Проблемно дете в класа.

  • 10 840
  • 77
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Към Краска, Пожар и останалите възмутени от темата.
Аз също съм шокирана от нея и по-скоро от последвалите отговори. Не взех участие, защото не исках да пиша от името на родители на деца със специални потребности (извинете ме за снобарския израз). А и в темата не се разбра ясно дали става дума за такова дете или просто за по-буйно дете.
Надявам се не смятате, че тези мнения отразяват отношението на цялото общество. Аз пък се надявам авторката на темата да не представи нацията ни по възможно най-идиотския начин предявявайки някакви претенции към ръководството на училището.

# 16
  • Мнения: 1 879
,...."Дъщеря ми Мария е  с епилепсия,  с тежки неврологични и двигателни проблеми. Не говори, комуникира  основно със звуци, жестове и мимики. Със съхранен интелект, но изоставане в развитието си, често плаче и пищи, когато не е разбрана...
В  празничния първи първокласнически учебен ден родителите на децата се надпреварваха да ми помагат с каквото могат или преценят, че имам нужда.
В първия работен учебен ден разказах на децата по разбираем за тях начин за нещата, които може и не може да прави съученичката им, както и че разчитам на тях да  й помагат. С „легендата” ,че тя е пострадала при игра в парка, когато едно дете по невнимание я ударило лошо, им внуших, че трябва да бъдат много внимателни един към друг.
Сега, когато чакам заедно с другите родители да я прибера от училище, от другите класни стаи се чуват детски викове, крясъци, блъскане на врати и позволено и непозволено излизане и влизане из стаите- от класната стая на дъщеря ми не се чува звук. Защото госпожата и аз сме ПОМОЛИЛИ децата да не викат и да не се блъскат,  защото от това Мария я боли главата и страда и плаче.
Сега дъщеря ми е любимка на съучениците си, получава подаръци-прекрасни рисунки, писма с първите научени буквички, а един страхотен Симеон я прегръща и целува за довиждане............................................................................
Надявам се всеки да си отговори кои от децата имат по-голяма полза от присъствието на деца с увреждания в масова детска и училищна среда...."

публикувам част от едно писмо


Благодаря, че сподели това писмо! То показва, че интеграцията на специалните деца не е задължение само на учителите, директорите, образователната система, съучениците им и родителите на съучениците им, а в него ОГРОМНА роля имат родителите на специалното дете. Когато обаче родителите на детето не осъзнават какво самите те могат да направят за интеграцията на детето си в новата среда, настъпват конфликти и точно подобни родители започват да хвърлят вината върху всички останали. Жалкото е, че страдат деца...

# 17
  • Мнения: 6
Поредното доказателство, че децата нямат проблеми по между си, а родителите и учителите създават проблемите, посочват с пръст "различните" деца, искат да ги гонят, не могат да си и помислят, че това са човешки същества ...
Госпожо, моля ви просто се вслушайте в думите на сина Ви и се научете и припомнете какво означава да бъдеш човешко същество.

# 18
  • Мнения: 838
,...."Дъщеря ми Мария е  с епилепсия,  с тежки неврологични и двигателни проблеми. Не говори, комуникира  основно със звуци, жестове и мимики. Със съхранен интелект, но изоставане в развитието си, често плаче и пищи, когато не е разбрана...
В  празничния първи първокласнически учебен ден родителите на децата се надпреварваха да ми помагат с каквото могат или преценят, че имам нужда.
В първия работен учебен ден разказах на децата по разбираем за тях начин за нещата, които може и не може да прави съученичката им, както и че разчитам на тях да  й помагат. С „легендата” ,че тя е пострадала при игра в парка, когато едно дете по невнимание я ударило лошо, им внуших, че трябва да бъдат много внимателни един към друг.
Сега, когато чакам заедно с другите родители да я прибера от училище, от другите класни стаи се чуват детски викове, крясъци, блъскане на врати и позволено и непозволено излизане и влизане из стаите- от класната стая на дъщеря ми не се чува звук. Защото госпожата и аз сме ПОМОЛИЛИ децата да не викат и да не се блъскат,  защото от това Мария я боли главата и страда и плаче.
Сега дъщеря ми е любимка на съучениците си, получава подаръци-прекрасни рисунки, писма с първите научени буквички, а един страхотен Симеон я прегръща и целува за довиждане............................................................................
Надявам се всеки да си отговори кои от децата имат по-голяма полза от присъствието на деца с увреждания в масова детска и училищна среда...."

публикувам част от едно писмо


Благодаря, че сподели това писмо! То показва, че интеграцията на специалните деца не е задължение само на учителите, директорите, образователната система, съучениците им и родителите на съучениците им, а в него ОГРОМНА роля имат родителите на специалното дете. Когато обаче родителите на детето не осъзнават какво самите те могат да направят за интеграцията на детето си в новата среда, настъпват конфликти и точно подобни родители започват да хвърлят вината върху всички останали. Жалкото е, че страдат деца...
Дали едно дете ще бъде в дадено училище не зависи от желанието или амбициите на родителите, има нормативна наредба, която ВСИЧКИ без изключение сме длъжни да спазваме, в противен случай всеки си поема последствията.
 Повярвайте прекалено трудно е да задържиш едно специално дете в масово училище спазвайки всички негови права и задължения, камо ли ,ако не направиш абсолютно нищо и просто го пъхнеш в клас, защото така ти е кефнало. Peace
Никога не си позволявам да хвърля вина върху дете или родител, но когато"компетентен" психолог тества сина ми с единствения неподходящ (изискващ фина моторика на здраво дете) за него тест за психологическо и интелектуално развитие и ми напише- не добра комуникация с децата в класа, защото не тичал с тях в междучасието на двора- ееее, нЕмам нерви. #Cussing out
Все едно да затворим едно незрящо дете у дома, само защото не може да отиде на кино със здравите си съученици.

Последна редакция: пн, 18 окт 2010, 17:56 от pogar

# 19
  • Мнения: 838
Към Краска, Пожар и останалите възмутени от темата.
Аз също съм шокирана от нея и по-скоро от последвалите отговори. Не взех участие, защото не исках да пиша от името на родители на деца със специални потребности (извинете ме за снобарския израз). А и в темата не се разбра ясно дали става дума за такова дете или просто за по-буйно дете.
Надявам се не смятате, че тези мнения отразяват отношението на цялото общество. Аз пък се надявам авторката на темата да не представи нацията ни по възможно най-идиотския начин предявявайки някакви претенции към ръководството на училището.
Авторката има право на претенции към ръководството- те са длъжни да осигурят всичко необходимо специалното дете да се обучава в училище без да пречи на останалите деца както и те на него.

# 20
  • Мнения: 42
Разбирам до някъде реакцията на някои от вас. Аз не съм се нахвърлила и нарочвала това дете. Наясно съм, че всеки може да има дете, което проявява агресивност към околните, срязва кабела на компютъра, всеки ден блъска синът ни и го нагрубява. Бяхме днес в училището и се срещнахме с ръководството. След това наблюдавахме през прозореца на вратата на класната стая( всяка класна стая има кръгъл прозорец, от където може да се наблюдава вътре) как детето обикаляше стаята и дърпаше тетрадките на съучениците си, завираше във вратовете им неща,  а те се обръщаха и в стаята цареше пълна суматоха. Учителката се опитваше да го усмирява и реално не протичаше учебен час. Ръководството на училището казаха, че с детето работи екип и то е при тях от миналата година. Имало подобрение по техните думи. Ако ние желаем може да преместим детето ни в друг клас, където няма такива деца. Но това дете, трябва да остане в този клас, защото за него ще стане още по-зле, ако се премести. Какво ще стане обаче ако то нарани някое дете достатъчно много и какво става с успеваемостта на този клас не е ясно??? За мен в този клас часовете не протичат нормално и другите деца са потърпевши.

# 21
  • Мнения: 40 950
Разбирам до някъде реакцията на някои от вас. Аз не съм се нахвърлила и нарочвала това дете. Наясно съм, че всеки може да има дете, което проявява агресивност към околните, срязва кабела на компютъра, всеки ден блъска синът ни и го нагрубява. Бяхме днес в училището и се срещнахме с ръководството. След това наблюдавахме през прозореца на вратата на класната стая( всяка класна стая има кръгъл прозорец, от където може да се наблюдава вътре) как детето обикаляше стаята и дърпаше тетрадките на съучениците си, завираше във вратовете им неща,  а те се обръщаха и в стаята цареше пълна суматоха. Учителката се опитваше да го усмирява и реално не протичаше учебен час. Ръководството на училището казаха, че с детето работи екип и то е при тях от миналата година. Имало подобрение по техните думи. Ако ние желаем може да преместим детето ни в друг клас, където няма такива деца. Но това дете, трябва да остане в този клас, защото за него ще стане още по-зле, ако се премести. Какво ще стане обаче ако то нарани някое дете достатъчно много и какво става с успеваемостта на този клас не е ясно??? За мен в този клас часовете не протичат нормално и другите деца са потърпевши.


Смятам, че имаш право. Едно е, да се показва толерантност към деца  аутисти, дислектици, астматици, парализирани, епилептици и пр. Това обогатява децата, учи ги на толерантност и приемане на различните. Съвсем друго е да се толерира агресия и смущаване на учебния процес. Аз бих си преместила детето незабавно. Това дете може да има права, но и 20 други деца имат не по-малки права. Ако детето показва агресия и тормози съучениците си не може да става и дума за толерантност. В края на краищата и педофилите имат специални потребности, но никой не ги оставя сред децата.

# 22
  • Мнения: 273
АБЕ ВИЕ КАК МОЖЕТЕ ДА СРАВНЯВАТЕ ПЕДОФИЛИ С ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ?/изивнявам се, че викам, но не виждам как иначе ще обърнете внимание на глупостите, които пишете!
Значи - махнете детето, защото правата на вашето дете са мноооого важни.
Първо - на децата трябва да се обяснят причините за поведението на детето. После, щом вече повече от година е в класа, значи не е наранило никого, а и от това, което чета, няма агресия в смисъл да напада някого.
После - щом като с детето работи цял екип и има подобрение, значи детето има потребност да е в клас.
След това - сигурна ли сте, че поведението на детето пречи на сина ви и учебния процес? Защо не попитате детето, вместо да съдите?
Само вие ли от всички родители забелязвате тази "агресия", какво мислят родителите?
Защо не поговорите кротко и полека с родителите на детето, попитайте какво е да имате дете с образователни потребности, каква е грижата, защо детето има такова поведение - сигурна съм, че след този разговор ще си промените мнението.
Може би проблемът ви е, че не сте информирана достатъчно.

# 23
  • Мнения: 167
Браво на ръководството на училището!!!! Де да имаше и в БГ такива ръководства!
А за това, дали ще нарани някого- децата ни и на улицата могат да бъдат наранявани от съвсем "наред" деца...
а това за педофилите, просто не може да се коментира- не зная чий болен мозък може да направи такава връзка...
Боже,....

# 24
  • Мнения: 167
Що да е информирана бе Мариш, нали си плаща...

# 25
  • Мнения: 44
Мариш, предлагам ти да смекчиш малко тона, защото звучиш страшно екзалтирана, да не кажа по-силна дума.

Първо - да, правата на другите деца са мноооооого важни, независимо дали родителите на "недругите" деца ги устройва. Изобщо тук, както и във всичко друго в нашето общество, се вменява едно отношение, че правата на индивида са по-важни от тези на мнозинството, което лично аз намирам за изкривяване. Трябва да се достигне компромис, но този компромис не е да оставим единия да се качи на главата на многото, щото бил специален. Иначе в другите теми всички сте настръхнали как децата били необразовани, как училището било такова и онакова, как учебният процес не струвал и така нататък, но тук - майната му на учебния процес, ще гледаме детето. Не другите 20 деца в класа.

Второ - детето може да има потребност да е в клас и сигурно е така, но това е трябвало да бъде обяснено на другите родители, преди да е започнала учебната година. Какво са се надявали от училището - че никой няма да забележи ли?

Трето - какво значи "попитайте детето дали пречи на учебния процес"? Това един първолак може ли да го реши и да го знае? Много голямо доверие им гласувате на децата. Иначе са много мънички, за да знаят дали да се облекат топло, но за такива неща са големи.

За последните два абзаца съм съгласна. Освен за това с промяната на мнението. Авторката може и да съчувства на родителите, може след този разговор да ги разбере по-добре, но не е длъжна и никой няма право да иска от нея да пренебрегва образователните потребности на собственото си дете заради "специалното".

# 26
  • Мнения: 273
Мариш, предлагам ти да смекчиш малко тона, защото звучиш страшно екзалтирана, да не кажа по-силна дума.

Първо - да, правата на другите деца са мноооооого важни, независимо дали родителите на "недругите" деца ги устройва. Изобщо тук, както и във всичко друго в нашето общество, се вменява едно отношение, че правата на индивида са по-важни от тези на мнозинството, което лично аз намирам за изкривяване. Трябва да се достигне компромис, но този компромис не е да оставим единия да се качи на главата на многото, щото бил специален. Иначе в другите теми всички сте настръхнали как децата били необразовани, как училището било такова и онакова, как учебният процес не струвал и така нататък, но тук - майната му на учебния процес, ще гледаме детето. Не другите 20 деца в класа.

Второ - детето може да има потребност да е в клас и сигурно е така, но това е трябвало да бъде обяснено на другите родители, преди да е започнала учебната година. Какво са се надявали от училището - че никой няма да забележи ли?

Трето - какво значи "попитайте детето дали пречи на учебния процес"? Това един първолак може ли да го реши и да го знае? Много голямо доверие им гласувате на децата. Иначе са много мънички, за да знаят дали да се облекат топло, но за такива неща са големи.

За последните два абзаца съм съгласна. Освен за това с промяната на мнението. Авторката може и да съчувства на родителите, може след този разговор да ги разбере по-добре, но не е длъжна и никой няма право да иска от нея да пренебрегва образователните потребности на собственото си дете заради "специалното".
На първо място - разбира се, че ще звуча така и няма как да е иначе, след като деца със СОП се сравняват с педофили.
Второ - значи правата на мнозинството са много по-важно от правата на отделния индивид? Брей, той и доктор Менгеле е мислил така, пък и Хитлер.
Второ - детето не се качва на главите на хората, защото то не го прави умишлено.
Образованието е много важно и съгласно Конституцията всеки има право на такова образование. Ако някой в случая бърка - това е ръководството, което трябва да организира по -добре учебния процес, а не детето или родителите му. Какво предлагате - да го затворят вкъщи или някъде, където никой няма да дразни???

# 27
  • Мнения: 44
Мариш, разбира се, че детето се качва на главите на другите! Резултатът е, че е възкачено там. И е необходима работа точно защото не го прави умишлено. Аз съм била жертва на човек, който "не го правеше нарочно", имаше си диагноза. Повярвай ми, за мен като потърпевша резултатът беше абсолютно едно към едно с последствията, които биха ми останали, ако същото ми беше причинено от напълно "нормален" човек.

Да, правата на мнозинството са по-важни от тези на индивида, но първото не изключва второто. Точно затова е много важно индивидът да бъде социализиран.

Според мен вината е в недобрата организация от страна на ръководството. Това ме подразни в темата. Заедно с патоса, с който всички се нахвърлихте върху майката, която просто иска най-доброто за детето си - същото, което искате и вие. Работата на училището е да се опита да намери компромиса, а не да оставя едната страна с чувството, че е ощетена. За мен вината е само и изключително тяхна. Щом детето е при тях за втора година, значи знаят, че има проблем, и знаят какъв е. А другите родители не знаят. Как очаквате от тях разбиране и адекватна подкрепа? Ръководството е виновно!

# 28
  • Мнения: 838
Разбирам до някъде реакцията на някои от вас. Аз не съм се нахвърлила и нарочвала това дете. Наясно съм, че всеки може да има дете, което проявява агресивност към околните, срязва кабела на компютъра, всеки ден блъска синът ни и го нагрубява. Бяхме днес в училището и се срещнахме с ръководството. След това наблюдавахме през прозореца на вратата на класната стая( всяка класна стая има кръгъл прозорец, от където може да се наблюдава вътре) как детето обикаляше стаята и дърпаше тетрадките на съучениците си, завираше във вратовете им неща,  а те се обръщаха и в стаята цареше пълна суматоха. Учителката се опитваше да го усмирява и реално не протичаше учебен час. Ръководството на училището казаха, че с детето работи екип и то е при тях от миналата година. Имало подобрение по техните думи. Ако ние желаем може да преместим детето ни в друг клас, където няма такива деца. Но това дете, трябва да остане в този клас, защото за него ще стане още по-зле, ако се премести. Какво ще стане обаче ако то нарани някое дете достатъчно много и какво става с успеваемостта на този клас не е ясно??? За мен в този клас часовете не протичат нормално и другите деца са потърпевши.


Този отговор на ръководството силно ми прилича на отговор в българско училище където някой не иска или не си е свършил работата.
Ако специалното дете е получило адекватна за нуждите му помощ никой на никого няма да пречи.
Ако въпреки оказаната помощ е невъзможно да бъде приобщено, няма сила която да го задържи в класа.

То не бяха мутанти, то не бяха изроди, доживях и сравнение с педофилите да направи някой ooooh!

Родителите на всички деца се нуждаят от едно, както те самите така  и всеки отговорен за децата им да прави това, което е най-добро за ВСИЧКИ деца, не за това или онова, всички деца са равни, независимо кой какво го устройва. Naughty

# 29
  • Мнения: 838
Мариш, разбира се, че детето се качва на главите на другите! Резултатът е, че е възкачено там. И е необходима работа точно защото не го прави умишлено. Аз съм била жертва на човек, който "не го правеше нарочно", имаше си диагноза. Повярвай ми, за мен като потърпевша резултатът беше абсолютно едно към едно с последствията, които биха ми останали, ако същото ми беше причинено от напълно "нормален" човек.

Да, правата на мнозинството са по-важни от тези на индивида, но първото не изключва второто. Точно затова е много важно индивидът да бъде социализиран.

Според мен вината е в недобрата организация от страна на ръководството. Това ме подразни в темата. Заедно с патоса, с който всички се нахвърлихте върху майката, която просто иска най-доброто за детето си - същото, което искате и вие. Работата на училището е да се опита да намери компромиса, а не да оставя едната страна с чувството, че е ощетена. За мен вината е само и изключително тяхна. Щом детето е при тях за втора година, значи знаят, че има проблем, и знаят какъв е. А другите родители не знаят. Как очаквате от тях разбиране и адекватна подкрепа? Ръководството е виновно!

Въпросите ми и възмущението са насочени към потребителката pirgana, която си позволява вече в няколко теми да лепи етикети, които не са в ничий интерес.
Закона е еднакъв за всички, нo за жалост той не може да породи или вмени, разбиране или подкрепа в хора без сърца и мозък. Tired

Общи условия

Активация на акаунт