Телефони 112 и 150, кога изобщо идват и на какви повиквания?!

Пари няма, париии. Нито за заплати на лекарите в Бърза помощ, които масово предвид тежката работа и ниското заплащане напускат, нито пък има пари за нови линейки и гориво.
Когато детето ми се задуши, с линейка ни закараха до Педиатрията. Валеше като из ведро, валеше и в линейката- върху лекарката, върху мен, върху двумесечното ми бебе, нямаше кислород- мизерия.
Ако действието с високата Т се беше развило в САЩ или в някоя друга държава малко по на Запад, веднага щеше да дойде парамедик, да даде Нурофен на детето и да си ходи по живо по здраво.
Във Франция сме викали Бърза помощ за порязан пръст и дойдоха след 4-5 минути, също и за висока Т на възрастен човек.

За София и окръг от сума-ти села знам със сигурност от достоверен източник, че има общо 12 линейки. Какво очакваме, не знам.
И аз съм на мнение, че за температура не би трябвало да търчат.
Моят опит със 112: станахме свидетели на зверска катастрофа в началото на м. Хемус преди няколко месеца. Обадихме се първи. Отреагираха хората веднагически. Свързваха се в последствие 100 пъти с нас за уточнения. Искам да кажа, че не си чешат носовете. Представяш ли си какъф трафик трябва да поемат.
За котката на дървото според мен е само афиширане за пред хората и медиите.

Сега вече си наясно ,че този случай не е от спешните.

Нещо не ми се вярва .
Във Франция дойдоха за порязан пръст ,само за порязан пръст?

И аз съм се шашвала и звънила на 150 за Станислав, когато ми вдигна 39.5 преди няколко години.
После бързо се окопитих и го заведохме в Педиатрията, на една ръка ми е.
За спешни случаи нощем трябва да се ходи в центъра, с който работи джипито ти.

Да, Iliana. Може би трябва да уточня, че пръста беше така порязан или по-скоро почти отрязан, че и до сега човекът не може да си служи с него, просто му стои безчувствен и отпуснат. Срязаните сухожилия не можаха да се зашият правилно. Става въпрос за майка ми.

   От 112 не изпратиха никой, изобщо, а бях с много високо кръвно, пулс 145 и много ниска кръвна захар.Можех да си изпадна в диабетна кома,или да не ми издържи сърцето, като едното нищо.След наблъскването ми с лекарствата, които имах, се тресох още три часа от високия пулс и накрая ми размина и без тяхната помощ.Нямате представа как не ти достига въдух с такъв ускорен пулс.Не можех да говоря, не можех да дишам,не можех да легна, само се тресях.

   А за висока температура, няма ли нощни дежурства към ДКЦ-то към което сте?Ние сме водили внука в 1,30 през ноща, заради непрестанно повръщане и обезводняване.От там ни дадоха направление за прием в болница, да го оводнят със системи.

порязан и почти ампутиран пръст мисля има огромна разлика.....

Срязан и порязан са различни неща.Знам за какво говориш и брат ми е така.
Щот аз каквато съм непохватна и си представих след всяко порязване да викам БП.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=249540

Това го обсъждахме доста в една тема в здравния.
За мен лично е супер тъпо.

http://dnes.dir.bg/2009/11/19/news5401864.html Ето човека, даже за ранена птица е звънял на 112!

 В голяма грешка си Няма да дойдат заради висока температура По-лошото е, че тук лекуват по телефона.За това хората си взимат децата и ги водят в спешното.Могат да чакат и 4ч. докато ги прегледат и тогава съжаляваш, че си тръгнал към болницата.

Аз пък ще си изплача моя опит с 112 и 150. Преди 2 седмици баба ми припадна и направи гърч, беше неадекватна и не идваше в съзнание. Като дойде що годе не можеше да говори и да се движи. Обадихме се на 112, след 30мин звъннахме пак, те ми казаха, че са пуснлаи сигнала към 150, започнах да звъня на 150. Там една операторка ми каза да си я закарам сама в спешното като бързам толкова, а на въпроса ми как да сваля 75килограмова жена по стълбите, за да я закарам ми се отговори - "Ми като не можеш, стой и чакай и да не знаеш много". След час и 15 мин се обадих отново, отговори ми се, че не можели да ми дадат информация, като получели сигнал за сърдечен пристъп го давали на сърдечен хирург, като получели сигнал за припадък го давали на невролог, като получели сигнал за счупване го давали на "как се казваше тоя дето се занимавше с потрошени кости" Когато поисках да ми кажат часа и номера на екипа, към който е подаден сигнала се установи изведнъж, че в момента се диктувал адреса. Беше минал час и половина. Изхвърчах към най-близкия спешен център и просто помолих доктора да дойде с мен. Човекът излезе свестен и дойде, но се наложи да остави спешното звено без лекар в това време. Закарах го при баба ми, той я прегледа сложи й някаква инжекция и след 2 часа и 20мин от първото ми позвъняване дойде екипа на "Бърза" помощ. Докато карах лекаря видях 2 линейки да си се движат в квартала ни без включени сигнални светлини. Екипа на 150 вместо да преглежда баба ми почна да спори с другия лекар какво бил направил и защо. Докторката ми задаваше крайно неадакватни въпроси и само включи банка с глюкоза и си тръгна. Аз закарах доктора, който бях взела и когато успяхме със собствени сили да транспортираме баба ми в болница се оказа, че хемоглибона й е под 60 има нужда от спешно кръвопреливане и е на границата. Останалата одисея няма да я разказвам, че стана дълго....

Личната ни лекарка е в медицински център.Там има дежурни по 24 часа, когато тя не е на работа(вечр и почивни дни).
Бърза помощ се отзовава само на катастрофи и много тежки случаи, които не включват висока Т.
Никога не съм викала бърза помощ за такова нещо-грабвам си детето и в спешния център.