Родителската амбиция

  • 7 888
  • 134
  •   1
Отговори
# 45
  • зад кестените
  • Мнения: 795
Имам позната, която записа дъщеря си в Американския колеж само, защото тя -майката,  на родителски срещи може да седне до някоя известна личност, И видите ли дъщеря й ще контактува с децата на хайлайфа /каквото и да значи това/. Детето сега учи в Англия, а като си дойде вкъщи не излиза никъде, защото "другите не са му на нивото".
Ееееееееееее  това наистина вече си е жива болест!И какво много ли му е добре само!Май е по важно тя да е добре и да се фука пред простосмъртните със известните личности които познава.
Аз пък съм от умерено амбициозните  родители Simple Smile само леееееееееекичко побутвам мойто чаве кога  се одрямва.

# 46
  • Мнения: 3 066
Имам позната, която записа дъщеря си в Американския колеж само, защото тя -майката,  на родителски срещи може да седне до някоя известна личност, И видите ли дъщеря й ще контактува с децата на хайлайфа /каквото и да значи това/. Детето сега учи в Англия, а като си дойде вкъщи не излиза никъде, защото "другите не са му на нивото".
Ееееееееееее  това наистина вече си е жива болест!И какво много ли му е добре само!Май е по важно тя да е добре и да се фука пред простосмъртните със известните личности които познава.
Аз пък съм от умерено амбициозните  родители Simple Smile само леееееееееекичко побутвам мойто чаве кога  се одрямва.
Леле,леле,Алеко го е казал много хубаво :"Пази Боже ,сляпо да прогледа!"......

# 47
  • Мнения: 1 296
Имам позната, която записа дъщеря си в Американския колеж само, защото тя -майката,  на родителски срещи може да седне до някоя известна личност, И видите ли дъщеря й ще контактува с децата на хайлайфа /каквото и да значи това/. Детето сега учи в Англия, а като си дойде вкъщи не излиза никъде, защото "другите не са му на нивото".

И аз дадох пример с една позната, но после прочетох реплика, че темата е всеки да каже за себе си. Примерите се приемат като обобщена оценки на база "познавам една, дето...", и не са особено полезни.

# 48
  • Мнения: 3 066
Имам позната, която записа дъщеря си в Американския колеж само, защото тя -майката,  на родителски срещи може да седне до някоя известна личност, И видите ли дъщеря й ще контактува с децата на хайлайфа /каквото и да значи това/. Детето сега учи в Англия, а като си дойде вкъщи не излиза никъде, защото "другите не са му на нивото".

И аз дадох пример с една позната, но после прочетох реплика, че темата е всеки да каже за себе си. Примерите се приемат като обобщена оценки на база "познавам една, дето...", и не са особено полезни.
Така е по-добре ,но детето ние доста малко за да вкарвам в някакви строги амбициозни проекти ,е да проговори на 2 езика защото й говорим и на двата ,поощрявам рисуването защото виждам,че го харесва,бих искала да я запиша на спорт и сме избрали тенис и гимнастика,но сама ще си реши след години с какво иска и ще се занимава!Ние само трябва да можем да й го осигурим ако иска да тренира или да стане пианистка примерно:

# 49
  • София
  • Мнения: 62 595
Докато бяха  малки, изобщо не ми е минавало през ума с какво да се занимават като поотраснат. На първото си занимание тръгнаха като бяха 4-годишни и то стана съвсем случайно. Покрай него се случи и второто, после третото и така се навързаха от сходни области. Някак така си тръгна от самосебе си -  не ние да търсим на какво да ги запишем, а късметът сам дойде при тях. Може би и затова гледам доста свободно и не ми се налага аз да мисля какво да правят. За нас с баща им остава организационната част.

# 50
  • Мнения: 11 917
Не съм чела цялата тема, ще се върна да я дочета, но аз на този етап съм патологично неамбициозна.Съвсем сериозно, понякога ми е неудобно от самата мене, но пък си имам свои разбирания за нещата и не мога да се променя .

Вероятно, след като синът ми тръгне на училище, ще се поамбицирам и аз, няма начин ,особено ако попадна сред съответно амбициозни майки.

П.С. Сега виждам, че пак при училищните теми се набутах, но да си кажа и аз.

# 51
  • Мнения: 43
Според мен,всеки родител има амбиции за децата си..

Да кажа само от позицията на дете на съвършено неамбициозни родители, че не мога да приема това твърдение. И дори не наричам това липса на амбиции, а незаинтересованост. И да, аз не съм такъв родител, каквито бяха моите навремето и това ме прави горда и доволна - че имам амбиции за децата си, че търся и поощрявам всякакъв потенциал в тях, че се счупвам от тичане за да водя и вземам от курсове, школи, тренировки и занимания.... Избрани от тях! Ще видим - нека опознаят своите качества, нека имат набор от възможни избори за бъдещето си, пък може и да ме обвинят в нещо като пораснат. Но няма да е в незаинтересованост!

# 52
  • Мнения: 13 291
Родителските амбиции са едно , реалността нещо съвсем друго. А доколко е полезна или се припокрива с амбициите и желанията на детето кой може да каже и има ли граница и кога се преминава тя и амбицията става нездравословна.
Примери наистина всеки може да дава, но от тях едва ли може да се изведе нещо общо валидно.

# 53
  • София
  • Мнения: 18 047
Според мен,всеки родител има амбиции за децата си..

Да кажа само от позицията на дете на съвършено неамбициозни родители, че не мога да приема това твърдение. И дори не наричам това липса на амбиции, а незаинтересованост. И да, аз не съм такъв родител, каквито бяха моите навремето и това ме прави горда и доволна - че имам амбиции за децата си, че търся и поощрявам всякакъв потенциал в тях, че се счупвам от тичане за да водя и вземам от курсове, школи, тренировки и занимания.... Избрани от тях! Ще видим - нека опознаят своите качества, нека имат набор от възможни избори за бъдещето си, пък може и да ме обвинят в нещо като пораснат. Но няма да е в незаинтересованост!
Заставам изцяло зад горното мнение. Peace

# 54
  • Мнения: 2 641
добре де децата ви като са били на 5 години, какво сте правили? те или всичко искат, или не искат, или днес едно , утре друго. не сте ли ги водили някъде че да видите как го приемат? кога сте им разрешили собствен избор ?

# 55
  • Мнения: 2 487
Дио,естествено че няма да е незаинтересованост.Щом те са си избрали школите и заниманията и ти си застанала зад тях,това изобщо не  е незаинтересованост.Напротив,ти така им показваш че държиш на техния избор и ги поощряваш.И не мисля,че твоите родители са нямали амбииции..Сигурно са имали,но може би ти се ориентирала към друга сфера която ти желаеш,а не те.Сигурна съм,че всички родители имат амбиции за децата си..Някои не ги показват,а други само на това напират.На някои са много големи,та чак болни,а на други са в нормални граници.. Peace Не се заяждам,просто казвам мнение...  Peace

# 56
  • Мнения: 8 809
добре де децата ви като са били на 5 години, какво сте правили? те или всичко искат, или не искат, или днес едно , утре друго. не сте ли ги водили някъде че да видите как го приемат? кога сте им разрешили собствен избор ?

Точен въпрос задаваш и точно отговарям: като беше на 5 годинки синът ми нямаше изобщо понятие какво е това избор, а това, което искаше беше да си играе на воля Laughing, затова му четях книжки, разказвах му приказки, оставях го да си играе, да гледа детски. Опитах да проверя дали ще му е интересно да танцува, аз съм играла народни танци доста години ,но той не прояви никакъв интерес. Когато тръгна на училище, започна да учи немски като първи език по мой избор, а във втори клас сам поиска да го запишем на курс по английски, защото си го беше харесал от детските филмчета и вече знаеше някои думички Laughing Интересът му към езиците остана непроменен и по-късно, тази година завърши английската гимназия. Като ученик започна да пише разкази, а в гимназията вече го публикуваха. Никога не съм го насърчавала в това му желание, даже напротив, не исках да се занимава с нещо толкова субективно и безпереспективно, но той не се отказа и сега все още не иска да прекрати тези занимания, макар че го подканям ooooh! Затова децата трябва да бъдат оставяни на спокойствие, ако имат някакви заложби или интереси,те ще се проявят сами, когато дойде време за това Simple Smile родителските амбиции трябва да се простират до там детето да е спокойно и възпитано, да не гледа на училището като на дълга каторга Laughing а то ще открие само своите интереси.

# 57
  • София
  • Мнения: 62 595
във всеки случай не съм си влачила децата да ги пробват по разни школи. За това какви качества имат съдя по-скоро по наблюденията  и играта с децата. вече написах по-назад - не аз търся къде да ги запиша, а тях ги търсят. На първото си занимание попаднаха съвсем случайно, когато ги бях помъкнала с мен след игра да търсим една фирма, и попаднахме на прослушване попеене. Просто видяхме една тумба деца,които се разпяваха. щерката попита какво става, аз й обясних и я питах дали иска да опита- Тя каза, че иска, покрай нея и брат й да не остане по-назад. Никаква предварителна подготовка нямаха, а си изпяха по една обикновена детска песничка. И така се започна. Ако не бяхме минали точно в този момент точно оттам, всичко щее да си е по старому.

# 58
  • Мнения: 6 705
добре де децата ви като са били на 5 години, какво сте правили? те или всичко искат, или не искат, или днес едно , утре друго. не сте ли ги водили някъде че да видите как го приемат? кога сте им разрешили собствен избор ?

Моето беше, от тези които искат всичко. Ходил е на няколко различни спорта, шах, танци, дори и на курс за модели и манекени.
Винаги съм разрешавала собствен избор. Когато решеше, че не иска нещо повече го отписвах без драми. Той обаче е доста упорит и не се отказва много лесно.
Единственото, на което го записах аз беше английски в Алианса. И то не за друго, но на 5 наистина нямаше как да знае, че английски освен в детската градина има и на друго място.

# 59
  • Мнения: 43
Не се заяждам,просто казвам мнение...  Peace

  Peace Аз също не се заяждам. Цитирах те, само за да кажа, че има различни гледни точки и не може да се каже, че родителската амбиция е само добра или само лоша. Затова дадох пример със себе си и своите деца, защото вече имам и двете гледни точки. Но пак в рамките на моето семейство. Нещата са различни, децата са различни, освен това ми се струва, че в темата сравняваме деца на 5-6 год. с гимназисти (кандидат- в моя случай Praynig), което е невъзможно сравнение.

...А когато моите деца бяха около 5 год. наистина искаха всичко (най-често повлияни от приятелче) - няколко вида спорт, пеене, английски, нормалните неща. Само танци отказаха категорично и двете Laughing Не се е случвало да отказвам или да настоявам за нещо, затова казвам,че изборът е бил техен. Понякога след второто занимание сами се отказват - я учителката не харесали, я групата, или пък времето и мястото са неудобни и сами са се убедили в това....

Последна редакция: нд, 05 сеп 2010, 10:56 от DIO

Общи условия

Активация на акаунт