Не го мисли толкова. Когато дойде тогава. hug
- Публикувана: 12 окт. 2010, 20:05 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2010, 21:26 ч.
Колко време ви отнема...
От моя скромен опит: излязох от супер дълга връзка, живеехме от няколко години заедно. Не съм си мислила колко време ще отнеме да го преживея, но се влюбих в друг точно на втория месец. И то направо опостушително - чак не можех да се позная, пък отдавна бях излязла от тийнейджърската възраст. Както си живеех с мрачното настроение и оплакванията от живота един ден установих, че отивам на работа и се усмихвам. В началото си мислех, че е някакъв компенсаторен рефлекс и ще мине, но се оказа сериозно. Единственото, за което съжалявам, е, че не си дадох време да съм сама - поне още няколко месеца - мисля, че имах нужда от това време да поживея без любовни емоции и да се освободя от старите навици. Даже почнах да чувствам вина, че съм щастлива, защото бившия ми изживяваше раздялата тежко.
Моя приятелка пък се раздели с приятеля си след 11 години и на четвъртия месец беше женена за друг - и досега - три години по-късно - е щастлива с мъжа си.
Успех
Моя приятелка пък се раздели с приятеля си след 11 години и на четвъртия месец беше женена за друг - и досега - три години по-късно - е щастлива с мъжа си.
Успех
Аз съм в такъв момент.
И понеже много исках да не съм сама се забих в две времево кратки връзки,които ми разказаха играта.
От тях разбрах,че .. когато целенасочено търсим единствено и само във всеки НАШИЯТ ПАРТНЬОР и любов,попадаме на възможно най-неподходящите.
Сега година и половина почти след раздялата още ми нагарча.
Не със същата болка,но ...
Искрено пожелавам и на теб и на себе си,скоро всичко да е друго
До тогава,мисли само и единствено за себе си и не допускай мисълта за липсата на партньор да се фиксира в главата ти.
И понеже много исках да не съм сама се забих в две времево кратки връзки,които ми разказаха играта.
От тях разбрах,че .. когато целенасочено търсим единствено и само във всеки НАШИЯТ ПАРТНЬОР и любов,попадаме на възможно най-неподходящите.
Сега година и половина почти след раздялата още ми нагарча.
Не със същата болка,но ...
Искрено пожелавам и на теб и на себе си,скоро всичко да е друго
До тогава,мисли само и единствено за себе си и не допускай мисълта за липсата на партньор да се фиксира в главата ти.
Няма точно време за което се преодолява раздяла.Минава от само себе си.Когато съзнанието ти намери нещо по-интересно и живееш на макс без да мислиш и анализираш ще усетиш че болката е отшумяла.
До тогава,мисли само и единствено за себе си и не допускай мисълта за липсата на партньор да се фиксира в главата ти.
Благодаря ви, момичета
Ще ми се обаче да се включат и препатили, да споделят при тях как е станало, колко време е отнело. Ние си мислим, че разделяки се ще срещнем нещо по-добро, ще бъдем по-щастливи, но това, уви, никой не знае.
Ще ми се обаче да се включат и препатили, да споделят при тях как е станало, колко време е отнело. Ние си мислим, че разделяки се ще срещнем нещо по-добро, ще бъдем по-щастливи, но това, уви, никой не знае.
Или ще се преоткриете.
Ако отидеш в Родители отглеждащи сами децата си там пишат много жени в твоето положение.
За мен лично мога да кажа. Разделихме се преди година и половина и не съм срещнала мъж с който да искам да бъда, а и на този етап не мисля , че ми трябва. Сега съм на етап дето всички мъжа са мамини синчета, егоисти и все такива подобни и няма мъж който да заслужава дори вниманието ми.Може и да не съм се преборила със страха от това да не попадна пак на идиот и после да съжалявам, да го видя в началото с едни очи, а после да се окаже, че съм се излъгала. Не знам, просто явно не съм готова за нова връзка, а може би просто не съм срещнала човек който да ми покаже, че си струва.
Та не мисли кота ще го срещнеш, а си живей живота, успокой се и всичко ще се нареди и когато трябва ще се появи и твоя човек, но внимавай от бързане да не отидеш от трън та на глог.
За мен лично мога да кажа. Разделихме се преди година и половина и не съм срещнала мъж с който да искам да бъда, а и на този етап не мисля , че ми трябва. Сега съм на етап дето всички мъжа са мамини синчета, егоисти и все такива подобни и няма мъж който да заслужава дори вниманието ми.Може и да не съм се преборила със страха от това да не попадна пак на идиот и после да съжалявам, да го видя в началото с едни очи, а после да се окаже, че съм се излъгала. Не знам, просто явно не съм готова за нова връзка, а може би просто не съм срещнала човек който да ми покаже, че си струва.
Та не мисли кота ще го срещнеш, а си живей живота, успокой се и всичко ще се нареди и когато трябва ще се появи и твоя човек, но внимавай от бързане да не отидеш от трън та на глог.
Ако просто искаш ДРУГА връзка е лесно и не изисква много време. Но ако търсиш истинска любов се приготви с търпение. На мен лично за друга връзка не ми беше нужно време , но за истинска любов чаках 10год. НЕ не те отчайвам искам само да ти кажа , че чакането си заслужаваше всяка минута и всяка година и още бих чакала даже , но си заслужава наистина !!! Според мен - живей си забавно, приятно радвай се на живота и тя(любовта) ще те намери, когато най-малко очакваш и когато станеш достойна за нея. УСПЕХ
Та не мисли кота ще го срещнеш, а си живей живота, успокой се и всичко ще се нареди и когато трябва ще се появи и твоя човек, но внимавай от бързане да не отидеш от трън та на глог.
Хм, колко точно казано. Спомням си как преди години, след една тригодишна връзка си мислех, че никога повече няма да обичам, да съм щастлива или да намеря същата любов. След това се изредиха няколко катастрофални връзки, с които бързах да запълвам празнините докато не проумях, че първо трябва да се науча да бъда себе си. Едва, когато спрях да очаквам от мъжете да изпълват живота ми и да са отговорни за щастито ми, успях да създам пълноценна връзка. И сега съм благодарна за услугата на онзи човек от дългата връзка, че ме освободил от себе си, защото любовта нито е била голяма, нито връзката е била читава. От дистанцията на годините си мисля, че вече никога не бих избрала подобен човек
Дай си време.
Не мисли за това. Както са ти казали и другите момичета - просто живей живота си и нещата ще се случат.
Моя близка приятелка загуби много време в търсене на Него. И всеки път оставаше разочарована. И когато Той се появи - тя беше твърде уморена. И се разминаха. Така че моят съвет към теб е - не превръщай това в някаква фикс-идея. Няма да ти донесе нищо добро.
Моя близка приятелка загуби много време в търсене на Него. И всеки път оставаше разочарована. И когато Той се появи - тя беше твърде уморена. И се разминаха. Така че моят съвет към теб е - не превръщай това в някаква фикс-идея. Няма да ти донесе нищо добро.
В момента се чувстваш кофти , по простата причина , че даже и да не обичаш вече този човек- ти си свикнала с него. Имате много спомени заедно , а и с времето човек помни само хубавото , лошото отминава. ( имам предвид причините , които са те накарали да се разделиш с него)
Обаче, това е временно и се преодолява бързо Не се отпускай , не се самосъжалявай , напротив почни да се занимаваш с нещо , което винаги си искала , а не ти е оставало време. Например : танци , йога , фитнес , рисуване , а защо не и някакъв курс за език , компютри или нещо друго - само трябва да ти носи удоволствие. Там ще се запознаеш с нови хора и ще си малко по заета , да не мислиш излишните неща , които сега те притесняват
А за въпроса ти "кога?" ! - Ами Божа работа ! -Никой не знае какво го очаква
Успех ти желая от сърце
Обаче, това е временно и се преодолява бързо
Не се отпускай , не се самосъжалявай , напротив почни да се занимаваш с нещо , което винаги си искала , а не ти е оставало време. Например : танци , йога , фитнес , рисуване , а защо не и някакъв курс за език , компютри или нещо друго - само трябва да ти носи удоволствие. Там ще се запознаеш с нови хора и ще си малко по заета , да не мислиш излишните неща , които сега те притесняват А за въпроса ти "кога?" ! - Ами Божа работа ! -Никой не знае какво го очаква
Успех ти желая от сърце
На мен ми отне 7 години, но аз съм клиничен случай. 
Не сме живели заедно, беше едва няколкомесечна връзка, но толкова силна и невероятна, че не можах да я забравя дълго. Дори когато въпросният мъж се ожени, не престанах да се надявам
, не вярвах, че се е оженил по любов /и още не вярвам/, но за щастие най-неочаквано срещнах друга по-голяма любов и сега се радвам, че с първата голяма любов се разминахме. Както казват - "Когато Господ, ти затвори врата, ти отваря порта." 
Успех!
Не сме живели заедно, беше едва няколкомесечна връзка, но толкова силна и невероятна, че не можах да я забравя дълго. Дори когато въпросният мъж се ожени, не престанах да се надявам
, не вярвах, че се е оженил по любов /и още не вярвам/, но за щастие най-неочаквано срещнах друга по-голяма любов и сега се радвам, че с първата голяма любов се разминахме. Както казват - "Когато Господ, ти затвори врата, ти отваря порта." Успех!
бяхме женени и имаме дете... но намерих любовта на живота си 7 месеца след като се разделих с първия си съпруг... и се омъжих за него 1 година по- късно
Много малко. Месеци. До 6. Бързо се влюбвам и бързо разлюбвам, защото бързо забравям и не се обръщам назад. Не знам какво говори това за мен, сигурно някой ще каже, че толкова и обичам, но аз съм сигурна, че много обичам, защото адски много боли при раздялата, но просто бързо се "лекувам"...