Синът ми иска пари от съучениците си - как да постъпя?

Не знам, момичета. По 5лв на дете, това за 20 учебни дни са 100лв. Ако са две - 200. Колко семейства могат да си позволят 200лв само за джобни на децата? Отделно всички други разходи...

Познавам детето си и не мисля, че децата трябва да се вкарват в един стереотип. Всяко дете е индивидуалност, както всеки човек.
Да, важно е дали детето е на целодневно обучение, но това не значи, че всеки трябва да изхожда от своята лична опитност.
Решавате, че като вашите деца ядат чипсове и подобни, значи задължително и другите деца са такива. Изпадате в едностранчивост.




 Изглежда много родители позволяват на децата си да разполагат с такива суми. Както казах, всеки изходжа от своята лична позиция, но това не значи, че трябва да слага и останалите в този кюп.

Малко оф топик:
Но, искам да поздравя авторката, че имаше смелостта да сподели с нас за проблема и да повдигне една толкова актуална за този подфорум тема!
Малко или много, научихме доста една от друга, а това само по себе си -на мен лично ми беше много полезно!
Благодаря!  

Klemy,  такова е и моето мнение.

ОК, Клеми, нека не са по 5лв, но за мен сума около 2лв за 7-8-9 годишно дете е добра. В такъв случай идват 40лв на месец, не са огромна сума, при все че един пушач в семейството дава 150лв на месец за цигари, нали? А двама?

Е, в някой семейства не пуши и нито един...
А в някой градове заплатите са по 400лв.
Но мисля, че темата се изчерпа, всеки си направи някакви изводи. 

Нямам дете, но като попадала в ситуацията на това детенце, което е взело назаем от приятелче, бих споделила и моята гледна точка.

Като малка в училище ми даваха плод/сандвич и някаква съвсем малка сума, равняваща се на днешните 50ст. и си спомням как всеки ден заставах пред следната дилема: мога да си купя осморка (тестена закуска, беше модерна тогава  ) така ще се нахраня, или пък мога да пестя днес и с парите от днес и утре да си купя сок... Повярвайте ми, нито беше педагогично, нито приятно...  За чипсове, хрупанки и каквото там още се продаваше и дума не можеше да става, сАмо си позволявах 2 пъти седмично дъвка...

После в гимназията: даваха ми се пари и ги имам "докато ги изхарча" - да, ама така хем ми е неудобно само да харча, хем не мога да си спестя или направя сметката като не знам кога ще ми дадат пак. Не обичам чипс, даже си повтарях колко го мразя, за да не ми става гадно, че не мога да си купя. Моята реакция, вече като по-пораснала, все пак на 14-15, беше: "хайде, моля ви, да поговорим за това колко пари ми давате, не ми стигат, нека да ги направим седмична/месечна твърда сума, дори и да не е голяма. Кога ще ви е удобно да поговорим?" Десетки пъти ги молих да говорим.  Чаках за този разговор 4,5-5 години, докато един ден не се разревах, че абс никой в това семейство не ми обръща внимание за нищо (бях се запознала и с приятеля си и той ме накара да повярвам, че и аз имам право на глас, макар и да не изкарвам парите за това семейство). Е, уговорихме някаква нормална сума, вече бях студентка 1ви или 2ри курс... (Забравих да кажа, че парите не са били проблем в моментите, когато исках 50 стотинки или левче отгоре на джобните.)

Та, мен лично животът ме научи (в това отношение) на две неща:
1. Не оставяйте детето си да гледа витрините на лавката без да може нищо да си купи, само защото според някой 50 ст. са "педагогична сума",много е гадно.
2. Нека детето да знае кога по колко пари ще получава, за да може да се научи хем да борави с пари, хем да пести, хем да си прави сметката.

Иначе не давам на никого съвети как да си гледа детето, в крайна сметка вие сте майките и вие си решавате   

дори не изчетох подробно всички мнения, но:..............възмутена съм !!!! Възмутена съм от това,че все още съществуват хора с толкова остарели виждания , които НЕ могат да видят, че вече не е ЕДНО ВРЕМЕ  , когато в училище ядяхме това, което имахме в раниците, с дребните стотинки в джоба, които не стигаха за нищо, и плакнехме гладно очи покрай витрините със скаличките и другите вкусотии, защото стотинките ни стигаха само за едно нещо,обинновенно......децата живеят в другои време !!! Всички под носа им ядат всякакви вкусотии !!! всички групово ходят в лафката и искат да могат да си купят това, което и другото дете !!!!! Това да пусна детето си с 50 ст на училище би накарало сърцето ми да се скъса !!!!!! нищо,че съм му сложила сандвич в чантата. Детето гледа другото как ръфа хотдога и сандвичът в чантата е последното нещо , което иска  в този момент !!!!!!!!!!!!!!!! сандвичът в чантата е добро решение за 1 клас, но освен него детето трябва да има поне 1.50 за половин ден в училище и 2.50 за цял ден ( освен сандвича и сока).
 мои приятели като сгафи детето го наказват да не му дават пари, а му слагат храна в раницата ! не бих причинила това на детото си в никакъв случай, освен ако не става въпрос за кражба на пари например..в момента децата ми са 4 и 7 клас и им даваме по 3- 3.50 за половин ден......

като извод от цялата ми тирада, за която се извинявам, на авторката на темата, за която не се съмнявам,че е една много добра майка, бих казала:
 не търсете грешката в детето си, а в своите непреднамерено грешно виждания...давайте парички на детето и повече свобода какво да яде...столовете много трудно ги ибиутват наистина....моето 1 година се мъчи, докато разбра, че не му стигат парите и все си е недоял и ли жаден, защото дава 2 лв за стола, защото мама така казала и ще се кара, ако не отиде на стол, оставя храната, защото не му харесва, и с 1,50 които му оставаха за целия ден ( ходеше тогава и на занималня), се е мъчил сандвич ли да си купи, сок , ли, дъфка или нещо сладко !! децата са НЕЗАЩИТНИ  и изцяло зависими от нашите решения същества в тази възраст !!! не ги лишавайте дори за наказание от джобни и удовоствието да си купят щоколад, кола или 1ипс, доакто другите деца в монета правят това пред тях........!!!!!

  ... докато съм писала  ти си ме изпреварила и си написала с други думи това, което са и моите спомени! особено втора смяна,  докато пътувах от центъра до люлин ,умирах за нещо сладко, уви вече нямах пари, а на спирката витрината със скаличките все ми вадеше очите....!!! като ще спомена,че съм едно дете на мама и на тате и съм глезена, не са ми давали повече пари, защото такива бяха порядките тогава - 20 ст за джобни при 12 ст и 8 ст за една кифла ! сега в наказанията на децата включвам всичко друго, но не и лишаване от джобни !

Момичета...вие сещате ли се, че може да има родители, които не могат да осигурят всеки ден, на едно или две деца по 2-4-5 лв? Не говоря за конкретния случай, но тази тема я четат и други родители!!! И вие им набивате в главите какви измекяри (съжалявам, но това е впечатлението от вашите постове) са, че не им дават заветната сума пари!!!
Всеки иска да кара Мерцедес, но на нкой им се налага да ползват градски транспорт. Хайде да не набивате канчета, а?
 
Не ства дума за остаряли разбирания, а за конкретна икономическа обстановка. И аз искам да вечерям всяка вечер сьомга, но ми се налага да ям и леща. Схващате ли?

Признавам, че прочетох по диагонал, но ще споделя случка с дъщеря ми от миналата година.

Първи клас, закусва вкъщи, отделно безплатни закуски по програма, автомат за минерална вода в стаята и сандвич за голямото междучасие в чантата. Избор има. Всичко е чудесно, докато... не откри лавката... Със съпруга ми, също започнахме да налучкваме каква е "здравословната" сума, която да й даваме. Започнахме с левче. Тя си купуваше вафличка, или солетки, включително и за нас - да ни почерпи . Но с всеки изминал ден усещах, че малкото ми момиченце вече има шопинг треска.  Още повече, че упражняваше директно математиката там и беше много щастлива, че може да изчисли колко е рестото.
Един ден, трябваше да плаща някакво допълнително занимание, нямахме точно пари и в нея останаха 10 лв., за които й обяснихме, че ще си ги разпредели, след това, за следващите дни. Прибра се от у-ще, сияеща и започна да разказва как купила първо сандвич, после вафличка, после в следващото междучасие открила някакви бонбони, с които почерпила почти целия клас, взела и сокчета на няколко деца, и на себе си. "И накрая, мамо, взех на заем малко стотинки от Петя, да си купя вода, защото ожаднях от всичко това"... И аз приседнах.
Говорихме дълго и спокойно после за нещата от живота, за това, че не може да изкупи всичко сега и на мига, затова, че ако си събира някакви стотинки после ще си купи нещо, което наистина иска, а не е мимолетно и т.н. Сега нещата са далеч по - спокойни. Просто отмина тръпката от усещането, че може да пазарува сама, като "голям човек" , да черпи приятелчетата и пр. Сега й даваме по 2лв. а ден, защото няма осигурена минерална вода вече, но все по - често не опира до тях, събира си ги, купува си нещо от книжарница и т.н.
С цялото това излияние исках да ти кажа, че може да е просто временно това нещо при сина ти. И наистина за момента да му се виждат малко тези пари. Опитай различни варианти, говори с него и ще намериш най - оптималния! Нищо страшно не се е случило! 

Защото той не е откраднал,за да го наказваш.Най много да започне да крие целенасочено от теб кога иска пари от приятелчета.Смятам,че е по-подходящо да проведеш приятелски разговор с детето за това къде предпочита да се храни,колко пари са му необходими на ден,както и за правилата,че когато поискаш пари от някого,е редно после да му ги върнеш и това се нарича ЗАЕМ.Също е добре да знае,че когато има нужда от нещо,било то пари или друго,може да разчита на вас,а не да се страхува да сподели и поиска.

Напълно си права, има такива за съжаление. Но говорим за увеличаване на сумата от 50 ст. на, примерно, 1 лв или 1,5 лв. В първия случай оскъпяването на месец би било 10 лв, във втория съотв. 20. Мисля, че са малко хората, които наистина не могат да дадат на детето 10-15 лв повече на месец, най-малкото кутиите цигари, телефонните разговори, на много хора им излизат само те сигурно по 50 лв/месец. Мисълта ми е, че ако има желание - има и начини 

Точно,детето явно го е страх да споделя. За мен това вече е проблем. Не сте ли много взискателни към него?

Дъщеря ми е в първи клас. Взимам я в 12.00 часа. Дотогава е успяла да си изяде плода , закуската от училище и сандвича , които й слагам. Вода и сок има от двете страни на чантата. Нито има кога да огладнее, нито да ожаднее. Фенка е на боклуците в лафката. А там специално влязох до видя какво продават---- дъвки шок най - отпред, гривна- бонбони, неопаковани , нанизани на конец. Ама простотии безподобни. Не са ми проблем парите , но от тогава й давам 1 лв. и точка по въпроса. Стигат за сок, вода , кроасан , бек роуз или две големи фурнети. Ако прерита да звъни на 112 . Жената в книжарницата срещу лафката ми е съседка и твърди , че от както  й намалих парите не си купувала чипс, финети, мазни целофанени  пици. Даже й остават пари за някакви календарчета, стикери по 10-20 ст. Едно време - в нашата лафка имаше студени баници, понички и кифли. Опашките бяха огромни -цяло училище излизаше едновремменно в междучасие. Не си спомням някой да се е гътнал от глад. А когато ходи на занималня яде на стол. Като знае ,че няма пари си изяжда храната. Добавям и банан за всеки случай.