We see ‘SUPERNATURAL’ everywhere

Ммммм намерих си нещо и съм вери хепи.
Всичко си знае нашето момче

Ооо, 'Mystery Spot', ooo-ooo, Сами към края на 'Mystery Spot'. Много уважаван от мен детайл : чинията за Диййн .

Ей, бандитки  Къде скитосвате цял ден? Джаред от клипчето на Ситито е толкова хубав  че чак боли.
Без връзка  с горното 

Току - що гледах Тренерката в един филм - The Roommate (Съквартирантката). Имаше мъничка роля, де, ама пак участваше.
Много е хубав филмът, препоръчвам ви го.

Напоследък много ни замря темичката... 

Не искаше да повярва докъде бе изпаднала. Въпреки, че ТОЙ от само начало я предупреди, че това тяхното не е връзка. Въпреки, че ТОЙ и каза, че това е само плътско удоволствие .... въпреки всичко това, Роза не изостави мечтата да бъде нещо повече от негова метреса. Таеше тайно надежда, че някой ден Байрон ще я погледне с други очи, да я оцени ... да и каже, че я обича ... Защо бе толкова наивна и вярваше в невъзможни неща?????? Защо живееше в илюзия????? Сълзите отново потекоха по красивото й лице.
Хербьорг се приближи до нея, искаше да я докосне, но не смееше. Роза бе толкова крехка, толкова ... ранима. Тя не й обърна внимание, изправи се с мъка от тревата и тръгна към езерото. Хербьорг я гледаше недоумяваЩо. Видя как младото момиче нагази до колене във водата и разбирайки какво е намислила Роза, се затича към нея. Извика я по име, но за неин ужас установи, че гласът и го няма. Понечи да вземе камък и да го хвърли по нея, за да привлече вниманието й, но камъкът мина през ръката й. Тогава реалноста се стовари върху Хербьорг. Тя бе призрак! Но това е невъзможно!!! Нима бе умряла? Та тя бе валкирия!!! Валкириите като умираха се превръщаха в  .... Припомни си суровата истина. Бе най обикновен човек с дарба на валкирия, но бе човек. Усети сълзите на ужас които се стекоха по страните й. Осъзна, че все пак не е загубила напълно всичко.
Припомни си какво ставаше в момента около нея и погледна по посока на Роза. Видя как водата я поглъща лека по лека, докато накрая не я покри цялата. Хербьорг се приближи със замръзнало сърце до нея и видя как езерото я бе вкопчило в своята ледена прегръдка. Косите и танцуваха бавен валс, следвайки всяко движение на водата.
Неочаквано, Роза се изправи залитайки. Падна отново във водата и побърза да се вдигне. Задрапа със всички сили към брега. Усещаше раздираща болка в гърдите си. Бе й трудно да си поеме дъх от кашлицата която я давеше. С мъка стигна до камъните, падна на четири крака и повърна. Болката изчезна, а с нея и самосъжалението което изпитваше Роза.
Изправи се несигурно, и се затича към къщата, последвана от Хербьорг.
Скрита между дърветата, къщата бе малка, дървена и спретната. Верандата примамваше всеки един посетител, със своята дебела сянка, да поседне и да изпие един студен чай. В друг ден Роза би поседнала на люлката с книга в ръка, но не и днес. Влезна и със сила тръшна вратата. Хербьорг се предпази, но виждайки, че вратата мина през нея, последва Роза без да мисли за това нейно ново АЗ. Намери момичето в спалнята й. Малка, елементарна бяла стая, оскъдно мебелирана.
Роза бе отворила гардероба си и вадеше суха рокля и обувки. Бе захвърлила старата на земята, оставяйки мокро петно на дървения под.
Избра най хубавата която имаше. Бяла воалена, с френска бродериа на деколтето. Презрамките й се кръстосваха на гърба, а тънко червено коланче препасваше малката й талия и завършваше с изящна панделка отзад. Полата се спускаше тежко на дипли, обвивайки тънките й снага. Роза се погледна одобрително в огледалото на тоалетката. Среса дъглите си коси и забоде само една роза в тях. Бе красива. Очите и бяха като на кошута. Черните и мигли ги обграждаха, рисувайки тънка линия. Устните и нямаха нужда от червената боя, която си слагаха повечето жени. Те бяха натурално розови, като разцъфващо цвете. Пълни и приканващи за целувка. Единствено нащипа леко страните си зада възвърне цвета на лицето. Погледна се за последно и видя уверена в себе си жена. Обърна се и за малко да се блъсне в Хербьорг, която стоеше зад нея, наслаждавайки се на красотата й. Роза се наведе обу малките си обувки и излезна по същия бърз начин. Града бе на по малко от 2 мили. Ако вървеше с това темпо, до привечер ще ше да стигне. Знаеше, че ще намери Байрон в дома му. Знаеше също така, че жена му няма да е там. Днес бе вечерта на дамите в която си говореха за "плетки", "деца" и т.н. Знаеше, че ще се върне късно и така ще има време да поговори с Байрон.
... Когато стигна в града, не объщаше внимание на очудените погледи на минувачите. Жена като нея, бе странно да се движи сама, но точно сега това не я притесняваше. Тръгна по Руа де Рома, мина покрай консерваторията.Помисли си за прекрасната музика която се раждаше там .... Продължи без да спира докато не стигна до лабиринта от малки улички, който и бе до болка познат.
Хербьорг подтичкваше след нея, очудвайки се колко й е познато мястото.
Роза се спря на улицата гледайки към бялата сграда с огромни прозори. Покрай нея минаваха карети, кочияшите и викаха, хората, забързани я блъскаха, но те не съществуваха за нея. Само бялата къща с черна порта ... само тя имаше значение.
Пристъпи към нея и я бутна. За нейн късмет вратата подаде и тя влезна в малкия двор без да я забележи никой. Искаше да го изненада и знеше, че ще го постигне. Байрон никога не я бе водил в дома си. И беше логично, все пак тяхната връзка бе тайна и "нелегална". Но Роза си помисли, че с удоволствие би живяла в това райско кътче насред града. Дворчето бе малко, но китно. Зеленината бе навсякъде. Имаше много екзотични растения на които Роза със сигурност дори и името не би могла да произнесе. Бръшлян обвиваше колоните, а малко фонтанче точно в центъраму, румолеше. Чуваха се песните на канарчета, които не се виждаха.
Роза бе застанала до една от четирите колони, наслаждавайки се на всичко това, когато чу шума на затваряша се врата и името си.
- Роза!!! Но, какво правиш тук??? - Байрон се извика. Изненадата се усети в гласа му, а също така и, че не бе никак приятна. - Какво искаш, да съсипеш реномето ми?????? Колко пъти да ти казвам, че всичко свърши.
- Не, не е свършило Джордж. Аз те обичам. Не можеш да ме изоставиш просто така .... - сълзите напираха в очите, макар тя да искаше да ги преглътне. Гласът и трепереше и издаваше колко ранима е в момента.
- Роза, повтарям ти ... край .... отивай си и не ми се мяркай пред очите никога повече. За мен ти бе просто поредната уличница. Толкова ли е трудно да го разбереш? - Байрон бе истински ядосан. Не искаше никой да я вижда тук. Не искаше жена му, макар и толкова либерална, да разбира за неговата афера (и без това знаеше за другите).
- Отивай си, махай се - извика се той засилвайки се към нея за да я изгони.
- Не ... не ме принуждавай да казвам на жена ти за нас. Единственото което искам е да ме обичаш. Нищо повече. Джордж моля те ... - виждайки вдигната му ръката, тя инстинктивно вдигна ръце за да се предпази.
Хербьор гледаше безучастно от страни разиграващата се сцена и не можеше да направи нищо. Усещаше как сърцето й ще изкочи от гърдите. Пулсът й я оглушаваше. Гледаше с ужас, че не може да помогне на Роза, знаейки какъв ще е краят на цялата тази история.
- На жена ми ..? - Байрон стовари с всичка сила вдигнатата си ръка, върху лицето на Роза. Усети как златния му пръстен раздра кожата на скулата й. Вдигна ръка отново и този път я удари зад ухото. Роза падна на земята молейки за милост. Байрон се хвана за стълба и започна да я рита със здравия си крак. - На жена ми .... искаш да кажеш???????? - хвана я за косите и я завлачи към малка врата в нишата на двора, водеща към мазетата. Отвория и избута слабото тяла на Роза по стълбите. Тя се претъркули и се чу как ребрата и се счупиха.
Байрон я последва слизайки по стълбите, наведе над нея, хвана силно брадичката й и отново я удари, този път отдолу. Капки кръв опръскаха бялата му риза, а роклята и бе стала сиво алена. Видя как няколко зъба й паднаха, а очите й се бяха напълнили с кръв. Хвана косите и отново и ги намота около ръката си ...
- Сега мисля, че вече няма да искаш да кажеш на жена ми, нали? - със свободната си ръка зализа разрошилата му се коса. Издиша тежко и задърпа тялото на Роза към мухлясалата стена в която имаше тайна врата.
- Сега ще те заведа у вас ....
Роза бе изгубила съзнание и ръцете й бяха отпуснати отстрани на тялото, с което затрудняваше движенията на Байрон.
Хербьорг трепереше цялата. Чувстваше се толкова незначителна, виновна .... беше и трудно да опише бурята в себе си. Сълзите замъгляваха погледа й, но тя стискайки зъби продължаваше да ги следва.
Тайният коридор ги изведе от страни на къщата, близо до конюшната. Байрон остави Роза да лежи на улицата в калта и влезна за да изкара каретата. Когато се върна Роза все още лежеше безпомощно в калта, а около главата й бе започнала да се образува малка локва с кръв. Байрон я качи с усилие и тръгна шибайки конете. След десет минути спря пред портите на парк "Хардин дю Фльор". Отвори му невзрачен мъж, след като Байрон му показа малка златна карта, знак, че е член на "клуба".  Продължи по алеята която минаваше покрай малки мраморни сгради, които всъщност бяха частни гробници. Спря се пред една такава, дълга и изключително красива. Над портата все още нямаше издълбан надпис, а само скица на която пишеше на латински Vita aeterna , а самата гробница сияеше на лунната светлина. Байрон бутна картата и мраморната врата бавно се заотваря. Той свали Роза от каретата, остявяйки я да падне на земята и за задърпа навътре, хващайки я за косата отново. Дишането й едва се усещаше, но Байрон не обърна внимание на това. В гробницата бе тъмно, но лунната светлина даваше достатъчно за да се видят факлите. Байрон се приближи до една от тях и я запали. А после и другата и следващата и ... докато меката светлина на огъня не обля навсякъде гробницата. Имаше няколко коридора. Стените й бяха от бял мрамор, а във всеки коридоримаше по няколко мраморни ковчега. Байрон отвори капака избутвайки го на най близкия и хвърли тялото на Роза в него. Тя не можеше да се съпротивлява, нямше сили за това. Само една сълза, която се търкули по страницата й я издаде, че все още е жива. Байрон я погледна, но погледа му бе празен. Затвори капака и тръгна към изхода.
Хербьорг се срина на земята. Трепереше като есенно листо. Запълзя към ковчега, но нещо я дърпаше назад. Сълзите пареха лицето й и стаята се заотдалечава все повече и повече. Изведнъж всичко й притъмня и когато отвори очи видя най прекрасното лице на земята. Лицето на Сам, който я бе хванал в прегръдките си и бършеше сълзите й.
- Сам .... знам къде е погребана Роза - каза хълцайки Хербьорг и избухна в ридания.

Верно сме много тихи тия дни ... аз мисля, че е от жегата (басейни, туй онуй), която в момента не ме оставя мен да спя ... но отивам да се мъча.
Извинявам се че стана толкова дълъг епизода, ама е заради идеята 

Да во пожелая хубав ден    

Момичета, пращайте моджо, че позакъсах здравословно 

Бичи, страхотно е! Прекрасно! Браво!   

Добро утро, девойки.
Бичи, браво, супер е станало

Люс, пращам ти колкото мога моджо, дано се оправиш бързо.

Едно клипче със зверско качество. Някъде от петата минута се размазах

Люс, какво ти е, мила  
Ако не мине само със сладкории, изпращам един тесен специалист (но широк в рамената) Изпращам го втори път за довършителна терапия. (Не знам кой кого ще довърши, важното е да се започнете  )

Инче, верно качеството е зверско. Количеството - и то. Направо нереален седи сред другите - толкова голям и красив   Ама как не му отива да пие шампанско, а?  

Би, оставям си разказа за следобедното кафе, сега няма д аимам време да му се насладя 

Айде момичета мятайте се на новото промо със Сам! ЦЪК

Люс 

Метнах се и още как  
Би, толкова хубаво си го описала! Крипке и ко не знаят какво губят, като не четат БГМАММА А когато Байрон пребиваше Роза се сетих за Дийн, който казваше, че демоните ги разбира, но хората - не.
До къде стигнахме с играта, припомнете ми последната загадка. И ако е непробиваема, да пуснем нова  

Ето, Галче, и аз я бях позабравила загадката, трябва да помисля

Ще пробвам да налучкам. Шести сезон, 1-ва серия? Когато Дийн е при Лиса.
Айде, Маракана! Дружно ООО!!!вулиране  

 



първо ООО!!! вулиране

после ОООО!!! ргазмиране

За загадката - това не е ли 2 сезон, 15 епизод?
И това, дето Дийн го пие не е ли Purple Nurples?