Влюбена съм в друг!

  • 37 013
  • 227
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 175
Аз не разбирам какво и защо толкова чакаш..Щом другият те приема във всичките ти състояния и иска да е до теб - остава само да си отговориш на въпроса - вярваш ли му и искаш ли го?..
Другото ще се нареди..
Колкото повече седиш, толкова по-трудно ще става..Бащата ще се привърже, детето също..Само усложнения после..

# 16
  • Мнения: 4 841
Е, ако с другия са се пазили - с презервативи да речем, пък с мъжа й не....Ти пък....

Е какъв е смисълът да се пазиш с любимия образ, а да не се пазиш със "съквартиранта", от който се чудиш как да се откачиш?!?
Цялата тема за мен е написана от една ужасно безотговорна жена, която нито знае какво иска, нито - как да го постигне, но с лека ръка прави нещастни хората около себе си. Не одобрявам подобно поведение, от което потърпевши ще бъдат един баща и едно дете, буквално станали жертва на неориентирана жена. Каква е гаранцията, че и онзи, другия, няма в един момент да и отмилее като сегашния?
Все пак да си казваш с някого по 300 пъти на ден "Обичам те" по телефона не е като да ти попръцква под юргана...

# 17
  • София
  • Мнения: 2 217
Е, ако с другия са се пазили - с презервативи да речем, пък с мъжа й не....Ти пък....

Е, на моята колежка "презарватива" сега ще е първи клас  Mr. Green

 hahaha Стига де, колко жени са забременяли с презерватив....Айде да не спамиме темата Peace

# 18
  • Мнения: 0
В месеца, в който забременях не съм правила секс с другия.
Връзката ми с него не се гради на секса. Когато казвам "виждаме се" нямам предвид правим секс.
Извинявам се, че на някой им звучи като поредния епизод от сериал, но ако ви дойде до главата такава дилема и на вас няма да ви се иска да оценяват писателските ви способности.  Hug

# 19
  • София
  • Мнения: 2 217
Е, ако с другия са се пазили - с презервативи да речем, пък с мъжа й не....Ти пък....

Е какъв е смисълът да се пазиш с любимия образ, а да не се пазиш със "съквартиранта", от който се чудиш как да се откачиш?!?
Цялата тема за мен е написана от една ужасно безотговорна жена, която нито знае какво иска, нито - как да го постигне, но с лека ръка прави нещастни хората около себе си. Не одобрявам подобно поведение, от което потърпевши ще бъдат един баща и едно дете, буквално станали жертва на неориентирана жена. Каква е гаранцията, че и онзи, другия, няма в един момент да и отмилее като сегашния? Все пак да си казваш с някого по 300 пъти на ден "Обичам те" не е като да ти попръцква под юргана...

И-и-и, чак пък неориентирана, жертви....стига бе хора: жената обича човека, той я приема всякаква, мъжлето й, макар и добродушно, явно не внася никакъв живот и мисъл в семейството си - разбира се, това е по думите на мадам - не съм врачка.

# 20
  • Мнения: 2 175
Не ми звучи като сериал..познато ми е.. Sunglasses

# 21
  • Мнения: 221
Човека,когото обичам иска да живеем заедно и да се грижи за детето ми.
Колкото до това, кой е бащата- сигурна съм , че е приятела  ми, защото знам точно кога се случи!
Искам да изчакам малко, за да бъде детето не толкова зависимо от мен. Сега ЦЯЛОТО ми ежедневие е ангажирано с него.
И да- прави сте- няма да обикна повече приятеля си, но това, което ме мъчи е , че ще го нараня много. В друг момент си казвам "А той какво прави, за да ме задържи?" . Това ме измъчва, не искам да го наранявам, но не искам да съм с него, просто не мога вече. Не ми трябва съквартирант, а някой, който да ме кара да се чувствам като ЖЕНА!

Извинявай че ще съм малко груба,но какво значение има това детето дали е зависимо от теб или не.Важното е да му се радваш и да живееш във уют със човека който обичаш.Или ти искаш да стане на годинка за да може евентуално да го гледа някой друг и да си живееш живота (вие със този човек нали не се обичате само за купона).
Смятам че приятеля ти няма на къде повече да го нараниш(все пак си му родила дете а си влюбена в друг), не знам дали разбираш но с тази скрита връзка си наранила не само приятеля ти,а и себе си и детето си (което някой ден ще е съзнателен човек),най голямата услуга която можеш да направиш на бащата е да му кажеш всичко и от там на татък да решите какво ще правите (поеми си отговорноста).

Много ми е странно вие какво си мислите че е едно дете,това е голяма отговорност и най вече отдаденост.А не нещо което след 1 година ще е по независимо и ще можеш да си щракаш със пръсти(извинявай но така ми прозвуча)!

Искренноста ще е най добрия ти съветник,ако беше искренна преди година и половина нещата щяха да са други(поне детето нямаше да е обременено със вашите неща),но по добре късно от колкото никога.

Ако разказа ти е наистина истински сори ама аз съм втрещена!

# 22
  • Мнения: 0
Парцуца, благодаря ти.
Не се имам за неорентирана жена. Ако бях такава щях с лека ръка да си вземам решения, да потъпквам човешки чувства.
В крайна сметка човек се ражда веднъж и това как ще си изживее живота зависи единствено от него. Не искам след 40 години да се обърна назад и да си кажа "Какво по дяволите направих?" Останах с човек, на който не му пука за мен заради детето, а можех да съм щастлива.

# 23
  • Мнения: 4 841
Е, ако с другия са се пазили - с презервативи да речем, пък с мъжа й не....Ти пък....

Е какъв е смисълът да се пазиш с любимия образ, а да не се пазиш със "съквартиранта", от който се чудиш как да се откачиш?!?
Цялата тема за мен е написана от една ужасно безотговорна жена, която нито знае какво иска, нито - как да го постигне, но с лека ръка прави нещастни хората около себе си. Не одобрявам подобно поведение, от което потърпевши ще бъдат един баща и едно дете, буквално станали жертва на неориентирана жена. Каква е гаранцията, че и онзи, другия, няма в един момент да и отмилее като сегашния? Все пак да си казваш с някого по 300 пъти на ден "Обичам те" не е като да ти попръцква под юргана...

И-и-и, чак пък неориентирана, жертви....стига бе хора: жената обича човека, той я приема всякаква, мъжлето й, макар и добродушно, явно не внася никакъв живот и мисъл в семейството си - разбира се, това е по думите на мадам - не съм врачка.

Не четете ли, че има замесено ДЕТЕ? Авторката е трябвало първо да реши с кого иска да бъде, и после да се плоди, а не сега да разделя едно дете от баща му и един баща от детето му. Така или иначе е поддържала двете връзки ПАРАЛЕЛНО, така или иначе няма брак със "съквартиранта", за какво е трябвало да усложнява толкова нещата? НАИСТИНА ЛИ приемате такова поведение за правилно???

# 24
  • Мнения: 11 680
Парцуца   Hug

млада-мама направи това, което ти диктува сърцето. Щом смяташ, че с другият ще ти е по-добре направи крачката.   Никой няма да се погрижи за теб по-добре, отколкото ти самата. Успех  Peace

# 25
  • София
  • Мнения: 1 595

Искам да изчакам малко, за да бъде детето не толкова зависимо от мен. Сега ЦЯЛОТО ми ежедневие е ангажирано с него.


Че според теб на 1 годинка детето ще е по-малко зависимо ли  Shocked Или че няма ЦЯЛОТО ти ежедневие да е ангажирано с него? Ще е ангажирано много повече от сега. Сега детето е малко, яде, спи и плаче понякога. Ти знаеш ли от момента, в който се научат да пълзят, докато станат на по 18-20, понякога и повече години да се вземат сами в ръце, какво те чака?

И какъв е изобщо смисълът на това изречение? Какво ще се случи, като детето е по-малко зависимо от тебе? Ще го метнеш в някоя ясла, та да се гушкаш и да се чувстваш като жена ли? Не схващам ти идеята newsm78 нещо.

# 26
  • Мнения: 2 553
Аз друго да попитам - след като не обичаш "приятеля" и имаш връзка с другия от преди да забременееш, защо се вкара в този филм? Ами не можа ли да се разделиш с приятеля, да се събереш с новата любов и после да забременяваш, но от него? Защо остана с приятеля си, допусна да забременееш и да родиш (да ти е живо и здраво мъничето) и сега продължаваш с втория и изобщо ... не мога да те разбера, честно! Като нямаше дете, нямаше и любов между теб и мъжа ти (или приятеля или както там го наричаш) защо не го напусна?

# 27
  • Мнения: 0
За да не оставам неразбрана ще си призная, че преди година и половина , когато всичко започна не бях сигурна нито в моите, нито в неговите чувства! Как  още тогава да реша, че ще махна с ръка и ще кажа "Чао" -аз обичам друг???

# 28
  • Мнения: 58
Хубаво е,че си срещнала мъжът които те кара да се чувстваш добре и обичана.Но аз лично не бих родила дете от мъж към които не изпитвам нищо, а бих родила дете но от човек които обичам и ми показва че ме обича и държи на мен.
Помисли си каква е гаранцията,че като напуснеш съпругът си един ден историята няма да се повтори и със човека които обичаш сега на този етап.И ако си решила наистина да се разделиш с досегашния си приятел го направи сега не отлагай във времето.
Пожелавам ти истинско щастие в живота!

# 29
  • София
  • Мнения: 2 217
Парцуца, благодаря ти.
Не се имам за неорентирана жена. Ако бях такава щях с лека ръка да си вземам решения, да потъпквам човешки чувства.
В крайна сметка човек се ражда веднъж и това как ще си изживее живота зависи единствено от него. Не искам след 40 години да се обърна назад и да си кажа "Какво по дяволите направих?" Останах с човек, на който не му пука за мен заради детето, а можех да съм щастлива.

Нищо не си потъпкала. От личен опит ти казвам: щом си преценила, че на човека до теб, мъжа ти, не му пука  и страдаш от съжителството ви, поеми другия път. Дори и да останеш с мъжа ти - не виждам кой ще е щастлив от това - може би само непукиста, на който няма да нарушиш ритъма на живот.

Общи условия

Активация на акаунт