Учите ли децата си на помощ в домакинството? И от каква възраст?

  • 5 218
  • 87
  •   1
Отговори
  • Мнения: 262
Доста... добротно соц заглавие излезе, но мисля, че проблема е наистина сериозен и с тежки, тежки последици!  Grinning

Примери:
Дестгодишната ми племенничка на помолването ми да обели един портокал, ми каза - аз съм белила само мандарини. (Нищо лошо, нищо скрито-покрито, просто се озадачих.)

Тригодишен, единия ми племенник месеше тесто, режеше моркови и квот завърне... Сега, от 10-11 годишен е майстор на палачинки, учим се от него.

Приятелка с две големи щерки - студентки, завършващи, работещи - сама изнася на ръцете си цялата домакинска работа (и пари за прехрана, разбира се, трябва да печели през оставащото й време), от тийн времената ги е оставяла те да "си учат", че имали много за учене...

Майка ми - мразеща "домакинстването", как няма да го мрази - баба ми я е оставяла да "си учи", че студентството... И после - да й се стовари на главата цяла къща с три деца...

Възпитанието на нас, трички дъщерички - прибиране от планина, аз - скапана се тръшвам на кревата с книжка в ръка, майка ми дори на стол не сяда, ами почва да гъмжи като пчеличка...
Резултатът - ах и ох при нашите три "домакинства", защо така е тежко...

Мъжът ми - умеещ всичко "сам" да си свърши и перфектната къща на свекърва ми...



Отегчих ли вече?
Себе си - да.

Помагайте!
Как да направя така, че децата ми да заобичат черната домакинска работа, да не им тежи, от каква възраст и как е подходящо да ги включвам, и в какво? Така че да възприемат всичко това като част от необходимото ежедневие, да готвят и чистят и разтребват с желание, как да ги приобщавам?
Едно, че аз ще издъхна, ако сама се  грижа за всичко, и второ - малките ежедневни нещица... не искам един ден да бъдат ад за тях (както са за мене де). То и това е част от проблема - как да ги излъжа, че е толкова интересно нещо, което на мен самата не ми е чак дотам интересно... ха ха!
За това питам - на каква възраст ще се излъжат да повярват...

Моля да споделите свой опит и да кажете как е при вас.
С примери и идейки, ако може...

# 1
  • Мнения: 655
Не мога да ги уча на помощ в домакинството, защото имаме домашна помощница, плюс мъж ми готви за празници и пр. И двамата нямаме време за домакинстване в реалния смисъл на думата.

Уча ги на неща, които да правят за себе си. Беленето на портокал не е домакинство, а нещо което се прави, когато искаш да го ядеш, т.е. правиш го за себе си или за друг.
Като цяло обаче гледам много много да не се въртят из кухнята за да не се наранят с нещо.

За сега главно ги уча да си поставят нещата на място за да не ги търсят после из цялата къща. Също така дрехите, които са носени се поставят в коша за мръсно пране.

А и е къде къде по-романтично, когато един ден мъжът в живота ти те учи да готвиш. При мен така стана и когато имам време наистина обичам заедно да готвим, макар че се случва все по-рядко на последък.

# 2
  • Мнения: 1 589
Е как от кога?От както е почнал да върви,без да пада много.Започнахме с лъжицата му за хранене-така и така вървеше все след мен-аз носех купичката с храна-той лъжицата си.По късно му купих пласмасова купичка и започна да си отсервира-хвърляше мръсната купа в мивката(не стигаше още мивката).Подаваше ми мокрите дрехи когато простирах-сега този момент много ми липсва,че ме боли кръста и не мога да се навеждам.По едно време ми носеше кърпата за прах.....Постепенно,всяко нещо съобразено с възрастта

# 3
  • Мнения: 54 420
Уча дъщеря ми дотолкова , че изисквам от нея да участва в домакинските задължения .
Обяснявам всеки ден , че всички в къщи имаме еднакви задължения и никой не е длъжен да върви след някого и да слугува .
Това , обаче няма задоволителен към момента резултат за мен ! Twisted Evil
Дразня се , а от друга страна отчитам като факт , че мен никой не ме е учил на това . Просто имам вътрешна потребност за ред и хигиена . Майка ми определено не си пада по чистенето и до ден днешен . Не ме е учила тя , а това , че не понасям хаос .
От друга страна аз пък не обичам да готвя . Готвя с отвращение и по задължение ! Mr. Green

С две думи , ако човек има вътрешна потребност от нещо , той сам го прави и то със желание .
Не е до личен пример или възпитание .

За себе си пак ще повторя , че не съм имала пример за добра домакиня в лицето на майка ми и съответно не ме е учила на това , но реда и хигиената са ми страст , да не кажа мания .
За разлика от готвенето , там майка ми е отличен пример , но мен пък готвенето не ме вълнува  ...

# 4
  • Мнения: 420
Винаги беше /и е/ до мен, когато домакинствам. Давах му да държи ръката ми като беля, режа, бъркам, чистя. По-бавно е, но сега ми е голям помощник. Картофите и гъбите са негова запазена територия, бърка яйца и кайма с мен, изрязва фигурки от тесто за сладки, както и праха и пода в коридора. Понякога бързам и не му разрешавам да помага, та започва едно сърдене....
     Възползвах се максимално от периода  "дай аз", като започнах с "хайде първо двамата, а после ти сам".      
     Да си призная приятно ми е да е до мен. Говорим си през цялото време за децата, градината, пеем, закачаме се.

# 5
  • Мнения: 1 877
Като начало започнахме със сгъване на дрехите(не винаги го прави).Сега ги уча да си отсервират масата,след хранене....Постепенно ще включвам и други отговорности.А,забравих - големия ходи понякога до магазина да пазарува.И за протокола имам две момчета на 7 и 4г.

# 6
  • Мнения: 1 310
Синът ми от 6 годишен реши, че ще си събира пари за лаптоп. Попита ме, как ще стане като не работел. newsm78 Сам ми предложи да мие чиниите, а аз да му давам 20 стотинки. CrazyАз се съгласих, но срещу левче. Wink Около седмица миеше. Но ме вкара в преразход с вода и препарати.
Сега от време на време се сеща да си измие чинията. Пак от шест годинки си оправя леглото и си подрежда дрехите. Peace

# 7
  • Мнения: 2 090
И двете ми деца много ги влекат всякакви дейности в кухнята. Някаква магическа сила все ги тегли натам. Laughing  А по-простото обяснение е, че обичат да са залепени за мен, и явно им е интересно това, което правя. Целенасочено не съм ги учила на нищо. Те само гледат, и искат да копират (всъщност, доста повече неща искат да правят, отколкото им позволявам). Не знам докога ще е така, но... засега не стихва желанието им. Синът ми (почти на 5 години) ми помага в готвенето, като реже зеленчуците с кухненския робот  Mr. Green, слага продуктите в тенджера/тиган, разбърква когато е нужно. Много обича да ми помага при месенето на тесто. Сервира, и отсервира масата (от 2-годишен), което и дъщеря ми обича да прави на тази възраст. Подават ми щипките, когато простирам. Носят дребни покупки. Понякога оставям синът ми да пазарува сам, като аз го чакам пред магазина (кварталния).
Подреждането на дрехите е голяма мъка за голямото ми дете, никога не е имал желние за това. Всъщност, за никакво подреждане няма желание.

# 8
  • Мнения: 2 478
Да, уча го да сервира и отсервира. Сам си носи дрехите в коша за пране, понякога ми помага за зареждането на пералнята. С нож все още не му давам да работи - нямам му доверие.
Но определено мисля да не уча децата си, че мама\съпругата трябва да правят всичко, а кухнята и сервизните помещения са зона инкогнито за мъжете.

# 9
  • София
  • Мнения: 7 190
Изобщо не ми се налага да я уча.
Тя първа се юрва да помага и да се включва в нещата, които правим.
Задължително готвим заедно, пускаме хляба в хлебопекарната.
Само като ѝ кажа "Хайде да разтрябваме" се чува "Урааааа!".
А ефективността при 4-годишно дете вече е доста голяма.

Явно детето не се е метнало на майка си, аз недолюбвам домакинската работа, но напоследък заради дъщеря ми и на мене взе да ми става забавно.
 Laughing

# 10
  • Мнения: 2 222
Израсла съм в дом, който буквално винаги е бил чист и подреден. Майка ми не ме е включвала в домакинските дейности, защото според нея никой не може да се справи както тя самата. Резултата е, че не обичам домакинстването, а обикалянето с пархосмукачка и моп направо го мразя и винаги съм го вършила през куп за грош. Ползвам помощ за почиствнето, иначе не бих се справяла добре, ако съм сама. Виж, да готвя обичам и не ми тежи. Simple Smile

Моите деца си подреждат стаите, прибират си чистите дрехите в гардероба, хвърлят мръсните за пране, баткото може да зареди понякога миялната и това е. Не съм ги учила да чистят и др. такива засега. Естествено, момиченцето ми помага да готвим и да правим сладкиши, но то това не е домакинстване все пак. По нейна инициатива си чисти бюрото и масичката с мокри кърпички  Laughing

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
От 4 годишна сама започна да се включва да помага. Отначало подреждаше масата, след това стаята си и т.н. Сега е на 8 и минава прахосмукачка, мие пода, чисти прах, подрежда... Всичко това го прави по желание. Никога не съм я задължавала.

# 12
  • Мнения: 621
На година и половина е и прави почти всичко-бърше,носи подложките на масата,чините,приборите,отсервира ги,прибира си играчките и всички неща,на които знае мястото,зарежда пералнята и помага при простирането...и още много неща.Не съм го дресирала,както мъжът ми казва.Той сам има голямо желание да помага и му доставя огромно удоволствие.Аз просто му показвам как правилно да прави нещата,които иска.

# 13
  • Мнения: 54 420

Майка ми не ме е включвала в домакинските дейности, защото според нея никой не може да се справи както тя самата.


Моя милост  Joy Joy Joy

Аз на никой не отстъпвам чистенето по същите причини ! Grinning

За готвенето е обратното , там се включвам когато хич няма накъде  Joy




# 14
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Не помня точно кога и как започнахме да се "учим" в това отношение.
Сега, на 6г. и половина, сама събира стаята си - играчки, книжки и т.н., опитва се да оправя леглото си /е, не се справя идеално, помагам на финала и аз, но важното е, че се опитва/, бърше прах, сгъва и прибира бельото си, подрежда масата - вилици, лъжици, чаши, салфетки... Има голям мерак да мие чинии, но наводнява кухнята  Crazy и рядко се навивам на тази "помощ".

За някои неща получава похвала, но за събиране на стаята например - не. Трябва да знае, че има задължения, които просто се изпълняват, без значение дали ни харесват  Wink

Общи условия

Активация на акаунт