Не дали, а как се промениха близките ви, щом позабогатяха

А не смяташ ли, че отношенията са двустранни? Да помислим как се променя отношението на хората към хората с възможности...
Като например да забравят да те поздравят за рождения ден, но да звънят да ти искат пари назаем или да "уредиш" някой некадърник на работа; да те канят на сватби, рождени дни и прочие само заради скъпите подаръци; да пропуснат рождените дни на детето ти, но да ти поискат колата назаем за абитуриентския бал на тяхното; да се снимат с теб, за да парадират, че те познават и да си позволяват да разказват небивалици, уж изживяни заедно... Да се хвалят "Кой, тия ли бе, мани ги, сега карат .... и се правят на голямата работа, ама преди двайсе години им давахме пари за хляб, че бяха първи бедняци..." - което, естествено, не е задължително да е истина, но пък как добре звучи 

Монетата винаги има две страни. Пачките също 

Е , този пост ми напълни душата
Точно в десетката !

Ако робуваш на клишета ...        "Монетата винаги има две страни. Пачките също"

Има ги, познати са ми, но не са ми близки... И се радвам, че не са. Те просто полудяха. Забравиха си сополивите носове...майките си, които ходеха облечени със дрехи, подадени им от чужди хора. И се промениха... много. И за голямо съжаление такива индивиди се срещат все по-често под път и над път...

      Познавам от двата вида. И новобогаташи, които забравили гладните години, спират да поздравяват по улицата хора, с които са прекарали детството и младостта си. Не били на нивото им.
      И  озлобени хора, които се страхуват да напуснат сигурната заплата в някое загиващо предприятие със 100% държавен капитал, и в същото време не спират да оплюват приятелите си, които са имали смелостта да се махнат, да рискуват и да направят нещо с живота си. Дори и малко.
      Смятам, че никой от тези хора не е надскочил себе си.

 

Историята е такава, че те се занимават с хазартен бизнес като всичко е на името на сина, но го движеше и разви бащата след , което бизнеса  пое сина  и се бяха разбрали , че ще дава на баща си определена сума(бащата е пенсиониран адвокат).Синът няма свое семейство.

Аз пък се радвам, че някои ме отбягват, просто защото няма да има какво да си кажа вече с тях. И поставена в ситуация да говоря за десетдневната прогноза за времето с хора, които преди десетилетие са ми били близки, то предпочитам тактично, след любезен поздрав и общи приказки да се разделим по живо по здраво.

То няма нужда някой да натрупа крезово състояние за да ни липсват вече допирни точки.
Всяко приятелство, добро познанство, приятна връзка са изградени на база взаимни интереси. Започнат ли последните да липсват и нещата отиват към своя естествен край.

Абсолютно вярно

Страшно е, когато истински бедняк забогатее. Бедният материално е най-често бедно и духовно.

Един познат банкер Англия, който дава с много щедра ръка, доведе бар-дама от нашето Черноморие. Горкото семейство! Не иска да я свързват с тях, нямат контакти; лъже при всяка възможност кой с какво се занимава. Майка и чисти, тя разказва навсякъде, че е шеф. Брат и работи в завод, тя си измисляла не на едно място, че заводът е негов. Няма завършено средно, а лъже, че е икономист. И най страшното е, че е убедена, че хората и вярват. А с толкова много средства можеше поне да се образова, завалийката, и без това само мери улиците по цял ден. А за маниерите и облеклото да не отварям дума. Бедна душица, жалко, че се има за гранд дама.

Не познавам други хора, които да са променили така коренно средата си.

Човекът, свикнал да разполага с пари, никога не би дарил толкова голямо значение на „забогатяването” и темата пари за него не е тема. Дори и във форума наблюдавам същото. Попаднах на едни госпожи, които харчат по онлайн магазините по две-три месечни заплати за дрънкулки, ама не съм ги видяла да се пъчат в „Клюкарник” или пък в „На път”. Дори има благотворителни постинги, които не лъсват на открито в темите за благотворителност, а се обсъждат в личната кореспонденция. Така е и извън сайтовете: хората действат тихо, защото за тях това, което правят, е нещо нормално.

Пък обикновената Гинка от Долна баня, ако успее да отиде до Маледивите, да кажем, или си купи обувки за една заплата, ще се скъса от фукня и дори и глухите ще чуят. По простата причниа, че за нея това е особено постижение, може би най-голямото в нейния малък живот.

Славата и състоянието покваряват слабия и недостойния. Това е моето твърдо мнение от време оно.
Разбира се има и много интерпретации по отношение на "покварата".

Едно е да спечелиш пари с акъл и труд, друго е с оная си работа.  Но в случая ве е луз, който яде зелника. 

А можете ли да си представите, че съществува и обратният случай - да ви изоставят приятели, защото сте забогатели и вече не сте като тях?
Съвсем наскоро близък познат на мъжа ми (не му е приятел, просто си имат приказката) му споделил, че след като си купил нова кола някои негови приятели престанали да общуват с него. Човекът не е забогатял внезапно, има малка фирма, работи упорито, просто съвсем наскоро е решил да си купи нова кола, някакъв джип, май от корейските марки. Има си жена, малко дете и искал да им е по-удобно при пътуванията. И се оказал без приятели
Изумях като го чух това!

....това ми е много познато ....По темата:не се промениха,напротив възползваха се от по-големите удоволствия на потреблението и света.Освободиха се от тесногръдието на Вуте......а първенющината съществува  сред всички слоеве....Щом ти остава време да анализираш  и одумваш  живота на другите,значи съвкупността от негативи са само в твоята глава и завист Какво значи вирнат нос???? И защо е необходимо на любопитните да се обяснява всичко...Никой не знае какво изживява Другия.....но виж завистта прозира отвсЕкъде.....,,О 'безумни защо си напираш главата,кога змията е в твою двор"".....

Честно да ти кажа, аз не виждам какво приятелство ще има между хора с осезаема разлика във финсовото си състояние. Единият все ще се чувства неразбран! Докато бедничкият се вайка за месечната сметка ток, богаташът ще се притеснява къде да намери централен паркинг, достатъчно голям за колата му.

Такива отношения не могат да бъдат равностойни, а според мен това е едно от условията за приятелство.