Голям праз, ако нямаш 6 и по физическо. Виж, ако по другите предмети са 3-ки, е друго.
- Публикувана: 3 март 2011, 20:45 ч.
- Последно мнение: 7 март 2011, 09:12 ч.
Нормално ли е ?
Голям праз, ако нямаш 6 и по физическо. Виж, ако по другите предмети са 3-ки, е друго.
Най-малкият проблем ми е дали ще имам 6 по ФВС.
Спортист няма да ставам,просто ми беше инетересно и за това зададох въпроса.
не мисля, че децата трябва да имат норматив. 85 или 50 или 130.. за да получат оЦЕНКА по физическо. нали имаше оценки.
Още помня как в 7ми клас ни караха да бягаме 300 метра в двора на училището.
Аз още нямах сутиен по това време, пълничка , с шорти. Освен, че се движихме с останалите 'зубъри' 2 дължини след останалите, унижението от това как ме гледат беше неописуемо.
И досега като тичам си държа гърдите. И гледам да не тичам.
Да не говорим за норматива да прескачаме коза например. Аз никога не мога да прескоча коза, или да вися на хилки или да прескоча от по-високата на по-ниската част на успордката. А искаха от нас почти веднага д аго правим, а което дете не успееше за всички останали беше много весело.
От физическото ми беше любимо само игрите на народна топка, волейбол
След тези глупости, които ми се случиха в началното училище намерих начин да се 'освободя' заследващите 4 и повече никога не успях да създам у себе си влечение към спорта.
Насилвам се, да. Но никога не съм го приела, като част от себе си. И до голяма степен обвинявам за това другарите и другарките по физическо, за които беше много важно всички момичета да могат да правят мост отгоре или шпагат...
Още помня как в 7ми клас ни караха да бягаме 300 метра в двора на училището.
Аз още нямах сутиен по това време, пълничка , с шорти. Освен, че се движихме с останалите 'зубъри' 2 дължини след останалите, унижението от това как ме гледат беше неописуемо.
И досега като тичам си държа гърдите. И гледам да не тичам.
Да не говорим за норматива да прескачаме коза например. Аз никога не мога да прескоча коза, или да вися на хилки или да прескоча от по-високата на по-ниската част на успордката. А искаха от нас почти веднага д аго правим, а което дете не успееше за всички останали беше много весело.
От физическото ми беше любимо само игрите на народна топка, волейбол
След тези глупости, които ми се случиха в началното училище намерих начин да се 'освободя' заследващите 4 и повече никога не успях да създам у себе си влечение към спорта.
Насилвам се, да. Но никога не съм го приела, като част от себе си. И до голяма степен обвинявам за това другарите и другарките по физическо, за които беше много важно всички момичета да могат да правят мост отгоре или шпагат...
Физическото, музиката и изобразителното изкуство може би трябва да бъдат просто със "Зачита се" или "Не се зачита"....Ако се премахне напрежението в тези часове, най-вероятно децата биха подхождали по-позитивно към тях. Те и без това са достатъчно обездвижени, защо ги карат да покриват нормативи? Ако просто играят народна топка хем ще се раздвижат, хем ще се разтоварят, хем ще им е приятно (или федербал, футбол....). 
Това мнение, припокрива на 100 % и моето мнение по въпроса.
Да не говорим за норматива да прескачаме коза например. Аз никога не мога да прескоча коза, или да вися на хилки или да прескоча от по-високата на по-ниската част на успордката.
само да допълня, че според мен има смисъл тези часове да бъдат обвързани със занятия, свързани със здравословно хранене, следене на децата , ако трябва консултиране на родители и т.н. борба с/у наднормените килограми. Ако имат 3 пъти седмично физическо, за мен е много по-разумно учителят да играе като треньор във фитнес за децата, отколкото да ги карат да покриват общи нормативи. Това са 3 тренировки седмично! И ще има ефект в/у здравето им, и формата им!
П.П. А това, че нечия Госпожа е оставила класът да се пука от смях, докато набеденият пее, говори единствено за нивото на култура, етика и възпитание на въпросната учителка, но не и за предмета Музика...
Ами то по предмета "Музика" се пее. Както и по физическо се скача и тича. А по изобразително изкуство - се рисува. И така - някои могат да пеят, да скачат, да рисуват, а други не могат и ето ти проблем. Защото резултатите по тези предмети, както беше отбелязано вече, до голяма степен са свързани с някакъв талант, не може да се научат, да се назубрят или да бъдат подпомогнати децата чрез допълнителни занимания. И не е нужно тези, които не са родени с този талант да бъдат унизявани. Така нито ще заобичат предмета, нито ще им дойде муза.
В основното училище в седми клас дойде да преподава при нас един страхотен, готин пич, всички си умирахме да ходим на баскетбол /при условие, че половината бяхме под ръста, който се изисква, а имаше и пълнички госпожици.../но той нито един желаещ ученикм не върна. Имаше отношение човекът, държеше се с нас като с големи хора, възлагаше задачи, говореше с нас, бе спрахотен си беше. Но аз така и не пробягах триста метра - нито веднъж.( Винаги ми спираше въздуха и винаги довършвах обиколките ходейки. Освен това, никога не направих 20 лицеви опори, не можех. Имайте предвид, че от пет-шест годишна ходех на класически балет в школата към операта при Галина и Стефан Йорданови - репетитори на Варненския балет . Играх до 18 годишна. Всеки ден станка, среда, палцова техника по два часа - няма студ, няма пек.
Извод: и това ще мине, драги зрители.
Извод: и това ще мине, драги зрители.
Тези предмети трябва да бъдат преминава със зачита се, според мен.
Навремето моята учителка по музика отчиташе фактът, че не всеки е музикален. При оценяването ни даваше избор по какъв начин да ни изпита. Вариантите бяха пеене, свирене на какъвто инструмент си пожелаем или танц - хоро или ръченица.
Навремето моята учителка по музика отчиташе фактът, че не всеки е музикален. При оценяването ни даваше избор по какъв начин да ни изпита. Вариантите бяха пеене, свирене на какъвто инструмент си пожелаем или танц - хоро или ръченица.
ОФФФ, фу, фу, фу, фу! Току що направих 85 коремни преси /ама с прави ръце, а не зад тила/. Страшен зор. И краката, и ръцете ми треперят, едвам се довлякох до стола пред компютъра. Брей, такава тренировка не съм си спретвала от 30 години. Знаех си аз, че спортът е кофти работа.
ОФФФ, фу, фу, фу, фу! Току що направих 85 коремни преси /ама с прави ръце, а не зад тила/. Страшен зор. И краката, и ръцете ми треперят, едвам се довлякох до стола пред компютъра. Брей, такава тренировка не съм си спретвала от 30 години. Знаех си аз, че спортът е кофти работа.
Я пробвай пак с ръце зад тила. Много е гот.
По мое време беше минимум 40 коремни преси и оттам нататък - колкото повече, толкова по-добре. Обаче повечето от съученичките ми и толкова не можеха. Аз правех в къщи коремни преси по други причини и съвсем спокойно ги докарвах до 100. Просто тренировката си казва думата. С което отговарям - не, не е нормално да очакваш от нетрениран организъм да направи 85 коремни преси без почивка. Даже не е нормално да очакваш повече от 10. За лицевите опори няма да отварям дума, никога не съм ги можела, едва правех по десет, а сега и пет не мога. Като цяло смятам, че оценки по физическо, пеене и рисуване са пълна глупост.
По мое време беше минимум 40 коремни преси и оттам нататък - колкото повече, толкова по-добре. Обаче повечето от съученичките ми и толкова не можеха. Аз правех в къщи коремни преси по други причини и съвсем спокойно ги докарвах до 100. Просто тренировката си казва думата. С което отговарям - не, не е нормално да очакваш от нетрениран организъм да направи 85 коремни преси без почивка. Даже не е нормално да очакваш повече от 10. За лицевите опори няма да отварям дума, никога не съм ги можела, едва правех по десет, а сега и пет не мога. Като цяло смятам, че оценки по физическо, пеене и рисуване са пълна глупост.
