Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема3

тинки,

и аз мисля че зависи от доктора. Само да уточня за Нощни очи че не е зависело от моето състояние. Условието "без упойка" беше казано още на първата консултация, когато докторът нито ме е преглеждал, нито нищо. Както казах, не желаеше дори да обсъжда колко бил дебел или тънък белега, само каза " ти си висока, можеш да раждаш нормално "....така че ....толкова за него

Сега аз да уточня!  
При VBAC препоръката е да не се използва епидурална и системи, защото те, дори без предишно секцио, увеличават шанса раждането да свърши с операция. Но има случаи в които те могат да се приложат успешно и наистина да помогнат раждането да протече и завърши нормално. Но като цяло е най-добре за VBAC да се остави да протече възможно най-нормално и без намеси.

За съжаление препоръките не се четат от лекарите.
Тук в щата, в който живея, са толкова скарани с ВБАК, че в една от лекарските практики условието да ти "разрешат" да опиташ за ВБАК е да се съгласиш да получиш епидурална упойка, без значение имаш ли нужда или не. Обяснението на това е, че жената щяла да е вече епидурирана и готова за операция, ако се наложи по спешност (за да не прибягвали до генерална анестезия). Аз само им се изсмях и затворих телефона, но знам жени които са при тях и се подлагат на тази велика глупост, защото просто нямат друга опция.

YaMi_mommy, явно всеки лекар си има теория по въпроса. Моят лекар единствено държеше раждането да не се пришпорва с окситцин и подобни.

Аз лично съм доволна от епидуралната - родих сравнително бързо и леко, 1 час и 15 мин след като ми сложиха упойката. Не съжалявам ни най-малко. Трябва да отбележа всъщност, че при мен всичко вървеше като по учебник и може би риска е бил преценен.

Нощни очи,


това за "без епидурална" при VBAC ми е известно и ок, приемам го. Но същия този иначе много последователен доктор държеше да ми сложат окситоцин и да ме вържат за на леглото на 3 см разкритие. А на мен от окситоцина започна да ми пада кръвното и да ми изтръпват крайниците....всъщност това беше моментът в който реших, че предпочитам операцията.
с една дума яд ме е на доктора и въобще че се набутах в тъпата им болница...не го казвам, защото искам да се оправдая с тях, че накрая пак завърших със секцио, въобще не, приемам си отговорността за избора, но поне в частна болница щях да имам подкрепа, нормално отношение и кях да се чувствам като човек.

YaMi_mommy
За съжаление раждането в частна болница не ти гарантира нищо... Докторите в частните болници не са по-(не)добри от тези в държавните.

Аз доколкото разбрах, YaMi_mommy има предвид, че там не би била част от "конвейра" на државните, а поне отношението би било по-добро...

YaMi_mommy, сжалявам за преживяването ти. От думите ти не виждам причина да обвиняваш себе си.  Съжалявам, че не си попаднала на правилните хора, в тази болница има и такива.
Само за протокола - акушерката, която ме изражда беше с VBAC от преди 17 години .

За съжаление и това не е гаранция в частните болници.   
Навсякъде има и кофти персонал и свестен персонал. И често пъти не бихме могли да знаем предварително как ще се държи персонала по време на раждането. Наистина не си струва да се самообвиняваме, че сме избрали този или онзи, или че сме отишли в тази или онази болница.

Първото си дете родих в частна болница, може би да са се държали мило, но от това не ми ставаше по-добре след секциото, бях адски депресирана от факта, че ме срязаха за едното нищо. Само дето душата ми я извадиха с памук...

  При мен не е имало и двата пъти проблем с бавно разкритие, ако това ще успокои някоя майка. Първият път ме приеха с 4 см разкритие и докато ме вкарат за секцио, тъй като друга майка я вкараха първа по спешност сигурно съм станала поне с 6-7 см, спрямо как се развиха нещата вторият път. Тогава първата близначка беше седалищно и не е ставало и въпрос за нормално раждане, но поне раждането отдавна беше почнало. Вторият път опитахме нормално раждане, отново започна с изтичане на водите, докато отида до болницата контракциите зачестиха много , приеха ме отново с 4 см разкритие и един час след това, без упойка бях вече на 9 см. След което поради други причини отново се наложи секцио.
   Във връзка с ефективни контракции и бавно или почти никакво разкритие, си спомням, че много отдавна съм чела една статия от акушерка, която се е сблъсквала с подобни проблеми. Накрая тя открила или един лекар и беше казал, че причината може да е белег и срастване на шииката получени след обгаряне или някаква манипулация наложила се преди това. Съответно оттогава ако се получи подобно нещо, тя молела лекаря да провери за подобен белег и леко да го разкъса или нещо подобно, след което раждането и получаването на разкритие много бързо се подобрявали. За съжаление нямам никаква идея или спомени, кога и къде съм го чела. Ще се радвам, ако някои е мяркал нещо подобно да сподели, защото тогава определено ми стана интересно, макар при мен това да не е бил проблема и причината за двете секцио реално.

Чела съм го това за шийката и белезите, както и секциото също може да е причина за наличие на сраствания. Проблемът е че много лекари не биха повярвали на майката, съответно не биха се намесили там където наистина има нужда от намеса, а си карат по утъпкания път.

Може би търсим това или нещо подобно: http://birthfaith.org/midwives/cervical-scar-tissue

Здравейте! Наминавам само да се "отчета"  . Засега всичко върви нормално, бебето обаче още не се е обърнало - всъщност стои по-скоро напречно  , но доки казва, че е рано още.. Аз обаче си се тормозя и сега ще чета от инфото на първа страница. Все пак съм много положително настроена, някак дори не минава през главата ми, че може да се стигне пак до секцио, навила съм си на пръста, пък да видим  .

Зози (или някой, който знае де) - как бих могла сама да разпознавам позата на бебето - знаеш ли и можеш ли да опишеш (че то с показно сигурно най-лесно се разбира, ама..)? Досега си мислех, че успявам - напипвах нещо твърдичко от дясната страна на пъпа и реших, че това е главата; преди малко това твърдото ми се стори доста голямо, за да е глава и вероятно е било гръбчето; но дотам мога да се ориентирам - не знам как да разпозная дупето например.. и като беше уж гръбчето, хич не вдявах къде може да му е главата, дупето, краката  . Някак съм се вманиачила май на тема позициониране на бебето  . Струва ми се, че трябва да направя нещо, за да му помогна, ала не знам и аз какво и дали наистина не е рано още...  .

Това за шийката и белезите звучи много интересно! Ще трябва да си го разпечатам и да си питам дофтора като го избера  

Здравейте,
прочетох последните две теми и се настройвам за едно хубаво и нормално раждане. Още с първото бях изчела сума ти статии за естественото раждане и много истински истории. За съжаление първото не мина така както исках, а аз и не допусках че може да се стигне до секцио. Бебето беше голямо - 4150, но и ми бяха казали, че имам много голям таз и исках много раждане във вана. Не стигнах до ваната, но и не стигнах до момента за който мечтаех да изживеем заедно с таткото, посрещането на нашето бебче. Вместо това бях неадекватна след упойките и не можах и да си гушна и да си видя детенцето. Да не говорим за разочарованието след това, че трябваше да чакам повече от денонощие докато най-накрая си взема детето.
Този път мисля да се подготвя повече психически и физически, както и да се подготвя и за раждане, не такова каквото искам. Мислех и да избера и дула, която да ми помага по време на раждането.
Ще се радвам ако някой има информация на тази тема да сподели.

НО...малко ме поляха с леден душ днес. Ходих при лекарката, която избрах. Беше много мила и приятелски настроена, даже като чу че съм секцио се обърна към асистентката си "еее, виждаш ли, вече почти не се срещат жени с нормално раждане". Но когато я питах накрая директно как вижда моите шансове спомена като пречка ако бебето е голямо  . Разбира се не е задължително и това бебе да е голямо, но шансовете май не са много големи, още повече, че и това бебе върви напред в седмиците.
Ще се радвам ако някой може да сподели някаква информация относно ражданията на големи бебета  .
Усмихнатото, стискам палци твоето прекрасно раждане да се сбъдне   

Здравейте, момичета! Много, много отдавна не съм влизала във форума, но покрай двете зверчета у дома нямам свободно време. Аз родих дъщеричката си преди 1г и 3 м. с  VBAC. Сега се включвам, защото си давам сметка за 2 неща - първо, че аз успях, но има много други майки, които имат нужда от подкрепа и кураж, защото това им предстои, и второ - мисля си, че най-важното, което ми помогна е силната вяра, самовнушението, че всичко ще мине така, както аз го искам! Всяка вечер си лягах с една и съща и мисъл и всяка сутрин се събуждах пак с нея. В нищо друго не съм вярвала толкова силно, както в това, че второто ми раждане ще бъде естествено, въпреки, че нямах големи шансове. И другото, което е твърде важно - да намерите подходящия лекар - този, който не се опитва да ви разубеждава, а да ви поздрави и да ви се усмихне, когато му споделите, че искате да опитате естествено раждане. Информацията, която ми даде този форум и подкепата бяха огромни - чувствах се спокойна и силна,  защото споделях с жени в моето положение. И не забравяйте, че все пак  най-важното е да имаме здрави бебчета, независимо по какъв начин са дошли на този свят. Не ви познавам лично, но -  стискам ви палци на всички, прегръщам ви горещо и дано всяка от вас се радва на здраво бебче!!!

Gingerina, добре дошла!  Честита бременност, леко и безпроблемно да я изкараш!! За дулите - чудесна идея, смятам аз. И самата аз си избрах дула, много се радвам за което и съм сигурна, че ще ми помогне по време на раждането - просто самата идея за ВБАК ми изглежда леко като борба с нашата система и лекари, та определено усещам нуждата от дула. Ето сайтът на АБД - http://www.bgduli.com/, там можеш да получиш повече инфо за това, което те интересува  . А това е сайтът и на Олга, която пък ще е моята дула  - http://doula.bg/.

Колкото до коментара от лекарката ти - пусни си го покрай ушите - прекалено е рано да ти говори каквото и да било за вида раждане, подкрепям ahura в това да се настроим положително и да вярваме, че ще ни се случи!  И моята доки, която ме следи, почна да обяснява как ми е малък тазът и как бебето ще трябва да е до 3200-3300, за да мога да го родя нормално, но на мен това ми се стори като песен за ушите ми - самата идея да обмислям и да говоря за естествено раждане ми носи някак... усмивка на лицето  . И подобни приказки няма да ми я сломят  ! 

Ahura, страхотен пост, страхотни думи, много ти благодаря за тях!  Колкото и спокойна да се чувствам за бременността си, бебето и всичко покрай това, винаги е прекрасно да прочетеш такива окуражаващи думи!!