предполагам, че идеалният вариант е с дедето да се говори и то да отработи съществените проблемни моменти постепенно и отрано. и затова сега професионалистите кампанийно напътстват в този дух. идеалното може би се случва при сисли, но децата хич не са еднакви ...
особено, след като досега темата не е обсъждана, какво се очаква, да седнат двете и ударно да подхванат сюжета?! ако психоложката очаква нещо подобно, за мен е притеснително ...
аз споделям мнението на Линдт, че детето много добре си знае. както и за това, че информацията следва да се предава по малко, в ежедневието, покрай другото.
моето дете е на четири и нещо, според мен, чудесно знае, но не желае да обсъжда, не връща абсолютно никаква информация какво мисли и чувства, какво й е отношението, не задава никакви въпроси. ако трябва да изпълня плана на някой психолог, ще ударя на камък здраво! но тя е с такъв характер... аз системно изпускам информация и вкарвам сюжета, така че да не забрави, а и да има повод да пита, но ненатрапчиво, защото очевидно тя не търси това и не мога да я засипя насила ... любопитна съм какво става в главата й, но не мога да й направя дисекция ... спокойна съм обаче, тъй като тя доста трезво възприема света и няма данни за драма в душата й по този повод.
иначе за начините ... ако няма някой момент като рожден ден, ден на щъркела, ходене до дом, идея за отправна точка са старите снимки и филмчета, в които темата я има.