Аз имам влечение към темпоралната застиналост в акта на съзерцание и поради това направлението на двигателно-постъпателните движения при дудуконосителите не е в моята зона на търсене. А както знаем теорията за време-движение-резултат е далеч от метафизичното оформление на дистанцираното обожание, а.к.а. съзерцание.
- Публикувана: 12 авг. 2011, 22:05 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2011, 16:32 ч.
Петъчна - Изпосталяло-среднощна
Теория на дзен-шундолизма
Дзен-шунолизмът е религиозно-философско учение (дхарма) за духовното пробуждане (бодхи), възникнало през дълга фавруарска петъчна застиалост. Основателят на учението е акад. Богиня Шундовеликова, или Олимпомуни (мъдрецът от рода Олимп). В рамките на учението се приема за първата Пробудена, която полага началото на пътя, водещ до избавление от кръговрата на съществата (самсара), до просветление и нирвана. Дзен-шундолизмът възниква по време на разцвета на пайнерската религия и чалгаджийството, като негов контрапункт. За разлика от пайнеризма, всички са равни пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна. Благородността остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в арийството и не се обвързва с национална традиция.
Дзен-шунолизмът е религиозно-философско учение (дхарма) за духовното пробуждане (бодхи), възникнало през дълга фавруарска петъчна застиалост. Основателят на учението е акад. Богиня Шундовеликова, или Олимпомуни (мъдрецът от рода Олимп). В рамките на учението се приема за първата Пробудена, която полага началото на пътя, водещ до избавление от кръговрата на съществата (самсара), до просветление и нирвана. Дзен-шундолизмът възниква по време на разцвета на пайнерската религия и чалгаджийството, като негов контрапункт. За разлика от пайнеризма, всички са равни пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна. Благородността остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в арийството и не се обвързва с национална традиция.
Основни стълбове в учението за дзен-шундолизма
1. Страданието поради липса на шунда - животът е несъвършен, неудовлетвореността и страданието съществуват и са универсални. Разбира се, в живота има и моменти на щастие и удоволствие, когато шундоносителят и дудуконосителят се съединят в единен плам, но дори и те съдържат в себе си страдание, тъй като накрая свършват и ние сме неудовлетворени от факта, че не можем да ги изпитаме отново или от изгарящото ни желание отново да ги изпитаме.
2. Истината, че причината за страданието е желанието. Вярваме, че някое действие, постижение, човек или предмет ще доведат трайно задоволяване на Аз-а (шундата), при положение, че самият Аз не е нищо повече от илюзия на ума. Поради това и самото желание от своя страна пък е причинено от липсата на годен за употреба дудуконосител.
3. Истината, че страданието свършва, когато няма желание. Всяко човешко същество има възможността да премахне страданието, достигайки до състояние на осъзнаване отвъд него. Това е и крайната цел на дзен-шундолизкото обучение, обикновено позната и като "нирвана".
4.Истината, че има начин за премахване на страданието. Този начин е следването на пътя на естествената шунда, познат като Благородния Шундоистки Път, който включва в себе си задаволяването на всички пориви на шундоносителката към просветление и духовно опознаване на дудуконосителите.
1. Страданието поради липса на шунда - животът е несъвършен, неудовлетвореността и страданието съществуват и са универсални. Разбира се, в живота има и моменти на щастие и удоволствие, когато шундоносителят и дудуконосителят се съединят в единен плам, но дори и те съдържат в себе си страдание, тъй като накрая свършват и ние сме неудовлетворени от факта, че не можем да ги изпитаме отново или от изгарящото ни желание отново да ги изпитаме.
2. Истината, че причината за страданието е желанието. Вярваме, че някое действие, постижение, човек или предмет ще доведат трайно задоволяване на Аз-а (шундата), при положение, че самият Аз не е нищо повече от илюзия на ума. Поради това и самото желание от своя страна пък е причинено от липсата на годен за употреба дудуконосител.
3. Истината, че страданието свършва, когато няма желание. Всяко човешко същество има възможността да премахне страданието, достигайки до състояние на осъзнаване отвъд него. Това е и крайната цел на дзен-шундолизкото обучение, обикновено позната и като "нирвана".
4.Истината, че има начин за премахване на страданието. Този начин е следването на пътя на естествената шунда, познат като Благородния Шундоистки Път, който включва в себе си задаволяването на всички пориви на шундоносителката към просветление и духовно опознаване на дудуконосителите.