Въпрос от сферата на психологията...

От първото ми море с родителите, на снимките пише, че съм на 1год и 8мес. Спомням си почти цялата почивка в детайли. Изобщо имам много подробни спомени за цялото си детство и го отдавам на нещо елементарно - животът ми не търпеше много промени. Децата, които бяхме в една група в ДГ после станахме един клас до гимназията и бяха гости на сватбата ми. Родителите ми не си смениха работата, не сме се местили и спомените ми непрекъснато са били "подхранвани".

Сега забелязвам, че синът ми също има ранни спомени и го отдавам на влечението му да гледа собствените си снимки, видеоклипове и т.н. Поддържа "пътечката", по която тази информация е съхранена в дяловете на мозъка чрез честата й употреба (припомняне). От друга страна паметта "не обича" стресовите ситуации тъй като при тях се отделя хормон, който разрушава невроните. Това е едно от възможните обяснения за тези от вас, които нямат много спомени. Според мен обаче е по-скоро факта, че спомените ви не са били "поддържани".

Ще видите, че нашите деца ще имат много по-ярки и ранни спомени. 

Става въпрос за т.нар. Диапозитивен метод /или поне под това име е познат в Унгария/. Основната му идея е, че върху стъпалата ни се намира една меридиана на спомените и масажирайки точките по тях, се активизират спомените. Докосването е почти невидимо, като от пеперуда. По време на терапията спомените изплуват в съзнанието като диапозитиви, оттам и името на метода.
Вътреутробната терапия беше чрез моите стъпала и беше насочена към цялата бременност, месец по месец. На лошите спомени тялото реагира чрез стягане на мускулите, което конкретно се усеща и в стъпалата. Терапевтът не говори, през цялото време слушаме природни звуци. Получава се някакво пълно потапяне, в съзнанието нахлуват добри и лоши мисли, които се появават и изчезват внезапно. През точките се минава два пъти, първият път за диагностика, вторият - за лечение. Накрая терапевтът разказва кои са проблемните периоди - съвпаднаха напълно.
По-късно, на 6-месечна възраст, терапията беше проведена на сина ми. Тогава озвучаването в стаята беше запис на сърецебиене, който да го върне във вътреутробния период. При него беше много явна смяната на "диапозитивите" - в хубавите периоди се смееше, после изведнъж заплакваше /нямах право да го утешавам, защото това пречи на изживяването на проблема/, после пак така изведнъж започваше да се смее /не ми се беше случвало до спре да плаче, без да го гушна и утеша/, пак плач и т.н. След терапията спа много дълбоко, предупредиха ме, че ще има дълбок пречистващ сън.
Не знам как звучи отстрани, но за мен и съпруга ми, познавайки детето ни, реакциите му по време на терапията бяха изумителни, в никакъв случай не приличаха на случайни.
Гледайки сина ми сега, на 3 години, не виждам никакви следи от случката - няма страх от коли, напротив, обожава ги, както всички момчета, много обича да гледа как паркират /което би било най-страшното, впредвид случаката ни/. Обича просто да върви по улицата и да гледа колите и не усещам грам страх или притеснение в него. Но естествено знае също, че не са безопасни и внимава, не сме залитнали в другата крайност.