Аз го взех от библиотека, доста старо издание беше. Освен "Строго охранявани влакове" включваше и още нещо, за което не ми стигнаха нервите 
.
. - Публикувана: 2 май 2011, 17:23 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2014, 02:47 ч.
За класическата литература
Аз го взех от библиотека, доста старо издание беше. Освен "Строго охранявани влакове" включваше и още нещо, за което не ми стигнаха нервите .
. Аз рядко се задържам за повече време в родния град, но абонаментът за библиотека се подновява всяка година. Винаги се намира по някое съкровище на рафтовете 
...
...Значи си струва да прежалиш левчетата за абонамент 
Изчетох цялата тема.
За мен класика са всички книги, които са задължителни в училище.
Много се дразнех че ме задължаваха да ги чета. Не самите книги, задължението ме дразнеше.
Четях ги сбити, преразказани, анализи върху тях. Някои ги четях, но днес не ги помня.
Към нито една от тях не посегнах по-късно.
Четох Под игото, нищо не разбрах от нея.
Мъчих се Мъртви души. Поне знам откъде идва израза мъртви души.
Дон Кихот казват че била хубава книга, класическа. Изнасилих се да я прочета. Разказва за бълнуванията на един луд.
Правих класно на нея. Бях единствената получила шестица. Трябваше пред целия клас устно да доказвам че не съм преписвала. Справих се, но горчивия вкус остана.
Открих по-късно Димитър Талев. Редовно препрочитам Железния светилник и Преспанските камбани, защото другите две ги нямам.
Деля книгите на хубави /такива, които препрочитам/, на книги, за които си спомням и на такива, които щом ги затворя, ги забравям. Не на чиклити и класика.
За мен класика са всички книги, които са задължителни в училище.
Много се дразнех че ме задължаваха да ги чета. Не самите книги, задължението ме дразнеше.Четях ги сбити, преразказани, анализи върху тях. Някои ги четях, но днес не ги помня.
Към нито една от тях не посегнах по-късно.
Четох Под игото, нищо не разбрах от нея.
Мъчих се Мъртви души. Поне знам откъде идва израза мъртви души.
Дон Кихот казват че била хубава книга, класическа. Изнасилих се да я прочета. Разказва за бълнуванията на един луд.
Правих класно на нея. Бях единствената получила шестица. Трябваше пред целия клас устно да доказвам че не съм преписвала.
Справих се, но горчивия вкус остана.Открих по-късно Димитър Талев. Редовно препрочитам Железния светилник и Преспанските камбани, защото другите две ги нямам.
Деля книгите на хубави /такива, които препрочитам/, на книги, за които си спомням и на такива, които щом ги затворя, ги забравям. Не на чиклити и класика.
Страници и страници депресия и мрак, до подлудяване. Та сещайки се за него, ми хрумна колко мрачни са в по-голямата си част прочутите съвременни автори. Дали времената, в които живеем, са толкова трудни, или отчаянието е модерната поза на 20-ти век, как мислите?
На мен ми хрумва това: търсят се и се харесват за четене ужасите, страданията, несгодите (и съответно се пишат такива), нещо като при новините - хората се впечатляват от страшни новини... Дано не съм права... Но затова говоря все за Е.-Е. Шмит - оптимистичен, освободен от мрака, дори и в най-тъжните истории има светлинка...
Не, Джо, не мисля , че е поза. За да премине една книга през няколко времеви отрязъка, през различни ръце и глави , през различни критически брадви и да продължава да е валидна като внушение, сила не и е нужна никаква поза. Нужна и е класическа структура, мисля; пълнокръвни характери; правдивост на описания периода ( svet - препратка към Е. Е. Шмит - класик е , защото разбира времето , в което живее Миларепа); липса на поучения и директни назидания ( Бог ми е свидетел, ако нещо попречи на Коелю от манекенските да премине в общочовешките ценности, то ще е точно дебелата червена линия, с която подчертава всичко, което си длъжен да запомниш!) .
Мислих си днес за любимият си Текъри и "Панаир на суетата". Сменете датата на първото издание и си имате съвременен роман или нещо, много подобно на "Път към висшето общество" от средата на 20-ти век или нещо, писано в края на 19-ти. Не обсъждам стила , все пак не е задължително да се мъчиш с думите на някого за да затвориш последната страница с облекчение и чиста съвест,че си отметнал "още един класик". Говоря за универсални маркери, които правят една творба класическа, независимо от времето, в което е писана (и четена).
Мислих си днес за любимият си Текъри и "Панаир на суетата". Сменете датата на първото издание и си имате съвременен роман или нещо, много подобно на "Път към висшето общество" от средата на 20-ти век или нещо, писано в края на 19-ти. Не обсъждам стила , все пак не е задължително да се мъчиш с думите на някого за да затвориш последната страница с облекчение и чиста съвест,че си отметнал "още един класик". Говоря за универсални маркери, които правят една творба класическа, независимо от времето, в което е писана (и четена).
Не, Джо, не мисля , че е поза. За да премине една книга през няколко времеви отрязъка, през различни ръце и глави , през различни критически брадви и да продължава да е валидна като внушение, сила не и е нужна никаква поза. Нужна и е класическа структура, мисля; пълнокръвни характери; правдивост на описания периода ( svet - препратка към Е. Е. Шмит - класик е , защото разбира времето , в което живее Миларепа); липса на поучения и директни назидания ( Бог ми е свидетел, ако нещо попречи на Коелю от манекенските да премине в общочовешките ценности, то ще е точно дебелата червена линия, с която подчертава всичко, което си длъжен да запомниш!) .
Мислих си днес за любимият си Текъри и "Панаир на суетата". Сменете датата на първото издание и си имате съвременен роман или нещо, много подобно на "Път към висшето общество" от средата на 20-ти век или нещо, писано в края на 19-ти. Не обсъждам стила , все пак не е задължително да се мъчиш с думите на някого за да затвориш последната страница с облекчение и чиста съвест,че си отметнал "още един класик". Говоря за универсални маркери, които правят една творба класическа, независимо от времето, в което е писана (и четена).
Мислих си днес за любимият си Текъри и "Панаир на суетата". Сменете датата на първото издание и си имате съвременен роман или нещо, много подобно на "Път към висшето общество" от средата на 20-ти век или нещо, писано в края на 19-ти. Не обсъждам стила , все пак не е задължително да се мъчиш с думите на някого за да затвориш последната страница с облекчение и чиста съвест,че си отметнал "още един класик". Говоря за универсални маркери, които правят една творба класическа, независимо от времето, в което е писана (и четена).
Абсолютно подкрепям. Такива мисли ми припомнят защо пиша в литературните теми.
Значи си струва да прежалиш левчетата за абонамент
И в София има много добри читалищни библиотеки по кварталите, а Столична е на удобно място. Аз си вземам почти всичко от библиотека - повечето неща не заслужават да си ги купиш, защото никога няма да ги препрочета, а пък и да пожелая - ето я библиотеката. А пък класика имат в изобилие.
Столична библиотека http://www.libsofia.bg/modules/news/
Главната е на Славейков, филиалите са в Люлин и на ул. Сердика.
Главната е на Славейков, филиалите са в Люлин и на ул. Сердика.
Аз обичам да чета за мрака в човешката душа, ей сега си мислех за Лорънс, точно покрай тази тема. 
Па, Пуци, започни с Храбал тогава . Да описваш в продължение на страници как правиш опит за самоубийство е изключително позитивно 
. И Кундера, за мен той е и позьор, нека почитателките не ме разпъват на кръст 
. Солженицин ми е прекалено мрачен също. Майка ми твърди,че Натали Сарот е депресивна също така, на мен ми е просто нечетивна.
. Да описваш в продължение на страници как правиш опит за самоубийство е изключително позитивно . И Кундера, за мен той е и позьор, нека почитателките не ме разпъват на кръст . Солженицин ми е прекалено мрачен също. Майка ми твърди,че Натали Сарот е депресивна също така, на мен ми е просто нечетивна. Препоръчани теми