Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 18

Ето един много интересен сайт за тези от вас, които разбират руски език.
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D1%84%D0%B5%D0%BD … iiekvQVeP09QDt9tQ

На 4г.и 6м.сме,на 3 беше диагностициран-Детски Аутизъм,тогава не говореше изобщо и неразбираше нищо-сега след близо год.и половина сме с ГРР,като от Св.Никола ни казаха,че аутистични черти не се наблюдават изобщо,говорим доста и разбираме почти всичко,но сме хиперактивни  и казаха,че има много голяма промяна,общуваме си мн.добре с деца и нямаме автоагресия,каквато имаше тогава.След 6м.-год.сме пак на обследване.И понеже си получаваме епикризата по пощата,не са ми обяснили от там точно защо са сложили ГРР и т.н.Аз се успокоявам,че черно на бяло вече не ни пише Аутизъм, ,макар да е едно и също май!

констанца-може ли да ми дадеш линк на тази таблица за тежест,търсих на първа страница,но не мога да я открия,благодаря за което!

mimi-vesi,
Ето, копирах нещата от тема 17. Може би е добре за всички ни да си ги припомним, не защото почти със сигурност от догодина класификацията на ГРР ще се промени, но и както писах, сега ми се струва, че има достатъчно основания за това. Промяната е плод на консенсус на 56 000 членове на Американската асоциация на психиатрите. В САЩ има опасения, че диагнозата на някои хора със синдром на Аспергер ще отпадне и това ще ги ощети материално и социално. Но аз си мисля, че повечето от нас са готови да не получават нищо, стига децата ни да са толкова добре, че само да ги считат за странни и да се оправят сами в живота. Ние например отлагахме повече от година след диагнозата "ГРР" да минем на ТЕЛК с надеждата, че няма да имаме нужда от това.

Какво е различното от сегашните класификации?

(1) Създава се една обща категория “Нарушение от аутистичния спектър”, в която влизат класическият аутизъм, синдромът на Аспергер, детско дезинтегративно разстройство и ГРР, неопределено по друг начин.

Рационалното в това (според предлагащия промените екип) е, че:

•   Отдиференцирането на нарушенията от аутистичния спектър от типичното развитие и други нарушения извън аутистичния спектър е надеждно и  достоверно, докато разграничаването на отделните нарушения може да крие противоречия по отношение на това, за кое точно се касае и които често са свързани с тежестта, нивото на развитие на езика или интелигентността
•   Въвеждането на една единствена диагностична категория е по-добро, защото при всички тези нарушения има общ набор от поведенчески прояви. Адаптирането й индивидуалните клинични прояви става чрез включване на клинични особености (напр. тежест, говорни спосособности и др.) и характеристики (напр. известни генетични нарушения, епилепсия, интелектуален дефицит и т.н.).  Това отразява по-добре нивото на познанията ни за патологията и клиничното манифестиране отколкото сегашните критерии, които са като “да лепиш месо върху ставите”. (според мен,с това искат да кажат, че известното засега – ставата е общото за всички нарушения, които правим различни като добавяме неща към общото)

(2) Сегашните три области на нарушения сега са само две:
1)     Социални/комуникативни дефицити
2)     Фиксирани интереси и репетитивни поведенчески прояви

Причини:
•   Дефицитите в комуникирането (общуването) и социалните прояви са неделими и се  определят по-точно като се използва един и същи набор от симптоми и се определят специфичните особености, свързани с контекста и средата. 
•   Забавянето на речта не е уникално, нито касае всички индивиди с  ASD (нарушения от аутистичния спектър) и е фактор, който по-скоро влияе върху клиничните симптоми на  ASD, отколкото върху хпоставянето на диагноза ASD
•   Изискването да бъдат изпълнени напълно двата критерия подобрява специфичността на диагнодзата, без да влия върху чувствителността й.
•   Определянето на подобласти за съответните възрасти и нива на развитието на говор повишава чувствителността на диагнозата по отношение на степента на тежестта от по-лека  към по-тежка, запазвайки специфичността на двете области на нарушения.
•   Предложението за промяна е основано на обзор на литературните данни и обсъждания в работни групи, като основателността му е потвърдена от повторен анализ на данните от  CPEA иSTAART, University of Michigan, Simons Simplex Collection databases

Изискването за наличие на два симптома на репетитивно поведение и фиксираност на интересите подобрява специфичността на този критерий, без да намалява съществено чувствителността. 
Въвеждането на подобласти внася по-голяма яснота, подобрява специфичността чрез предоставяне на примери от различния възрастов обхват и речеви нива, запазвайки адекватна  за диагнозата чувствителност.

Включването на прояви, свързани с необичайна сензитивност, както и на стеореотипните двигателни и речеви прояви, както и разширяването на типовете проявления в тази област  са особено важни за диагностиката при малките деца. 

ASD е нарушение в развитието на нервната система, което трябва да е налице в кърмаческата възраст и ранното детство, но може да бъде открито и по-късно поради малките социални изисквания и подкрепата на родителите през ранните години от живота.

Тежест на нарушенията от аутистичния спектър

Ниво на тежест 3 -  Изискващо много съществено подпомагане
•   Социално комуникиране - Тежките дефицити във вербалните и невербалните умения за социално общуване водят до тежко нарушение на функционирането. Много ограничено иницииране на социално взаимодействие  и минимален отговор на опитите за това от страна на другите.
•   Ограниченост на интересите & репетитивни поведенчески прояви - Обсебеност, фиксирани ритуали и/или репетитивни поведенчески прояви пречат силно на функционирането във всички сфери. Силно разстройване при попречване на ритуалите или рутините. Много трудно пренасочване на фиксираните интереси или бързо връщане към тях.

Ниво на тежест 2 -  Изискващо съществено подпомагане
•      Социално комуникиране - Изразени дефицити във вербалните и невербалните умения за социално общуване; Нарушението в общуването е очевидно дори, когато има подкрепа.  Ограничено иницииране на социално взаимодействие и редуциран или абнормен отговор на опитите за това от страна на другите.
•   Ограниченост на интересите & репетитивни поведенчески прояви - РРП и/или обсебванията или фиксираните интереси са достатъчно чести, за да се очевидни  за случайния наблюдател и да пречат на функционирането в различни ситуации. Разстройването или отчаянието са видни при прекъсване на РРП. Трудно пренасочване на фиксираните интереси или бързо връщане към тях.

Ниво на тежест 1 -  Изискващо подпомагане
•   Социално комуникиране - Дефицитите в социалното общуване  водят до забележимо нарушение, когато липсва подкрепа. Трудно иницииране на социално взаимодействие и ясно  изразен нетипичен или неуспешен отговор  на опитите за това от страна на другите.  Може да изглежда, че има намален интерес за социално взаимодействие..
•   Ограниченост на интересите & репетитивни поведенчески прояви - Ритуалните и репетитивни поведенчески прояви (РПП) водят до значително нарушение на функционирането в една или повече сфери. Съпротивляват се на на опитите на другите да попречат на РРП или да пренасочат интересите им.

    Констанца,много благодаря за линка!    Прочетох го на един дъх.Оттам тръгнах и към книгата на аутистката Ирис Юхансон (Ирис Юхансън) за детството й..... Разкошно четиво!Направо се пренесох в друга реалност,която между другото на моменти ми напомня моя собствена като малка....След това,което успях да прочета от нея, направо гледам детето си с други очи!

    Интересно,дали я има и на български? 

констанца- много благодаря!

    Случвало ли ви се е да обяснявате на другите деца "какво му е"  на вашето?
    Как,с какви думи?

Селма, един ден прибирах Хриси от ДГ и едно от децата попита защо е още с памперс.Отговорих му, че Хриси не говори и скоро, когато започне, ще махнем памперса.
В ДГ децата наричат детето ми "малкото Хриси" и така я приемат. Не знам доколко е правилно, но явно засега минава номера.

Детенце на неговата възраст ме попита той бебе ли е? Защо не говори и носи памперс? Казах и, че не е бебе, но не иска да говори. И че тя като негова приятелка да се опита да го заговори. Момиченцето направи опит стествено, нашият писна и и обърна гръб.
Вчера обаче ме изненада много приятно, защото група деца играеха на нещо и тичаха. Гледа ги, гледа ги и започна да ги имитира. Тича и той, като спрат спира и той. После видях, че играели на държави (ако се сещате за тази позабравена игра) Та сега ги дебна дечицата кога ще се съберат отново и така поне малко по малко да му привлека интереса. Все пак началото на имитация аз го отчитам като етап на развитие.
Учудващото е, че за момента той е като магнит за децата. Все още не странят от него. Викат го...Знам че е до време и медала ще се обърне

Момичета,
вижте тези фоторепортажи на тема "Един ден от живота на деца-аутисти"
http://www.babyblog.ru/community/post/netakoi/1696467

Здравейте, мами!
Вчера спечелихме тази книжка от Карин дом:
http://nienhuis.karindom.org/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%BA%D0%B … 0%BF%D1%82%D0%B8/

Чакаме я с нетърпение и започваме да готвим с Хриси.
 

n_alex,
не се съмнявам, че ще сте много успешни в готвенето. Преди време и Селма писа, че правят сладкиши заедно със сина си. Със сигурност е много полезно и приятно за децата, а за нас остава да внимаваме да не се порежат, защото те стават все по-смели с придобиването на опит,  да не се ядосваме на цапотиите и похабяването на продукти и разбира се - да се радваме на интереса им към нашия свят.

Нашето момче придоби първоначално вдъхновение за готвене от "Бон апети" и "Бързо, лесно ...", което прерасна в страст чрез филма и играта "Рататуи". Не знам дали си запозната с мишоците, но дори аз, която имам страх от мишки, започнах да ги намирам за симпатични. Филмът и играта са много полезни и за научаване на храните - плодове, зеленчуци, млечни и месни произведения и дори като агитация за опитването им.

И моето дете обожава да ми помага в кухнята. Справя се доста успешно с нещата. Знае продуктите, къде е опасно, всеки прибор, кой за какво служи, дори и с печките го оставям /естествено под наблюдение/. Имам направени серия от картинки как се правят мини кексчета от първия продукт до крайния резултат - получи се нещо като ПЕКС картички. Публикувала съм ги във  Фейсбук, при желание мога да ви ги пусна да видите за какво става въпрос 

Иска ли питане Пускай. Малкия не проявява интерес да ми помага, но бате се включва веднага, дори пречи понякога

Всъщност аз не уточних, но серията от картинки е с нас самите  . Ето ни и нас: http://www.facebook.com/media/set/?set=a.1885774820139.2094920.1 … &l=3d13e87d75