значи проблема е с мама.тя иска да дойде още преди раждането,а честно казано...аз и сама си мога.ама неиска само на гости да дойде,а за доста дългосрочно оставане...около година да кажем,че и после не се знае. аз започнах да се чудя какво ме е огряло. въпроса ми е ако има някой с подобен проблем моя да сподели как се справя или ще се справи с това!!! при мен има и друг проблем.в чужбина съм и може и да неможе да стои повече от 6 месеца,а тя може да иска нелегално..да,ама моя мъж не е съгласен на този вариант и ще стане много проблематично! ще ми се отвори сериозен проблем.
а до тук се стигна,след като с мъжа ми решихме аз възможно най/скоро след раждането да тръгна на 50% работен ден,че не ни достигат финансите,въпреки,че той на две места работи.мислихме,мислихме и решихме да търсим детегледачка,която ще ни струва половината от това,което аз на половин работен ден ще изкарам...пак си е нещо,но за сметка на това тя ще живее в нас и ще помага не само за детето,ами за цялото домакинство (надявам се не и за съпружеските ми,креватни задължения
)...та от тази гледна точка и от гледната точка,че в българия малко не сме възпитани да имаме чужди елементи в къщата си на мене ми беше проблем....в същото време мама изпада в трудно положение българия/лични проблеми с мъжа и,няма къде да живее сама и т.н.та аз решавам,че за начало мама може да ми помогне хем и тя да поостане малко тук на спокойствие,ама това става въпрос за поне два,три месеца след раждането,че и до 6.ок казах и,тя се въодушеви,но.....започна не след дълго да ме пита когаще идва и като и казах наскоро,че нали за есента сме разбрали тя се нацупи и едва ли не ме изкара,че съм я излъгала и съм идала напразни надежди.казах на мъжа ми,а той ми предложи да доиде ули месец,когато ще раждам,за да ми хем и помогла...ок,кандисах аз и на това и сега мама трябва да дойде ули,ама пак нещо мрънка,че искала май месец.е това вече и казах да го забрави. после като се размислих,че тя...май ще си остане тук завинаги и...незнам.винаги съм била против родители да ми пречат.сега нестава да не я взема.хем е в труден момент и не е само каприз от нейна страна,хем пък осъзнавам,че ми се нарушава семейната интимност и живот.
а до тук се стигна,след като с мъжа ми решихме аз възможно най/скоро след раждането да тръгна на 50% работен ден,че не ни достигат финансите,въпреки,че той на две места работи.мислихме,мислихме и решихме да търсим детегледачка,която ще ни струва половината от това,което аз на половин работен ден ще изкарам...пак си е нещо,но за сметка на това тя ще живее в нас и ще помага не само за детето,ами за цялото домакинство (надявам се не и за съпружеските ми,креватни задължения
)...та от тази гледна точка и от гледната точка,че в българия малко не сме възпитани да имаме чужди елементи в къщата си на мене ми беше проблем....в същото време мама изпада в трудно положение българия/лични проблеми с мъжа и,няма къде да живее сама и т.н.та аз решавам,че за начало мама може да ми помогне хем и тя да поостане малко тук на спокойствие,ама това става въпрос за поне два,три месеца след раждането,че и до 6.ок казах и,тя се въодушеви,но.....започна не след дълго да ме пита когаще идва и като и казах наскоро,че нали за есента сме разбрали тя се нацупи и едва ли не ме изкара,че съм я излъгала и съм идала напразни надежди.казах на мъжа ми,а той ми предложи да доиде ули месец,когато ще раждам,за да ми хем и помогла...ок,кандисах аз и на това и сега мама трябва да дойде ули,ама пак нещо мрънка,че искала май месец.е това вече и казах да го забрави. после като се размислих,че тя...май ще си остане тук завинаги и...незнам.винаги съм била против родители да ми пречат.сега нестава да не я взема.хем е в труден момент и не е само каприз от нейна страна,хем пък осъзнавам,че ми се нарушава семейната интимност и живот. 
Трябва да си мислиш само за хубави неща. Абстрахирай се от това, което те тормози неоснователно. Момичетата правилно са написали. Действай смело. 
