Докато смъртта ни раздели...или

Не, не, в никакъв случай не казвам, че се предава "по наследство".
Вуйчо ми има прекрасно семейство, братовчедите ми също.
Освен това родителите на майка ми имаха здрав брак. Но точно майка ми поиска развод, а баща ми не искаше (неговите родители са разведените).

Има според мен връзка.
Ако никой в рода не е разведени и не толерира развода и знаеш, че няма на кого да разчиташ за най-елементарна помощ след един развод - много ще се замислиш. Ако се приема за 'добър ден; и всички ти викат - абе действай, като не си щастлива - какво седиш при тоя нещастник - друго е. Навиваш се. Викаш си  - ей на, Минка, Пенка и Кичка - брат'чедките, много са си добре, отърваха се от тия пройдохи, сега живот си живеят.
Ама ако всички на кръв те гледат и знаеш, че няма кой вкъщи да те прибере с двете деца, пък камо ли да ги гледа, докато си изкарваш парите за наема, че и няма и кой комат хляб да ти подаде...много ще размислиш дали и КОЛКО точно си нещастна. 

Сигурно има връзка, Klemy, не знам.  Мен ме подкрепиха, но не аз драпах да се развеждам. Но си права, това (липсата на подкрепа от най-близките), вероятно, е една от причините много жени да търпят брак/съжителство, който нищо добро не им носи; други пък, са възпрени от първични решения - да напуснат провинилия се мъж, например; трети са се спрели от порива да хукнат след някоя тръпка; четвърти са научени, че развода/раздялата са голям личен провал и т.н. Сложна работа.

Аз гледам от моя гледна точка и мисля.
Нямам една керемида моя - ако ще да е в долно нанагорнище.  Дори нямам един квадрат земеделска земя.
Никой няма да ме вземе с децата, ако тръгна да се развеждам. (Не че съм тръгнала, нито искам за момента.)
Нямам спестявания, понеже не планирам развод и всичко е общо, семейство сме.
Изкарвам някакви пари, с които бих могла да платя наем, но не и всички режийни на един възрастен и две деца.
Та...освен ако не ме пребива от бой, или пък не си хвана богат любовник, няма как да се разведа, Това е. Няма кой децата да прибере от ДГ/училище, поради работното време, камо ли нещо друго.
Та дори не мога да си задам въпроса щастлива ли съм в брака. Колкото-толкова. Не съм излизала с години вечер. Няма кой да гледа децата. Нямам личен живот. Но мъжът ми и той е така, като няма кой да ги поеме и 20 минути между раб.време, мислиш само как да прелетиш трафика. Да, вярно е, искам да имам време за мен, за нас, за развитие, за забавление, ама на. Няма. И като няма, не мога да мисля щастлива ли съм. И да не съм , все едно. По-щастлива няма да стана, ако се разведем. Най-много да се озова под някой мопст с децата, или пък мъжа да е там, понеже е джентълмен и ще отстъпи апартамента.

Разводът може да не се предава по наследство,но е .....заразен.   
Т.е.,в родове, в които често има разводи, като че ли се затвърждава мнението ,че точно разводът е спасението,манна несебесна.И се хуква към съда при първия проблем в семейството....
Докато в родове,в които няма разводи или те са изключения,човек вижда около себе си здрави семейства,живее в такава среда,и по някакъв начин се учи,човек се бори за двойката.Има ли проблем,се търси решение.И то не е в съдебната зала.
И четейки доста теми в СО последните месеци,се убеждавам ,че младите хора точно така гледат на развода,като на решение на проблемите им.
При най -малкия конфликт и край-развод.Хубаво е ,че някои след един развод ,или два,поумняват.И разбират ,че да живееш с друг човек не е само песни,танци,цветя и купон.

Клеми, защо трябва да се развеждащ?!
Да не мислиш, че седя и разсъждавам дали съм щастлива? Къде ти, за какво ми е? То нещастието, опазил Бог, те задушава като дойде, няма как да го пропуснеш. Разводът е най-крайната мярка, най-малко пък аз го проповядвам! Други са тези, дето се развеждат бързо, със замах. Аз знам за какво говориш, минах от там. Нищо героично няма в развода, но понякога ти го натрисат, без дори да си го и допускал; друг път те пердашат, унижават, мачкат, децата ти страдат - наложителен е. Разбира се, че ми помогнаха, иначе ... не ми се мисли: с дете на 1, 5, в майчински (някогашните, минималните), работещи родители, престижна, но твърде нископлатена работа, както казваш - за един наем +, и без жилище, което да е в режим "семейна собственост". Е, поради ред извънредни обстоятелства, по-късно се оказах с добро споразумение за развод, право на ползване на жилище за детето, прилична издръжка, но нямаше как да го знам предварително - случайно обстоятелствата станаха благоприятни, но по независещи от мен причини.

А за времето за мен, за нас... какво да ти кажа, в същата ситуация съм. От една година майка ми не е вземала и двете ми щерки заедно - малката я умаря много, помага ми, но или с едната, или с другата. Пак е много, знам. От 2 март 2010 не съм се събуждала без дете в къщата, по-често и в леглото, помня я датата, как да не я помня...Извън къщи също не съм се събуждала, подразбира се. Излизане двамата ли? Добре, че си излизам по женски от време на време, че да не изкукуригам хептен.
Поставила съм ултиматум - не ща подарък за рождения ден, не ща празненство, искам  3 дена извън града, без децата. Майка ми е "резервина" (никой друг не ги гледа), остава да запазим хотела и ... някое чаве да не се тръшне болно (много)!
Ох, заседна ми нещо около слънчевия сплит след поста ти - ланкаме си тук хипотетично, но болшинството сме точно както го описваш, или около. Затова и питах толкова упорито в съседната тема - като как ще се разведете толкова лесно, бе хора? Макар че, и по други причини разводът не е толкова лесно допустим, колкото си мислим понякога.
Заради "задругата", в която сме се превърнали с човека до себе си.
 

Риъли? Не може да бъде! И не се изгонва мъжът, щото поощипкал чужда булка? Или тръгнал на рафтинг 2-3 месечно? Или на тренировка през ден от 19 до 21? Или излизал 2-3 месечно на бира с приятели, па се позапил до след 12-ят час? Или се поувлякъл с флирта на фирменото парти, на което изобщо е дръзнал да отиде?!
ай стига бе!!! Кефиш!

Не че имам някакво принципно становище относно развода, но ей това хич не си го набивай в главата. Дори само тук във форума се сещам на прима виста за два такива случая, без да чета при Самотните родители и без да съм търсила такива истории целенасочено. Хората, обществото се променя и нагласите не са вече като през 70те години на миналия век.
 Принципно уточнявам, не конкретно ( то и примера на Клеми е абтрактен).

Вижте сега, мъжете са колкото рибите в морето...

Което идва да покаже,че не моят поглед за света и връзките е черно-бял,а вие възприемате едностранчиво и теснолинейно мненията ми!    

ти ни ги поднасяш в такъв вид и така ги храносмиламе. облечи ги по-цветно и ги поразчупи.

пс. защо пишеш болдвано? някаква мода ли е?

За да се застраховам срещу повторен развод, повече на се кълна на никого и в нищо    
Имам си семейство, щастлива съм от начина, по който стоят нещата, ако ме хлопне дъската след години, може пък и да сключа повторно брак. Засега и така съм си добре. Подписът е последното нещо, което ми липсва.
П.П. Хайде сега злобарките да ми кажат, че постът ми звучи като себеубеждаване 

  Аз лично не мога да изрека такава клетва пред хора, без да избухна в зловещ кикот. Затова нямам и намерение.

Рокси, нямах предвид мъж.  Както казва 10 c's - мъже бол. Имах предвид някой да ме вземе в къщата си за няколко месеца, за да има къде да живея. 

A, не разбрах, че за първите няколко ( що пък точно няколко:) бил зора. Освен да тренираш бързо сменяне на ключалка тогава, ей така, за всеки случай да подсигуриш първите няколко месеца