Деца и родители

 

Аз знам Аз какво БИХ направила/казала.За щастие не съм попадала на такива.А какво Принципно се прави-казах-при нас от яслата се Говори-викат се родители, работи се И с тях И с децата.Ако е семейство извън системата-освен да го отбягваме-няма какво друго да направя аз лично. Т.е.-НЕ се толерира-нито от мен, като родител, нито от педагозите в яслата.Но за едно сбутване да направя Проблем-ц.

Начинът на живот, средата и манталитета на хората предопределя в огромна степен и възпитанието на децата, в тази връзка не се учудвам, че има разлики - като сравняваме  Бг с друга държава.
То не е само до толериране.
Онзи ден бях в един парк - отремонтиран преди 3 седмици. Е, така гадост, че няма да повторя - пейките, които са боядисани - издраскани целите, по земята килим от люспи семки, не кошчетата - а около тях - нахвърляни купища боклуци...В този парк ходят основно майки с деца. Няма какво да коментирам...

И аз живея в Канада,но в друг град и може би затова съм с друго впечатление. Бяхме на почивка в София и синът ми си играеше много добре на детските площадки с децата, винаги се намираше някой с който да играе, да си заменят играчките. Тук ,в Канада, децата си играят някак си по самостоятелно, едно с друго, без да забелязват другите деца наоколо. В София забелязах, че някой родители прекаляват с покровителството на детето си, я някой го бутне леко и веднага се появява някой да прави скандали. В Монреал си ги оставят да се оправят сами, само понякога се внася малка лека корекция в поведението на собственото дете, не на чуждото . Като цяло ми беше приятно да водя сина си на площадките в София, пълни винаги с деца. Не харесвам единствено,че са изпочупени,не добре организирани и не подържани.
П.с Само да добавя, че децата на приятели и роднини много добре си играеха с него и не само,че му даваха играчките си, но му изпълняваха и желанията, та господина сега се мисли за центъра на вселената.

Моите пресни наблюдения от софийските площадки: има любезни и възпитани деца, има и такива, които се държат откровено просташки от най-ранна възраст, с негласното одобрение на родителите. Социалните разлики се задълбочават.

Интересна тема. Склонна съм да вярвам, ч децата в Канада и Сащ са по-дружелюбни и неагресивни от лияни мои наблюдения.Защо е така- въпрос за един милион долара-поне за мен

Голямата ми дъщеря е на седем и едва от две-три години си дава играчките, преди това просто ми беве невъзможно да я склоня...и не е като да не съм се опитвала. На детските площадки винаги съм на една ръка разстояние-от около 6 години без прекъсване-говоря, заигравам ги заедно с други дечица и пт.н, но почто през ден малката ми дъщеря се тръшва за нещо и съм принудена да я изнеса на рамо, крещяща и почервеняла Това лято племенницата ми беше на гости(живее в Л.А и е на 4.5 години)- огромно удоволствие ми беше да си играя с нея- разбрана, сговорчива и любопитна Заключението И беше, че децата ми са мнооого глезени

Може би твоето "вечно присъствие" ги прави такива?Голямата ми дъщеря винаги си е давала играчките-без дори да говорим на тази тема, камо ли да правя опити да я склонявам, а на ръка разстояние съм била само докато беше бебе.Не съм я заигравала аз с други деца, а децата сами с а намирали път едно към друго.Ето, аз не идвам от зад граница, но да-така описано от теб ми звучи като да са глезенки.С уговорката, че не го казвам с лошо и не се заяждам. От друга страна, познавам едно лондончанче-крещящо и почервеняващо при всяка "пръчка" по пътя си.

Никога не съм заиравала аз сина си. Дори като бебе съм била далеч от подобни- айде, маме - виж това детенце да си играете... Сам си е играл, намирал си е начините, щото сам не е стоял. Еле пък до 6 години...

Неее, не ме разбрахте. До Ния стоях докато стана на 4 и нещо, някъде тогава според мен започна самостоятелно да преценява кое е позволено и т.н, но после започнах да седя до сестра И, та затова съм дълги години на стража

Вилико, преценила съм, че трябва да съм до децата си-стояла съм. По-добре, отколкото да седя отстрани и да оставя малката да ухапе друго дете(когато беше на две) или да отиде при големите докато играят на народна топка( вече на три).

Миналата седмица бяхме на басейн с водна пързалка. Всички деца се изчакваха, само едно момче на около седем-осем нарочно се засилваше и ги потапяше. Майката седеше отсрани и миролюбиво заръчваше- "Пепииии, не така бе мами. Ще удариш нЕкоЙ."  На забележката ми да котролира сина си ми дръпна такава тирада, че свят ми се зави.

Вие коментирате предимно деца в градинска възраст, но и при най- малките е трудно да се контролират нервните изблици на приятелчетата.
Понякога просто нямам нерви да се разправям с груби и незаинтересувани майки и прибирам детето си у дома. Все едно тя е наказана.
Имам приятелки, които отглеждат децата си в чуждбина, но не виждам огромна разлика.
Индивидуално е. Явно още не съм намерила "моята" площадка.

В моя град цари пълна простащина по детските площадки. Това ми е първото дете и до момента не бях стъпвала на тези места. Честно да ви кажа съм потресена. Отдавна спрях да ходя - първо се обвинявах, че по този начин ощетявам детето от контакти с непознати деца, но сега като се замисля по-скоро биха му навредили.
И винаги когато се сблъскам с невъзпитано дете и се опитам да кажа на родителите нещо, те се оказват също толкова невъзпитани.
Само два примера от последната седмица. Дете на детския кът в градина на ресторант играе, пързаля се, тича с още 10 деца и носи в ръка метална вилица, като му я взех и отидох на масата на родителите да им направя учтива забележка, че това е опасно както за другите, така и за собственото им дете - майката ме погледна недоумяващо и ми каза "ти за моето дете не бери грижа".
А пред нашия блок всеки ден играе дете 5 годишно, което живее в съседния блок. Абсолютно само е и прекарва часове навън, а ние живеем до голям булевард. Хвърля една топка в часовете за следобедния сън и пречи на моето дете да спи. Като отидох до тях да кажа на майката, че детето ни пречи, тя ми отговори "ами и на мен ми пречи вкъщи, а пред нашия блок няма къде да играе"

Роси*, звучиш като много интелигентна и уравновесена жена, която знае как да възпитава детето си и общо взето всичко звучи логично. Но да ти кажа честно все повече разбирам, че това поведение е всъщност доста опасно. Да оставиш детето си да се оправя само обикновено означава, че то е от агресивните. Приемаш и за нормално, че се случва да бутне от време на време друго дете.  За мен не е нормално.

Обикновено такива деца изглеждат щастливи и уравновесени, те не са проблем за родителите си, защото овладяват ситуацията. На родителят му е добре, защото детето е овладяло поведението си. И както си расте ненадейно наръгва съученик с нож, а родителят няма обяснение.

Все повече се убеждавам колко е грешно да се оставят децата да се оправят сами. Има ли конфликт, трябва да се намеси възрастен, който да внесе справедливост. Това учи децата доста повече, отколкото "уроците на съдбата".  

Не знам, голяма мания е всеки да се прави на свръх-значим, да остави децата да се развиват свободно и щастливо, а аз все повече губя вяра в този модел на възпитание, защото ти не само, че растеш свободно и щастливо, но се превръщаш в нагъл човек, незачитащ никого и нищо.

Разбира се, че децата трябва да си играят сами, без прекалено покровителство, аз имам предвид само конфликтните ситуации. Съвсем скоро едно момиченце 4-5 год. буташе сина ми да слезе от кончето на детската площадка, защото тя го искала, мрънкаше, цивреше. Синът ми не е свикнал на такова нахалство и го отстъпи, надявам се след моя урок да е било за последен път.

Майката отстрани си гледа и се прави, че не вижда нищо. Беше на площадката си с двете си невероятно нагли и нахални в моите очи деца, а в нейните очи децата вероятно само си играят и се оправят сами. Точно такова поведение има нужда от корекция - "Остави детето, не му пречи, то сега седи на кончето, когато го освободи, тогава можеш да седнеш". Това лично бих казала аз.

Аз имам поглед върху английските деца, например. Според мен разликата е в самия манталитет на хората! Децата не са лоши, просто повечето хора в България някак си не обръщат внимание на възпитанието и на примера, който дават. Разбира се, и в другите страни има родители, които не възпитават добре децата си, но според мен там те са по-скоро изключение. Докато тук мисля, че изключение са отговорните родители! Не желая да обидя някого, всеки родител знае най-добре за себе си дали полага достатъчно усилия, но от това, което виждам, всеки би стигнал до този извод... Най-неприятното остава за самите деца, които не са виновни за нищо. Просто възприемат моделът, който виждат около себе си. Не са само родителите виновни, а като цяло обществото. И детската градина, и училището, и дори хората по улиците, които не се съобразяват с това, че до тях е застанало дете. Ще дам пример за последното. Възрастна жена и нейния внук, предполагам, стоят на спирката и си чакат автобуса. Забелязвам, че детето се взира в една група момичета и момчета (мисля, че бяха на около 16-17 год., само на метър от детето и баба му ). Тези момичета и момчета се смееха, все едно трябва да ги чуят и на следващата спирка, обиждаха се, опипваха се и пр., държаха се най-общо казано просташки. На детето обаче му беше много интересно и само в тях гледаше, да не говорим какви думи чу. Мисълта ми беше, че вината не може да се хвърли само върху родителите и училището. Освен това, заради голяяямото желание на хората на децата да им е по-лесно и да имат повече свобода, сега в училище правилата са безобразни и вместо да дават възможност за регулиране на поведението на учениците, те по-скоро им дават възможност да се държат така, както намерят за добре. В много случаи учителите са с вързани ръце.Което, естествено, не ги освобождава от отговорност. Аз самата съм спорила с учителка на тази тема, нейната теза беше, че е там само, за да предаде урока, а не да ги ''усмирява''. И до голяма степен е права, но винаги има какво да направиш, стига да искаш! Освен това тя е там, за да гарантира безпроблемно преминаване на учебния час, а не да стои и да гледа отстрани. Заради липсата на интерес от страна на родители, учители и като цяло обществото, децата вече от много малки знаят и правят неща, които не са подходящи за възрастта им...

Съвсем съм съгласна с болтнатото. А следващото е следствие от общата вина. Досега не съм видяла някой да си наруши личния комфорт (и себе си виня за това) и да направи забележка на някой самозабравен пубер за това, че люпи семки в градския транспорт, че е надънил любимата си музика на мах, че псува като хамалин, че си е качил обувките върху седала за по-удобно ... Изтърваното поколение, за което сме виновни всички ние.
При по-малките - тези на възрастта на детенцето ми също забелязвам някаква вълна. Вече са достатъчно големи според родителките им и ги оставят на доста голямо разстояние от себе си (някаква бутилчица до тях седи и отмарят), а въпросните "големи" се залепват за друг голям, който е на разположение на детето си.   

Прочетох цялата тема,и съм съгласна с всичко писано,независимо,че е противоречиво,
съгласна съм,защото хората ,писали в темата,живеят в съвсем различни "географски" ширини,
на мнение съм ,че в повечето случаи родителите дават пример,който децата следват,
какъв пример дава в БГ един изнервен,стресиран,изтощен и настръхнал родител,
няколко пъти съм била в чужбина,имам приятели,живеещи там,изводът е,че животът там,като цяло ,е извънредно улеснен,визирам сблъсък с институции,плащания,пазарене-клиентът винаги е прав ,паркове с беседки и място за барбекю- през 20 метра,детски и бебешки басейни,места за кърмене.....,НЕ говоря за естеството на работата,трафик и други,а за нещата,които там са напълно естествени,а тук,ако ги има са бонус.....Мои познати/българи/ всяка година идват за месец от Чехия и казват,че на 10-я ден вече са "като балони".....
Не оправдавам родителите,просто давам мнение за причината да са по-рязки....
п.п.И за мен са изтощителни всички тези еквилибристики-физически и психически,за щастие живея на 5 минути от Морето и до късна есен зареждам там с децата....