Здравейте на всички. Дълго мислих дали въобще да се захващам да пиша, защото темата за мен е много болезнена, но понеже виждам какви нападки търпят някои хора, ми се струва несправедливо и бих искала и аз да споделя моята история и поуката, която си извлякох.
Преди три години, мен и брат ми, който ми е близнак, ни приеха във ВУЗ. Аз обаче претърпях катастрофа и поради тежка травма се наложи да си прекъсна първата година и на следващата започнах, само че не в курса на брат ми, а в по- долния. На 8 декември същата година с брат ми започнахме да водим спорове къде да отидем на купон с кой от курсовете ни. Винаги ходим заедно по купони и на мен не ми се искаше и този път да се разделяме, защото заради травмата вече достатъчно пъти не сме били заедно. Така след дълги спорове, решихме да отидем на купон в едно заведение с моя курс. Брат ми беше против, защото веднъж ходил вече с някои момчета от моя курс на дискотека и останал потресен от някои, които вземали хапчета с алкохола и после правили простотии. Аз обаче решително исках да ходим с тях, защото си харесвах момче от нашите и така, решихме да отидем. Брат ми с гаджето си, а аз с моята приятелка, която също е от моя курс. Вечерта беше весела, интересна, пиене, цигари, алкохол, веселие. Знаете как е. Близо до нашето заведение имаше парк и като ни стана много горещо аз и приятелката ми оставихме другите да си купонясват и излязохме в парка да седнем на пейката. Обаче си забравихме цигарите и тя се върна да ги вземе , а аз останах. Сега като се замисля каква съм била безразсъдна тръпки ме побиват. Трябваше да тръгна с нея, но....Колко да съм седяла сама, не зная, но определено не много време, защото заведението е много близо, буквално на метри. По едно време чух стъпки за мен и като се обърнах- до мен дойде момчето, което харесвах. Вероятно се е разхождал из парка. Помислих, че ще седне, обаче жестоко съм грешала. Сграбчи ме, запуши ми устата, за да не викам и ме отвлече в някакви храсти. Останалото не искам да разказвам, защото не искам да си спомням. Следващото нещо, което помня беше, че някой го разкара от мен и ме отърва от това същество долно. Почти нищо не помня след случката. По разказите после на брат ми, разбрах, че моята приятелка тъкмо се връщала при мен и видяла как оня ме мъкне към храстите, изтичала плри брат ми и после той ме спаси, сбил се с мръсника и ме отърва от страшна беда. Просто не искам и да си редставям какво щеше да стане, ако брат ми не беше дошъл. Разминах се само с няколко синини и лошети спомени, но не и с изнасилване.
Беше ми много трудно да гледам филма Каква е вината на Фатмагюл. Но се преоткривам по някакъв начин с нея. И знаете ли, смятам, че тя направи същата грешка като моята. Тя не трябваше да тръгва сама от къщата си. Както аз трябваше да послушам брат си, че не е добре да ходим на онзи купон с моя курс. Вие как мислите? Аз също нямаше как да предположа, че такова нещо ще ми се случи с човек, който познавам, но няма как да не се обвинямвам. И днес не мога да си простя, че останах там сама и не тръгнах с моята приятелка. Сама си намерих злината. Потърсихме помощ от психолог, но не мисля, че някога ще се отърся напълно. Тя също не трябваше да излиза.
Преди три години, мен и брат ми, който ми е близнак, ни приеха във ВУЗ. Аз обаче претърпях катастрофа и поради тежка травма се наложи да си прекъсна първата година и на следващата започнах, само че не в курса на брат ми, а в по- долния. На 8 декември същата година с брат ми започнахме да водим спорове къде да отидем на купон с кой от курсовете ни. Винаги ходим заедно по купони и на мен не ми се искаше и този път да се разделяме, защото заради травмата вече достатъчно пъти не сме били заедно. Така след дълги спорове, решихме да отидем на купон в едно заведение с моя курс. Брат ми беше против, защото веднъж ходил вече с някои момчета от моя курс на дискотека и останал потресен от някои, които вземали хапчета с алкохола и после правили простотии. Аз обаче решително исках да ходим с тях, защото си харесвах момче от нашите и така, решихме да отидем. Брат ми с гаджето си, а аз с моята приятелка, която също е от моя курс. Вечерта беше весела, интересна, пиене, цигари, алкохол, веселие. Знаете как е. Близо до нашето заведение имаше парк и като ни стана много горещо аз и приятелката ми оставихме другите да си купонясват и излязохме в парка да седнем на пейката. Обаче си забравихме цигарите и тя се върна да ги вземе , а аз останах. Сега като се замисля каква съм била безразсъдна тръпки ме побиват. Трябваше да тръгна с нея, но....Колко да съм седяла сама, не зная, но определено не много време, защото заведението е много близо, буквално на метри. По едно време чух стъпки за мен и като се обърнах- до мен дойде момчето, което харесвах. Вероятно се е разхождал из парка. Помислих, че ще седне, обаче жестоко съм грешала. Сграбчи ме, запуши ми устата, за да не викам и ме отвлече в някакви храсти. Останалото не искам да разказвам, защото не искам да си спомням. Следващото нещо, което помня беше, че някой го разкара от мен и ме отърва от това същество долно. Почти нищо не помня след случката. По разказите после на брат ми, разбрах, че моята приятелка тъкмо се връщала при мен и видяла как оня ме мъкне към храстите, изтичала плри брат ми и после той ме спаси, сбил се с мръсника и ме отърва от страшна беда. Просто не искам и да си редставям какво щеше да стане, ако брат ми не беше дошъл. Разминах се само с няколко синини и лошети спомени, но не и с изнасилване.
Беше ми много трудно да гледам филма Каква е вината на Фатмагюл. Но се преоткривам по някакъв начин с нея. И знаете ли, смятам, че тя направи същата грешка като моята. Тя не трябваше да тръгва сама от къщата си. Както аз трябваше да послушам брат си, че не е добре да ходим на онзи купон с моя курс. Вие как мислите? Аз също нямаше как да предположа, че такова нещо ще ми се случи с човек, който познавам, но няма как да не се обвинямвам. И днес не мога да си простя, че останах там сама и не тръгнах с моята приятелка. Сама си намерих злината. Потърсихме помощ от психолог, но не мисля, че някога ще се отърся напълно. Тя също не трябваше да излиза.
