Допълнителни, но "задължителни" помагала в училище!?

Интересна е идеята да има тема: "Какво ще променя в образователната система, ако стана министър на образованието?"
Може би трябва да има такива теми и за другите министерства. Трябва тези теми да станат обществено достояние и да бъдат изучавани от министрите и техните сътрудници.
Приветствам и бих се включила със своето мнение.

Джуди, всичко, което си писала е добро. Но...
1. СИП- ове има. Но когато дойде ред до тях, децата са кютясали, ама кютясали от изкараните 6/7 часа. Те просто не могат да възприемат повече и всяко изключва по удобен за него начин- едно блее, друго си търси забавления, трето се заяжда с близкостоящите или учителя- за спорта само, четвърто и пето дискретно обменят клюки...ей такива неща. Колкото и интересно да е подготвено занятието, организмът си иска своето. Помисли ние как се чувстваме след 6 часа активен труд, умствен при това. На всичко отгоре на междучасията ги заливат вълни децибели, за 10 минути не сварват да идат до тоалетна, камо ли да разпуснат. Жал ми е за тях и ги разбирам.
2. Допълнителна работа е осигурена най- малко 3 пъти седмично в часовете за консултации по основните предмети. Те се провеждат след редовните часове и за тях в пълна сила важи това, което писах за СИП-овете.
3. Зубренето- смешна история. Никой не го изисква, а тези които го дават далеч не са възнаградени за усилията си. Не знам защо си го причиняват дечинята. Е, има някои крайно изпълнителни мъници с ултраамбициозни мами, които не могат да допуснат, че тяхното няма да знае нещо. И макар, че дечкото и волем и зорлем бъкел не схваща, накрая го наизустява, за да получи нужното му домашно одобрение. И за десерт- дозата бъзици в класа.
4. Това с четенето е баш както го описваш, с малката разлика, че няма как да четат по цял учебен час, понеже за тези 40 минути трябва да се запознаят с автора, произведението, да анализират вкратце героите, да определят епизодите на текста и да съставят и запишат план. Има и още- литературни и езикови задачи, подборно четене, преразказ на момент,откриване на познати изразни средства и даже драматизация на текста. Е, как ти се струва?
А, пропуснах и писмената работа в учебната тетрадка по четене. И още нещо забравих- за повечето текстове в читанките е предвиден по 1 учебен час. Другия, щеш не щеш, прочели - не прочели, спринтираш към следващата литературна творба. Така е и по математика, така е и по БЕ. ЧО и ЧП хич няма и да ги коментирам. Препускаш по материала, мъниците в началото се ошашват, после намират начин здравословно да изключат, защото натоварването не е по силите им. Ей затова са полуграмотни и с ограничена обща култура иначе мислещи и будни деца. Никой не обича да не успява. И по- щадящо себеоценката е да мислиш, че не успяваш, понеже не полагаш усилия, отколкото да признаеш пред себе си, че наистина не можеш да се справяш с това темпо.
Идва един момент, в който и най- добрите закъсват и...спират да учат. По правило това се случва в 5/6 клас, където освен смяната на преподавателя и учебните програми по преметите придобиват академичен характер. Детето изпада в стрес и зацикля, проявява агресия, става непокорно, напрегнато, това е неговата форма на самозащита. Родителите, обаче, заявяват "Ей, натисна ги пубертета!" или "Хормонът го е подгонил." И това, де , и това, освен всичко останало.
 И сега какво правим?

Аз имам изключително малък опит като майка на ученик, но веднага се сещам за нещо, което ще облекчи децата - индивидуални шкафчета. Или поне ясно определяне кои помагала да не се носят в училище.
Когато аз бях ученичка в по-големите класове, не носихме учебници или поне не винаги. Бяхме на двойни чинове и един на чин ни стигаше. А тогава учениците бяха леки. Не сме носили сборници никога. Изяждахме огромни, но винаги за домашно.

Като всяка сфера и в образованието има добри практики - например липсата на тетрадки за в час и за домашно . Те трябва да се популяризират и това да бъде официална политика в системата.

Преди седмица смятах процента тежки и леки часове за първи клас - почти 1:1. На мен това ми харесва. Ясно съзнавам, че точно "леките" /трудово и рисуване или физическо и часа на класа / карат децата да чакат следващия учебен ден с нетърпение и нямам нищо против.

Няма СИП-ове, Айви, не и по избор на децата. Само ІІ клас имахме математика, някой ни пита, а в ІІІ ни натресоха колоездене, да запълнят нечий норматив. Тази година няма никакъв. От СИП-а синът научи много неща и бяхме много доволни, но беше за кратко. Както писах- нямало пари.
Работата по нар. "консултации"- ами не ходят, понеже е вечер в определения ден от седмицата, т.е. извън учебните занятия. То, детето, едва окрякало от скука в задължителния час, как го виждаш да се надигне в 16.30, примерно, да излезе отново и да иде в училище на "консултации"?
Зубренето е необходимо понякога, според конкретния учител. Синът играе с деца от различни класове и училища, компанията им пред блока е разнородна, та имам разнообразен поглед. В контролни има писане на понятия от учебниците. Това ако не е зубрене, здраве му кажи. Мен ме притеснява V клас, за нас е следващата година, защото там изцяло по отделните предмети трябва да се молим за късмет да попаднем на учител, по всеки отделен предмет. Точно по ЧП и ЧО, с несвършената работа от страна на учебникарите, децата са принудени да зубрят, ако желаят да пробият на тест или малка матура. Когато инфото стане прекомерно и за зазубряне, идва изключването и натрупването на низ от пълни незнания.
Четенето- половин час за някои деца да си прочетат един урок /айде, тази година може да е 20, надявам се/, 10 минути за останалото. Това не е всеки час по БЕЛ, все пак, само когато е "Литература".

За мен голяма слабост е и бързото вземане на голямо количество материал в долните класове, малкото часове за упражняване и затвърждаване и повтарянето му в следващите години, когато детето би следвало вече да се е ориентирало  по предмети, които са му интересни и които желае да развива. В този аспект одобрявам модулното обучение в по- горна степен, провеждано в други държави.
Иначе, Арт мама, аз съм доволна от едносменния режим в нашето училище. Децата си оставят в класната стая, в която не влизат други, рисуването, физическото и сборниците с тестове за упражнения, но това е само за нашето училище, съзнавам, че сме изключение, обсъждам тук предимно условията, не в него и по- скоро не в нашия клас. До тук не мога да кажа, че са натоварени също. Синът не се е връщал изморен от училище. Все още не. По- скоро намирам, че не е достатъчно натоварен. Не държа да се връща изморен, разбира се, но смятам, че по някои предмети може да работи повече и по- интересни за него неща, от четене на един урок, примерно, или блеене пред задачите, които се решават за половината от предоставеното му време.

Да ти кажа, Джуди, четвърти клас е направо песен в сравнение с пети!Детето самичко го усеща и то не заради смяната на учителите, а заради рязкото увеличаване на натоварването. Учебната година едва е започнала, а детето вече каталяса. Имат по 6 часа всеки ден, а два пъти в седмицата и по 7. Тетрадките станаха още повече, раницата буквално не се вдига! Като свършат седмия час в два и половина детето вече е скапано, което се проявява в изнервеност, невъздържаност, "гладна съм, жадна съм, спи ми се, той ме дразни (а брат й нищо не й прави)"... Взема си закуска за два пъти (при положение, че закусва и вкъщи), защото не може да издържи до края на часовете. Миналата година такова чудо нямаше вкъщи, детето ако не в добро настроение, поне не беше изнервено. Направо се чудя как издържат децата, които са на целодневно обучение иили на занималня и карат от осем до пет всеки ден!

Не се притеснявам от материала, дори учебниците не ме притесняват /без друго навикнахме сами да си търсим от къде да учим/. Притесняват ме именно камарата учители- всеки с изискванията си, кога по- нормални, кога- напълно безпочвени. Един искал два броя тетрадки голям формат, друг- нам какъв си сборник, трети- майка си и баща си. Затова пиша, че притесненията ми са за от тогава насетне.
Не знам дали от V клас нагоре някой въобще остава за целодневно обучение. По принцип за мен такова не бива да се провежда въобще /лично мнение/. В нашето училище май са само до ІV клас занималните. Иначе сега има по 6 часа и един ден- седем.
Увеличаване броят тетрадки ме вълнува. Защо са много? Въобще защо по един предмет трябва да има повече от една тетрадка и един учебник?

Първо, разделят ЧО на география и история - ето ти два учебника, две учебни тетрадки, два атласа и две тетрадки голям формат. Второ, имат 3 ЗИП-а - български, математика и рисуване. Хайде, рисуването е за отмора, обаче и по български, и по математика имат по едно помагало тип голяяяма учебна тетрадка, тетрадка за работа в клас и по една за домашно. Трето, БЕЛ се разделя на два предмета - български и литература, всеки от които с отделен учебник, учебна тетрадка и тетрадки за домашно и работа в клас. По ЧП тетрадката за работа в клас стана голям формат. По ДБТ имат учебник и учебна тетрадка, в която правят чертежи и др. плюс комплектчето от конци, приложения и пр. Имат вече и предмет информационни технологии, който също е с учебник (слава Богу, това е по-поносимо от втори западен език, дето да се чудя как да ги записвам и там на курс). Като цяло всички учебници и учебни тетрадки (които си купихме, естествено) са по-дебели, следователно и по-тежки. Помагалата още не сме ги получили, но са поръчани и платени.

СИП-ове има. Моята се записа на история и й вече й се води предмет от учебната програма и е с присъствие и оценка. Има математика, но за седмокласниците, вокална група, от един ансамбъл идват да правят народни танци, май има ИТ и рисуване, но не съм сигурна, защото учителите са нови.

Неусетно, година след година, в училище се наложи една нова практика: задължително купуване на допълнителни помагала по учебните предмети. Не става въпрос само до парите, а до грубото нарушаване на правата на децата. Децата имат право на безплатно образование, осигуряват се безплатни учебници.
Освен тези учебници, учителите често изискват задължително да се купят и ползват в ежедневната работа други книги, написани и издадени от знайни и незнайни "авторитети", наречени помагала. Ако някой родител  не закупи тези помагала, какво ли ще се случи с детето? Вероятно ще ходи без домашно, с ненаучен урок или пък в час ще скучае??

А защо всяко домашно е  като изпит за детето - проверки, оценки, коментари, корекции? Домашната работа се възлага за упражнение. Има си форми за проверка на знанията, с които може да се установи до колко е усвоено съдържанието.
Питаме се защо в училище децата ходят с нежелание, с отегчение, дори мразят някои предмети? Защото всеки ден е изпит, а това не е лесно. Ето това е за генерална промяна в училище. В някои държави се правят проверки на знанията на раздели, на седмици, на месеци. В България нашите деца всеки ден и час са под напрежение - ще ме изпитат ли, какво ще имам на домашното, ами ако дадат контролно? Вместо да чакат с нетърпение да влязат в час и да чуят интересни неща за света около тях, да поговорят за книгите и хората, да обсъдят правилата по даден предмет, да направят опити по друг, да им обяснят задачи по математика..... Мечти!!!
И нека не упрекваме образователната система - тя не казва да се пишат безумни домашни, да се изпитва всеки ден, да се дава контролно внезапно. Само е посочено колко оценки минимум трябва да имат учениците по съответния предмет за оформяне на срочна оценка. Посочват се и начините за изпитване.
Учителите обаче работят по метода на инквизицията - мъчение! Защо? Защото е по-лесно - влизаш и си вдигаш авторитета със заплашителния въпрос: Кого да изпитам днес? И малките сърчица се резтреперват. И любовта към знанието  отлита далече. В отговор на това, когато малко пораснат, децата си го връщат на учителите. За сметка на знанията си, обаче.



Искам да запитам учителите!
1. На какво законово основание искат задължително да се ползват в училище и за домашна работа допълнителни помагала?
/Разбира се, отговор-"решихме го на родителска среща" - не приемам за истина. Учителите предлагат на  родителите ./
2. Кой контролира използваните учебни помагала в училище и гарантира тяхното качество ?
3. Какъв е обемът домашни, които могат да се възлагат на учениците по всеки предмет?
/Редове, страници, брой упражнения и времетраене./
4. Използването на допълнителни помагала означава ли, че материалът от задължителния учебник е усвоен напълно?
5. Какъв е редът за избиране и утвърждаване на допълнителните, но задължителни за съответния клас  помагала? От къде учителите са сигурни, че това е най-подходящото за всички ученици от класа?
/Например в първи клас учителите не познават децата./
/Често сборниците са с много трудни задачи, които затрудняват повечето деца и те се подтискат и комплексират./
6. Води ли се отчет за ефективността от работата с дадено помагало?
7. Поставят ли се цели и постигат ли се те с помощта на тези помагала?
/Повишава ли се нивото и качество на образование на децата вследствие на използването на помагалата?/

Извинявам се за дългия пост!
 

Много усилия си вложила в този постинг. Оценявам ги. Апокалиптичната картина, която си описала, е далеч от реалната. Ето ти исканите отговори от един учител, може и други да се отзоват по- късно.

1. В работата си не ползвам допълнителни помагала, но оказвам съдействие на родители, които имат желание да ползват сборници, да подберат подходящите за тяхното дете.

2. МОН. Всички помагала, с които се работи в училище са одобрени от МОН. Което, повтарям, не ги прави задължителни.

3. Домашните работи се възлагат строго диференцирано. В един клас могат да бъдат дадени толкова домашни работи, колкото ученика са в него. Лично аз давам по- малки домашни, но това си е мой избор, който не намирам за необходимо да обосновавам в момента. Предполагам, че даващите по- голям обем работа за вкъщи също имат своите основания и биха се аргументирали, ако считат за нужно.

4. Усвояването на материала не е свързано с учебниците и помагалата, а с учениците- те са тези, които преработват информацията. Ако съумяват да я използват практически и извън урочна ситуация, значи материалът е усвоен.

5. Трети път. Вече ти писах, че задължителни са помагалата по ЗИП. ЗИП включва един час седмично по съответния предмет, който е включен в учебната програма, т.е е задължителен. Сърди се на министерството, че не ти е отпусната въпросната тетрадка безплатно. Същото се отнася и за тетрадките и тестовете по БД.

6. Как си го представяш това, кой да го води този отчет за ......каквото там си писала, звучи гръмко, но кухо? За ефективността от работата с учебника на Сульо Пулев, изд. Бултест /грешката е вярна/ дали някой води отчет?

7. Какво ти  повишаване, Лейди... С помагало или без, който може- го може.
Една моя колега,вече пенсионерка, често казваше : "Работим с материали на клиента."

Оценявам работата на учители като теб, Айви. Но сте толкова малко, че се губите из множеството. С моя пост не целя да обидя или омаловажа работата на хора като теб. Напротив! Надявам се повече действащи учители да прочетат твоите постове и да си дадат сметка те какво не правят.
Е, не съм съгласна с някои неща, написани от теб, но затова е диалогът - да се използват аргументи.

1.Не използвам гръмки/кухи фрази, а термини.
2.Не коментирам съдържанието на учебниците, одобрени от МОН. В училищата сте длъжни да постигнете ДОИ, а дали с точно тези учебници и как точно, никъде не е казано императивно. И според мен, щом не ви харесват учебниците, не ги ползвайте! Те нямат задължителен характер.
3. Притесни ме изречението "Който може-го може!" Не разбирам къде остана ролята на учителя и  вярвам, че си имала нещо друго в предвид.
 
Според мен липсата на точни регламенти по отношение как да се провежда обучението в часовете, води до творческо безгрижие. Всеки интерпретира според възможностите си. Прекалено голямата свобода на учителите доведе до сегашното ниско качество на образование. Малко учители са като теб - да влагат мисъл и да имат цел на работа - качествено образование.

Да се върна на темата - моето мнение е , че се изискват допълнителни помагала, за да се намали грижата на учителя по подготовката му за следващия час. Само че учителят си вкарва автогол - разкрива тънкостите на работата си чрез популяризиране на задачи и упражнения. Всеки родител може успешно да обучи детето си - има всичките необходими помагала и учебници. В най-близко бъдеще робот/компютър може да замени учителят, не се шегувам. Голяма част от родителите знаят, че престоят в училище е проформа и за да е конкурентно детето им и за да знае, трябва да отиде на частни уроци.

Не става дума за личните ми проблеми. Моите деца се справят чудесно, но понеже съм скромна, няма да кажа благодарение на кого.

 Аз не гледам от моята камбанария. Имам възможността да познавам ситуацията в училищата доста добре, поради което си разрешавам да коментирам. Радвам се, че все още има деца, за които подготовката в училище е леко и приятно преживяване.

Всъщност това не е по темата.

Най-лесно е нищо да не се променя, щом е толкова правилно организирано

A защо в 5ти клас минават на голям формат.
Признавам, че за записки и диаграми това е е форматът и за мен. Но за ученици в 5ти клас???
И защо като имат т.н. "работни тетрадки" защо имат и тези големите? Смисълът на "работната" не е ли да се пише там? И ако да, за какво е другата?

Няма нужда да се води отчет кое помагало колко помага. Нека просто учитлеите могат свободно да ги избират? Но май и друго трябва след като детето ми учи по добър учебник издаден 2002, а много други по не толкова добър, вероятно по-нов...

мен ме дразни най-много, че всеки ден детето ми звъни по телефона: мамо, мини през училище да дадеш 5 лева за работна тетрадка, 7 лв за атлас, 6 лв за сборник по нещо си и т.н. ами не мога да тичам всеки ден до училище по никое време, нищо че работя наблизо. защо не кажат наведнъж колко пари и за какво искат? или да направят списък. дотук сигурно сме дали 30-40 лв, чудя се какво още ще измислят да се купува.... за справка- в 5-ти клас е.

При нас събраха пари само за едно помагало за ЗИП - 6лв.

По въпросът за по-предните постове, учителката се беше разписала под работата в клас на синът ми, пълно с грешки и недвусмислици...........явно дори не ги чете, а просто минава и се подписва! В петък сме на род.среща и съм решила да питам под какво се е подписала.Явно на учителите им е писнало, но нали това им е работата?