Публикувана: 14 септ. 2010, 20:48 ч.
Последно мнение: 3 окт. 2010, 20:13 ч.

За нещата които са ни били неприятни в детството, а сега ги оценяме положително

8 303
149
1

# 30 14 септ. 2010, 23:01 ч.

гр. Шумен
Мнения: 521

Цитат на: Дон в вт, 14 сеп 2010, 21:06

Аз си изкарах чудесно детство - нищо не са ме карали да правя насила.
Сега хиляди пъти съжалявам и обвинявам майка ми и баща ми затова, че са били толкова толерантни към мен и не са ме били когато трябва да уча насила английски език... как не можах да случа на амбициозни и гадни родители които да ме накарат насила и с бой да го науча тоя проклет език когато е било времето .... сега щях да съм им хиляди пъти благодарен...

Пич, хем си прав, хем не си! Аз със "бой" го учих тоя английски и пак толкова го научих. ама като бях във втори курс във лесотехническия и бях си напечелила парички от бригадата като на шега реших да уча италиански. и нашега-нашега и досега рецитирам граматиката, а ако се наложи, posso restudiarlo pеr tante cose (пиша с 15-годишни спомени, защото точно толкова време не съм практикувала езика). Обаче имах една удивителна синьора Николова в Алианса на Славейков! (дай боже всекиму една синьора Николова!!!)

# 31 14 септ. 2010, 23:07 ч.

Мнения: 230

...мразех кръжика по биология и разните дисекции.Ама кой ме слуша..... ooooh!

# 32 14 септ. 2010, 23:21 ч.

Мнения: 4 120

Като по-малка от сестра ми със 7 години, и с родители, работещи на смени редовно бях натрисана на нея. Усещах, че съм нежелана от нея и съм като някаква опашка. Вече като по-големи сме обсъждали колко и е било неприятно, че където и да поиска да отиде, на кино , на сладкарница , условието е било да взима и мен и , че ще се постарае с нейните деца да не се получава така. Но към днешна дата и тя оставя малката си дъщеря понякога на големия си син и не и е приятно, когато той откаже под някакъв предлог.

# 33 14 септ. 2010, 23:29 ч.

Мнения: 2 353

Караха ме да ям и да уча английски. Не е нарочно, обаче и двете неща някак не ни се получиха. Аз сама се записвах на всякакви интересни неща и сигурно затова не са ме натискали много-много. Друго, което изключително ме дразнеше е, че ме караха да си лягам точно когато купонът започва.

# 34 14 септ. 2010, 23:32 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Леле, дали и моите деца ще ме споменават след време, че съм ги карала да си лягат в 21ч? То беше преди години, де. Сега им е навик. Но явно прави впечатление, а аз не помня да ми е тежало.

# 35 14 септ. 2010, 23:35 ч.

Мнения: 2 353

Те ако само с лягането те споменават - честито! Но да не ривем за утрешния ден, днешният си има достатъчно грижи Grinning

# 36 14 септ. 2010, 23:43 ч.

Мнения: 2 800

Плуване! Ей, как не исках, ама с майка, дето влиза в морето до колЕне, пита ли ме някой....??Даже тя лично ме замъкваше, ако закъснеех и се опитвах да й обясня, че треньорката хич не ги долюбва тия неща.
Обаче с това плуване изкарах една бригада в Щатите - май е имало защо да се пъне родителката Joy

# 37 15 септ. 2010, 00:16 ч.

До морето
Мнения: 7 073

От всичко най най мразех да ме изтупат някъде да рецитирам стихотворения, това най- често го правеха бабите ми.Аз бях момиченцето с феноменалната памет Laughing

(ако се сещате за вица), на 5 годинки рецитирах "Мързелан и мързеланка"- 22 куплета.
Иначе нашите не са ме тормозили, даже съм им благодарна, че ми уйдисваха( ooooh!

) на акъла, защото бях много дейна.12 години съм танцувала класически и модерен балет, от 1ви клас ходя на английски, 5 години на училище Европа, 4 години пеех във вокална група и в училищния хор, тренирах бягане с препятствия известно време, участвах в театрален състав и в клуб по радиожурналистика.Шантава работа!Общо взето съм доста артистична, да ми се чуди човек що не се радвах на аплодисментите на бабките в махалата Laughing

# 38 15 септ. 2010, 00:17 ч.

Мнения: 6 993

Нямам спомен да са ме карали да рецитирам, това ми се е разминало Laughing

# 39 15 септ. 2010, 00:19 ч.

Мнения: 1 547

Моето детство беше поставено по много интересен начин. Принуда никаква не ми е упражнявана по отношение на уроци, кръжоци, храни, поведение и прочее. В смисъл, никога не са ме карали насила да ходя където и да е, да уча каквото и да е, да си пиша домашните или пък да упражнявам конкретна дейност. Не са ми проверявали бележника, не са ме следили, не са ми ровили из джобовете, не са ме тормозили да си изяждам всичко. По никакъв начин не са ми вменявани готови мисловни модели, били те социални, религиозни или семейни. Подлагана съм на изключителен контрол и натиск обаче в сектора морал, отговорност и етика. Лъжата беше най-големият грях и съответно водеше до най-нелицеприятни санкции. После егоизмът, манипулациите, инатът, несъобразяването, неуважението, мързелът. Освен натискът в тези изброени области /разбирай нечовешки скандал поради идеята да си натикам играчките под килима или под леглото, вместо по местата, и да заявя гордо, че съм прибрала/, огромна гадост бяха и списъците на маман, описващи задачите ми за деня - от купуване на хляб, та до почистване на банята. Сега, когато и аз съм родител, възнамерявам да повторя всичко това едно към едно. Но няма да повторя някои други неща, които, освен че бяха неприятни, не доведоха до положителен резултат - натрисането на грижи за малкото дете върху голямото; явни родителски противоречия и конфликти; влачене по ясли и градини; прекалена взискателност; прекалена самостоятелност; недостатъчно ласки и любов.

# 40 15 септ. 2010, 00:20 ч.

Мнения: 4 892

Само една лека принуда, дори не бих го определила като принуда. Народните танци.
Когато ме записаха бях втори клас /а и преди това съм посещавала от градината/ - "Росна китка", после "Изворче", накрая приключих в читалището в квартала. Общо около 10-11 години.
Първите месеци ходех с неособено желание. Сега сърцето ми играе като чуя народна музика и няма място където да не заиграя. Рипам като яре Simple Smile

Засвири ли ми, заигравам. Е, преди малко у нас. Grinning

"Не се карай стара ле майко, кога съм пиян....." Лека, македонска, да не раздрусам квартала по късни доби! Ех.........
Обожавам българска фолклорна музика, а за танц - душата си давам! Добре, че ме записаха.

# 41 15 септ. 2010, 00:29 ч.

София
Мнения: 2 623

Помните ли Двореца на пионерите в София ?
Нямаше кръжок, който да не посещавам.
Някои с години, някои само колкото да ми мине мерака.
И понеже никога за нищо не са ме насилвали, сега ме е яд,
че майка ми на времето, не ми свирна 2 шамара и не ме
закара на сила на народните танци и кукловодството.
Ей така реших, че не ми се ходи ... след 4 години и
на двете неща ooooh!

Най-мразех една учителка в ДГ, да ме кара да ям кисел.
Веднъж стоях над кисела от обяд, докато ме прибра майка ми.
Инат до откат обаче ... няма да го ям и точка по въпроса Mr. Green

# 42 15 септ. 2010, 00:32 ч.

Мнения: 4 892

Цитат на: jullianna в ср, 15 сеп 2010, 00:29

Помните ли Двореца на пионерите в София ?

Аха

Там бяха Росна китка и Изворче и лбимата ми, тогава, другарка по танци - Сярова, която все ми викаше да си глътна баничките Simple Smile

Имаше предвид коремчето, което все ми стърчеше, запасано в трико и сатенена поличка.

# 43 15 септ. 2010, 00:42 ч.

Мнения: 6 993

Какво е кисел?
Явно съм го яла, щом нямам спомен от него.
Аз мразех ашурето и млякото с ориз, както и разните супи с месо Confused

Даже бях чула от някъде думата алергичен и им твърдях на учителките, че съм алергична към месо, обаче ядях всякакво друго месо, което не беше във вид на супа Joy

Не съм била достатъчно голяма да се сетя да си поддържам тезата, като откажа всякакво месо Laughing

# 44 15 септ. 2010, 00:46 ч.

Мнения: 300

Не точно в детството, а като подрастваща ми беше неприятно, когато веднъж майка ми даде отворено писмо, адресирано до мен. Когато рипнах срещу й, тя отговори: "Ама то е от (името на приятелката ми)". Скарах й се, защото нейното име никъде не е изписано - никога повече не посегна на личното ми пространство.

Неприятно ми беше, когато започнах да ходя с голям хъс на пиано, но смениха учителката ми. Родителите ми се опитаха да настояват да продължа при другата, но аз се тръшнах и не успяха да ме убедят дори и обещанията за купуване на инструмента.
Това може би е и единственото нещо, за което съжалявам, че не ме притиснаха, а се оставиха една пикла да ги манипулира - свършил се светът с точно ееей онази учителка.

В предучилищната имахме една учителка, която ни заключваше в стая и излизаше на разходка само с едно момче от групата. Същата тази "другарка", чието име отдавна не помня, а и не искам да си спомням, ни наказваше с коленичене върху наронени царевични зърна. Другото й любимо наказание беше да опрем показалци на стената, но на голямо разстояние, а тя крещеше: "Натискай!"

Неприятно ми беше в градината да ме карат да ям мляко с ориз, още повече пък и поръсено с канела, и грис-халва. Странно, защото мляко с грис обожавам, Joy

Препоръчани теми

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

ХАМАС нападна Израел

Политиката в България - Тема 5

Знаете ли кого видях - 44 тема

Причина:

Причина: