Аз ли съм единствената на 16?

Ами на първо място,добре е че имаш подкрепа от семейството си.Макар че смятам,че на теб самата ти е рано за семейство.А таткото на колко години е?Сега всичко ти изглежда розово,но скоро ще разбереш,че не е.Още повече,че щом сте зле финансово ще има повече проблеми-дете само с любов не се гледа.Все пак ти пожелавам да си направила правилния избор и да се справите с всички трудности,които ви предстоят.И естествено здраво бебче  

Благодаря и на теб ! Таткото е на 21

А бебето планирано ли беше или стана ''белята''?Всъщност няма значение-ако е било планирано ще ти кажа,че сте прибързали има толкова много неща които трябва да изживеете,докато стигнете до деца,а ако е станала ''белята''(т.е. ако не е било планирано)ще ти кажа,че преди да започнеш да водиш полов живот трябва да знаеш как да се пазиш.И двамата сте много малки.Дано след време като слезнете от облаците да не съжалявате,защото в такива ситуации най-много ''плащат'' децата.

Ами какво да ти кажа...ти си почти колкото голямата ми дъщеря.
Пожелавам ти леко бременеене и раждане. 
А защо пусна темата?
Ако имаш конкретни въпроси, питай направо.

Не съм се вслушвала в мнението на хората и мисля че е време да погледна реалността.А относно забременяването, беше непланирано, но предпочетох да не го убивам.Дано наистина не страда той един ден заради прибързаните ни действия.

какво да ти кажа:

1. леко бременеене 
2. пожелавам възможност да отгледате спокойно детето си и най-вече да съумеете да запазите сем-то, з-то често на 16г. нещата изглеждат по един начин, след няколко години обаче светогледът се променя  
3. мисля, че ти е рано за майчинство, НО детето вече е факт, лично аз на 16г. съм мислила за учене (преди всичко), купони, компании и т.н.
4. понеже съм точно в другата крайност т.е. родила малко преди 30-те, немога да се поставя на твоето място, НО ти се чудя и възхищавам на смелостта, която аз може би не бих имала на 16г.

Сега мислете за детето и как да му осигурите добър живот. Работи ли поне таткото, з-то предполагам, че ти учиш? Дано се справите с подкрепа на близките си  

  Много си смела! Аз също родих малко преди 30, Когато аз бях на 16 бих махнала бебето. Но вече мисля различно и те поздравявам.
Първо: Като човек имащ общо с правото, бих те посъветвала да сключиш брак с таткото. Не правете сватба. Това е нещо, което искат родителите и бабите. След време можете да си сключите църковен брак и пак да си направите тържество. НО! Сега тичайте към общината и разписвайте. Щом таткото е готов да те приеме, взимай го без сватба. Според мен има голямо значение, още повече, че сте много млади.
Второ: Заедно ли живеете и къде? Редно е бащата да е до бебо, т.е. да живеете заедно.
Трето: Учиш ли? Предполагам, че първата година с бебо няма да можеш да учиш, но после те съветвам да продължиш.
Много сте млади, но вярвам, че можеш да се справиш! След като имате подкрепата на родителите, ще се справите и ще отгледате чудесно бебче. И купоните няма да избягат. Имам доста познати родили на по 20. Сега купонясваме заедно, само дето аз не мога щото гледам бебета... И ранното раждане има плюсове.

Здравей. По-малка си от нашият син, но това не значи, че като си на 16 няма да бъдеш отговорна майка. Вече се е случило, ти си взела своето решение, имаш подкрепата на семейството си, така, че: Лека бременност и здраво бебе! Това обаче не означава, че няма да нападна таткото. Мисля, че той се е оказал малко безотговорен за своите 21 години...

Може би не си единствената бременна на 16 години, но поне
си взела/взели решение и имаш подкрепата на семейството си...
А, семейството на момчето?! Те как приемат появата на внук?


Синът ми навърши 16 г. паника и смут ме обзема, като си помисля...
честно казано...трудно се приема такава новина...

Лека бременност, мила, с лекичко да ти е раждането и едно здраво бебче ти желая, гледай само напред, успех.

Не мога да те съдя аз също станах много малка майкка но не съжалявам. Когато гушнеш детето си   ще забравиш всичко, това е най  хубавото чуство на света.

Ами, честито и от мен! Хубаво е, че сте поели отговорност    Аз сякаш едва ли бих го направила (но пък когато човек не е готов - се пази) 
Дано имаш красива бременност, мирно съжителство, спокойно бебе, което да стане възпитан и достоен човек!

П.П. и се възхищавм на родителите ти.

demmy 
Аз мисля, че ще се справите с отглеждането на малкото човече, стига да имате подкрепата на семействата си или поне на едното, както и ти да се чувстваш сигурна в и с човека до теб  Може би ще Ви е трудно от финансова гледна точка, но, както са казали хората - бебе се гледа и с 20 и с 200лв. Сигурна съм, че ще получавате помощ и от майка ти, тъй като от прочетеното разбрах, че сте в страхотни отношения и тя те подкрепя...Желая Ви успех и Ви пожелавам ноември месец едно малко, здраво, пухкаво бебче 

Първо искам да ти пожелая една прекрасна бременност и леко раждане!
Второ - решението да оставите бебето е отдавна взето и няма смисъл да се връщаш назад. Мислете за раьдането, за отглеьдането, чети, информирай се за кърменето, за коликите - въобще за всичко, което ще ви споходи съвсем скоро (тук във форума има страшно много информация за всичко, което ти хрумне, възползвай се, защото после няма да имаш време) - тези ранни грижи за твоето бъдещо бебе са най-хубавото и отговорно нещо, което моьев да направиш на този етап. Щом сте решили да оставите бебето, явно сте говорили с родителите ви - те ще ви бъдат голяма подкрепа, но нека ен заместват родителските ви грижи. Ти трябва да бъдеш майка на детето, заедно с таткото да носите отговорност за него, а родителите да помагат за каквото ги помолите. Не се оставяй - ако се чувстваш сигурна в себе си - да бъдеш изместена от майчинската ти роля (това често се случва в слуяаи като вашия).
Не се укорявай, че животът ти е "прецакан", или че мечтите ти няма да се сбъднат - имаш цял живот пред себе си..и да учиш, и да работиш...но мечтата за рожба често не идва по поръчка без значение на колко години си...Сигурно ще прозвучи малко пресилено, но научих, че основната роля и призвание на човек е да създаде семейство..няма по-прекрасно нещо от това да бъдеш майка, родител, да си най-важното нещо в света и очите на едно дете...За тези неща няма възраст, има съзнание, желание, воля, хъс, любов...
Подробностите около отглеждането на детето са друга тема, мисля че в момента имаш нужда по-скоро от емоционално надъхване
Ако имаш конкретни въпроси, не се притеснявай да питаш