АБВ на икономическата криза :-)

95% от японските държавни облигации се финансират от вътрешния пазар и само 5% от външния, което означава, че рискът за изтичане на капитал за Япония е минимален (за разлика от Гърция например).

А при италианският дълг не е ли същото ( по-голямата 4аст от дълга е вътрешен и това се сочи като голямата разлика с Гърция)

Запис. Ще се образовам.

Да точно така е. Освен това бюджетният дефицит на Италия расте с много по-малки темпове в сравнение с този на Гърция.

Да, и аз така Четох и както разбирам дългът им си е голям проблем, ама не се дига пушилка навън защото кредиторите са вътрешни. Съвсем лаишки си представям Че когато собствените ти банки те кредитират, като правителство има с какво да ги притискаш и да не се стига толкова лесно до фалит (все едно да взема заем от майка ми и да не мога съвсем да и го върна, едва ли ще ми прати вещо лице). Докато гръцкото правителство не може да притисне френските банки, може само да не им плати и да... фалира. Освен това голямата разлика е Че Япония има самостоятелна валута и ако се катурне, няма да има кой знае какви последствия за останалите. Това не е слуЧаят нито с Гърция, нито с Италия.
Кой питаше за гръцкия дълг, да банките отписаха доброволно 50% от вземанията си. Но Гърция веЧе е бял кахър, на дневен ред е Италия. Само за следващата година Италия трябва да плати 300 млрд. € само за лихви. Ми Че целият дълг на Гърция е толкова, вярно Италия произвежда повеЧе, но пак е много, ужасяващо много.

Сетих се и Че за Белгия наскоро се Чу Че има организирана акция и вътрешни кредитори умишлено изкупуват дълга и, но това го Чух съвсем мимоходом и не знам никакви подребности. Прекалено много неща се слуЧват напоследък, трудно е да се следи всиЧко.

А на Италия защо не й 'отпишат" , след като са вътрешни кредитори?
Тая логика не я сванах много

Много хубава тема!   
Надявам се и Холограма да се включи - с удоволствие чета нейните постове.

Ясно е, че на нас, обикновените хора, ужасно много НЕ ни е ясно какво точно се прави и какво се случва. Само леееекинко ни просветва, че нещо не е както трябва, защото сме затруднени да си плащаме сметките и да си покриване екзистенциалния минимум и защото по ТВ много често употребяват думата "криза". Но откъде идва всичко това?  Спомняте ли си книгата "Гневът на мравките" на Стайнбек?

Любопитна съм да зная една държава на кого е длъжник, кой я финансира - друга държава ли, банките ли? И да - имам чувството, че този, на когото е длъжник държавата, няма никакъв интерес този дълг да се издължи напълно, а напротив.

Моето мнение е - суета на суетите и всичко е суета. Носете си новите дрехи, яжте, пийте, обичайте, правете добро и се веселете.
Това винаги е най-смисленото решение.

Вместо запис...
Защо доларът поскъпва - цените се качват, доларът пада - цените се качват?

10 c's ,много хубава тема  .Заглавието е точно на място,защото при всяка икономическа криза започват да се пишат икономически теории от А и Б .Сериозно,кризите са начин да проверим доколко разпространените теории и стратегии са верни.При всяка голяма ик.криза дотук е възниквала нова теория,която е ставала популярна до следващата криза.Та в този ред на мисли,когато след няколко години отшуми кризата,може да се окаже,че нищо не знаем.


Въпросите за кратко време станаха много,но ще пробвам да отговоря на някои:

1.ДЦК за задължение на държавата към нейните частни кредитори.Водят се безрискови(особено за страните от Г-7).Затова лихвите по тях са ниски,но все пак се определят от търсенето и предлагането.Държавата ще върне заетите средства,защото иначе ще наруши доверието във финансовата й стабилност,което от своя страна ще намали например ЧПИ(чуждестранни преки инвестиции).Разбира се,има страни,чиито ДЦК не са толкова безрискови,но пък те са привлекателни за инвеститорите,които са готови да приемат по-високия риск за сметка на евентуална по-висока възвръщаемост.


2.Кризата е нормално състояние на икономиката,което е полезно в дългосрочен план.Разбира се,не се очаква от хората,чиято продължителност на живота е 60-70години,да се радват,че е настъпила криза,но тя в същност има положително въздействие,основният резултат от което е оцеляването на най-конкурентноспособните и гъвкави фирми.Останалите фалират.От какво е възникнала кризата зависи от конкретната ситуация,но,като обобщение може да се каже,че всеки път се оказва,че икономическия модел,които управляващите са решили да приложат,има своите недостатъци,които резултатират в ик.криза.


3.Страна,изпаднала във финансово затруднение,е изправена пред два избора-спасителен заем от МВФ или преструктуриране на дълга към  частните кредитори.И двата варианта й дават известна отсрочка, през която да възстанови икономиката си.Частните инвеститори обикновено имат договорено право в деня на падежа да бъдат удовлетворени финансовите им искания от резервите на страната. На плащанията към МВФ(тоест последващото изплащане на дълга)обикновено се дава по-висок приоритет в сравнение с тези към останалите кредитори.Освен това заемът от МВФ обикновено е съпътстван от политически промени,които трябва да бъдат направени,за да бъде отпуснат(например въвеждане на валутен борд).


4.Струва ми се,че има разминаване,когато говорим за външен дълг,затова ще напиша какво означава той за една страна:
        - външния дълг на нейните банки,фирми и правителство-това е най-често използваното определение.Представлява сумата,кото е дължима на всички,които не са местни лица или организации.Дадена страна може да изпадне в криза поради задлъжнялостта на фирмите й дори ако правителството е заело съвсем малко чужди средства;
         -външния дълг на правителството;
         -дълговете на правителството,които са направени към местни и чужди контрагенти.


5.Темата за фалита на една държава-настъпва,когато страната обяви,че не е способна да изплаща задълженията си и спре да обслужва дълга си.Когато България е обявила мораториум през 1990 год.е било вид фалит,защото едва през 1994 год е подновила плащанията си по външния дълг(благодарение на брейди облигациите,напомнете ми някой път да пиша за тях).Защо е толкова страшен фалитът-защото когато една страна обяви неплатежоспособност и спре да обслужва облигационните си задължения,това води до такъв икономически срив,от който ще й трябват десетилетия да се възстанови.Спират чуждестранните инвестиции,загубва се всякакво доверие в системата й,започват хиперинфлация и безработица(тоест стагфлация-едно много неприятно явление,но за него друг път),социални бунтове,загуба на достъп до международните пазари,разпродаване на държавно имущество(мярка,която не се толерира,защото е еднократна) и т.н.А защо ЕС  пази толкова Гърция-според мен,ако Гърция фалира въпреки всичките мерки,които се предприеха,това ще означава провал на ЕС като политически и икономически съюз.

6. За златото вече казаха преди мен,другият сравнително безрисков вариант са валутните кошници- инвестиция в няколко вида валути,чрез която се намаля риска от промяна на валутния курс.Идеята е,че дори накои от валутите да се обезценят,на други обменния курс ще се покачи и така ще се неутрализират промените.

От мен за сега толкова,че ми се замая главата.Извинявам се,ако има някъде неясноти,но пиша от работа и се налага често да спирам или да бързам.А и вие в някои случаи задавате такива въпроси,на които най-големите икономисти в момента спорят кой е верния отговор .

Здравейте, бих искала да получа инфо по два въпроса:

1. Какво става с Испания - снощи слушах за някакви обнадеждаващи продажби на Испански дълг - доколко е достатъчно това обаче, за да бъде спасена цяла държава от фалит?

2. Защо една банка би се натискала да купува Немски ценни книжа при безумно ниската лихва от 0,5%? Тия хора за депозит в банка с лихва няколко процента не са ли чували? Ами че те ще излязат на минус от една такава сделка 

10 цента, благодаря за хубавата тема!   

И аз искам да се образовам

Чак пък нормално.
За мен е нормално да съм здрава, болестта не е нормална.
Дали е полезна в дългосрочен план? А какво друго ни остава, освен да потърсим И нещо полезно в кризата, особено след като е рекла да ни спохожда през има-няма 70-80 години. Интересно, дали съществува хипотеза за безкризисност? Или вече е доказано, че без кризи не може. Дори нещо повече, че без кризи не бива, те са като клизма - вярно, че е неприятна, но пък очистителна.

Нищо лично, просто си разсъждавам. Казват (във форума), че петъкът е ден за разтуха.

Кризи може и да няма, ако липсват лихви и печалби.
Но пък ще е твърде скучно.

gebura, страхотен пост, благодаря ти, вясвай се пак насам