Агресията в училище.......

Ами не е имала сериозни проблеми дъщеря ми. Сега е в осми клас, но когато беше в трети, едно по-голямо момче я притесняваше. Оплака се един път, втори път, трети път ... Баща й отиде да я взема един път и тя отново се оплакала. Тогава той я накарал да му покаже момчето, привикал го и ги разпитал двамата ... "Ами тя ме обижда", "Ами ти що ме удряш" и т.н. Баща й му казал, че момичетата не трябва да се бият и за назидание накарал щерката да му удари шамарче. Тя го зашлевила леко, имало и малко публика. Та повече това момче не я доближи, и никой друг не я е закачал. Това беше в старото училище, сега в новото дано да няма такива неща.
Не е много възпитателно, ама свърши работа.

Гласувах с:

Родители
Роднини
Телевизия
Компютър
Кино
Приятели
Обществото

За мен опцията Обществото обединява всички виновници. Детските заведения, училището, университета са само част от местата, където се проявява агресията.

А относно обидите (словесна агресия) на дъщерята бащата какви мерки взе, че не разбрах? Или щом е момиче, всичко му е позволено?

Миналата година се сблъсках с този проблем.
Агресията се определя като регистър от поведения /физически, словесни/, насочен към нанасяне на вреда.
Според мен най-важен е подходът на родителите и учителите. Именно това ме плаши - различията в отношението на нас, възрастните, към този проблем.
Добре е детето да попадне в еднородна среда. В тази насока беше нашето решение на проблема - да изберем училище, към което се насочват родители със сходни на нашите виждания за възпитанието на децата си, и с учители и ръководство, силно ангажирани в тази насока.

"А относно обидите (словесна агресия) на дъщерята бащата какви мерки взе, че не разбрах? Или щом е момиче, всичко му е позволено?"


Ами обидите са били вследствие на затискането в ъгъла на дъщеря ми - с вратата на стаята. Имало е свидетели, тъй че тя как да му отвърне - със същото или как? Факт е, че никой повече не я е закачал и оплаквания други от обидени никога не е имало.
Да, вярно, не е възпитателно, както подчертах, но понякога точно такива мерки дават по-добри резултати. Между другото сега с това същото момче са добри познати. Факт!

Ето това е причината, чудесен пример. По-силният унижава по-слабия уж с добра цел.
И го намираме за правилно, защото си мислим, че зашлевяването не е било много силно.
Ако обаче бащата на момчето беше по-бабаит от вашия татко какво ли щеше да стане.
Срамувам се когато чета такива неща и те се намират за правилно поведение.

Dincho, Според тебе как е трябвало да реагираме? Нищо, че те бие - ти ще търпиш! Нали така ...

В никакъв случай. Но намираш ли за правилно да се саморазправяш с чуждите деца?
Няма закон, няма ред в нашата държава, дайте да се самооправяме. На това учим децата - няма смисъл да се постъпи по предвидения от закона начин. Оправяме се както можем. Това според мен ражда агресията.
И откъде си сигурна, че твоето дете е невинно?
Не се заяждам, само не ми казвай, че познаваш детето си, защото уж всичко си познаваме децата.

Последна опция:
Някой друг: Извънземните!

Както подчертах, не е имало никога оплаквания от дъщеря ми - нито преди тоя случай, нито след него! Това говори само по себе си. Нали така.
Многократно се е оплаквала тогава на госпожата от занималнята /това става там/ и госпожата какво направи според тебе, щом тормозът продължи? Другите деца от класа после ми разказваха това, не си го измислям. Защо госпожата не се е наложила, защо не е казала на класната, на директорката, на когото ще, защо не е извикала родителите на момчето? Друг случай: Племенникът ми - тормозен от по-големи момичета. Не казвал вкъщи, спрял да ходи на училище, защото ако се оплачел вкъщи щели да му се карат, а наистина психическия тормоз е бил доста сериозен. И какво стана в крайна сметка - майка му разбира, отива в училище, разговори с директор, класен, психолог и ... тормозът продължил. Та се наложи детето посред никое време да бъде преместено в друго училище.

P.S. То държава изобщо има ли, та да говорим за закони и ред?

Какво да направим, за да контраатакуваме на агресията? - пита Мама Цоцоланка.
Най-добрият съвет според мене е децата да странят от разправии и когато усетят, че става напечено, да не се месят, изобщо да бягат от такива неща. Сами ако не се пазят, просто няма кой. Ако се оплаче детето, че е жертва на агресия, веднага трябва да се вземат мерки - класен, директор и т.н. Въпреки че често не дава резултат. Ако пък самото дете е агресивно, най-голямо влияние оказва семейството - ако вкъщи се вика и се карат, ако се бият, детето при много случаи ще постъпва така.

Тук във форума всички деца са идеални, така че трябва да се търси причината извън тукашните мами.  

Сега сериозно - за мен на първо място са родители, игри/телевизия/ и приятели.

Гласувах с родителите, приятелите, обществото. Основен виновник-родителите, защитаващи агресивните си отрочета и дори насърчавайки ги да бъдат агресивни. Как да противодействаме? Кой както намери за добре. Във всеки случай никога не съм се правила на разсеяна, когато детето ми се е оплаквало като малко от агресивни деца. Въобще не ми пука, че съм учител и ще си разваля реномето, разправяла съм се 

Milenna, вие говорихте ли с родителите на въпросното момче? Ако сте говорили, те как реагираха?

За мен на 1во място поставям родителите. Защото възпитанието като цяло започва от тях. След това телевизия, приятели, общество...

Дъщеря ми в у-ще не е била инициатор на "случки", но е била потърпевш.
Миналата година я водихме в Пирогов, защото я бяха бутнали в у-ще, неволно.
Словесните атаки ги има. Казвала съм й да ги игнорира.

И аз мисля, че родителите са отговорни за поведението на децата. Разбира се приятелите, филмите с насилие, комп. игри, също оказват влияние.
Моите деца не са били тормозени в училище, е имали са някой и друг проблем, но нищо сериозно.

Всички сме виновни. И родителите, и училището и безвремието в което растат децата.
Боят в училище не е нещо ново, ново е усещането за безнаказаност и жестокостта с която се саморазправят децата ни.


Имах такава съученичка - пред учителите беше ангел, но на четири очи така умееше да те засегне, че на повечето им падаше пердето. После винаги тя беше невинна, а другото дете агресор.

Мъжът ти е мухльо.Понеже не му стиска,да поговори с родителите на момчето,той се прави на мъж пред деца.Мухльо е,обаче е и късметлия,защото ако беше моят мъж баща на униженото дете,то храбрият ти мъж щеше да има голям проблем.Чудя ти се на теб,колко мозък притежаваш,за да пишеш за това тук.Боже,какви мъже!Ще се разправя с дете,вместо да потърси бащата на това дете и да решат въпроса на подходящо ниво!А аз мислех,че само жена може да изпростее до такава степен.Моята дъщеря веднъж удари едно момче с камък.Детето се прибрало и нищо не казало на родителите си.Аз,след като разбрах,много се притесних.Напълних една торба с лакомства,връчих я на дъщеря ми и й казах:сега ще се извиняваш.Звъним на тяхната врата,хората нищо не знаят.Дъщеря ми се извини на детето,после се извини на родителите,аз също им се извиних.Имали сме случаи,когато детето ни е било удряно.Тогава питам мъжът ми-ти ли ще говориш с бащата или аз да разговарям с майката?

Ето мисля последната аналогична тема. От преди десетина дни е последният пост по нея.
Много е близко времево до тази, твърде близко. Очевидно проблемът много вълнува хората. Нямам как да е иначе:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=525134.0

Т.к. време от тогава на практика почти не е изминало, а обстоятелствата са си същите, подкрепям мнението си, което съм писала вече там.

" --------------------------------------------------------------------------------

Липсата на своевременен, адекватен и активен семеен и обществен контрол.
Ако не намерите виновен- пишете ме. Все някой трябва да се жертва.
Интересно ми е как нещо неодушевено, като ТВ и компютър, да речем, може да носи "Вина".
...тази година изникна една подобна /тема/, в която родители, основно на малки деца, посочиха като причина "насилието вкъщи". То е стандартен виновен на една такава категория родители.  Аз, като майка на по- голямко, дадох друг пример. Големият ми син не е бит, не зяпа безконтролно екран. В курса му по език едно момиче се лигави с него и останалите, без някой да му направи забележка, стана нагло защото г-жата държеше странен лайтмотив, че жените трябвало да се уважават. Не обичам да съм подробна в описанията, поведението й бе нагло дълго време, непоносимо, въпреки отправени забележки, включително от останалите деца до учителката. Наглостта й накара сина ми да я цапне накрая. Преди и след него това направиха и други деца. В случая ако беше упражнен контрол върху поведението й нямаше да й посегне нито моят син, нито друго дете от групата.
Постоянен контрол не е понятие, адекватно на ефективен, своевременен и активен контрол. Присъствие и контрол също са различни неща. "

Родителите и обществото. Което е почти едно и също.

Родителите.
Стига сме прехвърляли отговорността на други.
Всеки носи отговорност за децата си(когато са малки),
и самите деца носят отговорност за постъпките си когато
станат достатъчно големи.

Въпреки че съм написала мнението си по тази форумска тема вече 500-600 пъти, ще кажа отново: родителите и никой друг. Зная, че за множеството този факт не е удобен, тъй като вменява солидна отговорност и повдига немалко въпроси, но това е положението. И най-големият проблем не е във възпитателните им методи; не е във времето, прекарвано с децата /сами по себе си също сериозни проблеми/, ами е в непреклонното убеждение, че наш'то си чадо е ангел, че такива работи не прави и че другите са зли. Всяка втора тема тук е посветена на невинната, ранима детска душа и на мекото сърце, което трябва с всички средства да се пази. Глупости на търкалета. Децата са и егоисти, и манипулатори, и борци за територия - всички деца по един или друг начин - и задължение на родителя е да направи така, че Тъмните сили да не вземат превес. Не е нужно да приемаш детето си като враг, с когото да се бориш, но и другото е крайно пагубно - да изключваш автоматично вероятността да лъже, да злорадства, да злоупотребява... Защото то просто няма как да не го прави. Малко хора срещам, които в първите години на децата си обръщат внимание на тези неща - повечето са концентрирани прекалено много в изследването и откриването на положителности, които сякаш да докажат и на тях, и на света, че си е струвало да станат родители.

crazy chick ,
много добре си го написала 500-601 ти мнение,напълно съм съгласна с теб

crazy chick,
много точно казано.
Ако детето се възпитава от най-ранна възраст много
проблеми се избягват за в бъдеще.
Детската агресия е съвкупност от грешки във възпитанието,
и размазани понятия за кое е правилно и кое не.
И вместо да се успокояваме с бебешки пубертети,
криза на 2 години или не знам си коя криза.
Би трябвало да се вгледаме и преценим къде бъркаме.
Възпитанието е дълъг и сложен процес,
аз като родител залагам на правилата.
И никакви лиготий и оправдания не толерирам.
Ако всеки родител си беше на мястото,1/2 от малките
агресори и маниполанти нямаше да ги има.
Максимата 'моето е най -добро',не води до нищо добро.

Chanel,
ти пък щом си позволяваш да отправяш обиди към мен пред всички тук, си ми ясна що за възпитание даваш на детето си. "Нищо френско не ми е чуждо." Чудесно!!! Както подчертах по-горе - каквито родители - такива деца.
Аз лично обидила ли съм те някога във форума? Смятам, че не съм, защото ми е под достойнството да наричам непознат човек мухльо.
Щом всички вие, Шанел, давате толкова добро възпитание на децата си, защо сме в това положение? Или дайте да блеснем във форума колко големи моралисти сме и колко добре можем да обиждаме анонимно.
Браво, Шанел, ей на такива като тебе разчитаме да възпитават добре децата си!
И никъде не съм казвала, че "моето дете е най-добро" - дори напротив, винаги съм писала за това, което отговаря на истината.

Ако модераторите преценят, нека да изтрият по-горният ми пост, като изключително неморален и антивъзпитателен, за да не дразним образцовите родители.

Единствено семейната среда мога да обвиня за агресията на децата /в това число се включват, освен родителите, всякакви баби, лели, вуйчовци и т.н./ И то не защото някой учи децата да са агресивни, а защото има много пасивни родители, които не обръщат достатъчно внимание на поведението им, не парират агресията в зародиш, не реагират адекватно, ако външен човек им намекне за изявите на децата им.
Когато са малки, е лесно да ги респектираш. Ако детето, което създава проблеми на моите, е на сравнително познати ми родители, то разговарям с тях и изисквам съдействие. Ако не познавам родителите, говоря лично с това дете.
По-сложно става, когато децата-агресори са вече по-големички /12-18 г./ Засега нямам опит с такива /просто защото моите не контактуват с пораснали хулиганчета/. Надявам се и да не се сблъскват с подобни. За жалост обаче, май е неизбежно.

И за мен семейната среда е определяща.
Аз също споделих в първолашката тема случай на насилие, извън детето ми. Тя не е участник, нито дори свидетел. Но пък въпросната случка в никакъв случай не подкрепя тезата ми за влиянието на семейната среда. Познавам родителите и на двете деца, познавам самите деца от бебета и съм изумена от тази случка между тях. Ако ми позволи crazy chick, ще използвам нейния израз - явно Тъмните сили са взели превес. Моментно. Защото на следващия ден същите тези момчета се държаха за ръка в строя.

Аз винаги съм се страхувала, че ще бъда викана в градина или училище заради голямата дъщеря. Тя не е агресивна, но има силно развито чувство за справедливост и се опасявам, че би защитила приятелка или сестра си и ще отвърне.

На първо място - родителите, после - всички останали и всичко останало.

Според мен, виновни са семейството и обществото. Първите с желанието винаги да оправдават собственото си отроче, вторите с пълната незаинтересованост докато не стане прекалено късно.

От друга страна, мисля, че напоследък има и известно заиграване на тема "детската агресия". Склонни сме всяко сдърпване по коридорите на училищата да го класифицираме като агресия. Истината е, че и когато аз бях дете момчетата се биеха, имаше тормоз от по-силни към по-слаби, подигравки и т.н. прояви, но нещата не се оставяха да ескалират.

Всички изброени фактори оказват влияние върху възпитанието на децата ни, но ОСНОВНИЯ фактор си остава семейството. Когато моето дете е имало проблеми съм се срещала само с класната или чрез нея съм търсила контакт с родителите на въпросното дете, защото си мисля, че едно дете не ми е в категорията, за да се "разправям" с него. Уви не всички родители са пораснали достатъчно, за да комуникират едни и други. Ние сме имали случай майката на наша съученичка беше влязла в часа по физическо и беше засипала дъщеря ми и други деца с невъобразими заплахи. Как да го коментирам - не знам. И какво да очакваме от децата - че могат да се правят на велики само пред по-малки и по-слаби?

виновниците ли...
Ние самите, като общество, ние като родители, ние като извънредно много подкрепящи свободията (навсякъде, даже и в училищата).
И най-вече  - липсата на качествени и изпълними наказания. Контрол, така да се каже... винаги, по всяко време и повсеместен.

Тук (Канада) много се следи за това да няма агресия в училище, при най-малката проява се вземат мерки - говори се с родителите, задължително среща с директора, наказания за провинилите се.
Малкият ми син (13год.) си отнесе един ден наказание - той не го почувства много като наказание, защото да не ходиш на училище за него не е наказание, но му стигаше разговорът с директора и моите приказки вкъщи.
Та случката е следната - в класа му има момичета, които са доста развити от към гръдна обиколка ( нормално, момичетата израстват по-бързо от момчетата, а и тук са все едни едрички ) и моят келеш много съсредоточено зяпал една от девойките. Само гледал, без приказки и без да пипа  Но девойката се оплакала и оттам при директора и т.н. Между другото видях въпросното момиче, ходи с доста големи деколтета и нормално на пуберите да им е интересно
Та думата ми беше, че тука всичко се пресича още в зародиш, въобще не съм чула някой да се бие в училище и разни по-сероизни прояви.

 Виновни са семейството и обществото.

Izma, стана ми смешно ... сетих се за едно време нашите момчета какви смешни бяха, не само гледаха, а и пипаха, какво да ги правиш - пубертети.
Наистина в момента има много момичета, които ходят доста предизвикателно облечени. Направи ми впечатление дори на първия учебен ден - девойки на 14 години с деколтета и доста високи токове. Та тук родителите са виновни - нали децата излизат от къщи. А в училище могат просто да им правят забележки и нищо повече.

Ще засегна още една, също често обсъждана, тема- камерите в училищата. Винаги съм подкрепяла наличието им точно във връзка с контрола. Установих лично ползата от тях. Веднъж едно дете се бе напикало и засрамено се бе скрило в училището, не излязло и вечерта. С помощта на камерите го откриха. С тяхна помощ откриха крадец- ученик на мобилен телефон. С тяхна помощ предотвратихме за моето дете проблемна ситуация. Проблемът бе свързан точно с агресия от страна на две други деца. Ако не бе камерата никой не би установил виновникът за свадата. А това е важно.
При наличен проблем моето становище е мигновено установяване на причината, като много се внимава да не се изключва собственото дете като евентуален причинител и, както вече съм писала в аналогичната тема, към която дадох линк- моментална и адекватна реакция, именно с цел да се парира проблемът в зародиш, да се реши, докато е малък, докато е в "кърмаческа" възраст още.
Изма, би ли сподели за какви по вид провинения какви санкции се налагат в училищата при вас? За мен връзката училище- родител е скъсана у нас и това е един от основните проблеми. Пълната абдикация от страна на училището е изключително вредоносна. При наличие на първи повод е нужен контакт с родителите. Аз държа да ми се каже още в началото, знам какви мерки да предприема с моите деца и го правя. Но не мога да сторя нищо, когато не съм уведомена, а науча за предходни нееднократни прояви едва при произведен вече голям проблем.

Защо да го трият?По-горният ти пост е жалък,а не неморален.

Еее, аз пък си мислех, че е неморален, ма щом ти казваш ... успокоих се, начи.

И  мен много ме учудиха многобройните споменати случаи в първокласната тема и то десетина дни, след започване на учебната година.


Раздава ли се Правилник на училището или нещо подобно на родителите?
В началото на нашата учебна година, получихме Кодекс на поведение, който включва права на учениците, задължения, дрескод, административни наказания и т.н. Учтиво бяхме помолени да запознаем себе си и детето с този кодекс на поведение. Вътре са включени, като се започне от  дискриминационни прояви на основа раса, етнос, физически увреждания, тормоз, обиди и се стигне до по-тежки престъпления на територията на училището или извън него. Има си цяла таблица, всичко е изброено и е упоменато нивото на наказание.
Най-ниското ниво е разговор с директор, учител, консултант. Следващото ниво е отстраняване от училище за 1-2-... дни, доп. часове, прекарани в училище. Последното ниво е пълно отстраняване или преместване.

Моят син е малък, все още в начален клас. При тях основно има 4-5 правила, които държат да се спазват. Има календар в папката, която прибира от училище и където аз се разписвам всеки ден. Ако има леко провинение, слагат жълт стикер. Ако има червен, вече си говорим сериозно. Учат ги, как да реагират на тормоз (т.нар. булита), как да не задържат всичко в себе си и да не приемат, че вината е тяхна, да разговарят с възрастни за това и т.н.  
Специално за този вид тормоз, вече има и закон в щата, който е в памет на дете, самоубило се заради тормоз от съученици... Много деликатна тема е и усилено се борят срещу това в училищата. Особено в по-горните класове, където е най-страшно...

Не се раздава, четат се избирателни извадки на първа род. среща през първата учебна година.     
Деца и родители са наясно какво следва и какво не следва. За редица от тях, обаче,  няма работещи механизми на принуда, т.к. реалността следва да отчете, че убеждението е крайно неефективно.    Колкото и моден рефрен да е от ранно детство "Много приказки оправят положението.".
Аз друго забелязах много отдавна- "Много приказки- на пазара.".
Има разработени някакви санкции, но, лично мнение, са неефективни поради несъобразяване на вида и тежестта им с тежестта на провиненията и, най- важното, нередовното им стриктно прилагане, редовно опрощаване, минаване тихомълком изпод сурдинка с някоя забележка в устна форма и толкоз.
Докато не стане нещо страшно и необратимо. Но тогава вече колата е пропаднала в пропастта и вадене няма.

За мен са виновни - семейството / родители, роднини/ и приятелите. Агресията вкъщи и сред приятелите за мен "ражда" агресивност у детето.

Най- агресивните деца, които познавам, са не точно тормозените, а "изтървани" от къщи, за тях никой не се грижи, не се интересува от проявите им, не ги възпитава /възпитанието ми се чини във форума като едно нелицеприятно занимание/, разлигавените, на които нищо не им се отказва, които умират при мисълта, че не са пъпът на света.

Идеята за безнаказаност, играе лоша шега и създава агресорчета със самочувствие, така е. Да вземат да се понапънат в училище, а не скръстили ръце отстрани, да сочат, колко са виновни родителите и как децата, все по-малко имали уважение към училището като институция. Вината е комплексна.По-скоро тенденцията е, тормозените в училище деца, да избиват натрупаните емоции на друго място или вкъщи, а не обратното.

В 1 и 2 клас,дъщеря ми имаше в класа един съученик,от който бяха пропищели всички.Редовно биеше по някой.В края на 2 клас,по време на едно междучасие,момчето явно е превъртяло-наби целия клас.Другите са почнали да се защитават един-друг и той е блъскал и ритал когото свари.Дъщеря ми я свалил с ритник в корема и я ритал от воле.Само да ви кажа ,че тя беше от най-леко пострадалите.Много от децата бяха със синини,за щастие без сериозни последствия.Момчето го наказаха с преместване в друг клас.Някои родители даже не можеха да повярват,че един е набил 22,ама се случи.До този инцидент,родителите на момчето редовно бяха викани от класната,то ходеше и при училищния психолог.Не знам сега как е в новия клас.

Ужас.
А, как е успял да го направи, няма ли постоянен контрол от учителката им, дори и в междучасието. Изобщо, някой следи ли за реда извън часовете, разни дежурни отговорници.

Моята дъщеря казва, че дежурните по клас следели за "дисциплината" по време на междучасията.
Учителски контрол най-вероятно няма.

Госпожата ги е оставила сами това междучасие.Все пак и тя е човек и има нужда от тоалетна и т. н.Друг е въпроса,че би трябвало да има дежурен учител на етажа,който да следи за дисциплината.Еми никой не е чул как пищят ,а и те не са се сетили да излязат и повикат помощ,някой да го озапти.Взимаме си ги ние след часовете и госпожата,цялата трепери,ни казва:днес еди кой си наби целия клас.Съответно много родители изскърцахме със зъби ,че вече чашата е преляла.До преди това все си мислехме-абе деца са ,и той е дете,ама това беше върха.

Преместването в друг клас е едно на ръка. За мен би било задължително работа с родителите и детето от страна на специализирана институция. Преместването е нищо.

Това е смешно. Вместо да се работи сериозно с детето, преместват го в друг клас.  Защо, за да разберат дали може да набие нови 20-на деца ли?

За мен виновни са:
- Родителите - бягство от отговорност, прехвърлят я на инстутициите
- Училището - няма връзка учител-родител, масово не се прилага правилника за вътр. ред 
- Обществото - липса на нравствени норми, ненаказуемост, стрес 
- Не омаловажавам влиянието и на ТВ,  компютри, но тук също от значение е родителския контрол

Джуди, нямам време да пиша много, но Кейси го е описала много добре. И при нас е така. Родителите знаят какво става в училище - имат перфектна система за връзка. А си мръднал - веднага звънят. Големият ми син се ската един-два пъти от училище, но ние още на същия ден разбираме, че  е избягал - търсят те докато не установят връзка.
А ако отсъстваш често - не можеш да завършиш, хайде после на лятно училище т.н.
Може да не учат много тук, но има контрол в това отношение.

Аз също мисля,че с детето трябва много сериозно да се работи.Не мисля,че е нормално да прекарва часовете легнал на земята,или ако случайно е на чина,задължително краката са му качени отгоре.Това пак се изтърпява,ама системния тормоз над другите-не.Детето просто има пристъпи на побесняване и без предупреждение скача върху някой и го поваля.Между другото,майката подаде оплакване при директора,защото госпожата намекнала за възможни психични проблеми.

За агресията сред децата определено са виновни на първо място родителите.Огледайте се сред агресорите и ще видите, че около тях винаги има някакъв проблем - я родители в развод, я майка в чужбина на гурбет и т н.Не само, че надзора върху детето е слаб, то усеща, че нещо около него не е наред, липсва му близост в семейството, вижда, че в другите деца тези фактори са налице и се ожесточава.Детето не е виновно за това.То не може да се самоанализира и точно затова трябва да има психолог в училище.Но той трябва да РАБОТИ, а не да анализира ситуацията, когато стане боя и да лепва епитети на децата.Аз психолог не съм виждала в училище, а ситуации на агресия - много...и разправии между родители и родители и учители.Заради такава ситуация премчестих дъщеря си в друго училище - беше потърпевша на заяжданията на съученичка.Търсих съдействие от класната - никакъв резултат.След поредно прибиране на детето разплакано мъжът ми отиде да говори с майката.На оплакването тя отвърнала"Само това ли е направила"/Нейното дете хвърлило шапката на моето в локва/.Мъжът ми се завъртял мълчаливо и си тръгнал.Какво да говори с нея, какво чака тя да направи детето й за да вземе някакви мерки?Така стигам до извода, че родителските грижи, пример, възпитание са виновни за агресията при децата.Много стана дълго, извинете ме, но темата е безкрайна!

Относно агресията....о,много сериозна и дълга тема! Агресията е вид проекция,че нещо в света на детето не е наред. Ответна реакция. Проблемите първо трябва да се потърсят в семейството или в неговото отношение,или липса на такова към детето. Това е вид протест. Детето протестира срещу нещо и трябва да разберем срещу какво- липса на обич,липса на правилен подход, раздор между родителите и т.н   Нужен е разговор и пак разговр....