Проблемно дете в класа.

Темата беше инициирана от мен, тъй като целях да получа мнения на хора, сблъскали се с деца с по-специални потребности. Въобще не съм целяла да се получи война на два лагера един срещу друг. Децата не трябва да се делят, наистина. Не си мислете, че постъпвам егоистично и мисля само за спокойствието на моето дете. Цяла нощ премислях и четах за тези деца. И пак не искам да ги деля. Целях да получа мнения на хора, как са се приобщили в класа и в крайна сметка как наистина можем да им помогнем и ние. Аз въобще не очаквах, че и мойто дете може да му се отразят толкова реакциите на другото дете. Но, от вчера след дълги разговори синът ни не показва реакция, дори след като е закачан в час от другото дете. Аз дори си мисля да поканя детенцето с майката вкъщи. Нека наистина всички направим усилия да се приобщи. Но за мен най-голямата вина остава в ръководството на училището, което се опитваше да завоалира нещата, не осигури ресурсен учител в час и не ни предупреди. Ако си беше свършило работата както трябва, ние щяхме да сме подготвени. Въпросното училище е в Истанбул. Разбрах от други родители, че някои родители не искат да признаят, че децата им имат нужда от по-специални грижи. Има дори случаи на деца хванати с наркотици и родителите обвиняват училището, че ги е подхвърлило. В частните училища родителите си плащат, за да се замаскират неприятностите. За това те и не поставят открито нещата.

Нещата ще се получават, когато защитаваме правата не само на собствените си деца, а на всички деца по принцип. Без значение със СОП ли са или не. Защото какво да кажем ние майките с деца със СОП и без СОП (много тъп термин )? Според някои потребителки от темата трябва да съм против децата със СОП в класовете на здравите ми деца, за да им са защитени правата, а пък аз искам и детето ми със СОП да учи в масово училище в нормален клас пак защото държа на правото му на обучение. Няма как да се получи това Друг е пътя и седнете размислете с главите си!

Tsvetykus, няма ли и други родители, които да са разтревожини за случващото се? Най-добре би било да се организирате и да настоявате ръководството на училището да си свърши работата, за да може всички деца да се чувстват добре в училище

В класа на здравото ми дете има момченце със СОП,класната ни обясни още на първата родителска среща в първи клас,че в класа ще има такова дете.Децата свикнаха много бързо с него,въпреки,че става в час да си остри моливите,яде си гумата и си хапва,когато огладнее,даже и това да е в часа.Когато госпожата разделя класа на групи да правят някакъв проект,това дете винаги е включено в някоя от групите.Моята дъщеря постоянно вика Тошко да играят заедно,да рисуват,да апликират,помага му със задачите.Не знам дали се държи така,защото има сестричка с увреждане или просто си е такова дете.Класната всяка година взима учебниците на Тошко и ги подвързва,защото той живее само с татко си,който ходи на работа(майка му живее извън страната).Има и ресурсен учител,който влиза в часовете или го взима за малко в друг кабинет.Никой родител не се е оплакал и не е възроптал,че в класа има такова дете.Надявам се и се моля,когато дойде време малкото ми дете да тръгне на училище,да попаднем на добра класна,добри деца и добри родители!  

Според мен с това дете ежедневно трябва да работи психолог...ежедневно.
Детенцето едва ли е аутист, защото реакциите на аутистите нямат нищо общо с описаните от авторката на темата, по-скоро явно е хипер активно или има някакви проблеми с възпитанието в къщи, с отношенията с близките си. Надявам се да не  е малтретирано или наказвано, или да е свидетел на такива отношения между родителите, защото това би могло да отключи агресията у него. Също така тормоз и побои от по-големи братя, сестри или по-големи деца около него.
Явно има проблем, но само психолог може да изясни ситуацията.

Браво на вас, браво. А за дъщеричката ти, няма начин това й отношение към Тошко да не се дължи на това, че има сестричка с увреждания. Децата, които имат брат или сестра с увреждания са изключително добронамерени към различните около себе си.

Защо масово преиначавате нещата? Аз не видях тук нито едно мнение, в което генерално да се отрича правото на деца със СОП да ходят в нормално училище. Не видях нито една мама, която да ръси сол или да се гнуси от деца с увреждания.
Отрицателната нагласа беше само към една много, ама много малка част от тези деца, които активно пречат на другите и евентуално ги застрашават. Нямам представа какви са проблемите на вашите деца, аз коментирах едно конкретно описание на поведение на такова дете и държа на мнението си, ако става въпрос за такова агресивно поведение. За всички останали случаи съм абсолютно солидарна с всички дечица с нужди.
И в този смисъл, ако вашите деца не удрят, скубят, хапят, ръчкат и пр. другите, то защо се чувствате засегнати? В такъв случай никой не е имал предвид вас.

Черна станция, никой нищо не преиначава. Ние просто имаме собствен опит.
На думи всички са толерантни и приемащи, но на практика?????
Ако моето дете удари някого, дори неволно, всички ще писнат. Но когато на моето дете друго му каже глупак, защото не може да говори, майката на това дете обръща гръб... Нищо лично, просто преживяно!
 

Подкрепям горното мнение на Черна станция.

Не приемам, че дете може да бъде подлагано на тормоз - независимо от кого: съученик със СОП или без СОП, учител, родител, въобще възрастен. Емоционалната интелигентност и толерантност не може да се бърка с безусловно одобрение на всякакви действия.

Darkviolet, ако твоето дете удари някого, дори неволно, ще очаквам извинението лично от теб и ти да обясниш на другото дете защо твоето го е ударило! Ти трябва да заместиш извинението, което твоето дете няма възможност да изрази! Ако не го направиш и се завъртиш, няма да си нищо по-различно от майката на детето, която описваш, че обръща гръб, когато детето й е нарекло твоето глупак.

Права си, ще се извиня. Но това не е гаранция, че няма да искат да махнат детето ми от групата (класа), защото е ударило друго.
А знаете ли колко случая има на деца със СОП, които са тормозени от съучениците си? А да сте чували майките на деца със СОП да искат да махнат други деца от класа, защото пречат и тормозят? Не, трябва да се махне различното дете, а грубиянинът, невъзпитаният той може да остане.

Скъпи родители на деца със по-специални проблеми,
ПОКЛОН ПРЕД ВАШЕТО ТЪРПЕНИЕ И ВСЕОТДАЙНОСТ, да дадете на Вашите дечица и невъзможното, за да са щастливи!
Не се сърдете, моля, на нашето невежество - ние всички искаме най-доброто най-напред за нашите деца и след това за всички останали. Предполагам, че докато не сте се сблъскали с този проблем и вие не сте имали информация и изграден стереотип на поведение.
За това (от позицията си на неопитен родител) искам да споделя как по-лесно да помогнете на нашите деца и на нас да се адаптират към вашите деца. Сигурна съм, че ви е много трудно, но смятам, че когато детето ви се включи в нова среда, трябва да съберете всички родители и деца и да им обясните за проблемите с вашето дете. Да ги помолите за съдействие и дори да им кажете точно как биха могли да ви помогнат. Ако в началото на запознанството с новите деца скриете порблемите, не мисля, че можете да очаквате подкрепа и разбиране. Ако потърсите помощ ще я получите, може да не  е от всички, може да не е изведнъж, но децата не са лоши и неблагодарни по душа и имате по-голям шанс за адаптация.
Хубаво би било да има място, където вие и вашите деца да се събирате и да обсъждате проблемите и начина на справяне заедно, където децата ви да не се чувстват различни. Дори в адаптацията в новата среда е добре да могат да ви помогнат и др. родители със сходни проблеми-да не сте сами в пустиня.
Зная, че е трудно, тежко и сложно, но може би всички вие ще помогнете на нашето общество да стане по-толерантно. Никой никога не е застрахован от попадане в тежка ситуация и опасностите са много.
Надявам се всеки от вас да получи подкрепа от околните, децата ви да получат усмивки и приятели сред връстниците си.

tsvetykus това вече е друга тема-явно ти започна  темата с повърхността на проблема.
Ролята на ръководството на училището е да осигури правилата и ресурса, с който всяко дете да се чувства на мястото си. Но от друга страна РОДИТЕЛСТВОТО е много важно нещо- децата не могат дъ бъдат мое и твое-те са наши и заедно трябва да им решаваме проблемите.
 Но поне ни помогна да се ориентираме в родителските си качества...
Успех!

Аз дори в началото не разбрах, че става въпрос за дете със СОП. Помислих, че това е едно разглезено, невъзпитано дете на богати родители и то е дошло в училището да се качва на главата на учители, съученици. И за това се изумих как така такова поведение се толерира и не се взимат мерки. Те трябваше да ни съберат и разяснят за какво става дума и да ни покажат начини за съдействие. Те обаче, не смеят да признават гласно. Най-вероятно и родителите се срамуват или нещо такова. Чух и за друго дете с аутизъм от моя позната. Неговите родители не желаят да приемат диагнозата. Изпращат го да учи в натоварено училище. Учителка по английски влиза да преподава и дори не е предупредена от ръководството. След затруднения в преподаването, тя докладва на ръководството и те и казват, че родителите не искат да приемат факта и нещата си продължават така. Реално в класната стая е трудно да се преподава, по нейните думи. Но не смеят да обсъждат проблема с родителите, защото са богати и не искат да допуснат, че детето има нужда от специално внимание. Вече тук навлизат и някои специфики на местната култура...

Знам. Понеже имам личен опит, по-скоро синът ми, затова пиша в тази тема. От първи до пети клас той е учил в два различни класа, като във всеки имаше специално дете. Приликите обаче свършват с това.

Вече съм разказвала другаде, но накратко - синът ми в първи клас и началото на втори се оказа с по-особено дете. От сина си научавах, че това момче ругае много грозно и почти ежедневно се бие или го бият други деца. На няколко пъти синът ми беше много разстроен, защото е защитил момчето, а то в следващото междучасие му се нахвърлило без причина (според сина ми). Тогава не ми и хрумна, че детето е с някакви други проблеми освен липса на възпитание и буен характер. Аз така и не чух нито от учителката, нито от майката, че детето е специално. Само на една от последните родителски срещи чух разменени реплики между двете за медикаменти. След поредната родителска среща за дисциплината, реших да преместя сина ми - не заради специалното дете, а заради другите побойници, защото той започна да пренася агресията вкъщи.

Когато разпитвах за паралелките в училището, където се канех да го прехвърля, научих, че в единия клас има също дете с проблеми, но учителката успява да включва детето във всички дейности на класа. На сина ми само обясних накратко какво съм научила за учителките в новото училище. Той си избра по-строгата. Когато се върна след първия ден в новия си клас, синът ми много развълнувано ми каза: " Мамо, знаеш ли и в този клас има дете с проблем, но никой не го бие". Попитах го как е разбрал за специалнто дете. Учителката беше отделила първия час, за да запознае сина ми с всички деца и му беше казала какъв е проблема на това дете - както той ми обясни "по-бавно учи, трябва да полага повече усилия, не може да тича като другите деца". Е, това дете наистина участваше във всички дейности на класа, включително в междучасието успяваше да играе в една игра, където децата тичат. Децата не го деляха и със сигурност се опитваха да му помагат.

Така че случаи и случаи. Това е опитът на сина ми - различните подходи на родителите на тези специални деца, на учителките и съответно на децата, на които когато се обясни за проблема, го възприемат със съчувствие, но когато никой нищо не обясни, го интерпретират по най-различни начини и действат според домашното си възпитание или инстинктите. Синът ми беше много огорчен от първото дете и в един момент ми заяви "Няма повече да го защитавам, щом ме бие!". Е, аз в ситуация, в която не съм наясно за какво дете става дума, как да му кажа - "Няма значение как се чувстваш, няма значение твоето достойнство и продължавай да го защитаваш, ако ще да те смели от бой!"



Не обичам обобщенията и общите фрази. Моите деца са си мои - това е вроденият ми инстинкт. Идеята, че чуждите са също мои, ми изглежда малко лицемерна. Не очаквам другите хора да чувстват моите деца като свои. Отношенията между хората са друго нещо. Социалната ми интелигентност е тази, която ми помага да помогна и на своите деца да бъдат добри хора.

Точно така, и аз мисля, че моите деца са си мои. И някак не съм забелязала някой да гледа на кое да е чуждо дете като на свое, независимо дали има или няма проблеми. Това, че децата били "наши" е някаква идеологема, прокламирана официално, но тотално пренебрегвана неофициално (т.е. на практика извън речите).
Не съм забелязала на някого да му пука за моето дете. Даже обратното.

В стария клас на дъщеря ми имаше едно момче с дислексия и един побойник. Нея я тормозеше побойника, а на момчето с дислексия съчувствахме и обсъждахме в къщи как може да му се помогне. Тя е много щастлива в новия си клас - може би защото вече са по-големи и със сходни интереси. От разказите й разбирам, че много се радва, че в класа им се възцарява дух на толерантност. Те са тийнове - имат си и малки конфликти, но се стремят да запазват добрия тон.
Аз не смятам, че всички деца от класа са моя грижа. Предпочитам обаче тя да ми споделя за проблемите и радостите си със съучениците си и (ако мога) да й помогна в общуването.