човек, който мисли единствено за едното си дете, другото не съществува и не е съществувало. Все едно се е появило от някъде си там. Родено на пук на околните, сякаш да покаже нещо с него. И когато се еобърнала на зад си е помислила, че може би е било грешка и просто е пречка.
Човек, който не може да живее с други хора около себе си за повече от 2 часа. Дори и с най-милото си. Човек, мечтаещ да е сам.
Ето такава жена създава мъж, който прави дете на жена която обожава. Която тормози, пропива се и тя го напуска. С мъка до болка по нея, намира друга жертва и прави на нея дете... И докато бившата му съпруга си мисли, че той вече е отписал първото си дете, защото има второ... То той се държи по същия начин...
Стои по кафенетата сам... Самотен. Нещастен.
Разбит живот, заради едни панели... Оф, заразписах аз романите пак.
Колкото и да не се интересува от детето си, повярвайте жал ми е за него. Разби си живота и мечтите, заради това... което го е родила.
Изводът е... "Нашата майка" не е свястна. Ако е той няма да е безотговорен.
Отраснали са й децата без баща. била все сама /тинтири минтири-просто е забравила всички колко са помагали/, никой не й помагал, а тя сега все едно си счупи краката по рейсовете да идва.
това е човек, който винаги му дължиш нещо и винаги е над теб... Цяла книга с психопрофил мога да направя. Капка добрина и положително не мога да открия... С нещо да я защита пред себе си. С нещо и него да защита.
Но наистина ми е жал за всички тях. Жал ми е, защото един ден Алекс ще ги подмине на улицата. А те ще се спрат.
Жал им е защото нямат приятели, защото са самотни и сами. Имат само себе си ... и най- милото...