Е, сега искате да ми кажете, че ако майка ми е трактористка в ТКЗС-то, няма как от мен да стане лекар?
Или че, децата на майки, които не работят, стават като тях?
Или че, децата на майки, които не работят, стават като тях?
- Публикувана: 2 септ. 2010, 13:30 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2010, 13:57 ч.
Родителската амбиция
И си мисля, че родители , които си имат разни занимавки, но все пак се интересуват и подпомагат на децата си в техните занимания, показват че и в тях (родителите) "има хляб" и могат да дадат пример, а не са се вкопчили единствено в преуспяването на отрочетата, са по-дбрия вариант за успеха на децата. Пък дано не греша. Не съм била обсебено дете, ма не ми звучи добре.
А защо да не може? А защо останаллите от компанията да могат да разказват за работата си, за постиженията на своя екип или фирма, в която обикновено са наемни работници и от тях нищо не зависи, а една жена, която работи гледането на собствените си деца, да няма право? И не е задължително да е някаква задръстенячка, отказала се от себе си, а сериозна жена, която знае какво прави и защо го прави! Ако не работеше със своите деца, а беше детегледачка на заплата по-висок ли щеше да е статусът й в твоите очи?
Е, сега искате да ми кажете, че ако майка ми е трактористка в ТКЗС-то, няма как от мен да стане лекар?
Или че, децата на майки, които не работят, стават като тях?
Или че, децата на майки, които не работят, стават като тях?
Важно е децата сами да имат възможност за избор, според мен-така успехът е по-сладък.
е, то има и родители, дето пръста си не мръдват за децата си, ама пак искат от тях да покорят света!
Нещо много се завъртяха неещата в клишетата! истинатта е, че всеки знае себе си и децата си. Много е лесно отпосле да се правят изводи кой е бил прекалено амбициозен и кой е бил здравосовно амбициозен за децата си. Ей на, наскоро стана въпрос за ена нашенска тенисистка и как от съвсем малка е на корта, как баща й е треньор и прочие. Е, не й ли ръкопляскате като научите, че е стигнала нагоре в класирането на някое състезание или ранг-листата? Ама, може да изглежда, че бащата е свръхамбициоззен за дъщеря си и я тормози! И на Моцарт му се възхищавате, ама знаете ли как баща му се е отнасял с него, каква работа е било и напрежение? Медалът има две страни.
Нещо много се завъртяха неещата в клишетата! истинатта е, че всеки знае себе си и децата си. Много е лесно отпосле да се правят изводи кой е бил прекалено амбициозен и кой е бил здравосовно амбициозен за децата си. Ей на, наскоро стана въпрос за ена нашенска тенисистка и как от съвсем малка е на корта, как баща й е треньор и прочие. Е, не й ли ръкопляскате като научите, че е стигнала нагоре в класирането на някое състезание или ранг-листата? Ама, може да изглежда, че бащата е свръхамбициоззен за дъщеря си и я тормози! И на Моцарт му се възхищавате, ама знаете ли как баща му се е отнасял с него, каква работа е било и напрежение? Медалът има две страни.
В никакъв случай не подценявам жените, решили да си стоят в къщи и да гледат децата си. Говорех за личният пример и желанието за развитие. Заниманията с децата са до време. На 18-20 всеки поема по своя път. Имам позната, която 20 год. стоя вкъщи да гледа децата си и сега не може да си намери работа, защото няма 1 ден трудов стаж. Съпругът й я напусна и не може да се справя. Пък и да не отварям темата, че на съпрузите им писва 20 год. да имат жена - домакиня.
Добре дде, това прави ли избора й грешен? в края на краищата, този избор не е бил само неин, а мъжът й също е бил съгласен! А как щеше да ти изглежда същото това семейство, ако мъжът й не я беше напуснал и тя "въпреки" избора си си беше намерила работа? Сигурно тогава щеше да си кажеш "брей, евала на жената, и две деца отгледа, и са страхотно семейство, и тя си намери работа и си живее добре".
Според мен нещата не са до родителските амбиции, а до възможността да се предоставят на децата по-добри условия да се развиват. А в общия случай едно дете започне ли да се занимава с едно или повече неща и се види, че дръпва, подкрепата на родителя е решаваща - водене, прибиране, ходене по разни събития (конкуррси, състезания, подготвителни лагери), а това означава единият, а често и двамата роодители да са способни финансово и организационно да поемат ангажимента да са в еди-колко си часа на място Х.
Според мен нещата не са до родителските амбиции, а до възможността да се предоставят на децата по-добри условия да се развиват. А в общия случай едно дете започне ли да се занимава с едно или повече неща и се види, че дръпва, подкрепата на родителя е решаваща - водене, прибиране, ходене по разни събития (конкуррси, състезания, подготвителни лагери), а това означава единият, а често и двамата роодители да са способни финансово и организационно да поемат ангажимента да са в еди-колко си часа на място Х.
Прекрасно е да можеш да се посветиш на отглеждането на децата си, стига да не си ги обсебил напълно и те да вършат и мечтаят само каквото мама или тате кажат. Също толкова гадно за децата ми се струва е и обратното - супер заети и постигнали успехи родители, които казват "Виж АЗ какво правя, а ти ...". Да им помагаме, но и да им дадем право на избор, дори право на грешки.
Идеята не беше ли всеки да каже за себе си? Обобщените оценки на база "познавам една, дето...", не са особено полезни, май? Аз познавам всякакви варианти и когато ми дойде на ум да очертая тенденция, винаги се сещам и за опровергаващи я примери. И си трайкам 
Иначе за оценката /своя/ на околните бих могла да си кажа кое на мен ми струва прекалено, но само така, от страни. Което не е задължително да е обективната действителност. Може за мен да е твърде много детето да посещава ежедневни тренировки и език, но за него това да не идва като прекомерно натоварване. За тендеция пък някаква и дума не мога да обеля. Може за някой пък да са ужасни 20- те състезателни задачи ежедневно на ден, които решава синът, но този някой представа си няма колко време и усилия му отнемат и дали пък не го върши за половината от времето и без страдания, както му се струва на този страничен наблюдател. За мен и сина би било болестна амбиция 4- часово цигулиране всеки ден, но за цигулиращият и родителите му може да не е баш така.
във всеки случай моите всяка есен ги питаме какво ще правят с извънкласните занимания, кое ще продължават, кое ще спират, много ли им е ,малко ли им е и прочие. Те си решават. Дотук на 90% от нещата се занимават по 5 години, някои са от по-скоро, но всяка есен ми сервират по още нещо - я СИП, я кръжок в училище. Ако някой погледне отстрани ще каже, че направо съм се побъркала от амбиции, дори много познати са се опитвали да ни критикуват, че сме ги товарели, по подразбиране, насила и т-н. Е, какво да правя, да счупя мерака на децата ли? Като искат да ходят, докато имаме възможност да плащаме харчовете. Пък, не дай Боже, стигне ли се да закъсаме дотам, че да опрем до техните кръжоци, ще ги спрем, къде ще идем!
Според мен,всеки родител има амбиции за децата си..Някои имат прекалено големи,та чак болни.. 
Това е истината и според мен, всеки иска някакъв успех за детето си, което ни определя като амбициозни родители. Въпроса с болната амбиция вече е друг...
Амбициозен родител съм и нищо не ме притеснява да го призная.