Публикувана: 20 авг. 2011, 15:15 ч.
Последно мнение: 16 ноем. 2011, 04:06 ч.

За приятелите

5 881
66
1

# 60 5 септ. 2011, 16:02 ч.

Мнения: X

спомням си аз сега как приятелка на моя близка си беше направила устата да търся работа на баща и

много странно се прие изпращането на линкове, където се публикуват интересуващите го обяви
ама той не разбирал езика, ама как сега ще го превежда, ама бля бля бля

друго освен категоричен отказ да се занимавам повече с тях не получиха

такива услуги евентуално бих направила само за най-близките ми
а не на познат на познат, решил, че ще си губим времето да му търсим нещо си и да го дундуркаме

# 61 6 септ. 2011, 21:58 ч.

Мнения: 2 199

А за приятелството между българи в чужбина?
За мен няма такова нещо или /дай боже/ само аз съм с такива впечатления.
Случай 1: тъкмо сме заживели със съпруга ми /може би около половин година и ми идва приятелка на гости /която преди сме виждали няколко пъти, та с идването на гости предлага на мъжа ми да направим заедно бизнес /нейна идея, наши на мъжа ми пари Shocked

Случай 2: След 4 годишно приятелство жената на приятелите забременява и се отдръпват /нямам идея защо/ звъняла съм и съм питала, ааааа нищо нямало били много зети. След което ми съобщава ей тай между другото че ще се женят, но не било задължително да ходя на сватбата. На следващият ден пак ми звъни да ми каже, че всъщност щяло да и бъде приятно да ида Shocked

Е дали ми се иска да продължа да се залъгвам че имаме приятели. И да търсила съм причината и в нас.

# 62 6 септ. 2011, 22:31 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: Няма смисъл в вт, 06 сеп 2011, 21:58

А за приятелството между българи в чужбина?
За мен няма такова нещо или /дай боже/ само аз съм с такива впечатления.
Случай 1: тъкмо сме заживели със съпруга ми /може би около половин година и ми идва приятелка на гости /която преди сме виждали няколко пъти, та с идването на гости предлага на мъжа ми да направим заедно бизнес /нейна идея, наши на мъжа ми пари Shocked

Е дали ми се иска да продължа да се залъгвам че имаме приятели. И да търсила съм причината и в нас.

е, то тва не е баш приятелка.

инак, по темата, ми нормално, в началото на '90-те всеки търсеше начин и близък в чужбина изглеждаше лесен такъв.
сега ми се струват всички по-наясно с нещата, поне в моето обкръжение. иначе, и аз съм си разказвала патилата с "приятели", де.
неприятно. и нямащо общо с т.нар. солидарност между сънародници.

# 63 6 септ. 2011, 23:05 ч.

Мнения: 2 786

Няма смисъл, според мен приятелство може да има между хора със сходни интереси, ценности и виждания. Тук имам няколко приятелки-българки, с които се разбираме много добре и още няколко, с които винаги си имаме хубава приказка, макар и не толкова често. Но това са жени, които в почти всички случаи са омъжени за местни (като мен) и които са щастливи и доволни от живота си, не се забъркват интриги и типично български номера. Имаме си общи теми, вълнуват ни еднакви неща ... Разбрах, че има и българи от другия тип, но те нямат място в обкръжението ми, защото се вълнуват само от интриги, номера, използвачество и злобеене. Да си намерят себеподобни, с които да дружат. Mr. Green

"Солидарност между сънародници" - не, благодаря. Но солидарност между хора, които са на една вълна, независимо от паспорта - да, благодаря. Grinning

Така че е възможно, но човек трябва да внимава много - пълно е с лица от неприятния тип.

# 64 7 септ. 2011, 10:47 ч.

на брега на морето
Мнения: 2 482

Цитат на: Няма смисъл в вт, 06 сеп 2011, 21:58

А за приятелството между българи в чужбина?

Да, имаме приятели българи в чужбина. Най-вече приятелски семейства(и мъжът и жената са българи). Имаме приятели и тук и от предишните държави, в които живяхме(с които продължаваме да поддържаме връзка и да се срещаме при възможност). Почти всичките не сме ги познавали в Бг. Тоест запознали сме се на място или в трета държава. Освен това имам и няколко приятелки, които живеят в други държави, различни от Норвегия, но си ходим на гости. Имам и една много добра приятелка от кораб(запознали сме се на кораба), с която се виждаме понякога, когато сме си в Бг и също поддържаме връзка. И услуги сме си правели, не сме се огорчавали взаимно и т.н. мога с да кажа, че са истински, чисти приятелства.
Като цяло съм се убедила в едно. Приятели българи можеш да имаш в чужбина, но най-добре да не работиш с тях на едно и също място(да не сте колеги). И други съм чувала да споделят това мнение. Само на корабите съм имала колеги българи. И естествено имам случай дето една българка се опитваше да ми прави мизерийки, да ми подлива вода, но неуспешно. След това, вече на сушата, не съм имала колеги българи, и по-добре. Grinning

# 65 8 септ. 2011, 20:01 ч.

Луната
Мнения: 3 211

Цитат на: Teresa of the Faint Smile в нд, 04 сеп 2011, 10:01

Woman^In^White, и аз мисля като лолилита, че просто ти завижда или й е мъчно, че ти имаш това, към което тя се стреми, но не получава. Поне е спряла да поддържа контакт вместо да злослови за теб. Разбирам, че ти е мъчно, но това е неин избор, ти си си направила твоето.

Информационното затъмнение е пълно от нейна страна, така че не зная какво говори за мен сред хора, които дори не познавам. Връщам времето назад и не зная нещо нередно ли съм казала, но... щом така е решила не мога да го променя.

Цитат на: 10 c's в нд, 04 сеп 2011, 10:18

Може би е разбрала, че нямате вече допирни точки.
Ти така успяла, омъжана и с дете в България, а тя с клетия си живот на едва стигнала до работа в детска градина без семейство. Едва ли ти завижда, ако ти завиждаше нямаше да се отлепи от теб, просто сте разминали пътищата. Случва се.

Права си. 10 години не са малко разделени, но пък през това време сме поддържали връзка. Имейли, телефони, скайп...
Може би някъде сме се изгубили между времето и разстоянието... Sad