Примери:
Дестгодишната ми племенничка на помолването ми да обели един портокал, ми каза - аз съм белила само мандарини. (Нищо лошо, нищо скрито-покрито, просто се озадачих.)
Тригодишен, единия ми племенник месеше тесто, режеше моркови и квот завърне... Сега, от 10-11 годишен е майстор на палачинки, учим се от него.
Приятелка с две големи щерки - студентки, завършващи, работещи - сама изнася на ръцете си цялата домакинска работа (и пари за прехрана, разбира се, трябва да печели през оставащото й време), от тийн времената ги е оставяла те да "си учат", че имали много за учене...
Майка ми - мразеща "домакинстването", как няма да го мрази - баба ми я е оставяла да "си учи", че студентството... И после - да й се стовари на главата цяла къща с три деца...
Възпитанието на нас, трички дъщерички - прибиране от планина, аз - скапана се тръшвам на кревата с книжка в ръка, майка ми дори на стол не сяда, ами почва да гъмжи като пчеличка...
Резултатът - ах и ох при нашите три "домакинства", защо така е тежко...
Мъжът ми - умеещ всичко "сам" да си свърши и перфектната къща на свекърва ми...
Отегчих ли вече?
Себе си - да.
Помагайте!
Как да направя така, че децата ми да заобичат черната домакинска работа, да не им тежи, от каква възраст и как е подходящо да ги включвам, и в какво? Така че да възприемат всичко това като част от необходимото ежедневие, да готвят и чистят и разтребват с желание, как да ги приобщавам?
Едно, че аз ще издъхна, ако сама се грижа за всичко, и второ - малките ежедневни нещица... не искам един ден да бъдат ад за тях (както са за мене де). То и това е част от проблема - как да ги излъжа, че е толкова интересно нещо, което на мен самата не ми е чак дотам интересно... ха ха!
За това питам - на каква възраст ще се излъжат да повярват...
Моля да споделите свой опит и да кажете как е при вас.
С примери и идейки, ако може...