ВЕЧНО МРЪНКАЩО И НЕДОВОЛНО ДЕТЕ

 Враждебна, враждебна, колко да е враждебна... просто среда. Във всички детски градини има такива, или по-различни детайли, по -дръпнати и по-мили персони, характерови особености на малки и големи...И в училище е така - сборище от много хора и на твоята възраст и овластени възрастни, с които трябва да се впишеш.
  И на възрастните хора им се случва да имат проблеми в работата, да не се разбират с всички, да са притеснени и засегнати от правилата... С малките е същото - просто трябва да свикнат и да си намерят своето място в реалната среда, като по възможност го направят сами. Моето дете не допуска аз да ходя и говоря с учителката за нещата които я притесняват. Предполагах, че не иска от страх от учителката да не и се кара, и разбира се, тайно от детето разговарях с нея - според даскалицата детето е със силно изострено чувство за справедливост и със склонност да изяснява детайли, когато се почувства засегнато - досадна черта, несъмнено - но иначе си има приятели и се вписва в групата и няма проблем с правилата.
  Очевидно, че текат някакви вътрешни терзания, които имат и външно проявление в свръхчувствителност към дразнения, нервни изблици и изискване постоянно да и се повтаря обичаме ли я или не... неща, с които няма да ви занимавам, понеже поради общия уклон вероятно ще бъдат сметнати за лиготии.
     Всъщност, противно на изразяваните в този форум преобладаващо мнения, аз почти не съм виждала тръшкащи се, разлигавени и зле възпитани в слободия деца - виждала съм деца, проявяващи моментен дискомфорт, както и такива, с простовато и грубо поведение - отражение на простоватите си родители, но това е друга тема.

На мен ми е трудно да си представя по-враждебна среда от тази, може би само липсва затварянето в килера. чакай да ги изброя нещата:
- учителка, която не търпи да й се противоречи и да й се разсъждава
- децата да шепнат по време на игра
- момчетата са постоянно наказани
- учителката по музика ти казва, че пееш фалшиво
- трябва зорлем да лежиш в кревата заради страх да не те "арестуват" в леглото до появата на родителите
Това за приятелката не го разбрах дали го е казала учителката
Сори, ама аз не съм си намерила детето на боклука, че да му причинявам подобна среда ден след ден, година след година! Не намирам за нормално детето ми да трябва да се съобразява с подобни... неща от чужди хора. После не ще е нервно и ще иска постоянно да му се повтаря, че го обичам, ами не знам какво! Щом за теб е нормално "намиране на мястото", ок, детето си е твое! 

Ирис много добре го описа, и мисля, че точно тези неща с възрастта се овладяват като реакции, когато има и съответната подкрепа.

Точно тези неща не следва "да се овладяват", срещу тях човек следва да се бори и да не ги допуска.
Аз имам поглед върху ДГ, които не предоставят така описаната "среда" и слава Богу. От тази, която наподобяваше, се отказахме. Не бих го причинила на никого. Всеки има избор. Друг може да реши да си го причини на децата. Свободни хора сме.

Да се запиша, пък после ще чета...
И моето е от мрънкащите.От около година е такова.
У нас има ясни правила, вкарвам и доза строгост.
Не е център на вселената-не е едно дете.
В градината е много добре, там си има среда, занимания и обичани госпожи, да го наречем, ч е е с "връзки" и я гледат.Не е галеник.Не е нагрубявана.
Връзка със зодията и не намирам.
Някъде греша, но не мога да го видя аз сама къде е това някъде...
Като цяло е доста самостоятелна, необсебваща.По-скоро се лепва на кака си и и досажда понякога и на тази основа има спречквания-дразни се...
Търси ме за контакт в стил-виж какво нарисувах, или-подай ми нещо, че не го достигам...
Гушкано, обичано дете е, наред с дисциплината се и поглезваме вечер.
Хм...

  Еми, Анди, нали затова не съм си пращала детето на градина, защото нито на мене, нито на нея и харесват тия неща по принцип, а не в конкретното място, като имаш предвид, че са съвсем обичайни за детска градина, градината е с отлична база, учителките опитни и общо взето сърдечни, като едната е много мила и искрено обича децата – но просто това е типично за детскоградинските порядки. Градината не е като в къщи – да уважават личното ти мнение и да съобразяват общите темпове с твоите, а заплахите за наказания варират от драстични до смешни и макар да не се прилагат на практика често и на непослушковците да не им дреме от тях, по бъзливите като моето им се връзват.
   И предучилищната е задължителна, а и да не беше, смятам, че в първи клас не е по-различно.
  Не бива да се подценява неприятната страна на навлизането в социума, не на всички им харесва изключително много в градината понеже там има деца да си играят с тях – някои например се разстройват когато на М. и се карат, че се е напишкала, че може да им се случи и на тях и трябва да ги успокояваш, че не, няма да им се случи, а и да им се случи - да не им пука.
 Очевидно е по-приемливо да се смята, че детето е разглезено, зле възпитано и се лигави, ако проявява нервност и мрънка, и се чуди за какво да хленчи в определен период, обаче какво да се прави – и те си имат свои притеснения и основания, не може само да ги командваме и да изискваме как да се държат.

   

Как става това Точно?
Защото и аз си мисля, че не допускам.Ама допускам-недопускам-ей го на-една година си се тръшка и си мрънка.Да, сценки навън е правила един-два пъти.Говори, провокирам я да говори, но нищо смислено не може да каже по въпроса за чий мрънка.Та-не е трудно-ОК, имам не само това дете и знам.Обаче...?Този метод не върви при това дете.

честно да ти кажа, моите пропуснаха тези негативни екстри отт влизането в градинския социум (защото, нека не си крривим душите, става въпрос точно за градински социум, защото семействвото, съседите, приятелите също са социум), нищо че ходиха малко на градина. Направо тръгнаха в предучилищна в училище на 6 години, а в подгответо не са ги третирали така, а с доста повече уважение. Не че не разбирам, децата с в градината по цял ден, твърде много са и учителките изперквват по своему. Но, все пак, в градината са 3-годишни в първа група, а в първи клас са 7-годишни, на практика два пъти по-големи са децата. Едно 3-годишно е направо запетайка, него можеш да го смачкаш по-лесно от 7-годишното. най-малкото 7-годишното вече е позахитряло и може да формулира достта точно какво и как става в училище. Радвам се, че на моите няма да им се налага да тръгват задължително наа градина или училище на 4 години, така да се каже, изживяха си едно прекрасно свободно детство и безболезнено влязоха в училищната среда.

Е, така наизуст как да кажа, като не съм виждала детето?  За мен лично начинът беше предварително обясняване какво ще се прави и защо ще се прави, и после какво ще се слуучва. например, първо  ще купим хляб, а после ще отидем на пързалката. Дори когато са съвсем мънички, дори когато не схващат точно какво им се обяснява, понякакъв начин разбират, че това е обяснение. Дори гледат малко захласнато, сякаш обмислят.  Другото е да се редуват дейностите , точно както са ни учили навремето в училище - учене ипочивка. Наистина много прилича на това, което прави онзи с кучетата, установих го преди време, когато хванах няколко серии, взех да намирам голяма прилика с това какво съм правила навремето.

Не е от градинския социум, не е от вчера на градина, а и често отсъства от градина-не прекарва там на 100 % от времето си, даже на моменти и липсва и си я търси.Хубава група са, с добри дечица и госпожи и и е доста приятно там.Не са много деца, не изперкват учителките, да речем, че е доста добре при нас положението.На градина ходи от доста време вече, а това и поведение е от сумарно-година, не е било с тръгването на градина дори.

Същата работа е при моята дъщеря. Тя се притеснява, че ако направи нещо не според правилата или пък желанията на госпожата, тя ще й се кара и затова гледа да е възможно най - кротката и тиха.



И аз съм на същия хал. С едното от половин дума се разбирам, а с това ми отнема много време, нерви и търпение. Отглеждам ги и ги възпитавам по един и същ начин, но при едното става, при другото за момента не .

Аз съм на мнение, че двете крайности не са желателни - не е добре детето да е крайно своенравно, да расте с `усещането`, че винаги е право и трябва задължително да става всеки път на неговото, и всички  винаги да се съгласяват с него. На тази възраст преценката им не е винаги реална, освен това такъв темперамент трудно би се харесал за приятел  - вечно налагащ мнението си. Но и другата крайност - свито, смирено дете, ами някак сякаш се губи личността му.  Не е добре съвсем без мнение да е, вечно да се съгласява с другите безропотно.
Диалогът е важен, трябва да се научат да отстъпват, когато се убедят, че не са прави.

Когато моите деца са в мрънкащ период (слава Богу, много рядко), вместо да се опитвам да им угодя на всяка прищявка и да задоволя всеки каприз, за да се почувстват евентуално добре, търся причината за тяхната НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ. За мен лично важна част от възпитанието е да научим детето да осъзнава чувствата си и да говори за тях. При голямата ми дъщеря вече виждам резултатите и обикновено лесно откриваме заедно причината и според случая я отстраняваме или работим по приемането й, когато не можем да променим ситуацията.

 Такааа.... изчетох внимателно всичко, което сте написали, за което ви благодаря.
Подробностите за нас са, че е едно дете и може би е център на внимание, както за мен така и за роднините ми. От 8 месеца живеем при моите родители и сестра ми, което и се отрази много благоприятно въпреки моментите на глезене с баба и. В смисъл, че контактува с повече хора, а не само с мен нонстоп, а и връзката и с дядо и е прекрасна, все пак и от мъжко внимание има нужда. Това е и мнение на учителките в детската. С баща и се виждат и чуват когато поискат и колкото си искат, остава да спи при него и т.н- няма ограничения.
 Ходи на детска градина, но мноооого трудно се приспособи. Учителките са прекрасни и поддържам постоянни контакти с тях. До края на 2-ра група плачеше и не играеше с децата, но пък споделяше и разговаряше с учителките за всичко. Сега, ако трябва тя да избира- не иска да ходи на детска. Пробва да се измъква с манипулации, но не и се получава и сутрин нямаме проблеми при тръгването и оставянето. Следобяд я взимам доволна и щастлива. Като най-голям проблем и е спането следобяд, защото отдавна вече не спи следобяд вкъщи. По-макия проблем е яденето- по принцип е злояда, предпочита месо и добре изглеждаща храна, тук прибавям и доза гнусливост. Вече има и много приятели-основно момчета  , самата тя не си пада много по момичешките игри, розови рокли и принцеси.

Двете си говорим много и на всички теми-като абсолютно големи хора. Схваща много бързо и дори ме изненадва с изводите и разсъжденията си. Основна тема ни е , че човек трябва да си пазва думата и обещанията. Аз го правя към нея на 100% иникога не обещавам просто ей така. Е, тук вече имаме проблем, защото въпреки моя пример, тя нонстоп дава обещания и  не ги спазва. По всякакъв начин се опитва да отложи това, което е обещала да направи. И когато  вкарам доза строгост го прави с мрънкане и недоволство. От там нататък всичко и е криво и не е наред.

  Ще довърша малко по-късно, за да не става много дълго 

  Ако може по-конкретно за обещанията и неспазването да поясниш, в какви конкретни случаи и за какво са тези обещания и ангажименти?