Да спиш с шефа.....

И аз ще споделя,  изхождайки от себе си. Може би съм малко по-млада от теб,  защото когато кандидатствах работнически квоти вече нямаше.  Бях четвърта по успех в Сф на изпита за езиковите гимназии, влязох и по първо желание в университета.  Повечето ми приятели са ми такива още от ученическите и студентските години. Да, според мен са "успели",  но всъщност от тези,  които останаха в България, повечето са добре платени специалисти, някои са мениджъри на средно ниво и единици са "богаташи". В последната група влизат именно синчетата на бившата червена номенклатура и новобогаташите на 90-те. Хора, които са наемна работна ръка до мениджмънт средно ниво с доходи примерно 2000-5000 в София, са всъщност средна класа. От приятелите ми в тази категория никой не разви афинитет към лукса,  още избягваме лъскави хотели, не се перчим с лъскави коли, макар че бихме могли да си позволим и двете. Говоря предимно за ИТ и финансови специалисти. И за съжаление истинските богати, тези с голям собствен бизнес, въртящи милиони и назначените при тях големи шефчета, много рядко са стигнали до там със собствени знания и усилия, а обикновено този растеж е в резултат на взаимовръзки между различни личности, с неособено чисто минало или вече позабравено такова на родителите им. Има бавна промяна и то най-вече в ИТ бизнеса,  но това са хора, които определено не си търсят "кифли" и новата прическа всяка седмица, целодневно тежкия грим и перфектният маникюр въобще не са им в топ 10 на търсените качества в една жена., дори обратното. Та наистина определението успял и богат могат много да се различават. За мен човек на 25-30, който може да се нарече богат, много рядко го е постигнал със собствените си възможности, а жена, която търси само такива, спада в групата на златотърсачките.

Анонимна, права си.
Само продължавам да твърдя, че ако ти е "тръгнало" на имотни мъже, мже да не е от златотърсачество.
Най-добрата ми приятелка, на 18 г стана секретарка в международна компания. Влюби се безпаметно  в шефа с 14 г по-възрастен. 25 по-късно още са женени и с 2 деца.
За себе си също дадох пример - винаги съм искала той да е много повече от мен, не финасово, но те се оказаха свързани - не познавам мъж с трайно самочувстие, който да е е и с пари.
Най-голямата ми любов беше с човек, за когото не предполагах въобще че е богат. В началото доста скромно го даваше..)

Какво означава за теб "той да е много повече от мен"? Била си в елитна гимназия,  предполагам си се реализирала професионално,  тогава освен с парите, с какво те превъзхожда? И не е ли нормален стремеж двамата в двойката да са равни - във взаимоотношенията си? Аз лично не понасям хора, които градят самочувствието си на парите. Те винаги презират по-бедните, склонни са на доста морални "компромиси"  и за мен това е криворазбрана предприемчивост. Разбира се, искрени взаимоотношения с по-богат са съвсем възможни. Но ако първо му гледаш колата и часовника - не изглежда да е много спонтанно. Аз също познавам няколко много свестни богати хора, вкл. Изпълнителни директори, с които съм работила. Нито един от тях не афишира с богатството си и уважава подчинените си. Но това също си има цена. Предпочитам мъж,който да има време за семейството си, да не е.на работа денонощно, постоянно пътуващ, разрешаващ проблеми. И аз и мъжа ми работим на високи обороти, но за да.си качествен родител, трябва да имаш време за децата си.

Само не разбирам защо пишеш анонимно..))

Повече - буквално.
Израснах изключително потисната и комплексирана, без никакво самочувствие и тн.
Харесвала съм винаги мъже, които виждаха много отвъд външното. И които ме стимулираха да се развивам.

Към днешна дата това вече е наистина много трудно, защото наистина имам високо мнение за себе си.
Но пак си намерих майстора на дърти години - и пак по същите критерии + доходите вече.
И да, партньори сме и заедно вървим напред.

И аз съм с такива впечатления. И за съжаление, повечето шефове са женени. Просто, за да станат шефове и за да се сдобият с пари, се иска време, освен ако не са в татковата фирма. А перспективните мъже обикновено се женят за подходящите жени, които ги подкрепят, още преди да се сдобили наистина с пари.

А пък 18-годишната (?!), станала секретарка на шефа в международна (?!) компания, със сигурност е избрана заради невероятната си квалифицираност и гимназиалната диплома (ако е имала такава), а не заради показана готовност пред шефа за "безпаметно влюбване" и консумацията му.  

Вероятно са тръпнали от международната компания някоя току-що завършила  или незавършила ученичка да кандидатства при тях.  

Кукумицинке..)))
Тц.
Момичето го препоръча майка на съученичка. С 2 езика и от добро семейство. Тогава беше зората на навлизането на чужди фирми в БГ.
И шефа не я е интервюирал..)))
Да бе говорим, че после бяха като Ромео и Жулиета заради семейното неодобрение.
Но любовта им оцеля.
А тя скоро скед това се изучи и започна самостоятелна кариера и бизнес.

Викаш, поработи малко (с връзки), колкото да си вземе богат мъж, после се изучи и без бизнес опит започна самостоятелна кариера и бизнес. Нали се сещаш, че ако няма някой спонсор, който да е прежалил капитала за бизнеса, не са много хората, които ще рискуват да започнат бизнес в някаква сфера, в която никога не са работили, а само са си взели вишуто.

Иначе, предполагам, че жената следи изкъсо следващите секретарки на мъжа си.   

Мноого ти е грешна представата..)))
Изучи право, стажува и работи няколко години (към 10), междувременно роди 2 деца и чак тогава с една колежка направиха собствена адвокатска кантора. Още 10 г по-късно са една от силните кантори в БГ.
И не,  не следи мъжа си..))
Представяш ли си? Има и хора с нормални отношения и взели се по любов.

Не, няма как да си го представят. Има една категория женички, дето си мислят, че всички по-хубави, по-младички и по-привлекателни от тях жени са потенциална заплаха и просто няма начин да не са меркантилни и с амбиции да откраднат точно техния скъпоценен мъж, с когото били градили не-знам-си-какво с пот на челата. Тя няма задължения към поувяхналата му половинка и нейните заслуги в семейния му бизнес. Той би следвало да е лоялен към общите им усилия. Ако не е - не е.

Е, то по тази логика (една 22 г. ми го "взе")  и аз трябва да не вярвам, ама на - продължавам..)

Е, ама ти не си от тая категория сепак. Ако беше, щеше да си убедена, че тя единствено е преследвала долните си амбиции, нищо повече. Признавам, че такова виждане вероятно прави нещата по-леки за изоставения.

А, не - просто не мисля, че вината е нейна.
Не може да бъде взето, това което не се дава само.
Боли, но е реалистично.
И да, край мен е пълно със заможни мъже, щастливи и наистина обичани от жената до себе си. Някои от първият път, други от пореден.
И ако някоя е с 20 г по-млада - пак виждам обичта им. Дай боже всекиму!
П.С - меркантилните си личат от километри.
А истинските и заможни  мъже никак не са прости.

Просто племе сме. За чифт цици и хубав задник оглупяваме жестоко.

Ех, то дъртичка направо си е взел, "нашата" беше на 19 
И хия нямам комплекси, че сегашния ми мъж някоя ще го вземе, то не става така взимането

Да де..))