Не, Джо, не мисля , че е поза. За да премине една книга през няколко времеви отрязъка, през различни ръце и глави , през различни критически брадви и да продължава да е валидна като внушение, сила не и е нужна никаква поза. Нужна и е класическа структура, мисля; пълнокръвни характери; правдивост на описания периода ( svet - препратка към Е. Е. Шмит - класик е , защото разбира времето , в което живее Миларепа); липса на поучения и директни назидания ( Бог ми е свидетел, ако нещо попречи на Коелю от манекенските да премине в общочовешките ценности, то ще е точно дебелата червена линия, с която подчертава всичко, което си длъжен да запомниш!) .
Мислих си днес за любимият си Текъри и "Панаир на суетата". Сменете датата на първото издание и си имате съвременен роман или нещо, много подобно на "Път към висшето общество" от средата на 20-ти век или нещо, писано в края на 19-ти. Не обсъждам стила , все пак не е задължително да се мъчиш с думите на някого за да затвориш последната страница с облекчение и чиста съвест,че си отметнал "още един класик". Говоря за универсални маркери, които правят една творба класическа, независимо от времето, в което е писана (и четена).
Мислих си днес за любимият си Текъри и "Панаир на суетата". Сменете датата на първото издание и си имате съвременен роман или нещо, много подобно на "Път към висшето общество" от средата на 20-ти век или нещо, писано в края на 19-ти. Не обсъждам стила , все пак не е задължително да се мъчиш с думите на някого за да затвориш последната страница с облекчение и чиста съвест,че си отметнал "още един класик". Говоря за универсални маркери, които правят една творба класическа, независимо от времето, в което е писана (и четена).
