Проблемно дете в класа.

Мисля, че писах без всякакви емоции и ще се радвам тези, които оспорват написаното от мен да правят същото.

И според вас как трябва да се дискутира това:
Ми мноооого са важни разбира се. Мога да съчувствам на всички деца със СОП, но за мен моето дете си е най-важно. Никой не може да иска от мен да жертвам своето дете, за да се лекува чуждо. Още по-малко да се жертват 20 деца, за да може едно да се подобри. Естествено, че ако трябва да се прави избор мнозинството е по-важно. И няма нужда да се намесва Хитлер, защото сравнението е същото, като онова с педофилите.

Освен това говоря хипотетично, на базата на предишния постинг. При условията, описани в този постинг, смятам своето мнение за правилно. Не по принцип, и не изобщо за децата със СОП. В началото на постинга си написах, че одобрявам социализирането на цял ред деца със СОП. Но май вашето дете е нааааай важно.

Това за педофилите беше нарочно търсен ефект. Защото и педофилите са болни, нали? И те не са виновни, че са такива. Но обществото ги преследва. Естествено, че вредите са несъизмерими, но принципно няма разлика. Затова го написах, а не защото ми е болен мозъкът.

А за това какво да кажа:
Аха, значи ако някой не осъзнава какво прави трябва да бъде оставен да го прави, така ли??? Ми нямам думи. Лудите не съзнават какво правят и не могат да бъдат съдени, но не ги оставят да проявяват агресия към хората, а ги изолират, ако го правят.

Накрая - намесих се с принципно становище, на базата на един конкретен постинг. Но при толкова много емоции мисля да не повтарям.

Пожар, не се тикай там, където не са те слагали  Според мен твоите постинги са сред най-разумните и уравновесените в цялата тема, така че да си имаме уважението.

Повтарям: на майките на деца със СОП това може и да не им харесва, но тяхното дете не е най-важно. Всички деца са еднакво важни. Само че и тук влиза двойният стандарт: моето дете трябва да бъде приобщено, за да е като другите, но когато става въпрос за взаимоотношения и влияние върху протичането на учебния процес, изведнъж става "не като другите", става "нещо повече от другите", всички останали трябва да се съобразяват с него. Обаче тези майки май не са готови да се съобразят с нито едно друго дете, камо ли с 20. Защо да го правят - нали другите деца не са със СОП и ще се оправят. Да търпят!

Освен това - тук вече очаквам линч - другите деца и другите родители с нищо, съвсем с нищо не са длъжни на децата със СОП. Тяхното задължение е да не им пречат. Отделен въпрос е, че за мен най-естествената и човешка постъпка е да ги подпомагат с каквото могат. Но не им е задължение. Може би морално, но друго не.

Това с тикането не го разбрах, ама нищо, за всеки случай ще Ви се извиня(на лични, ако не Ви затруднявам може да ми пишете и да обясните). 
С риск да се поентя(не повторя или потретя) пак ще кажа- в българския закон за образованието всички деца са с еднакви права и задължения, какво се случва или по-скоро какво НЕ се случва в практиката обаче, не е по вина на детето със СОП или родителите му.
И не, никой на никого нищо не дължи, но нека в случаи като този заради несвършената работа от отговорните за нея лица, не гракват някои- марш от тук, защото си различен и ни пречиш, и хич не ни интересува кой е отговорен за това.

Пожар, това за тикането означаваше, че когато говоря за нахвърляне и възмущение, изобщо не визирам теб, така че няма причина да се "разпознаваш" като адресат на моите постове. Пак ще кажа: твоите постове са от най-уравновесените и можеш да се поентваш колкото пъти искаш, защото съм готова да се подпиша под всяка твоя дума. Никъде не съм казала, че вината за проблемите е на детето със СОП или на родителите му, просто не приемам тукашната теза (към която ти, изглежда, не се присъединяваш), че едва ли не авторката на темата е безчувствена и е длъжна да постави на първо място нуждите на агресивното дете, защото агресията му се дължи на СОП. Това е всичко. И аз ще се поентя: за мен вината е единствено в ръководството на училището, което явно не предприема достатъчно ефективни мерки, за да осигури интереса на всички деца. Никакви родители не са виновни, ако изключим частта на авторката как майката не реагирала на агресията на детето си. Ако детето наистина е със СОП, не виждам майката как би могла да промени това, но виждам друго: представям си клас с 20 деца, от които 1 тормози останалите 19, а майката изобщо не дава вид, че й пука. Признавам си, че мен би ме подразнило. Да, разбирам, че детето има проблем, но незаинтересоваността на родителката към проблемите, които детето й поради проблема си създава на моето дете, би ме вбесила повече от поведението на детето й. То поне си има оправдание. Никъде не се казва майката да има проблем с говора, та да не може да каже едно  "Съжалявам".

Не съм съгласна да гонят някого, защото пречел,, но не съм съгласна и да крият от останалите родители, че има проблем. За вас пъхането на молива във врата може да е нищо, но за мен може да е проблем, защото може да разрани брадавичката, която имам точно там. Това само като пример. Правилният ход от страна на ръководството би било предварително да обясни на родителите, че има проблем (без да навлиза в подробности), но се работи по него, т.е. че обучението и безопасността на децата им не са на заден план. Вместо това те си правят оглушки. Откъде да знаят родителите какво да искат, като не знаят поне най-общо какъв е проблемът? Те виждат, че децата им изостават и са тормозени. Доскоро никой не им е казал, че се прави нещо.

Най-страшното, което се случва тук е, че сме майки и делим децата си на такива и онакива- на гарджета с по-рошава и с по-гладка перушина! Ужасно е, но по-ужасното е, че е страшно!
Добре, че има държави , в които такива родителски фасони се парират от правила, според които децата са просто деца-всяко със своите Айнщайнсови, Васковасилеви, Рубенсови  и Хитлерови възможности.
Тъй като аутистичния "синдром" / относително/ вече обхваща все по-голям брой деца и ще определя състоянието на следващите поколения деца, а според някои научни среди това е защитен механизъм на човечеството да се спаси от самоунищожение- какво ли ще стане с " нормалните" и " мутантите" ако  първите останат толкова малко, че няма да са повече от три-четири в клас, а вторите по 20-30 .... в паралелка...
Гордея се, че моето дете е толкова "ненормално" , а по толкова нормален начин го приемат родителите на съучениците му...Вероятно съм случила и на дете и на родители на съученици...

Едва ли има човек който да не се вбесява от проява на родителска безотговорност, но знаеш ли, поставяйки се на мястото на една от нашите майки на хиперактивно дете , което е пребивано в училище системно(стигали са до бърза помощ дори),и заради този тормоз от страна на децата и неглижиране на проблема от ръководството детето ми е сменило 6 училища, вярвай едва ли ще имам сили да кажа дори съжалявам- ще рискувам да ме приемат за темерут-психопат, защото така или иначе единици ще чуят моята гледна точка, а пък да застанат до мен и заедно да решим проблема още по-малко.
Такава е реалността за нас и децата ни.
Ако не ми вярваш поразрови се тук - има няколко теми по въпроса, в тях майки като теб и мен дружно грачат- вън детето със СОП и хич, ама хич не им пука кой е отговорен, нито искат да научат какъв е точно проблема на детето, за да помогнат, ако могат.

Сетих се  за оня случай с момчето, което хрисимо и мило си учило години наред със сънормалните си съученици, не трошило нищо, не е проваляло образованието на сънормалните си съученици, не завирало моливи и линийки в брадавичките по вратовете им...- но накрая с хирургична прецизност  и хладнокръвие е накълцало несимпатичен сънормален съученик и му прибрал вътрешностите  в хладилника на баба си. Кой може да се закълне, че това няма да е прекрасния син на някоя от нас....без да е със СОП...

Мдаа, добре е "тези " деца  да се изолират в някои зоопарк, за да не нарушаван интериора и екстериора на платежоспособните родители. Скъпи родители с пари , да описвам ли случай в които, дете след висока температула,  прекарана на 12г и гърч от нея,  беше забравило и все още е забравило, двата езика , които владееше, и не си знаеше даже и името. Чукайте на дърво да не би някога и вие да не попаднете на мястото на онази майчица, която е имала "нахалството" да приеме детето си за нормално и имала " безсрамието" да го запише с вашите деца.....имам и още случаи..
Изключително срамен постинг

dmaria кво ти пука за еди коя си майка, бе На никой не му дреме, докато не му хлопне температурата или вирусния менингит на...платежоспособния портфейл. И най-често, за да си остане платежоспособен този портфейл- това, в  което температурата и менингита са превърнали надеждата за продължение на престижния род на платежоспособните мама и тате-отива в еди кой си дом.
Нагледала съм се на толкова мили картинки, че сериал мога да продуцирам.
А за менингита се сетих от моя пък позната. Също на 12 години дъщеря й -едно прекрасно дете с невероятни възможности и способности- сега не знае коя е.

Колежка прикадяваше стаята преди  да влязат деца със СОП, защото били прокълнати. А нейният син без СОП, беше  известен наркоман във френската,  интересно дали другите родители не трябва да го натирят от тази така престижна гимназия, защото  е потенциална опасност за техните деца.

Извинявам се и съжалявам, ако съм засегнала някого лично. На никого не пожелавам болно детенце. Да ме пази Господ от такива ситуации, в които ще трябва да решавам застрашавам ли аз и децата ми другите или не. Пожелавам на всички болни дечица скорошно оздравяване.

pirgana,

С генно- модифицирания си ник, вероятно изразявате подсъзнателно отношението си към  самата себе си, ама чуйте ме само...

Има една сила горе..и някои я наричат Господ, тази сила изпраща на всеки точния урок, а Вашият явно Ви чака и.....със сигурност ще е много по- сериозен от това, че възприемате себе си като Генно-модифицирана....мутантка ....или каквато е...


А родителите, на тези, които така мило наричате с нежни имена, вярвайте, взели са си урока и, както пишат мъдреците в една книга, която със сигурност не сте чела, първите ще станат последни....

pirgana -децата с увреждания не са болни- те са само по-особени от обикновените.
 Но  родителите на обикновени деца са толкова вглъбени в осигуряването на стерилна обществена среда, за да се реализира неповторимият гений на тази обикновеност, че нямат нерви и време да се  опитват да разбират и занимават с чуждите необикновени деца.

Аз съм учила в един клас с такова дете. Да, разхождаше се, обаждаше се, дъвчеше си блузата или потника, издаваше разни звуци, и понякога плюеше, ако някой го ядосва.
Но всяко чудо - за 3 дни - и след известно време изобщо не ни правеше впечатление.
Учителката ни успя да го научи да чете и пише, а нас ни научи да приемаме хората такива, каквито са.
И че ако някой много иска да научи нещо, не обръща внимание на другарчето, което си гризе дрехата.
И дори нямаше ресурсен учител, за да й помага, а класът беше от 30 деца.
По успех бяхме първи измежду 6 паралелки, от 1 до 7 клас, а след това почти всички влязоха в елитните гимназии. Така че не виждам да ни е смутило обучението чак толкова.

Да се овладее класът и проблемното дете е работа на учителя. Той трябва да даде пример в отношенията и нещата ще тръгнат.
За жалост, струва ми се, че тези сърцати учители вече ги няма.

Огнена птицо, за кой ли път си тоооолкова правА