Как ще реагирате ако..? /за майки на тийнове/

Хипотетично ще се опитам да проявя разбиране, да не изпадам в истерия. Това е нещо което не може да се контролира и не зависи от никои. Мисля че съм толерантен човек и ще се отнеса с уважение към личния живот и избор на детето си. Но наистина не знам как ще реагирам в деиствителност, никой не може да е сигурен.

Идея с нямам какво ще направя, дори и да поразсъждавам по темата, ако наистина се случи просто незнам какво ще направя.

Нищо не мога да направя. Ще ми бъде неприятно, разбира се, но мога ли да променя нещо? Едва ли!
Ще се опитам да приема избора.

Ако тийнът ми е момиче, няма проблем да си има приятелка. Но за момче ще ми е малко по-трудно да го приема, като знам какъв е сексът между мъже...

А гаджето колко да е голямо? Ако става въпрос за някой дърт, мазен педофил?
И аз искам да знам какво мислите по въпроса. 

Това пък откъде го измисли?Мисля, че на тази възраст още се възпитава сексуалността.Може би в обкръжаващата среда е разковничето.Като от мълко детето е имало хетеросексуални  примери, не мога да си представя, че от самосебе си ще реши, че е гей.

идея си нямам как ще реагирам, но ще се чувствам адски гадно със сигурност. дано не се случва...

Не зная какво имаш предвид под сексуалност, но се смята, че сексуалната ориентация е вродена, а не се възпитава.

Вродена е
Децата, които са осиновени от гей-двойки, да не би и те да стават гейове? Няма такова нещо
Ти може да се опиташ да повлияеш, някой път с успех, но в повечето случаи - не можеш да промениш нищо

може би не се възпитава, а просто трябва да се игнорира тази тема докато растат децата - това имах предвид.Обаче както в обществото взе дасе говори много за това...Наистина не знам как бих реагирала!Сигурно бих решила, че то детето си е мое все пак и трябва да го приема...

напротив, трябва да се обсъжда при всеки удобен повод, не да се игнорира. я си представи, че случайно детето ти наистина е гей, мисли си, че то е единственото такова в света - някакво мразено от всички недоразумение на природата и вземе, че се депресира и намрази само себе си. знаеш ли колко хомосексуални тийнове посягат на живота си, защото се чустват самотни и не знаят как да се справят с чувствата си?

при сегашното говорене наляво и надясно, всякакви достъпни материали и в мрежата, съмнявам се да остане с мисълта, че е единствено!

Мисля, че точно затова когато отглеждаме децата си заобикаляме момченцата с мъжки играчки, а момиченцата с женски играчки.Когато играят някакви сюжетни игри момченцата играят мъже, а момиченцата - жени.не мога да разбера дали се замислят изобщо ,когато  харесват някой от същия пол,дали е в сексуално отношение или като приятел.Не съм срещала такива хора и не мога да твърдя със сигурност.Извинявам се , ако съм засегнала някой.Мисля, че ако средата е нормална, всички около детето са хетеро, то няма да се замисля за своята сексуалност, а естествено ще си хареса партньор от другия пол.

Аз мисля че никога не е лесно от родителите да приемат че детето им има друга сексуална ориентация, но това не означава че трябва да игнорираме проблема и да не му обръщаме внимание очаквайки да отшуми от самосебеси. Това е нещо с което според мен човек се ражда, но го осъзнава чак тинейджърските години, а при някои даже по късно. Според мен колкото и да е тежко за родителите трява да проявят подкрепа към детето си и да се опитат да го приемат такова каквото е.

Има и придобита, но не ми се спори отново по тези въпроси. Тук се пита друго - за реакция при свършен факт.

Май всички се страхуваме от реакцията си.
За такова нещо не може да си готов,то или се случва или не.

Няма категорични доказателства хомосексуалните наклонности да са вродени.Напротив, има безкрайно много житейски примери, в които хомосексуалността е придобита, често- в резултат на упорито ухажване на лице от същия пол, несполучлива връзка с лица от другия пол, имуществена съблазън, която влияе особено на лица в по-млада възраст и др.Тези неща не си ги измислям, не съм ги чула оттук-оттам, работата ми е изисквала да чета заключения на психолози, психотерапевти и др.

Поради това, като родител ще се стремя да отстранявам всякакви аналогични на посочените ситуации, да създам доверие у детето, че може да споделя ,да му създам усещане за сигурност.И много се надявам да не се стигне до такава връзка.

Способна съм и на по-драстични мерки.Ако синът ми, напр. на 14 години си хареса  мома на 20г. ще ми е смешно , но  ще се опитам фино и деликатно да проведа разговор за преходността на човешките отношения.Но ако синът ми на 14г. бъде ухажван от младеж на 20г. ще отида директно в полицията.

Ако вече се е стигнало по някаква причина до такава връзка и получа доказателства за вродени наклонности, ще бъда много огорчена.но това няма да се отрази на отношенията ми с детето.

Съгласна съм със Светкавица,ще бъда разтърсена,огорчена и т.н,но се надявам да не се отрази на отношенията ми с детето!

Имам две момчета и съм си задавала този въпрос хипотетично и стигнах до извода, че не ме интересува с кого и как ще прави секс, единствено ще ми е мъчно за това, че няма да има нормален живот - няма да има свои деца,заради което вероятно няма да изпита много радости, които иначе би преживял,ще има повече сърдечни връзки от хетеро двойките, които надали ще му оставят сладък вкус в душата,вероятно ще е осъден на самота в напреднала възраст и т.н. .Бих му казала точно тези неща и  за отношението на нашето общество към тези хора ще му кажа, че много го обичам и за мен той си е той и , че искам за него да е щастливи и спокоен и ако имам лошо отношение към партньора му, то ще е единствено, ако виждам, че с нещо го наранява, използва, злоупотребява и т.н. - както в една стандартна хетеро връзка би било.
Това ще му кажа и такава ще е моята реакция.Аз съм му майка и ако в мое лице не вижда разбиране и подкрепа, то отношенията ни са били провалени...Ще го направя така не само заради него, а и заради себе си!

 Пази боже !
Няма да осъждам , но за тийн ми се струва рано да се каже дали има гей-наклонности .

Не е рано , някои го осъзнават още в детската градина.
Не знам, макар , че съм мислила по въпроса.
При всички случаи ще се опитам да бъда майка , т. е. опора.

 Замисляла съм се над този въпрос...мисля, че колкото и да ми е неприятно ще приема избора на дъщеря си...но знае ли се  

 Привидно ще го приема, но с течение на времето ще се опитам да променя избора й, докато не е станало късно. В тийн-възрастта е нормално да има и такива залитания. Чела съм,че вродена е транссексуалността, хомосексуалността се придобива.

Изобщо не съм подготвена за такова нещо.
Постоянно говоря за връзки с момчета ,но за връзка с момиче досега не съм приказвала.Незнам .Явно си мисля,че няма да ни се случи ,макар че застраховани няма.
Нямам идея как ще реагирам.
Да пази Господ ,дет казват.

Не знам как бих реагирала. И двете ми деца вече са пълнолетни, всеки със своите любовни проблеми, които изживявам и аз. Неизбежно е когато виждаш децата ти да страдат, да не си засегнат емоционално. Просто не мога да се поставя на мястото на такъв родител, не съм се сблъсквала с проблем от такъв род.

Нищо.Живота продължава.
Какво да направя?
Всеки си прави избора в живота.
Важното е да са здрави и щастливи

Сега се замислям-имам връстничка и съседка с явно хомосексуално поведение.Били сме заедно в детска градина.И макар невръстни тогава всички ясно разбирахме,че тя е различна.Движеше се като момче,биеше се като момче и като момче ухажваше момиченцата.Това не е пречило никога в контактите ни с нея.Родителите и явно възприемаха самоопределянето и,съседите и познатите не бяха враждебни.В по-късни години съм се питала дали наистина е момиче или в някаква степен хермафродит.
Важното е,че сега се грижи за родителите си.Има много приятели- и мъже, и жени,има приятелка,с която живее.И винаги ми е приятно като ме срещне,усмихне ми се и ме поздрави.
За себе си не знам как бих реагирала.Но този пример винаги ще е пред очите ми като вариант за справяне и приемане на ситуацията.За да се запазят нормалните ,човешки отношения.

Нямам драма по тази тема.Мога само да се надявам че ако имат  генетичната конфигурация ще сме ги вьзпитали да   съумеят да си намерят мястото и да са щастливи с него.Имаме редица приятели гей, в класа на щерка ни има 3 двойки (в 2 от които децата са родни на 1 от партньорите, та ако е зор да имаш деца биолог и това може) с чиито деца сме дружки, само читавост и позитивност сме видяли..

Нямам представа как бих реагирала. Но най - важното е да са живи и здрави!

Вероятно има и придобита хомесексуалност, но 10 процента от хората се раждат с вродена такава. Което не означава че 10 процента от хората са показали на обществото естествените си наклонности, а не са приели "проклятието" да живеят чужд живот - със съпруг от другия пол, с който не искат да бъдат, с деца, стандартни, "нормални", самотни и нещастни. Виждам от профила на авторката на темата, че й е трудно. Много съжалявам, моето момиче! Как бих реагирала аз - честно ще ти кажа, първо ще ми стане мъчно, защото ще знам че детето ми ще срещне в живота много повече трудности, отколкото "нормалните". За съжаление не мога да кажа и че съм абсолютно неповлияна от "хорските приказки" - това наистина го казвам със срам Но съм сигурна че след като преживея първоначалния шок, ще си подкрепа детето и ще се боря да го предпазя, доколкото мога, от мръсотията, която ще се излее върху него. Надявам се че и твоите родители ще те подкрепят накрая. Но се подготви психически за тежка първоначална реакция от тяхна страна. Желая ти успех!

Замисляла съм се, да и не...т.е имам син и дъщеря. За сина ми съм мислила как бих реагирала- съвсем спокойно и нормално. Но сега се замислих и за дъщеря ми- много по-трудно ще ми е да го приема. Може би, защото мъжете гейове ги възприемам, а жените лесбийки доста трудно.
Със сигурност бих ги подкрепила, но това не се отнася за баща им.  

За мен това е сигнал, че детето страда от липса на внимание. Че някакви материали в нета, хора от обкръжението му, филми, реклами са успели да изкривят съзнанието му. Това би говорило едно, аз не съм си свършила работата.

А за хората които философстват как тези неща били вродени и от детската градина се разбирало, бих отговорила, че днешните медии, филми и желанието им да са фешън и колко са разкрепостени са успели да им насочат мирогледа в тази посока. Жалко, защото това е да си заровиш главата в пясъка.

Напълно съм съгласна!

Аз пък точно обратното - изобщо не съм съгласна.

И аз не съм съгласна - хомосексуализмът съществува от както свят светува и когато не е имало реклами, нет, филми и т.н.
На мои познати момченцето откакто се е опомнило твърди, че е момиче и истински страда от факта, че на практика го окачествяват като момче.Горките хора, защото обществото е недоразвито...
"Нормални" са хетеро двойките не за нещо друго, а защото създават поколение.Един човек може да се изживява като гей и без да е правил секс - достатъчно е да си привлечен от своя пол и да си влюбен.Удоволствие от секса могат да ти доставят много хора - груповият секс не говори, че правещите го са обратни, нали, но кефа си е кеф...Но в момента, в който си влюбен е нещо различно.
Тук виждам, че се бъркат много понятия - хермафродит, гей, транссексуален, травестит!Сексуалността и влюбването са много лични неща, които обаче се обсъждат и осъждат от обществото.Важно е един човек да е щастлив без неговото щастие да касае пряко трети лица и кой как ще намери щастието си е негова лична работа и не мисля, че нещо може да му повлияе в избора.Говоря за истински и силни усещания, които идват от сърцето.

Сещам се да ви кажа за познати на мои познати, които родиха дете с два пола.Мислехме, че родителите трябва да изберат какво да е детето им още като се роди, но се оказа, че операцията се прави, когато детето навлезе в пубертета и се изследвали хормоните - ако надделява мъжкият - оставят го момче и т.н.Хората направиха операцията и се преместиха в друг град.Всеки да си прави изводите.Детето не се определяше никак - то си беше личност, носи унисекс име - от рода на Дани, Боби и т.н.Сега времето ще покаже каква душа носи и дали ще направи хетеро или хомо двойка, т.е. ще видим дали докторите (обществото) уцелиха неговата сексуалност и индивидуалност.