Малкия спи при мен на спалнята, така ми е по-лесно да го кърмя нощем. Малката и тя спи при нас, в нашата стая, но в нейното си легло. До като я кърмех, и тя спеше при мен, че това ставане много ме изморяваше, след това започнах да си я слагам в нейното легло и така до днес. Рядко идва да спи при мен, в моето легло.
- Публикувана: 13 дек. 2009, 09:13 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2010, 23:38 ч.
Re: Спите ли съвместно с бебето/детето?
Дъщеря ми спи в нашата стая на собствено легло.
Взимала съм я няколко пъти в нашето легло,но не иска да заспива така-само си играе и се върти.
На 2 години е.Скоро не мисля да я отделям в собствена стая,така ни е добре.Спи си непробудно по 10-11 часа и нито тя ни пречи на съня,нито ние на нейния.
Взимала съм я няколко пъти в нашето легло,но не иска да заспива така-само си играе и се върти.
На 2 години е.Скоро не мисля да я отделям в собствена стая,така ни е добре.Спи си непробудно по 10-11 часа и нито тя ни пречи на съня,нито ние на нейния.
В една стая сме, но си е в отделно легло. При нас в леглото е ако е болен, сънува кошмари или понякога за малко за поглезване просто 
Не мога да си представя изобщо новороденото ми или няколкомесечно бебе да спи в друга стая. Е, как ще спя аз спокойно, като нито го виждам, нито го чувам? Абсурд
Голямото дете трябва да си има стая, но малкото е добре да е до родителите си. Така мисля аз, може би защото като малка съм имала страх от тъмното, от развинтеното ми въображение и по-голямата ми сестра не е била достоен заместител на родителите и не ми е осигурявала нужното спокойствие. Пък за съвсем само дете в стая не знам.... До дете си е все пак
Не мога да си представя изобщо новороденото ми или няколкомесечно бебе да спи в друга стая. Е, как ще спя аз спокойно, като нито го виждам, нито го чувам? Абсурд
Голямото дете трябва да си има стая, но малкото е добре да е до родителите си. Така мисля аз, може би защото като малка съм имала страх от тъмното, от развинтеното ми въображение и по-голямата ми сестра не е била достоен заместител на родителите и не ми е осигурявала нужното спокойствие. Пък за съвсем само дете в стая не знам.... До дете си е все пак
С дъщеря ми споделяме една стая от раждането й. Около 2 месеца издържах да се разхождам нощем до кошарата и след това я взех при нас на спалнята. Така и тримата си спяхме спокойно близо две години. Сега сме се разширили и спи на легло, долепено до спалнята. Не си поставяме краен срок, пък и за момента не можем да я отделим в самостоятелна стая.
Голямото ми дете си спеше в кошарка в нашата стая докъм 2 години, после какво му стана започна да спи при нас, та с голям зор се отучи.
Малката е в кошара до нашето легло, като се събуди през нощта да яде после отново си я връщам обратно - страх ме е да спи на нашето легло, малка е още, притеснявам се да не я затиснем.
И на мен ми е неприемливо бебе само в стая. Аз даже оставям нощната лампа всяка вечер пусната, за да мога да я виждам като се размърда.
Гласувах.
Малката е в кошара до нашето легло, като се събуди през нощта да яде после отново си я връщам обратно - страх ме е да спи на нашето легло, малка е още, притеснявам се да не я затиснем.
И на мен ми е неприемливо бебе само в стая. Аз даже оставям нощната лампа всяка вечер пусната, за да мога да я виждам като се размърда.
Гласувах.
