Учите ли децата си на помощ в домакинството? И от каква възраст?

Уча го откакто проходи. Много държа синът ми да не е тип "донеси ми салатата и ракията", защото аз първа ще му цапна един за подобно отношение към жена. Какво правеше - тогава мажеше с моп по пода, събираше разни малки неща в цветни кошове (така научи и цветовете), пляскаше в мивката с чиниите. Естествено на година няма как да помага кой знае колко, но му стана интересно. Особено с готвенето са голяма любов. С времето стана по-силен и сега има собствен комплект четка за под, лопатка и малък моп - чисти с мен. За него е и прахосмукачката за кола - по-малка е и може да я държи. Е, не е много добър в чистенето с нея, но изгражда навици. Миенето на чинии също го практикуваме заедно - той мацоти и плакне малки чинийки и чаши. Готвим задължително заедно. Взела съм му детски метални, но притъпени прибори. С тях реже салати например (не е красиво, но пък върши работа), зелените салати се учим как се късат на парчета, бърка с мен тесто за сладки и кексове, слага захар, подправки, плодове, украсяваме заедно. Всъщност, сега вече доста неща върши сам, като се замисля.  

Забравих прането - много забавно за него - сортира дрехи, така научи кое какво е, и то помогна и за цветовете. Обича да слага в пералнята, носи прах, простира на сушилката. 

Всъщност, май се научи като не показвах, че на мен ми тежи. Тоест, представях го като нещо забавно и важно. Примерно, "днес имаме много интересна работа, ще правим кекс". И той го възприе като нещо интересно, кара го да се чувства и активен участник в живота ни и така. 

Не съм си поставяла за цел да го уча за каквото и да било. Но то детето си отрасна с мен, плътно до мен. Просто нямахме възможноста да разчитаме на някого. И през цялото това време се е учил по някакъв свой собствен начин. Може би като е гледал как аз върша нещата. Когато опитваше да прави нещо, но не се получаваше от първият път - не му се карах, а поощрявах. Сега мога да кажа, че се справя с много неща.И съм доволна.

Училището е срещу блока ни  и понякога се прибира сама-има телефон и ключ.Да вметна,че дъщеря ми е доста отговорна и самостоятелна за възрастта сии няма проблеми да остава сама - самото дете подсказва кога може да му имаш доверие. Синът ми не мога и да си помисля да го оставя самичък, па макар и за час. А относно препаратите - аз не мия с голи ръце, та какво остава за тях. А относно съдовете - не е случвало да счупи съд - те все пак не са от стъкло.

Ами гледам да правим нещата заедно и да са му интересни. Е, не става с всичко... Не мога винаги да направя интересно прибирането на играчки, но му е интересно да "готви" - разбива яйца за застройка, за баница. Когато аз меся, той се включва активно и като събера тестото му давам част от него той да го домеси и да си направи питка (която отбелязваме и си знае, че е негова). Когато правя гюведже, му давам продуктите, пластмасов нож и той сам си прави неговото. Нарязвам продуктите за пица и той ги подрежда на тестото. Много обича да "мие" пода. Това не го оставям да прави често, защото много мокри. Това се сещам. За протокола: на 5г. е.

Все още не. Тя е на три, но аз съм от чистниците и тя неволно се опитва да ми подражава.

Учим го, да.
Възраст - от най-ранна възраст.
В началото всичко беше като игра "Вземи това, занеси го там, постави го тук..."
Искам да го научим, че няма "мъжка и женска работа", когато иде реч за домакинството.
Както по-напред беше споменато, примерът, който дават родителите, е много важен.
Малкият имитира баща си във всичко.
С голяма радост се включва и в готвенето, и в чистенето.
Е, понякога се случва повече да пречи, отколкото да помага, но то е нормално.

Голямото ми момченце е на 4 , помага от както започна да разбира какво му казвам. Прибира играчки. Сгъва дрехи...само как ги сгъва . Когато готвя пак иска да помага. Но той си го има в себе си, не съм го учила. Дано и бебо да има желанието на батко си когато порастне, но се съмнявам- различни характери са.

Правилно ли съм прочела в лентичката, че детето е на 6г.?

Синът ми е на 3г.3м, При нас всичко започна на игра, за да ми е пред очите докато трябва да свърша нещо в кухнята например. ПОстепенно започна да иска да се включва все повече. Е, не може да бели картофи, но пък поне изявява желание, мъчи се нещо да направи. Сега е много интересно точенето.
Понякога честно казано много сме се забавлявали и покрай детето и на мен са ми ставали иначе досадни домакински задължения.

според мен си е до вътрешно усещане, един човек или е подреден, или - не, или обича да готви - или не.
но все пак помощта в домакинството си е задължение, което децата трябва да имат.
Нашата малка кака още от както е проходила все "чисти", но това е, защото го вижда, че ние го правим. също много обича да глади с въображаема ютия. да не говорим, че все "готви"  пуловете от таблата или  парчетата от пъзелите.  
Но по-реална помощ ми оказва вечер като слагаме масата - носи покривката, приборите, отскоро й поверявам чиниите, а понякога и някоя не толкова тежка купика с храна. Сгъва салфетки, подрежда чаши.
В кухнята като вляза и тя се лепва на бар-плота и зяпа още от както се е научила да се качва сама. Ако меся тесто винаги й давам да си играе и тя да си меси. На няколко пъти ми е помагала да правим заедно понички, кифлички и разни други тестени забавления.
Дрехите вечер като ги съблече си знае вече, че се слагат в коша за пране и на няколко пъти ми е обръщала внимание, че дадена дреха не е мръсна. Ако не са за пране то ги "сгъва", което си е по-скоро наспоматаване на топка, но е важно желанието.
Ако й поднеса нещата правилно дори си прибира играчките, но това по-рядко, защото на мен ми е по-лесно да я оставя да си играе до последно и като заспи за нула време да ги наредя по местата им.

За мен е важно децата ми да се научат на самостоятелност и на съпричастност към семейството, което включва и помощ в домакинството.
Нашите деца вкъщи си имат определени задължения: сутрин през уикендите напоследък изявяват желание да приготвят закуската на семейството - аз пека филийки на тостера, а те ги мажат с масло, режат разни саламчета, кашкавалчета, сирена и ги поднасят на масата; вечер през седмицата винаги ми помагат в сервирането на вечерята; подреждат си играчките /искам да ги науча да си оправят леглата, но още им е трудно/; сортират своите дрехи за пране и сгъват всички дрехи след сушене в сушилнята.
На вилата също помагат за определени неща: на двора поливат цветята и събират опадалите листа; в градината пускат помпата и поливат с маркуча /през лятото/; берат разни плодове и зеленчуци.
За готвенето: белят и режат картофи /изцяло по тяхна инициатива/ и мият продуктите за салатите.
Други неща не виждам смисъл да ги учим засега - още повече, че почти не остава друго - за другите неща имаме съответните уреди и домашна помощница, а за мен остават пускането на миялната и пералнята, както и изхвърлянето на боклука, а за баща им остават прахосмукачката, готвенето и поддържането на градината и двора на вилата

Да, на втори януари стана на 6години - ходи на предучилищна в училище. Но пак казвам - до дете си е. Правя сравнение с нейните съученици - едни не могат да си вържат обувките и да си облекат якето самички и са много срамежливи и несамостоятелни, докато други са много оправни.

Синът ми още няма 5г., от известно време се опитвам да го науча да си подрежда играчките.
Все още го прави с нежелание и протести.

За разтребване в тяхната стая от около 4-5 годишни. За помощ в кухнята от около 7-годишни. Имам две момчета. Татко им е на Вие с кухненската работа и искам мочетата ми да не са безпомощни там. 

Да,уча ги.Дъщеря ми има самостоятелна стая,която сама си поддържа.Подрежда си учебниците,играчките,дрешките си сгъва и прибира в шкафа.Бих казала ,че е доста подредено дете,за разлика от мен на нейните години .Каката ми помагаше с прибирането на играчките от пода още като беше на годинка и нещо..От тогава почнах да уча и сина ми,но ефектът не е голям.Не съм ги насилвала и не съм им налагала да чистят и подреждат.Сега са по-големи и съм им създала някои задължения.Общо взето си подреждат техните неща,каката подрежда чиниите в съдомиялната,бърше прах в стаята си.Синът ми е по-разпилян и не обича да чисти,но него го карам да бърше прах от телевизорите и от шкафовете от време на време.Сега като го преместим в отделна стая ще си я подрежда сам,ще бърше прах и т.н.Но да ги карам да мият тоалетната,да мият чинии на ръка-не .Когато станат по-големи и могат да им имам повече доверие,а и самите деца са станали по-сръчни-да,но на тази възраст такива задължения... .