Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 18

Моя син има непоносимост от ризи - тези копчета яко го дразнят. Успея ли да го убедя да облече такова нещо, задължително облича нещо отгоре да не ги вижда копчетата. То ако е хладно добре, ама ако почне да се стопля не мога да съблека връхната - виждала съм се в чудо. Тази година още не съм пробвала да облечем риза, така че опитите продължават 

Ние сме съвършенно наопаки.
Всяко петънце по дрехата по покривката по чинията е повод за нерви. Трябва да е чист. До това лято и с чорапи - защото мръсните крака го дразнят , както и мръсните ръце. Определено за последната година имаме напредък - с нещата които правихме са понижаване на сензитивността сякаш е по "приемащ" че може да има капчица нещо си на дрехата, краката да са без чорапи, косите постригани а ноктите изразани. Казвам приемащ но не забравящ. Същото се случи и с плажа- до  минала година с дрехите и далече от водата - шума и вида на морето го нервираше, както и яркото слънце вятъра в косата и по кожата, пясъка който се завира навсякъде. Миналата година (  съвпадна с ходенето ни на почивка ) сякаш се"запозна" със себе си. До края на почивката се научи да тича гол и да влиза във водата до кръста но само с мама или татко за ръка и да понася всичките дразнения. Сега може да позволи да се накапе с вода докато си мие ръцете. Като се случи тича веднага при мен с думите- Мамо намокрих се. После се замисля сякаш виждам как се преодолява и казва- нищо, вятъра ще издуха ( означава че ще изсъхне ) .
Когато се храни и накапе подложната салфетка или подложната чиния иска да ги завъртя за да не ги вижда и все пак видът му показва че го помни.

Ризи и ние не носим - всичко с яка се смуче нещадно. Там сме наопаки - с нужда от стимулация.


Сега даСам се храни и си обслужва нуждите до ВС. Но на 3 и половина не се обслужваше в никое отношение и нямаше реч. Тогава се водеше атипичен аутист. Спестиха ни класически аутисъм  защото имаше частичен очен контакт.
В момента вече не става дума за аутизъм.

_re_ge,при нас крайностите се редуват.Вкъщи през половин час се сменят потникът и гащите заради паднала в/у тях капчица вода,например.....
    В друг момент може да си реши,че иска само определени потник и гащи и ги изравя от прането целите в капки,петна и т.п..
 

Селма,
не е редуване, миличка, а и двете неща са просто прояви на личностите с аутистични черти (ГРР, аутизъм - типичен и атипичен, синдром на Аспергер и др.). Търсенето в коша или измъкването на мократа дреха от пералнята или свалянето й от простора няма нищо общо с това дали е чиста или мръсна. Това е "ДРЕХАТА", която заема неразбираемо за нас специално място в мисленето на тези хора (деца и не само), която е на пиедестал за известно време (по-кратко или по-дълго).
 Накапването на някоя дреха, подложка, кожата пък накърнява установената представа за нещата и предизвиква реакция, стигаща понякога до гняв, ако не се премахне петното.

Опитът ме е научил да не отдавам прекалено внимание на тези прояви. Според момента - може да се направя, че не забелязвам нещо, но мога и да се съглася, а понякога дори да се разсмея, без да достигам до момента, в който детето ще се раздразни. Но винаги се опитвам да обясня, да убедя - пак според момента.  Слава Богу, това са неща,  които в повечето случаи отминават с малко наша помощ. За съжаление, идват други, но с възрастта те могат да се превърнат  просто в малки странности.

Спомням си един мой колега в студентските години. Беше ми безкрайно забавно, когато се събирахме у тях, да разместя много лекичко любимите му неща по бюрото. Забелязваше веднага и ги връщаше в обичайното им положение, без да каже и дума, дори да ставаше въпрос за отклонение от няколко милиметра. По-нататъшната му лична и професионална съдба ме кара да мисля, че вероятно е бил от много високо функциониращите хора от спектъра.

  Констанца,все повече се замислям,че явно още не съм преминала към пълното приемане на детето такова,каквото е .....

  Много често ми се случва да възприемам държанието му,като "лошо".Да се засягам,че ми се подиграва,че ме дразни нарочно,че се инати без нужда.....Да се срамувам,да се гневя....

  Явно имам нужда от постоянно връщане към "правилната" вълна,но......лесно я губя и трудно намирам отново.....

  Логопедката му много ми помагаше в това отношение ,къде пряко,къде косвено....Но вече не работи с него.....

  Последния му психолог.....Явно не установихме добра връзка с жената.....Влияеше ми доста зле(макар и да беше напълно добронамерена).След разговорите с нея се чувствах по-виновна,по-объркана,по-лоша майка.....А това,досещате се,никак не влияе благотворно в/у един родител и особено такъв на аутистично дете....

Приемам за мен означава съгласие.
Не мога и мисля, че е крайно вредно да приемам отрицателни прояви независимо от тяхната основа.
Опитвам се да ги туширам постепенно или поне да не са на това ниво.
Аз лично загубих много време когато Алек беше малък или не съм такъв характер и трябваше да боря и себе си.
Не мисля, че сегашното ми поведение е приемливо като отношения родител- дете, но сработва.
Мисля, че ще трябва нещо което да проработи в положителна посока, независимо от средствата.
Не харесвам "целта оправдава средствата" но...

Селма,
не се вини толкова много. За непълното приемане има значение и непрекъснатото сравнение, което неволно правиш с невротипичното си детенце. Може би понякога в теб дори се промъква мисълта: "Как може две деца от едни и същи родители да са така различни? Трябва да може да се промени, но не иска."

За дразненето вече говорихме веднъж. Нашето момченце онзи ден навърши десет и е грамадан - почти колкото мен висок. Вземат го за 12 годишен. Дори има лек мъх под носа. Можеш да си представиш как го възприемат хората и как се чувства баща му, когато направи неочаквано някаква простотия. Бяха в Копривщица с училището. В една от къщите той се измъкнал и седнал на един от изложените столове. Гидът, възрастен чичко, викнал: "Ей, момче, ти не знаеш ли правилата?" Баща му го дръпнал, усмихнал се и казал: "Очевидно, не, но ще ги научи"

Той изпитва истинско удоволствие да дразни. По всякакъв начин. Наблюдава ни и ако забележи, че нещо особено предизвиква емоционален отговор, продължава. Но това не е от лошотия, а поради дефицит на средствата за общуване, повече не знание как, отколкото недостиг на думи. Но и това позатихва. Сега говоря, как 10 годишните не правят неща, които правят девет годишните.

Според мен най-трудния начин е чрез възпитание с думи. Децата са доста наблюдателни и реакциите им към всяко нещо са първо сигнални. Доста от отношенията не могат да се обяснят с думи. Дори това да стане, то приложението им на практика т.е. прехвърлянето от теорията към действителността е доста затруднено.

    Констанца,не те разбрах съвсем добре.....
    Така ли реагираш,като говориш ", как 10 годишните не правят неща, които правят девет годишните" ? Или?

Ами да, Селма, от два дни говоря: "Ти си вече 10 годишен , голям си.  Не трябва да правиш неща, които правят по-малките - пет годишните, шест годишните, пък даже и девет годишните." Като че ли нещо влиза в главата.

Снежа, вярно е, че е трудно с говоренето, защото трябва да улучиш момента, когато детето те слуша. Нашите специално направо оглушават, когато си мислят за нещо друго. Тогава просто няма смисъл да се говори.

  Благодаря,Констанца  

  А как се постъпва,когато детето нарочно дразни  другите деца?
  Въобще успявате ли някак да организирате вашите деца да играят с приятелчетата си?

Дразненето  на другите деца също е опит за общуване - мечешки с блъскане или вземане на нещо, за да ги гонят. Не сме го преодолели напълно, но имаме прогрес. Обясняваме нагледно с действия подобни на неговите, последвани от въпрос: "Приятно ли ти е? Искаш ли и на теб да ти правят така?"
Мисля, че по-бавно от другите деца, но и нашите са в състояние да адаптират поведението си спрямо другите чрез имитиране и усещане на негативите от неподходящото си поведение.

Ние имаме едно приятелче от друг град, което идва 1-2 пъти годишно в София и нашите ходят веднъж годишно там. Играта е голяма, но предимно на гоненица, пързалки, люлки. Харесва си и някои от децата в класа и някои, с които се срещат при РУ.

След като моята дъщеря навърши 9 год. започна осезаема промяна в поведението - желание за налагане на собственото аз, инатене, глезене и т.н. Все неща, които сме свикнали да виждаме при доста по-малки деца.
Около 10-тата година започна да я тресе пубертета, но са съжаление в доста моменти държанието й е като на доста по-малко дете.

И тогава, преди около две години усетих, че аз също трябва да променя поведението си към нея. Постепенно престанах да се държа с нея като с малко дете, прекратихме т.н. "бебешки игри", които тя много си обичаше, и започнах при всеки повод да й казвам, че вече е голяма.
Когато не се държи адекватно или се лигави, обяснявам, че тя не е малко дете, че така правят само малките, а тя вече е голяма и трябва да се държи по друг начин.
Когато направи нещо сама и очаква похвала също казвам "браво миличка, отлично се справи, защото вече си голяма" и така всеки ден по малко.

Селма, когато децата поотраснат единствения начин за възпитание е говоренето. Нашите деца навлизат в пубертета, както и всички останали деца "в норма", искат самостоятелност, зачитане на личното пространство и т.н.
Тогава, да за ги научим кое е правилно и кое не, едиствения начин е много, много обяснения, бавно и спокойно и полека лека започва да влиза в главичките им.

     Приемане за мен е най-напред адекватно реагиране на прояви на състоянието.
     Защото една и съща проява у невроптипично и аутично дете иска различен тип реагиане у родителя.Там където невротипичното дете заслужава порицание/наказание,аутичното пък може да има нужда от гушкане и успокояване.....

     Тоест родителят/възрастният да приеме ,че детето не е "лошо" ,а е "болно" (нарочно взимам и двете думи в кавички,да не ги разчитате буквално).

     Ей за това приемане имам да работя .....

   Костанца,при нас живите онагледявания засега не проработват.(Сестричката му доста "се старае" със тях.В смисъл.....идва й натурално да връща,да имитира и т.н..  ).....Детето сАмо се обижда и не прави необходима връзка между нещата.

   Повече,като че ли, помагат онагледявания с предмети или рисунки....Ще взема да ги включвам по-активно.