Агресията в училище.......

За мен на 1во място поставям родителите. Защото възпитанието като цяло започва от тях. След това телевизия, приятели, общество...

Дъщеря ми в у-ще не е била инициатор на "случки", но е била потърпевш.
Миналата година я водихме в Пирогов, защото я бяха бутнали в у-ще, неволно.
Словесните атаки ги има. Казвала съм й да ги игнорира.

И аз мисля, че родителите са отговорни за поведението на децата. Разбира се приятелите, филмите с насилие, комп. игри, също оказват влияние.
Моите деца не са били тормозени в училище, е имали са някой и друг проблем, но нищо сериозно.

Всички сме виновни. И родителите, и училището и безвремието в което растат децата.
Боят в училище не е нещо ново, ново е усещането за безнаказаност и жестокостта с която се саморазправят децата ни.


Имах такава съученичка - пред учителите беше ангел, но на четири очи така умееше да те засегне, че на повечето им падаше пердето. После винаги тя беше невинна, а другото дете агресор.

Мъжът ти е мухльо.Понеже не му стиска,да поговори с родителите на момчето,той се прави на мъж пред деца.Мухльо е,обаче е и късметлия,защото ако беше моят мъж баща на униженото дете,то храбрият ти мъж щеше да има голям проблем.Чудя ти се на теб,колко мозък притежаваш,за да пишеш за това тук.Боже,какви мъже!Ще се разправя с дете,вместо да потърси бащата на това дете и да решат въпроса на подходящо ниво!А аз мислех,че само жена може да изпростее до такава степен.Моята дъщеря веднъж удари едно момче с камък.Детето се прибрало и нищо не казало на родителите си.Аз,след като разбрах,много се притесних.Напълних една торба с лакомства,връчих я на дъщеря ми и й казах:сега ще се извиняваш.Звъним на тяхната врата,хората нищо не знаят.Дъщеря ми се извини на детето,после се извини на родителите,аз също им се извиних.Имали сме случаи,когато детето ни е било удряно.Тогава питам мъжът ми-ти ли ще говориш с бащата или аз да разговарям с майката?

Ето мисля последната аналогична тема. От преди десетина дни е последният пост по нея.
Много е близко времево до тази, твърде близко. Очевидно проблемът много вълнува хората. Нямам как да е иначе:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=525134.0

Т.к. време от тогава на практика почти не е изминало, а обстоятелствата са си същите, подкрепям мнението си, което съм писала вече там.

" --------------------------------------------------------------------------------

Липсата на своевременен, адекватен и активен семеен и обществен контрол.
Ако не намерите виновен- пишете ме. Все някой трябва да се жертва.
Интересно ми е как нещо неодушевено, като ТВ и компютър, да речем, може да носи "Вина".
...тази година изникна една подобна /тема/, в която родители, основно на малки деца, посочиха като причина "насилието вкъщи". То е стандартен виновен на една такава категория родители.  Аз, като майка на по- голямко, дадох друг пример. Големият ми син не е бит, не зяпа безконтролно екран. В курса му по език едно момиче се лигави с него и останалите, без някой да му направи забележка, стана нагло защото г-жата държеше странен лайтмотив, че жените трябвало да се уважават. Не обичам да съм подробна в описанията, поведението й бе нагло дълго време, непоносимо, въпреки отправени забележки, включително от останалите деца до учителката. Наглостта й накара сина ми да я цапне накрая. Преди и след него това направиха и други деца. В случая ако беше упражнен контрол върху поведението й нямаше да й посегне нито моят син, нито друго дете от групата.
Постоянен контрол не е понятие, адекватно на ефективен, своевременен и активен контрол. Присъствие и контрол също са различни неща. "

Родителите и обществото. Което е почти едно и също.

Родителите.
Стига сме прехвърляли отговорността на други.
Всеки носи отговорност за децата си(когато са малки),
и самите деца носят отговорност за постъпките си когато
станат достатъчно големи.

Въпреки че съм написала мнението си по тази форумска тема вече 500-600 пъти, ще кажа отново: родителите и никой друг. Зная, че за множеството този факт не е удобен, тъй като вменява солидна отговорност и повдига немалко въпроси, но това е положението. И най-големият проблем не е във възпитателните им методи; не е във времето, прекарвано с децата /сами по себе си също сериозни проблеми/, ами е в непреклонното убеждение, че наш'то си чадо е ангел, че такива работи не прави и че другите са зли. Всяка втора тема тук е посветена на невинната, ранима детска душа и на мекото сърце, което трябва с всички средства да се пази. Глупости на търкалета. Децата са и егоисти, и манипулатори, и борци за територия - всички деца по един или друг начин - и задължение на родителя е да направи така, че Тъмните сили да не вземат превес. Не е нужно да приемаш детето си като враг, с когото да се бориш, но и другото е крайно пагубно - да изключваш автоматично вероятността да лъже, да злорадства, да злоупотребява... Защото то просто няма как да не го прави. Малко хора срещам, които в първите години на децата си обръщат внимание на тези неща - повечето са концентрирани прекалено много в изследването и откриването на положителности, които сякаш да докажат и на тях, и на света, че си е струвало да станат родители.

crazy chick ,
много добре си го написала 500-601 ти мнение,напълно съм съгласна с теб

crazy chick,
много точно казано.
Ако детето се възпитава от най-ранна възраст много
проблеми се избягват за в бъдеще.
Детската агресия е съвкупност от грешки във възпитанието,
и размазани понятия за кое е правилно и кое не.
И вместо да се успокояваме с бебешки пубертети,
криза на 2 години или не знам си коя криза.
Би трябвало да се вгледаме и преценим къде бъркаме.
Възпитанието е дълъг и сложен процес,
аз като родител залагам на правилата.
И никакви лиготий и оправдания не толерирам.
Ако всеки родител си беше на мястото,1/2 от малките
агресори и маниполанти нямаше да ги има.
Максимата 'моето е най -добро',не води до нищо добро.

Chanel,
ти пък щом си позволяваш да отправяш обиди към мен пред всички тук, си ми ясна що за възпитание даваш на детето си. "Нищо френско не ми е чуждо." Чудесно!!! Както подчертах по-горе - каквито родители - такива деца.
Аз лично обидила ли съм те някога във форума? Смятам, че не съм, защото ми е под достойнството да наричам непознат човек мухльо.
Щом всички вие, Шанел, давате толкова добро възпитание на децата си, защо сме в това положение? Или дайте да блеснем във форума колко големи моралисти сме и колко добре можем да обиждаме анонимно.
Браво, Шанел, ей на такива като тебе разчитаме да възпитават добре децата си!
И никъде не съм казвала, че "моето дете е най-добро" - дори напротив, винаги съм писала за това, което отговаря на истината.

Ако модераторите преценят, нека да изтрият по-горният ми пост, като изключително неморален и антивъзпитателен, за да не дразним образцовите родители.

Единствено семейната среда мога да обвиня за агресията на децата /в това число се включват, освен родителите, всякакви баби, лели, вуйчовци и т.н./ И то не защото някой учи децата да са агресивни, а защото има много пасивни родители, които не обръщат достатъчно внимание на поведението им, не парират агресията в зародиш, не реагират адекватно, ако външен човек им намекне за изявите на децата им.
Когато са малки, е лесно да ги респектираш. Ако детето, което създава проблеми на моите, е на сравнително познати ми родители, то разговарям с тях и изисквам съдействие. Ако не познавам родителите, говоря лично с това дете.
По-сложно става, когато децата-агресори са вече по-големички /12-18 г./ Засега нямам опит с такива /просто защото моите не контактуват с пораснали хулиганчета/. Надявам се и да не се сблъскват с подобни. За жалост обаче, май е неизбежно.

И за мен семейната среда е определяща.
Аз също споделих в първолашката тема случай на насилие, извън детето ми. Тя не е участник, нито дори свидетел. Но пък въпросната случка в никакъв случай не подкрепя тезата ми за влиянието на семейната среда. Познавам родителите и на двете деца, познавам самите деца от бебета и съм изумена от тази случка между тях. Ако ми позволи crazy chick, ще използвам нейния израз - явно Тъмните сили са взели превес. Моментно. Защото на следващия ден същите тези момчета се държаха за ръка в строя.

Аз винаги съм се страхувала, че ще бъда викана в градина или училище заради голямата дъщеря. Тя не е агресивна, но има силно развито чувство за справедливост и се опасявам, че би защитила приятелка или сестра си и ще отвърне.

На първо място - родителите, после - всички останали и всичко останало.

Според мен, виновни са семейството и обществото. Първите с желанието винаги да оправдават собственото си отроче, вторите с пълната незаинтересованост докато не стане прекалено късно.

От друга страна, мисля, че напоследък има и известно заиграване на тема "детската агресия". Склонни сме всяко сдърпване по коридорите на училищата да го класифицираме като агресия. Истината е, че и когато аз бях дете момчетата се биеха, имаше тормоз от по-силни към по-слаби, подигравки и т.н. прояви, но нещата не се оставяха да ескалират.