Хелър е един от огромните ми пропуски, признавам си със срам.
Не си чела Параграфа?
Най-любимата ми книга евър.
П.С. Кой поставя началото на семейните саги? Сещам се за Драйзер, но той май е доста късен.
- Публикувана: 2 май 2011, 17:23 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2014, 02:47 ч.
За класическата литература
Не си чела Параграфа?
Най-любимата ми книга евър.
П.С. Кой поставя началото на семейните саги? Сещам се за Драйзер, но той май е доста късен.
Знам. 
П.С. Кой поставя началото на семейните саги? Сещам се за Драйзер, но той май е доста късен.
"Мидълмарч" ми се мотае, ама знам ли.
П.С. Кой поставя началото на семейните саги? Сещам се за Драйзер, но той май е доста късен.
"Мидълмарч" ми се мотае, ама знам ли.
"Буденброкови"?
аз много ги харесах , миналия месец ги довърших.
Ей сега, Ирис, само да довърша Милениума. 
аз много ги харесах , миналия месец ги довърших.
Ако допуснем,че дефиницията за класическа литература включва като задължителен елемент описание под някаква форма на епохата, в която се развива сюжетът, не е ли Салман Рушди един съвременен класик? "Сатанински строфи" го направиха достатъчно популярен, мисля. Другото име , което ми се вписва в тази концепция е Иън Макюън.
Ако допуснем,че дефиницията за класическа литература включва като задължителен елемент описание под някаква форма на епохата, в която се развива сюжетът, не е ли Салман Рушди един съвременен класик? "Сатанински строфи" го направиха достатъчно популярен, мисля. Другото име , което ми се вписва в тази концепция е Иън Макюън.
Рушди, Кундера, Маркес, Норман Мейлър, Джон Ървинг и други са признати за живи класици.
E, Meйлър не е много жив напоследък, но за другото - да...
Ако допуснем,че дефиницията за класическа литература включва като задължителен елемент описание под някаква форма на епохата, в която се развива сюжетът, не е ли Салман Рушди един съвременен класик? "Сатанински строфи" го направиха достатъчно популярен, мисля. Другото име , което ми се вписва в тази концепция е Иън Макюън.
Рушди, Кундера, Маркес, Норман Мейлър, Джон Ървинг и други са признати за живи класици.
Ураааа!!!
Май ще се откажа от усещанията си, че класическата литература е предимно от 18-19 век... 
Заради Рушди, Кундера, Маркес... Започнах "Среднощни деца" на Рушди и още на 8-ма страница чрез 3-4 изречения предвкусих какво ме очаква...
Така или иначе, спирам да се чудя и класифицирам, продължавам само да се кефя!
(със съвременни автори)angelina.bgk, да се молим отсега и за Ерик-Еманюел Шмит (макар че не винаги описва епохата)?
Ами освен да се насиля да ги мина тия 20 страници
Пробвай, заслужава си.
Ирис, и на мен много ми харесва Ларшон.
Мм, "Милениум" е страхотна трилогия, чете се на един дъх 
.
Сетих се за един от чешките автори, който се предполага да е съвременен класик- Бохумил Храбал. Мъчих се с прочутия му "Строго охранявани влакове", ей така, за обща култура, но, честно казано, на по-нечетивен автор не съм попадала. Страници и страници депресия и мрак, до подлудяване. Та сещайки се за него, ми хрумна колко мрачни са в по-голямата си част прочутите съвременни автори. Дали времената, в които живеем, са толкова трудни, или отчаянието е модерната поза на 20-ти век, как мислите?
.Сетих се за един от чешките автори, който се предполага да е съвременен класик- Бохумил Храбал. Мъчих се с прочутия му "Строго охранявани влакове", ей така, за обща култура, но, честно казано, на по-нечетивен автор не съм попадала. Страници и страници депресия и мрак, до подлудяване. Та сещайки се за него, ми хрумна колко мрачни са в по-голямата си част прочутите съвременни автори. Дали времената, в които живеем, са толкова трудни, или отчаянието е модерната поза на 20-ти век, как мислите?
Сетих се за един от чешките автори, който се предполага да е съвременен класик- Бохумил Храбал. Мъчих се с прочутия му "Строго охранявани влакове", ей така, за обща култура, но, честно казано, на по-нечетивен автор не съм попадала. Страници и страници депресия и мрак, до подлудяване. Та сещайки се за него, ми хрумна колко мрачни са в по-голямата си част прочутите съвременни автори. Дали времената, в които живеем, са толкова трудни, или отчаянието е модерната поза на 20-ти век, как мислите?
Препоръчани теми