на по-бързите деца по математика им се дават допълнителни задачи. Например, моят син и още няколко деца от класа имат допълнителен сборник по математика, от който учителката им дава задачи като са готови със задължителните в клас.

Това с помагането от по-силнита на по-слабите винаги много ме е дразнело. Разбирам по-силният ученик да го прави на добра воля от време навреме, но да има към него прикачен друг, когото да носи на гърба си не съм съгласна. Още повече, че в един момент този, на когото му се помага започва да се чувстват в правото си да изисква тази помощ винаги и да изнудва другия, че му е длъжен. Да не говорим, че не им е работа на деца да вършат работата на учителите или родителите. Има си дни за консултация и по-слабото дете да се възползва. Ако не родителите да се заемат или да плащат за уроци.

В тази връзка( макар и доста извън темата за помагалата) как бихте реагирали, ако учител ви каже: " Моля ви, не се занимавайте допълнително с детето си вкъщи. Нека съучениците му го настигнат. Сега не му е интересно, бързо приключва със задачите и няма какво да прави в час, докато останалите работят."?

Не бих го чула /въпреки, че за момента няма опасност да ми го кажат/.
Това не е мой проблем. Не съм аз учителката, която трябва да учи децата според нивото и възможностите им.

На нашата първа първолашка среща имаше въпрос трябва ли децата да четат преди 15ти. Отговорът на учителката беше  - "не".
Съответно последваха опасения как четящите ще скучаят или нечетящите ще догонват и ням ада бъдат учени. Но може едните да сричат, а другите да си четата сами текст - просто и лесно. Същото е с математика - различна сложност задачи. За останалите предмети лист за рисуване върши работа

"Разбирам по-силният ученик да го прави на добра воля от време навреме, но да има към него прикачен друг, когото да носи на гърба си не съм съгласна."- за доброволно говоря, никой не е карал никого насила. А сега не се ли случва майката на Х да пита У да обясни нещо по английски?

За диференцирането- не съм упоменавала за отделяне в различни класове. Писах за съвсем друго.

Няма учител, който да каже такова нещо, Дидева. Дори най-некадърният. По-скоро учителят ще каже, че детето знае много и не му е много интересно в час и затова е добре да му се дават допълнителни задачи. А ако е чак невъозразимо напред с материала по някой предмет, то ти самата ще започнеш да търсиш специализирано училище. Рядко се срещат деца, които изобщо да са напред по всичко и много да им е скучно в клас. В първи клас може и да има такъв момент, може дори във втори, но нататък нещата не стоят така.Според мен много родители надценяват децата си в чисто психологически план. Едно дете може да може да чете, но това не означава, че е психически зряло да се справи с всичко - новите деца, новите порядки, дисциплината и др.

Има такива деца и те обикновено сменят училището с подходящо профилирано. Според мен даже с нарастването на класовете този момент, ако го има, е все по-ясно изразен.
Съгласна съм че е особено "професионална" подобна забележка. Затова писах , че не бих я чула.

Относно съвета на учителката да не се занимавате допълнително с детето- смятам го за абсолютно погрешно и вредно.
Детето няма да добие така полезният навик за ежедневен учебен труд и когато има нужда от него, ще изпитва трудност да се справя с поставените задачи. От друга страна ще добие впечатление, че всичко е лесно и то го знае. Така ще се намали още повече интересът му в училище и извън него.
Ако детето проявява интереси в която и да е област извън учебното съдържание, при възможност е добре да се работи с него допълнително. И тук е мястото на тези допълнителни помагала, които учителят може да препоръча на родителите.

/А ако има интереси в областта на изкуството или спорта, пак ли трябва да не се занимава допълнително, та да му е интересно в училище?/
 

Хмм, май не е много редно да го кажа, но в училищна среда интересите по- скоро закърняват. Извинете, мнението ми вероятно е субективно. Виж, когато ги изкараш извън училище, са много ентусиазирани, най- малкото защото това не е задължително. Ако знаете как работиха по един проект, как рисуваха с хъс, как съчиняваха приказки, как... ама защото знаеха, че по техните разкази и рисунки, както и по тези на техни връстници от още 7 държави ще се създаде анимационен филм. И този филм ще се използва за обучение по история на ЕС и европейски ценности в училищата. А ако можехте да видите личицата им, очичките, когато пристигна дискът /озвучаването на български направиха в ТВ студио, за това пък повест може да се напише/ как разпознаваха своите рисунки- вече движещи се, своите разкази- вече филмирани...Хубаво, ценно нещо са знанията, но начинът, по който се поднасят е морално одъртял. Учебниците...вие ги виждате. Ако някоя от вас е успяла да обясни на детето си в 4 клас думата "архиепископия" или причините за упадъка на Римската империя, има моите адмирации.
Та исках да кажа, че помагалата са толкова пряко свързани с училище, че няма как децата да изпитват удоволствие и да пуснат мисълта си в креативен полет, работейки с тях. Те /помагалата/ предъвкват същия материал с леко уширение, това е. Учебната програма просто е за много сериозна реконструкция.
А допълнителните задачи за успяващи и догонващи могат да бъдат прикрепени към всеки един урок. Така хем ще работят диференцирано, хем бързаците няма да дремят в час или да си пишат бележки със симпатиите, а по-бавните ще се чувстват удовлетворени, че имат постижения, реални. И сборниците ще станат излишни. Просто, ефективно и...няма да бъде осъществено. Хайде , стига засега. Поздрави за Желязната лейди, последните мнения вече дават друг хоризонт на темата.

Има, Андариел, има... Аз лично го познавам. И не говорим за умеещите да четат първолаци.
арт мама ,Jeliaznata LeIdy ,айви - постовете ви ми подействаха успокояващо и обнадеждаващо. Благодаря! 

Това, за което явно става въпрос в тази тема е изобщо състоянието на системата, а не само на помагалата. Всички се размечтаха какво трябва да бъде. Трябва, тлябва, ама не е! И тъй като и аз не съм доволна от системата не разчитам изцяло и единствено на нея, а си дообразовам децата по други канали. В училище получават каквото е заложено по план, научават се да се справят понякакъв начин, ние също помагаме и това е. Надграждат извън училище. Дори най-най-най-отдадените учители имат ограниченията на системата, да не говорим за условията, в които работят. Докато не се направят основни промени в плановете, материала и методиките няма да има оправия и ще се пускат не още една и две, а стотици теми от този вид.

"Има нещо гнило в Дания" -  мисля,че като цяло образователната ни система е ,като Дания! От високо образовани,сега българските деца са полуграмотни!Факт - по един предмет,10 различни учебници,на различни издателства,скучно поднесен и излишно усложнен материал и мога да посоча още многооооооооооо.
Колкото до надарените деца ,"кралството на Дания" е помислило и за тях - италианския лицей в Горна баня!Но .....Ще стане много дълго.Време е за нова тема!
Хайде! Кой ще подаде?!!!

Бисери от учебниците - пишещите тука родители да цитират "премъдрите слова" , чрез които децата би следвало да опознават света и да прилагат практически познанията си.
Добре би било да се акцентира на думите, понятията, дефинициите, които са недостъпни за малчуганите и им се налага да работят с преводач. Откровените недомислици също биха имали място в подобна тема.
Ако желаете, можете да споделите къде децата срещат най- големи затруднения и кои елементи на учебната програма в съответния клас според вас не са на мястото си и биха могли да отпаднат или да бъдат оставени за тогава, когато детето ще е способно да се справи с тях.
Изобщо- какво бихте променили вие, ако сте ...министър на образованието, да речем?

Пък хайде да не говорим само за учебната програма или кога да се учи таблицата, а да включим всичко, което бихте желали да видите реализирано в Идеалното училище. Навити ли сте?

Да,Айви!Харесва ми твоят начин на мислене,на Желязна лейди,Арт мама,Андраиел,Дидева и др.
Ще се получи интересен дебат!Хайде!Оформете подходяща тема,защото много неща ни вълнуват,не сама като майки на ученици.

Айви, моята мечта я споделих накратко, а съм го правила и преди в сходни теми- връщане на СИП-овете и кръжоците, работа с напреднали деца по отделни дисциплини, диференциран подход в класа, допълнителна работа и с изоставащите. По- малко зубрене и папагалщина, повече творчество и съчинения, по- малко смятане на огромни числа, повече текстови задачи, искащи мислене. До тук- нищо сложно не виждам и аз. Стига да има добра воля. Няма смисъл да се работи по сборници с деца, които още са на таблицата, както и да се дават елементарни училищни задачи на деца, които ходят по състезания. Не е редно да се дава прочит по литература в клас за всички цял час- някои четат половин час, други за 5 минути са готови с двукратен прочит и скучаят. Последните могат да пишат по дадени задачи, нещо интересно, за обсъждане, творческо.
Отпадане на оценяването по изкуствата, домашен бит и спорт- пълна безсмислица. Предметите, иначе, са чудесни, но оценки по музика, рисуване и т.н.- не виждам какъвто и да било смисъл от това.

Спецално "Домашен бит" е напълно излишен.

Това е едновремешното трудово обучение. Не го смятам за излишен, защото развива сръчността на децата. На нас може да ни се струват доста глупави някои неща, които правят, но всъщност за тяхната възраст е предизвикателство. Колко деца спонтанно моделират, изрязват, шият и тн.? Отделно е доводът ми, че това е вид отмора за децата (заедно с рисуването и пеенето) от постоянното писане, четене и смятане, а в по-горните класове и други предмети.

Как излишен!Трябва и да има вид отмора(писано е вече) за децата ни.Това са часовете за ДБТ.

Интересна е идеята да има тема: "Какво ще променя в образователната система, ако стана министър на образованието?"
Може би трябва да има такива теми и за другите министерства. Трябва тези теми да станат обществено достояние и да бъдат изучавани от министрите и техните сътрудници.
Приветствам и бих се включила със своето мнение.

Джуди, всичко, което си писала е добро. Но...
1. СИП- ове има. Но когато дойде ред до тях, децата са кютясали, ама кютясали от изкараните 6/7 часа. Те просто не могат да възприемат повече и всяко изключва по удобен за него начин- едно блее, друго си търси забавления, трето се заяжда с близкостоящите или учителя- за спорта само, четвърто и пето дискретно обменят клюки...ей такива неща. Колкото и интересно да е подготвено занятието, организмът си иска своето. Помисли ние как се чувстваме след 6 часа активен труд, умствен при това. На всичко отгоре на междучасията ги заливат вълни децибели, за 10 минути не сварват да идат до тоалетна, камо ли да разпуснат. Жал ми е за тях и ги разбирам.
2. Допълнителна работа е осигурена най- малко 3 пъти седмично в часовете за консултации по основните предмети. Те се провеждат след редовните часове и за тях в пълна сила важи това, което писах за СИП-овете.
3. Зубренето- смешна история. Никой не го изисква, а тези които го дават далеч не са възнаградени за усилията си. Не знам защо си го причиняват дечинята. Е, има някои крайно изпълнителни мъници с ултраамбициозни мами, които не могат да допуснат, че тяхното няма да знае нещо. И макар, че дечкото и волем и зорлем бъкел не схваща, накрая го наизустява, за да получи нужното му домашно одобрение. И за десерт- дозата бъзици в класа.
4. Това с четенето е баш както го описваш, с малката разлика, че няма как да четат по цял учебен час, понеже за тези 40 минути трябва да се запознаят с автора, произведението, да анализират вкратце героите, да определят епизодите на текста и да съставят и запишат план. Има и още- литературни и езикови задачи, подборно четене, преразказ на момент,откриване на познати изразни средства и даже драматизация на текста. Е, как ти се струва?
А, пропуснах и писмената работа в учебната тетрадка по четене. И още нещо забравих- за повечето текстове в читанките е предвиден по 1 учебен час. Другия, щеш не щеш, прочели - не прочели, спринтираш към следващата литературна творба. Така е и по математика, така е и по БЕ. ЧО и ЧП хич няма и да ги коментирам. Препускаш по материала, мъниците в началото се ошашват, после намират начин здравословно да изключат, защото натоварването не е по силите им. Ей затова са полуграмотни и с ограничена обща култура иначе мислещи и будни деца. Никой не обича да не успява. И по- щадящо себеоценката е да мислиш, че не успяваш, понеже не полагаш усилия, отколкото да признаеш пред себе си, че наистина не можеш да се справяш с това темпо.
Идва един момент, в който и най- добрите закъсват и...спират да учат. По правило това се случва в 5/6 клас, където освен смяната на преподавателя и учебните програми по преметите придобиват академичен характер. Детето изпада в стрес и зацикля, проявява агресия, става непокорно, напрегнато, това е неговата форма на самозащита. Родителите, обаче, заявяват "Ей, натисна ги пубертета!" или "Хормонът го е подгонил." И това, де , и това, освен всичко останало.
 И сега какво правим?

Аз имам изключително малък опит като майка на ученик, но веднага се сещам за нещо, което ще облекчи децата - индивидуални шкафчета. Или поне ясно определяне кои помагала да не се носят в училище.
Когато аз бях ученичка в по-големите класове, не носихме учебници или поне не винаги. Бяхме на двойни чинове и един на чин ни стигаше. А тогава учениците бяха леки. Не сме носили сборници никога. Изяждахме огромни, но винаги за домашно.

Като всяка сфера и в образованието има добри практики - например липсата на тетрадки за в час и за домашно . Те трябва да се популяризират и това да бъде официална политика в системата.

Преди седмица смятах процента тежки и леки часове за първи клас - почти 1:1. На мен това ми харесва. Ясно съзнавам, че точно "леките" /трудово и рисуване или физическо и часа на класа / карат децата да чакат следващия учебен ден с нетърпение и нямам нищо против.

Няма СИП-ове, Айви, не и по избор на децата. Само ІІ клас имахме математика, някой ни пита, а в ІІІ ни натресоха колоездене, да запълнят нечий норматив. Тази година няма никакъв. От СИП-а синът научи много неща и бяхме много доволни, но беше за кратко. Както писах- нямало пари.
Работата по нар. "консултации"- ами не ходят, понеже е вечер в определения ден от седмицата, т.е. извън учебните занятия. То, детето, едва окрякало от скука в задължителния час, как го виждаш да се надигне в 16.30, примерно, да излезе отново и да иде в училище на "консултации"?
Зубренето е необходимо понякога, според конкретния учител. Синът играе с деца от различни класове и училища, компанията им пред блока е разнородна, та имам разнообразен поглед. В контролни има писане на понятия от учебниците. Това ако не е зубрене, здраве му кажи. Мен ме притеснява V клас, за нас е следващата година, защото там изцяло по отделните предмети трябва да се молим за късмет да попаднем на учител, по всеки отделен предмет. Точно по ЧП и ЧО, с несвършената работа от страна на учебникарите, децата са принудени да зубрят, ако желаят да пробият на тест или малка матура. Когато инфото стане прекомерно и за зазубряне, идва изключването и натрупването на низ от пълни незнания.
Четенето- половин час за някои деца да си прочетат един урок /айде, тази година може да е 20, надявам се/, 10 минути за останалото. Това не е всеки час по БЕЛ, все пак, само когато е "Литература".

За мен голяма слабост е и бързото вземане на голямо количество материал в долните класове, малкото часове за упражняване и затвърждаване и повтарянето му в следващите години, когато детето би следвало вече да се е ориентирало  по предмети, които са му интересни и които желае да развива. В този аспект одобрявам модулното обучение в по- горна степен, провеждано в други държави.
Иначе, Арт мама, аз съм доволна от едносменния режим в нашето училище. Децата си оставят в класната стая, в която не влизат други, рисуването, физическото и сборниците с тестове за упражнения, но това е само за нашето училище, съзнавам, че сме изключение, обсъждам тук предимно условията, не в него и по- скоро не в нашия клас. До тук не мога да кажа, че са натоварени също. Синът не се е връщал изморен от училище. Все още не. По- скоро намирам, че не е достатъчно натоварен. Не държа да се връща изморен, разбира се, но смятам, че по някои предмети може да работи повече и по- интересни за него неща, от четене на един урок, примерно, или блеене пред задачите, които се решават за половината от предоставеното му време.

Да ти кажа, Джуди, четвърти клас е направо песен в сравнение с пети!Детето самичко го усеща и то не заради смяната на учителите, а заради рязкото увеличаване на натоварването. Учебната година едва е започнала, а детето вече каталяса. Имат по 6 часа всеки ден, а два пъти в седмицата и по 7. Тетрадките станаха още повече, раницата буквално не се вдига! Като свършат седмия час в два и половина детето вече е скапано, което се проявява в изнервеност, невъздържаност, "гладна съм, жадна съм, спи ми се, той ме дразни (а брат й нищо не й прави)"... Взема си закуска за два пъти (при положение, че закусва и вкъщи), защото не може да издържи до края на часовете. Миналата година такова чудо нямаше вкъщи, детето ако не в добро настроение, поне не беше изнервено. Направо се чудя как издържат децата, които са на целодневно обучение иили на занималня и карат от осем до пет всеки ден!

Не се притеснявам от материала, дори учебниците не ме притесняват /без друго навикнахме сами да си търсим от къде да учим/. Притесняват ме именно камарата учители- всеки с изискванията си, кога по- нормални, кога- напълно безпочвени. Един искал два броя тетрадки голям формат, друг- нам какъв си сборник, трети- майка си и баща си. Затова пиша, че притесненията ми са за от тогава насетне.
Не знам дали от V клас нагоре някой въобще остава за целодневно обучение. По принцип за мен такова не бива да се провежда въобще /лично мнение/. В нашето училище май са само до ІV клас занималните. Иначе сега има по 6 часа и един ден- седем.
Увеличаване броят тетрадки ме вълнува. Защо са много? Въобще защо по един предмет трябва да има повече от една тетрадка и един учебник?

Първо, разделят ЧО на география и история - ето ти два учебника, две учебни тетрадки, два атласа и две тетрадки голям формат. Второ, имат 3 ЗИП-а - български, математика и рисуване. Хайде, рисуването е за отмора, обаче и по български, и по математика имат по едно помагало тип голяяяма учебна тетрадка, тетрадка за работа в клас и по една за домашно. Трето, БЕЛ се разделя на два предмета - български и литература, всеки от които с отделен учебник, учебна тетрадка и тетрадки за домашно и работа в клас. По ЧП тетрадката за работа в клас стана голям формат. По ДБТ имат учебник и учебна тетрадка, в която правят чертежи и др. плюс комплектчето от конци, приложения и пр. Имат вече и предмет информационни технологии, който също е с учебник (слава Богу, това е по-поносимо от втори западен език, дето да се чудя как да ги записвам и там на курс). Като цяло всички учебници и учебни тетрадки (които си купихме, естествено) са по-дебели, следователно и по-тежки. Помагалата още не сме ги получили, но са поръчани и платени.

СИП-ове има. Моята се записа на история и й вече й се води предмет от учебната програма и е с присъствие и оценка. Има математика, но за седмокласниците, вокална група, от един ансамбъл идват да правят народни танци, май има ИТ и рисуване, но не съм сигурна, защото учителите са нови.

Неусетно, година след година, в училище се наложи една нова практика: задължително купуване на допълнителни помагала по учебните предмети. Не става въпрос само до парите, а до грубото нарушаване на правата на децата. Децата имат право на безплатно образование, осигуряват се безплатни учебници.
Освен тези учебници, учителите често изискват задължително да се купят и ползват в ежедневната работа други книги, написани и издадени от знайни и незнайни "авторитети", наречени помагала. Ако някой родител  не закупи тези помагала, какво ли ще се случи с детето? Вероятно ще ходи без домашно, с ненаучен урок или пък в час ще скучае??

А защо всяко домашно е  като изпит за детето - проверки, оценки, коментари, корекции? Домашната работа се възлага за упражнение. Има си форми за проверка на знанията, с които може да се установи до колко е усвоено съдържанието.
Питаме се защо в училище децата ходят с нежелание, с отегчение, дори мразят някои предмети? Защото всеки ден е изпит, а това не е лесно. Ето това е за генерална промяна в училище. В някои държави се правят проверки на знанията на раздели, на седмици, на месеци. В България нашите деца всеки ден и час са под напрежение - ще ме изпитат ли, какво ще имам на домашното, ами ако дадат контролно? Вместо да чакат с нетърпение да влязат в час и да чуят интересни неща за света около тях, да поговорят за книгите и хората, да обсъдят правилата по даден предмет, да направят опити по друг, да им обяснят задачи по математика..... Мечти!!!
И нека не упрекваме образователната система - тя не казва да се пишат безумни домашни, да се изпитва всеки ден, да се дава контролно внезапно. Само е посочено колко оценки минимум трябва да имат учениците по съответния предмет за оформяне на срочна оценка. Посочват се и начините за изпитване.
Учителите обаче работят по метода на инквизицията - мъчение! Защо? Защото е по-лесно - влизаш и си вдигаш авторитета със заплашителния въпрос: Кого да изпитам днес? И малките сърчица се резтреперват. И любовта към знанието  отлита далече. В отговор на това, когато малко пораснат, децата си го връщат на учителите. За сметка на знанията си, обаче.



Искам да запитам учителите!
1. На какво законово основание искат задължително да се ползват в училище и за домашна работа допълнителни помагала?
/Разбира се, отговор-"решихме го на родителска среща" - не приемам за истина. Учителите предлагат на  родителите ./
2. Кой контролира използваните учебни помагала в училище и гарантира тяхното качество ?
3. Какъв е обемът домашни, които могат да се възлагат на учениците по всеки предмет?
/Редове, страници, брой упражнения и времетраене./
4. Използването на допълнителни помагала означава ли, че материалът от задължителния учебник е усвоен напълно?
5. Какъв е редът за избиране и утвърждаване на допълнителните, но задължителни за съответния клас  помагала? От къде учителите са сигурни, че това е най-подходящото за всички ученици от класа?
/Например в първи клас учителите не познават децата./
/Често сборниците са с много трудни задачи, които затрудняват повечето деца и те се подтискат и комплексират./
6. Води ли се отчет за ефективността от работата с дадено помагало?
7. Поставят ли се цели и постигат ли се те с помощта на тези помагала?
/Повишава ли се нивото и качество на образование на децата вследствие на използването на помагалата?/

Извинявам се за дългия пост!
 

Много усилия си вложила в този постинг. Оценявам ги. Апокалиптичната картина, която си описала, е далеч от реалната. Ето ти исканите отговори от един учител, може и други да се отзоват по- късно.

1. В работата си не ползвам допълнителни помагала, но оказвам съдействие на родители, които имат желание да ползват сборници, да подберат подходящите за тяхното дете.

2. МОН. Всички помагала, с които се работи в училище са одобрени от МОН. Което, повтарям, не ги прави задължителни.

3. Домашните работи се възлагат строго диференцирано. В един клас могат да бъдат дадени толкова домашни работи, колкото ученика са в него. Лично аз давам по- малки домашни, но това си е мой избор, който не намирам за необходимо да обосновавам в момента. Предполагам, че даващите по- голям обем работа за вкъщи също имат своите основания и биха се аргументирали, ако считат за нужно.

4. Усвояването на материала не е свързано с учебниците и помагалата, а с учениците- те са тези, които преработват информацията. Ако съумяват да я използват практически и извън урочна ситуация, значи материалът е усвоен.

5. Трети път. Вече ти писах, че задължителни са помагалата по ЗИП. ЗИП включва един час седмично по съответния предмет, който е включен в учебната програма, т.е е задължителен. Сърди се на министерството, че не ти е отпусната въпросната тетрадка безплатно. Същото се отнася и за тетрадките и тестовете по БД.

6. Как си го представяш това, кой да го води този отчет за ......каквото там си писала, звучи гръмко, но кухо? За ефективността от работата с учебника на Сульо Пулев, изд. Бултест /грешката е вярна/ дали някой води отчет?

7. Какво ти  повишаване, Лейди... С помагало или без, който може- го може.
Една моя колега,вече пенсионерка, често казваше : "Работим с материали на клиента."

Оценявам работата на учители като теб, Айви. Но сте толкова малко, че се губите из множеството. С моя пост не целя да обидя или омаловажа работата на хора като теб. Напротив! Надявам се повече действащи учители да прочетат твоите постове и да си дадат сметка те какво не правят.
Е, не съм съгласна с някои неща, написани от теб, но затова е диалогът - да се използват аргументи.

1.Не използвам гръмки/кухи фрази, а термини.
2.Не коментирам съдържанието на учебниците, одобрени от МОН. В училищата сте длъжни да постигнете ДОИ, а дали с точно тези учебници и как точно, никъде не е казано императивно. И според мен, щом не ви харесват учебниците, не ги ползвайте! Те нямат задължителен характер.
3. Притесни ме изречението "Който може-го може!" Не разбирам къде остана ролята на учителя и  вярвам, че си имала нещо друго в предвид.
 
Според мен липсата на точни регламенти по отношение как да се провежда обучението в часовете, води до творческо безгрижие. Всеки интерпретира според възможностите си. Прекалено голямата свобода на учителите доведе до сегашното ниско качество на образование. Малко учители са като теб - да влагат мисъл и да имат цел на работа - качествено образование.

Да се върна на темата - моето мнение е , че се изискват допълнителни помагала, за да се намали грижата на учителя по подготовката му за следващия час. Само че учителят си вкарва автогол - разкрива тънкостите на работата си чрез популяризиране на задачи и упражнения. Всеки родител може успешно да обучи детето си - има всичките необходими помагала и учебници. В най-близко бъдеще робот/компютър може да замени учителят, не се шегувам. Голяма част от родителите знаят, че престоят в училище е проформа и за да е конкурентно детето им и за да знае, трябва да отиде на частни уроци.

Не става дума за личните ми проблеми. Моите деца се справят чудесно, но понеже съм скромна, няма да кажа благодарение на кого.

 Аз не гледам от моята камбанария. Имам възможността да познавам ситуацията в училищата доста добре, поради което си разрешавам да коментирам. Радвам се, че все още има деца, за които подготовката в училище е леко и приятно преживяване.

Всъщност това не е по темата.

Най-лесно е нищо да не се променя, щом е толкова правилно организирано

A защо в 5ти клас минават на голям формат.
Признавам, че за записки и диаграми това е е форматът и за мен. Но за ученици в 5ти клас???
И защо като имат т.н. "работни тетрадки" защо имат и тези големите? Смисълът на "работната" не е ли да се пише там? И ако да, за какво е другата?

Няма нужда да се води отчет кое помагало колко помага. Нека просто учитлеите могат свободно да ги избират? Но май и друго трябва след като детето ми учи по добър учебник издаден 2002, а много други по не толкова добър, вероятно по-нов...

мен ме дразни най-много, че всеки ден детето ми звъни по телефона: мамо, мини през училище да дадеш 5 лева за работна тетрадка, 7 лв за атлас, 6 лв за сборник по нещо си и т.н. ами не мога да тичам всеки ден до училище по никое време, нищо че работя наблизо. защо не кажат наведнъж колко пари и за какво искат? или да направят списък. дотук сигурно сме дали 30-40 лв, чудя се какво още ще измислят да се купува.... за справка- в 5-ти клас е.

При нас събраха пари само за едно помагало за ЗИП - 6лв.

По въпросът за по-предните постове, учителката се беше разписала под работата в клас на синът ми, пълно с грешки и недвусмислици...........явно дори не ги чете, а просто минава и се подписва! В петък сме на род.среща и съм решила да питам под какво се е подписала.Явно на учителите им е писнало, но нали това им е работата?

Благодаря за милите думи, но нямам претенциите да съм перфектен професионалист. Всъщност не съм и не бих могла да бъда, просто не съм тип "учителка". Старая се да си върша добре работата по моите собствени критерии. Не са ниски, никак. Искам да ти кажа, обаче, че изречението, което те е притеснило, не е нищо повече от една обективна констатация. Просто... тези, които не могат - не могат. Приеми го естествено.  Колкото и да работиш с някого, чиито ресурси са ограничени, няма да постигнеш повече от тавана на собствените му възможности. Но това не е причина да причислиш този някой към аутсайдерите, лузърите и пр., напротив. Изцеждайки потенциала на такъв човек, ти го караш да се чувства победител, така се усещаш и ти самият.
Но... в реала той влиза с конкретните си познания и умения и се конкурира с други, които и без да полагат усилия скачат метър пред него. Ти като работодател би ли оценила неговия хъс, самоувереност и желание за себеизява, които аз съм култивирала в продължение на години? Или би предпочела симпатягата, комуто всичко се отдава с лекота и е ерудиран колкото половин библиотека?!
 

То няма и как да стане на практика.

И на мен ми писна всеки ден - дай два лева за това ,5  за онова!Всичко необходимо на куп.Както и сумите за училище.Съгласна съм да реагирам със сума в началото на първи клас и детето ми да учи в нея четири години.Но не съм съгласна всяка година да обзавеждамнова ,класна стая!Миналата година се събираха пари за щори,тази година сме с перденца!/в новата класна стая няма щори/
Питам - пак ли да купуваме щори?!!!!

Мисля, че като цяло още не сте много наясно за помагалата. Може би, защото болшинството от децата ви са още на ченгелчетата и луличките. Не че учителите ги мързи да съчиняват задачи за домашно, а в помагалото по математика за всеки урок има по една страница със задачи, които са за вкъщи. Представете си как този учител диктува, та се скъсва! В клас се работи не само по мизерната учебна тетрадка, а и по помагалото, така че децата щат не щат трябва да го носят. И на мен всичко това не ми е приятно, но за толкова години се убедих, че просто така е направена системата - без помагалата детето не може да покрие материала по учебен план. Учителите едва ли умират от желание да събират пари и да поръчват помагала по какво ли не и заради всичко това да търпят недоволството на родителите. Обаче, ако учителят реши да не ги иска тези помагала, накрая самите родители ще са недоволни, защото децата ще се издънят на текущите контролни, в които има материал от помагалата, а на изходните нива ще е катастрофа. На моменти дори се надявам на някой учител да му писне и да кара само по учебника, та да има сеир после! Не са учителите тези, към които трябва да се насочи недоволството заради помагалата.

И ние миналата година купувахме щори. Сега в тази стая учат първокласници. Чакаме родителите им да съберат пари за щори за нашата стая и вече започва да назрява бунт.

О, моля те! Външното оценяване в края на 4 клас е елементарно. Не с помагала, а от обща култура го докарват децата. Проява на държавната политика в системата, която не бих си позволила да коментирам.
Още нещо, нито при текущата, нито при изходящата диагностика се използва материалът от толкова "необходимите" помагала. Той не разширява познанията и компетентностите, заложени в учебната програма, а
 предоставя алтернативни възможности за  прилагането им.

Изобщо не говоря за малките матури в четвърти клас, а за текущите контролни и изходните нива. Те са относително по-сложни от малките матури.

Не зная ти дали си начален учител, но мога да ти кажа, че съм правила засичане на материала от учебника, учебната тетрадка и допълнителните помагала и това какво има в текущите тестове, които също са фабрични за първите четири класа, защото ги карам с двете си деца в последователни години и по различни учебници. Задачите в учебната тетрадка са символично количество - по 3-4 на урок, в учебника също са малко. Те не са достатъчни за стабилни знания. Ако се разчита само на тях децата ще закъсат с материала по български и математика. Задачите от допълнителните сборници са същинското упражняване на взетия материал. Текущите тестове и входните и изходните нива са фабрични и там има задачи, които са застъпени в сборниците.

А ако случайно моите наблюдения са грешни, значи учителите много искат да усложняват техния, че и нашия живот и са много амбициозни. Не съм забелязала някаква амбициозност, а каране по учебната програма и овладяването на що-годе стабилни знания от децата като цяло.

За архиепископията видях голям зор, както и с повечето термини от учебниците по ЧО. Всъщност, това е най-трудният за обясняване и овладяване предмет. Но пък по него няма допълнителни помагала. За мен важни са българският и математиката, а за тях доброзорни сборници има. За мен има значение какво количество и видове задачи ще реши детето. Математиката и българският искат упражнения, за да се автоматизират. Като види една текстова задача детето веднага да се сети какъв тип е, а не да минава всеки път по дългия път. Или по български всеки път да се чуди кога се пише "с" и "със", пълен и кратък член и дапознава частите на речта и частите на изречението, че да не се стига след време до форумски грешки от вида "на съпругът ми" или "ходих ме".

тъкмо си помислих, че вече купихме всички задължителни помагала, атласи, материали по ДБТ, учебни тетрадки и т.н. и днес ме сюрпризираха- още 10 лева за тетрадка по английски. е, как да не се ядосам? при положение, че детето ми е в момента на светлинни години пред съучениците си по английски- дали има нужда от подобна глупост? ходи на курсове на ниво advanced. живяла е и е учила в англоезична страна, а сега ще трябва да прави разни глупави упражнения в тетрадката. че и госпожата ми казва- много ще изостане, ако няма тетрадка....... не съм за 10-те лева ама ми идва малко в повече вече. да направят списък в началото на годината, за да знаем по кой предмет колко ще плащаме. дали се замислят, че точно утре родителят може и да няма тези 10 лв?

Не!Не се замислят!Днес,тетрадка по музика за 2 клас!Всеки ден нещо ново.И аз с това се дразня -нека да внесем една сума за всичко необходимо,а не на час по лъжичка.

Това си е тактика, според мен. Ако ви тропнат сумата наведнъж, вероятността да реагирате негативно, е повече от сигурна!

Или нямат ресурс или желание да си направят списък....
Защо за първи клас да има списък и да се събират пари, с които да се купят заедно всички помагала, а за втори да е на час /седмица/ по помагало???

При нас винаги е било уговаряно на първата родителска среща какво ще се купува и по колко пари да съберем. Обаче сега, в пети клас всеки учител си решава и съобщава.

 Само при нас ли не се изискват никакни допълнителни помагала-само тава, което е дадено от безплатните учебници и уч.тетрадки към тях
Аз съм купила 2 сборника по БЕЛ и 2 по математика.Отделно посещава курс по математика 1 път седмично.Не мисля, че се претоварва,  в никакъв случай-госпожата дава минимални домашни и предпочитам вместо да стои пред пц-то, да си уплътни времето с нещо полезно.След 16.30ч  е времето за игра

Изненадваш ме с това, че нямате допълнителни помагала. Възможно е да ги купите по-нататък, което ми се струва странно.

Мисленето си е мислене, четенето си е четене, но голяма част от ученето на математика, особено в началното, както и ученето на език (обаче на нас българският ни е роден и не го усещаме) иска автоматизиране на умението и прилагане на готови схеми, за да не се налага всеки път да се минава по "дългия път" и да хаби ресурси. Ако аз бях учител щях да съм много доволна, че има готови сборници, които да следват материала в клас и децата да си знаят, че домашното им е оттам.

Не съм обръщала внимание кои са книжките с тестове, но са от същите издателства, които правят и книжките за малките матури. Май тестовите книжки са на Просвета, но някои от сборниците са на Скорпио, Просвета и не помня кои бяха другите, защото и двете ми деца учиха по различни сборници. В тези сборници към всеки урок от учебника има и една или две страници със задачи, които ако не всички, то повече от половината са им за домашно. Нашето училище е съвсем обикновено, не са по някаква засилена програма. Съжалявам, че нямам копия от тестовете на децата от текущите контролни и изходните нива да ги покажа. По думите на дъщеря ми (тя беше миналата година четвърти клас) матурите са били направо фасулски в сравнение с текущите контролни. цялата й подготовка за матурите беше да реши тестовете, които бях свалила от сайта на МОН.

Не виждам нищо лошо в това човек да изкара високи оценки по предметите, щом тези оценки съответстват на знанията. Математици стават единици, но на всяко дете му се налага да учи математика до 12 клас. Ако още в начална степен закъса не виждам как ще се справи после. Всъщност, виждам, ще има проблеми, големи проблеми!

Сборник с задачи и те да са за домашно и вървят успоредно с материала е чудно положение. Но те го носят и в клас. Дали да решават и там и или защото пишат директно в него и да са готови за проверки... А това значи не само плащане /то дава продукт/, а и мъкнене... и то за съжаление също има последствия...

За математиката и решаването...  с мисленето е същото - ако не мисли на 6, трудно ще мисли на 16, въпреки че мислене на 6 не гарантира мислене на 16...

Пишат директно в сборниците, а понякога правят задачи от тях и в клас. И на мен не ми харесва всичко това, но за 4 години с двете деца се убедих, че без тези сборници знанията им няма да са стабилни. Бих предпочела да не ги мъкнат и изобщо да не се налага да се прибягва до тях, а всичко да е в учебника, който да не е на ужасно тежката гланцирана хартия и пълен с прекалено много картинки, а да е на вестникарска, но да е качествен като съдържание. Ама, ей на, налага ми се да избирам по-малката злина - да имат много допълнителни помагала и раниците да са по 7 килограма, но поне да са грамотни и със стабилни знания! Ако в първите четири класа се изпуснат нещата, после няма наваксване.

Този пост явно е отправен към мен , да , така е и защо аз да те учудвам не разбрах, все пак не аз им измислям програмата на обучение
Самата аз , леко казано съм изненадана , особено като разговарях с др.родители и те всички имаха сборници и още сума допълнителни помагала.В 1-ви кл. си мислех, че това е нормално, но вече нагоре ми се стори пълно безхаберие-особено като си наблюдавам детето

Изненадваш ме, защото за пръв път ми се случва някой родител да каже, че нямат допълнителни помагала и карат само по учебника и тетрадката.   По-скоро чувам за обратното - не по едно, а по две помагала да дават по-амбициозните учители. Вашата учителка е някакво изключение. На нас още от първата родителска среща в първи клас ни казаха, че няма как да се работи нормално без помагалата. Като се замисля, още в предучилищната купихме някакви допълнителни тестови книжки, по които работиха децата.

Така в крайна сметка стигнахте до извода, че си искате многото помагала, понеже без тях обучението не е качествено, да?!
Е, темата приключи.

Не искам помагалата да се мъкнат всеки ден- това е едно. Освен това не виждам смисъл от задължителните учебници и помагалата така, както са сега- по отделно. Смисълът е в изработването на качествени учебници, при които няма нужда от допълнителни бумаги в училище- със задължителни задачи /не говоря само за математика, разбира се/, задачи по избор, задачи с "повишена трудност" /при нас бяха със звездичка някога/.

Айви,

Много странно тълкуваш думите ми. Или не четеш внимателно. Нищо, по случай, че е петък ще го напиша пак - предпочитам да не се налага да имат помагала, а упражненията в учебниците и учебните тетрадки да са достатъчни, за да могат децата да усвоят материала. Но е факт, че не са. В учебната тетрадка по математика често се натъквам на половин страничка с по 3-4 задачи на урок, две от които са текстови или някакви странно-занимателни, а останалите са от по две-три примерчета. В текущите тестове (фабричните) има по поне два пъти повече задачи, а чисто аритметичните са с по 3-4 отдерни примера и всичко това трябва да се реши за определено време. Е, кажи ми сега как детето ще се упражни  достатъчно с 4 задачи от учебната тетрадка така, че да автоматизира аритметиката? За добро или лошо в нашето образование децата трябва да се правят на калкулатори. Задачите от учебника гледат да ги решат в клас. В сборника има типове задачи, особено текстови, които не са застъпени в учебника, дори в клас не успява учителката всеки път да ги вземе, обаче могат да се срещнат в текущите контролни. По български е горе-долу същата работа - основните упражнения са от сборника.

Накрая излиза, че макар и да не искам помагалата ми се налага да ги приема, защото иначе детето ще закъса с материала, ако не през текущата година, то през следващата. Или ще трябва вкъщи да му давам допълнителни задачи на своя глава. За мен знания за тройка или четворка не са никакви знания в начална степен. Ако има четворки на контролните по математика, това означава, че половината му сметки са грешни. Как това дете утре ще решава по-сложни задачи, ако още греши таблицата за умножение или не различава обиколка от лице на фигура? Същото е и с българския - знаене на родния език за четворка не е никакво знаене, защото това означава да не знае кога се пише "в" или "ф" или нещо друго! То пак ще мине в следващия клас, обаче на какво ниво ще е грамотността му?

   Моите наблюдения се основават върху материала 1-3 клас (просто, защото синът ми е третокласник). Абсолютно съм съгласна с Андариел. Не виждам как с четири- пет примерчета детето ще придобие трайни знания, например по математика. Миналата година материалът вървеше така: " Умножение с четири", " Деление с четири", " Умножение и деление с четири". Значи три урока, посветени на умножението и делението с четири. Ако детето не се упражнява допълнително, а решава само задачите от учебната тетрадка( те в най-добрия случай са пет на брой), как ще усвои въпросните знания? А за да решава повече задачи, съответно трябва да ги вземем от някъде. Много по-лесно ми е да купя сборник, отколкото да си ги смуча от пръстите ( не че не ровя в нета за задачи от състезания). Същото е положението и с българския. Ще пропусна факта, че имат три часа английски и два часа български седмично...

Добре, ясно е, че това, което теб, Андариел и теб, Дидева, ви притеснява е, че учебното съдържание е обемно и недостатъчно адекватно на възрастовите особености на децата. В същото време за усвояването му, според вас, са предвидени малко упражнения. И за да получат децата " конкурентни" знания, трябва да доучват ежедневно по помагала. Т.е. да ги натоварвате допълнително доколкото им е възможно. Не знам дали това е добро и здравословно във всякакъв смисъл за децата. Моето мнение е, че задачите в учебника и учебната терадка заедно с работата в клас /основно / са напълно достатъчни като натоварване за един ден по един предмет. Щото освен него, за следващия ден се подготвят поне още два- в начален курс. Като прибавим спорта, езиците, изкуствата... За следобеден сън няма да споменавам, понеже е видно, че децата са перманентно "на педал". Няма да си търся постинга да се самоцитирам, но някъде бях споменала, че в един момент здравословно "изключват".

И има и няма противоречие.
Вярно е, че претоварен и деца нямат нужда от още натоварване.
Но ако така и така, се очаква да владеят дадена материя, а това няма как да стане чрез прочетане на провърхностното и представяне... идва ред на още претоварване.
И двете се решават с умерена програма и пълно представяне на материята, включена в нея в официалните задължителни учебници и тетрадки.

В десетката си. Учебната програма и учебното съдържание трябва да се нагаждат към децата, а не обратното. В настоящия момент не са добре изработени. Но децата са си наши и не виждам основателна причина да ги подлагаме на непрекъснат стрес от толкова ранна възраст.

   Или аз грешно съм се изразила, или ти неправилно си ме разбрала. Никъде не твърдя, че учебното съдържание е твърде обемно. Твърдя, че не отделено достатъчно време за упражнения. Схемата " нов урок - нов урок - нов урок" никак не ми допада. Щом, цитирам " Моето мнение е, че задачите в учебника и учебната терадка заедно с работата в клас /основно / са напълно достатъчни като натоварване за един ден по един предмет.", защо огромна част от кандидатствалите след седми клас тази година имаха плачевни резултати на математиката?
    Следобеден сън синът ми не спи от петгодишен. По свое желание. Уроците си успява да подготви за около час. Аз не го " натоварвам, доколкото е възможно". Той се занимава, колкото сам реши, но и за това  са нужни помагала. Не съм от прекалено амбициозните родители. Синът ми ходи на футбол и математика, които сам си избра.
   Каквото и да ми говориш за прекомерното натоварване и " здравословното изключване", аз продължавам да твърдя, че с 15-16 числови примера един второкласник не може да научи таблицата за умножение с определено число и да я използва съзнателно и без да допуска грешки.

Все си мисля, че има изместване на целта на обучение в училище. Визирам класовете от 1 до 6-7 .
Наличието на допълнителни помагала по почти всички предмети изисква от децата усилия за постигане на максималните резултати, изискуеми от учителите, но незадължителни съобразно програмата на МОН.

Не искам да пиша есе на тема - "можем ли да бъдем професионалисти във всяка област"- но все си мисля, че изискваме това от децата.
Всяко дете има свой темп на развитие, наклонности и предпочитания. Подготовката в училище е общообразователна, а не специална по даден предмет. Поставянето на постижими цели пред децата създава у тях чувство на удоволетвореност и радост от обучението. Обратното - трудното достигане на отлични резултати демотивира децата и постепенно някои от тях се самоопределят като аутсайдери. Тези деца започват да търсят други начини за реализация и обществена значимост - за съжаление често начините са агресия, арогантност и анархизъм.

Най-доброто за децата е това, което ги прави щастливи и спокойни. Те искат да ви зарадват с постиженията си в училище. Имат ли всички този шанс при тази организация на учебна работа?

Айви,
Противоречие има, но то не е в моите и на Дидева разсъждения, а в системата. Явно е заложен такъв норматив, че почти всеки път се взема нов урок, друг въпрос е колко е разбираем (по български в частност). Например, умножение и деление с едноцифрено, а после и с двуцифрено число изисква упражнения, за да може детето да смята бързо и правилно. Не виждам как от 5 примера за домашно ще го усвои толкова добре, че дето се казва, да ги решава с поглед. Защото аритметичните операции са в основата на всичко, което ще учат по математика до 12-ти клас, че и по физика.
По български като прочета какви определения има в учебника се чудя какво се има предвид и чак като видя упражненията в тетрадката и сборника разбирам каква е идеята и какво точно се иска от детето. Сещам се, че в четвърти клас се учат частите на изречението. На родителската среща учителката каза, че децата масово грешат що е то част на речта и част на изречението. В учебната тетрадка не помня да е имало повече от 1 упражнение за определяне на частите на изречението. Ако не беше сборникът детето нямаше да автоматизира процеса дотоклова, че това да ги определя без проблем и много замисляне.
Такава е програмата - не съм я измислила аз. Но щом е заложено да се знаят определени неща, аз като отговорен родител не виждам никакъв смисъл да се кара по нимимума на тези изисквания с несигурни знания, които изветряват тотално за едно лято. Ти като родител би ли била съгласна детето ти да умножава две числа по 10 минути, защото прави упражненията само в учебната тетрадка? Като учител също си длъжна да следваш норматива и накрая става така, че който каквото е научил - толкова, а ти продължаваш със следващия урок, а не тъпчеш на едно място по цяла седмица. Нали после пишеш в големите дневници план на урока! При положение, че заложеното е много и трудно за децата, то за усвояването му е нужно да се изхарчи повече ресурс, което в конкретните случаи означава решаване на допълнителни задачи и писане на упражнения по български. Ако същият този материал беше изтеглен с една година нагоре децата нямаше да имат нужда от никаква допълнителна работа, защото има вероятност като по-зрели умствено да "вдянат" по-бързо какво и как да учат.

Желязната лейди,
Точно, защото е общообразователна подготовка, а до четвърти клас е чиста проба грамотност, едва ли става въпрос за професионализъм във всяка област. Да, съгласна съм, че всяко дете учи със свои темпове, но системата това не я интересува. И сега има няколко деца в класовете на моите, които знаят математиката за тройка и едва-едва кретат. Какво ще стане с тези деца след още някоя година? Системата ще ги изхвърли, защото ще наредят двойките, после ще започнат да бягат от училище и накрая ще отпаднат. Ако изобщо имаш някакви претенции, то те трябва да са към хората, които правят програмите.

Добре, има резон в становището ти. Аз, обаче говоря за "масовия" случай. Недоразуменията идват оттам, че всеки родител говори от позицията на собствения си опит /то няма и как да е другояче/, докато моите наблюдения са по- обобщени. Деца като твоето има по 5- 6 в паралелка, но те не са представителна извадка.
После- разполагам с учебниците за 2- 4 клас по математика в момента. Е, не са 15- 16 аритметичните примери. И всъщност колко ,според теб, задачи трябва да решава за един ден детенце, за да научи таблицата? Все пак има вероятност да се получи обратния ефект при пренасищане.
Изпитите след 7 клас, казваш. Тази година задачите бяха... Но така или иначе гимназиите трябва да осъществят някаква селекция, дори и това да не се харесва на всички. Нормално е да има слаби оценки, иначе всички училища ще станат "елитни".
Схемата, която си цитирала и на мен не ми допада, но си намирам начини да я редуцирам, мисля, че и при колегите е така. Новият министър обеща да поправи това, виждам, че си се отчела и в темата за целодневното. Да приемем, че е едно добро начало или поне намерения за такова.

Точно така и аз искам да е, но кой те пита брате
Не случайно купувам сборници по собствена воля, защото тези в учебника и уч.тетрадка са супер недостатъчни за да се обхване материала и защото на тестове/класни, контролни/ им се дават много по-сложни задачи и съответно, ако не ги е решавал от някой сборник, то няма да ги реши никога и на теста

   Май пак не съм се изразила правилно.  Исках да кажа, че детето трябва да има възможност да се упражнява повече след като е взет нов материал. Това не означава да реши 20 задачи за час. Дадох пример с математиката, защото е слабост на всички вкъщи. Тоест схемата да бъде например " нов урок-упражнения", но повечко упражнения. Миналата година доста деца в класа на сина ми имаха проблем с таблицата за умножение, а след входното ниво тази година мога да кажа, че при доста от тях проблемите се задълбочават. Положението по български език е горе-долу същото.
   Идеята да се даде възможност за целодневно обучение на желаещите е прекрасна, но изисква доста средства и усилия. Мен, например, много ме дразни факта, че в някои училища занималните са поверени на учителки в предпенсионна възраст( нямам нищо против годините им), които гледат да добутат някак до пенсия без да се напрягат много-много. Не знам как е в другите градове, но при нас е все по-трудно да се мотивират младите хора, да работят в сферата на образованието. Уви.
   Що се отнася до учебниците и сборниците, може да спрат да ги печатат на хромова( гланцирана) хартия, така ще се спестят средства и помагалата ще станат доста по-леки. Спестеното може да се използва за добавяне на 30-40 странички в края на учебника с допълнителни задачи към всеки урок. Нещо като сборник " прикачен" към учебника.

Използвам собствен цитат, за да кажа, че мислим сходно.
Помагалата са нобходими. Но само на тези, които имат възможностите да стигнат до тях. Защо не искате да приемете, че за повечето деца решаването на всички примери от учебника и учебната тетрадка отнема доста време и така и не стигат до сборника? И аз искам да мога в рамките на учебния час да завърша темата, следващия  да затвърдявам, на консултациите да предлагам задачи за успяващи... Е, не става. Случвало се е да стоя на един урок по 3 часа, докато се уверя, че основното е овладяно. / Андариел, добре, че в големите дневници не се пише план на урока / Не работя само с учебник, има много възможности в момента, има откъде да се подберат упражнения и задачи, по- често си ги конструирам сама, понеже си познавам контингента. Истината е, че по- слабите определят темпото на класа. А за децата с изявени способности и бързо мислене остава алтернативата да се развиват ...вкъщи. Оттам идва недоволството на техните родители. От другата страна пък те "подпират" родителите на тези, които трудно се справят с материала. Според тях програмата е непосилна, учителят е взискателен и не си върши работата, понеже детето му се е прибрало с една задача в тетрадката /и тя преписана къде вярно, къде грешно от дъската/ и никак, ама никак не може да реши другите от учебника, че и от учебната тетрадка, че и какви са тия сборници- само пари да се дават... Ако вие, момичета, сте на мястото на учителя, какво бихте правили?
Има ДОИ и съответстващите им стандарти. Както е казала Лейди, те са ориентирани към средното ниво с уклон минимума. Постигат се спокойно и без допълнителни помагала. А тези, които искат повече, знаят какво да правят.