За приятелите

Много неблагодарни хора има, дааа  Важното е да се вземат поуките и човек да се предпази от бъдещи грешки 

Като че ли всички имаме подобни случки.
Венета, това което пишеш е потресаващо, направо не мога да повярвам че може толкова да се изпростее. Макар че като знам какво е нивото и мисленето за българите в чужбина в БГ, нищо не може да ме учуди.

Случаят с художникът има леко продължение, Biskara. Това, което много ме възмути, беше че след като направих всичко това за него, се случи, така че при едно от посещенията ми в BG видях костюм, който като материя, модел и изработка много ми допадна и го помолих да го примери, защото и той е така висок и слаб като приятеля на дъщеря ми. Художникът се намираше на около 30 метра от магазина за костюмите. Жена му беше при него и не се налагаше да остави картините си на съсед да ги пази, но ми отказа да дойде, под предлог че не бил добре облечен. Не знам дали можеш да си представиш колко много ме възмути това. Той стои на улицата, на главната. Всеки, който мине от там го вижда, каква е разликата ако дойде 30 метра в страни??? Аз не казах нищо и тръгнах без довиждане или каквото и да било. На другия ден по ирония на съдбата се срещнахме случайно. Той ми каза: "Ето днес съм добре облечен и мога да дойда!" Отговорих му само, че не е повече необходимо, защото едно момче от улицата, което не познавах и сигурно никога няма да срещна, ми направи тази услуга. Не се сдържах и му отговорих на един въпрос, който ми беше задал няколко дни преди да го помоля за услугата. Казах му следното:"Онзи ден ме попита, какво лошо си направил, че така не ти върви, а запитал ли си се какво добро си направил, за да има какво да ти се върне!?" След което продължих и просто забравих за него.
А ти щом си в Германия знаеш за какво става дума, имам предвид другия случай с роднината ми, но за него не искам повече да се ядосвам, все пак не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. Както и да е, нито ние ще станем по-бедни от това, че сме го издържали, нито той ще стане по-богат, така че...

Така е. Някои хора колкото и да си дал, колкото и да си направил за тях - все е нищо или най-малкото недостатъчно. И вместо ти да се сърдиш, те се сърдят и ходят и бълват змии и гущери зад гърба ти.
И аз разказах по-горната история, за да си извадят поука някои(които все още не са се опарили) и да не се хващат току така на хорото с хора, за които не са сигурни(независимо дали са роднини или приятели). Защото зная и доста по-лоши сценарии, случвали се с наши приятели...

Исках да напиша много неща...но тъй като не съм ги преживяла лично,а са истории на други хора,реших да не го напиша.
По твоя случай-след като се натресе с гаджето,кой ти гарантира,че ще останат само две седмици?
По добре откажи,защото може и да попаднеш в капан.

Мелина_3,  така е, но когато аз правя нещо, за когото и да е било, не очаквам специални благодарности, не очаквам пари, не очаквам някаква услуга. Иначе няма да е правене на нещо за някого, a ще е сделка. Това, което ме дразни е, че когато ме попитат за услуга, аз винаги казвам съвсем коректно до къде са моите възможности и никога не обещавам да направя нещо, което не мога. Проблема е, че хората винаги си мислят нещо от рода на: "А, тя така казва, но аз като ида там и все ще се уреди нещо!" Това, което очаквам от хората, на които съм направила услуга е, нищо да не се промени в отношенията ни, всичко да остане както е било до този момент. С времето обаче разбрах, че нещата, отношенията, се променят още в момента, в който ме попитат за услуга.

Не бих могла да го напиша по-добре!
Хората винаги имат някакви очаквания, а лошо става, когато очакват и ни държат отговорни за неща, които не зависят от нас.

peers_fairy, аз на твое място бих прекратила контактите си с тази "приятелка".
Четейки ви, се убедих, за съжаление, че много хора желаейки да направят добро за някого, накрая остават разочаровани и огорчени.

за мен темата приключи, защото моята приятелка реши да прекъсне приятелството ни,
понеже приятел в нужда се познава, а аз отказах да помогна на нея и гаджето и.

Хич не се коси.
Нямаш нужда от такива " приятели"".

Може би всяко зло за добро,не мислиш ли?
Сега може би се терзаеш добре ли постъпих,но след време щеше пак да си задаваш въпроса,защо го направих? и горчиво да съжаляваш.
А тя наистина ли ти е приятелка или добра позната?

Голям късмет си извадила! Дай Боже да нямаш повече такива "приятели".

Ами честито, бързо се отърва А можеше да се окаже някоя упорита и да мрънка месеци наред...

Решението си е нейно. 


И аз съм се сблъсквала с такива. За съжаление последния път беше човек, на когото много вярвах. И за това ме заболя много, но по-добре беше, че разбрах що за човек е.

Опитва се да ти вменява вина, от което ама хич и не трябва да ти пука. Някои хора разбират под "помощ" да им свършиш цялата работа и за десерт да ти прехвърлят и отговорността за решенията.