Към родители на деца с голяма разлика

Имам голям син и малка дъщеря. Разликата им е 14 години и половина. Още преди да се роди малката с мъжа ми се бяхме разбрали да не ангажираме баткото с гледане на бебето и да се опитаме да запазим личното му пространство. През всичките 6 години до сега съм се водила от принципа, че едното дете не бива да бъде ангажимент на другото. Макар, че вече е млад мъж, когато малката се роди си беше тийнейджър и вероятността да изпадна във вашата ситуация беше много реална. През тези шест години се е налагало да го помоля за помощ и никога не ми е отказвал, но винаги съм се съобразявала и с неговите задължения и свободно време. Когато по спешност се е налагало да се отиде до магазина му обяснявам ситуацията и предлагам избор - гледа сестра си или пазарува. Обикновенно избираше да гледа сестра си. Сега вече е различно, голям човек е, пубертета мина и е много по-лесно. Сам предлага помощ и участва и във възпитанието на малката. Опитайте да освободите каката от едночасовото задължение да гледа сестра си, но в същото време  я ангажирайте с помощ при приготвяне на вечерята. Просто да си сменят местата с таткото/ ако правилно съм разбрала двамата заедно приготвяте вечерята /. Съгласна съм с някои от мненията по-горе, че когато спре да й бъде задължение след време сама ще потърси контакт със сестра си. А относно седенето в стаята, компютъра, желанието за усамотяване - не се сърдете, това са нормални неща за пубертета. Спомням си, че преди години майка ми също много ми се сърдеше и ми казваше, че в къщи съм като на хотел - излизам от стаята си само за храна. Е, тогава нямаше компютри, но лежах на леглото си, гледах в една точка и слушах музика, или пък четях книга и въобще не ми се седеше вечер с тях в хола или кухнята. Така че нищо ново - въпрос на възраст.
Успех!

Това, което аз разбрах е, че utro77  се притеснява от самите взаимоотношения между двете деца. Разбрах, че идеята всъщност е не как да намери начин да накара голямата дъщеря да помага за отглеждането на по-малката, а как да подходи така, че да се помогне за добрите и сърдечни взаимоотношения между тях. За съжаление, наистина рецепта няма. Може би е въпрос на характери, може би е въпрос на неприемане на по-малката сестричка от страна на по-голямата.
Единственото, което мога да посъветвам е, да се поговори спокойно с по-голямата дъщеря, като й се обясни, че еднакво са обичани, еднакво са скъпи за майка си и ако едното дете бъде по  някакъв начин обидено, майка им преживява това болезнено и й е тъжно.
Обясни й, че ти просто искаш двете да са близки, в добри взаимоотношения. Попитай я как й би било приятно и забавно да прекарва времето със сестричката си. Опитай се да я предразположиш, без натиск и упреци, така че сама да сподели каква е точно причината да се държи така и да предложи сама начин за спокойно общуване със сестричката си.

Благодаря на всички за изказаните мнения! Дори на тези, които ме нападат. Очаквах го - знаете приказката за българския форум - питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп... Така че напълно в реда на нещата.

До тук единствената грешка, която си откривам е факта, че не съм научила с годините голямата ми дъщеря да се включва по-активно в домакинството, а се опитвам сама да свърша всичката работа. Може би това е добър съвет - да започна да ги включвам по някакъв начин в домакинството.

Judy, благодаря за дългия пост! И понеже обърна внимание именно на продължителността на времето, което се налага каката да прекарва с малката - писала съм от 18 до 19ч. ориентировъчно. При всички положения в действителност е по-малко от 1 час - колкото човек да сложи да готви нещо.  
Как` Сийка, не мисля, че тонът ми е остър. Ако има нещо такова, моля да ме извините! Просто малко се обидих от първите коментари, че едва ли не каката ми била бавачка при положение, че единственото ми желание е да мога да сложа да готвя на спокойствие и вечер й се събира време около един час / често много по-малко/, в което да се намира просто в една стая със сестра си. Не разбирайте, че това е задължителен сценарий за всяка една вечер, но е обичайния. Няма да си правя труда да отговарям на поставените въпроси - мисля, че съм достатъчно обстоятелствена, за да може човек при добро желание да вникне в проблема. Но да направя две уточнения - голямата ми дъщеря не е на 9 години, а разликата между децата е 9 години - тя в момента е на 12 - според мен възраст, когато би трябвало да си вече малко по-разумен. И на лентичките са двете деца - това, че не излиза надписа на втората е недостатък на форума. Защо да не ходи на училище голямото ми дете???   Защо бащата да е различен???    Честно, направо се удивявам понякога как хората в желанието си да се заяждат, си изсмукват от пръстите пълни врели-некипели.

Още няколко пояснения на изникнали в постовете въпроси - започнах първата си работа, когато каката беше на 5 години и съвсем по друг начин протичаше ежедневието ни за разлика от сега. Наистина времето не ми достига и никак не е лесно да се осъвместяват грижите за малко дете и работата.
Ако детето нямаше кака - тогава вероятно щеше да предпочита да прекарва времето си с мен. А сега предпочита кака си - смятам, че е нормално и не би било редно да го променя - все пак са сестри.
Мъжът ми, както споменах ми помага много в домакинството. Не готвим заедно. В това време той също не е седнал да си почива, а прави нещо друго - примерно пуска прахосмукачка. Не казвам и че е напълно неангажиран със занимания с малкото дете. Понякога се получават занимавките им, в повечето случаи - не, защото малкото иска кака си.

Анджали, точно това е главния аспект на проблема! Много ми е болно, че двете деца не се разбират помежду си, не контактуват с удоволствие... Колкото и да съм разговаряла с каката до този момент, няма ефект. Разговаряла съм напълно като с възрастен - смятам, че е достатъчно голяма, за да разбере. Тя от своя страна не ми е заявявала открито, че възприема малката си сестричка като "досадна пречка" да си прекарва времето на спокойствие, но аз така си ги тълкувам нещата. Вероятно в голямата си част това нейно поведение се дължи  на особената й възраст сега, но колкото и да се опитвам да съм толерантна не мога да насърчавам едно подобно държание. Доколкото е възможно се опитвам да ги третирам по равнопоставен начин. Но наистина при една подобна разлика равнопоставеността е относително понятие. Очаквам от каката да е вече един разумен човек и смятам, че съм права. А малкото дете също вече поотрасва, но доскоро не мисля, че е било в състояние да проумее кой знае някакви правила, обяснения и т.н.
За мен е редно двете деца да прекарват заедно определен период от време от денонощието. Това е именно времето, когато се върнем от работа. Ако те се разбираха и не почваха да се карат веднага щом изляза от стаята, щеше да бъде чудесно.

От друга страна не мога да отрека, че наистина е помощ за мен каката да бъде така добра да не се карат, а да прекарат малко време заедно в детската стая докато сложа да готвя.

Честно казано, колкото и да се опитвам да измисля някакъв начин да освободя каката от необходимостта да ми помага с този жест, не успявам да измисля безболезнен вариант. Защото аз наистина имам нужда от тази нейна помощ. В крайна сметка толкова много ли искам? Просто да сложа да готвя на спокойствие без да ме дърпат за крачола.... Още повече, че това е нещо, което не коства никакви затруднения на голямата. Редно ли е аз да приготвям вечерята в нерви, малкото да се тръшка за кака си, аз да се опитвам да му обясня, че не бива да я притеснява, а тя  в същото време да води безцелен разговор на компютъра? Подчертавам още веднъж, че докато се върнем от работа тя си е научила, прекарала доста време на компютъра, забавлявала се и по други начини с каквото й е хрумнало. Във въпросния период от 18 до 19 е напълно свободна от всякакви ангажименти и дейности. Разбира се, че не бих я отвличала от някакво любимо занимание, учене на уроци и т.н. В този период тя не се занимава с абсолютно нищо. Имала е достатъчно време да го направи докато сме били на работа, има време и след като заспи малкото дете в 21ч.

В никакъв случай не мисля, че прекалявам с търсената помощ от каката.
Както казах и по-горе, смятам, че след като всички сме членове на едно семейство, би следвало да се съобразяваме с нуждите и потребностите и на другите членове, не само собствените си. Ако каката растеше в семейство, в което няма друго дете или пък са почти връстници, вероятно щеше да й е по-лесно... Вероятно на моменти / по-чести отколкото ми се иска/ на каката й е досадно това, че има по-малка сестричка и се налага да се съобразява с нея.... Но това е нашето семейство, то не може да се промени. Човек в крайна сметка би трябвало да се нагажда спрямо обстоятелствата.

Ето, това имам предвид относно тона ти. Хем искаш помощ, хем се обиждаш и посрещаш с рогата напред всяко мнение, което не ти отърва. Ако наистина искаш помощ, не очаквай потупване по рамото, а по-добре се вслушай в по-различните мнения. Естествено, никой не е свидетел на отношенията в семейството ти и не може да бъде обективен. Съдим по твоите думи и ако те ни водят до определени изводи, вината не е наша.
Споменах различните бащи, защото често такова различно отношение към децата се среща при повторни бракове. И защото не споменаваш изобщо бащата и какво е неговото отношение към проблема, което също е характерно за един втори баща, който благоразумно стои настрана от конфликите на майката с доведеното дете. Радвам се, че при вас не стоят така нещата.
Но въпреки това продължавам да недоумявам откъде са тези завишени очаквания към по-голямото ти дете и лежерното отношение към по-малкото. Щом дъщеря ти ходи на училище, учи редовно уроците си (а не "след като каката през целия ден е била на спокойствие, свободна да прави каквото си иска" според твоите думи), не би трябвало да ѝ държиш сметка как прекарва свободното си време. За теб разговорът ѝ с приятели по скайп може да е беделничество, а за нея - важен социален контакт. Ти не общуваш ли с твоите приятели? И не, дете на 12 години не е никак зряло, даже ще става и по-зле, когато започнат да я тресат хормоните. Да не разводнявам темата, описвайки ти колко са "зрели" и 19-годишните и как често се държат като 2-годишни... (В момента троша нерви с едни такъв екземпляр.)
Отделно, че не познавам човек, нито малък, нито голям, който да не се дразни, когато прекъсват разговорите му. Особено, ако прекъсващият е по-малък брат или сестра.
Така и не разбрах, защо малкото ти дете постоянно виси на краката ти и очаква някой да го забавлява? Дете на 3 години би трябвало вече да умее да си играе самичко. Като крайна мярка можеш да му пуснеш и филмче да гледа, или да му разказваш приказка, докато готвиш. Поразглезили сте малкото, но не прехвърляй вината за това върху голямото си дете. Можеш да имаш претенции каката да помага повече в домакинската работа, както са те посъветвали по-горе, същото се отнася и за малката - спокойно може да нарежда приборите и салфетките. Или да си играе тихо, докато мама е заета.
Ти считаш това, ти смяташ онова... Какво мисли бащата по въпроса, не става ясно. Но аз усещам някаква ревност, че дъщеря ти си живее безгрижно, докато ти се разпъваш между домакинската работа и по-малкото дете. А не трябва. Дете е все още, остави я да си изживее детството докрай - и без това в наши дни е толкова късо. Докато се усетиш, утре ще ѝ се налага да се грижи за собствените си деца.
Колкото повече насилваш нещата, толкова по-зле ще става. Рискуваш голямата да започне да ти прави съзнателно напук и да направиш така, че децата ти да се намразят. А не вярвам, че има майка, която съзнателно ще си причини това, въпреки многобройните примери около мен.

ПП Не знам какъв е проблемът с лентичките ти, но и двете показват възраст 3 години и няколко месеца, оставяйки неприятното чувство, че само едното ти дете е важно за теб.

Опитай да промениш нещата, но с общо решение. Ако го направиш- ще се получи. Иска и време да мине. Като при лечение на всеки проблем. Ако държиш да се оплачеш от голямата и да настояваш нещата да станат по твоя начин само- няма да стане. Питай тези, които са били в ролята на каките и батковците, на които е бивало възлагано подобно нещо.
Ако компът ти се струва прекален- спри го. Аз съм сложила парола. Но пак не с идеята да помага на мен или да се грижи за брат си, а защото му е вредно.

Първият ми пост бе подробен, защото споделих конкретно моите деца какво правят и ние, с баща им, как действаме. Дано ти е от полза. Но промяна трябва да се направи от вас, за да очаквате да има такава и от децата.
Желая ти успех.

Въпросът ми конкретно още от първия  ми пост беше - какво е положението при вас, как се справяте вие. Никъде не съм молила някой да ми прави анализ и да ми поставя оценки що за родител съм. По простата причина, че при наличието на толкова оскъдна информация, една такава оценка не би била достоверна.

Някой наема ли се да обясни как би било възможно изискванията към двете деца да са еднакви при дадената разлика? Просто ми звучи абсурдно да се съпоставят дете на 3 и дете на 12.  

Колкото и да се смятам за либерален родител, който никога не е ограничавал детето във времето, прекарано на компютъра, не мога да приема за нормално прекаленото висене. Писах по-горе, че напоследък има склонност да се увлича. Час-два на ден смятам, че е достатъчно и да си поговориш онлайн, и да си поиграеш на игри.
Вие на вашите деца давате ли им нон-стоп да киснат пред компютъра???

Относно висене на малкото ми дете за крака ми - това отново е образно казано, разбира се.  Децата, които израстват в компанията на по-голям брат или сестра често предпочитат да си играят с тях отколкото сами и това е напълно нормално. Разбира се, че детето вече започна да се заиграва и само, но до скоро не беше така, а проблемът ни не датира от сега. Освен това, както споменах по-горе, второто дете е доста палаво и ми е притеснено да го оставя само в детската стая докато готвя. А разбира се, след като е било на градина цял ден, вечерта иска да си играе в своята стая, а не в кухнята при мен. Когато я извикам при мен започва да ме занимава с разни неща през две минути - това имах предвид като казвам, че ми виси на крака.

Мнението на бащата се припокрива с моето. В първия си пост писах в множествено число и мислех, че е ясно.


Ревност не. Но наистина се дразня на абсолютната й незаангажираност къс семейното битие. Доколкото можем й осигуряваме всичко, от което има нужда, не я лишаваме от нищо, винаги всичко сме позволявали, но все пак животът не е непрестанно забавление дори за децата. Има си неща, които се налага да се вършат, дори да не са ти приятни, просто защото се налага и защото така трябва. Несериозно е човек да смята, че може единствено и само да се забавлява и да прави само приятни неща.
Наистина ли бихте оставили голямото си дете да си прави каквото си иска? Това не е ли грешка на родителското възпитание?

Ние се връщаме от работа обикновено в 18ч., понякога и по-късно. Малкото дете ляга да спи в 21ч. Значи събират се 2-3 часа, в които двете деца са си едновременно вкъщи през делничните дни. Ако аз оставя каката да си седи в стаята след като сме се прибрали, това на практика означава те почти да не контактуват помежду си. Редно ли е?

Ако влезеш в профила ми, ще видиш пълния текст на двете лентички. Мислех си, че е видно, че на двете снимки има две различни деца.  

Judy, изрично съм наблегнала на грижите именно по малкото дете, защото има разлика в грижите в зависимост от възрастта. Каката на този етап вече съвсем сама се подготвя за училище, разбира се напълно самостоятелна е и във всичко останало. Именно липсата на самостоятелност при едно дете на 2-3 години предполага и повече грижи.

Наистина не искам да насилвам взаимоотношенията им. Най-добре би било всичко да се случва по естествен начин.
Но няма ли да е по-голяма грешка от гледна точка на дисциплина и изобщо от гледна точка на житейска философия да освободя голямата ми дъщеря от ангажимента да ми помага докато приготвям вечерята като прави компания на сестричката си в детската стая?
Струва ми се, че по този начин тя съвсем ще се откъсне от семейното ежедневие. Не ми се вижда редно...

Може би всички читатели трябва да си дават сметка, че от известно време насам с голямата ми дъщеря се намираме в неизбежното конфронтиране между майка и дъщеря на тази възраст. Може би и това ми идва в повече. От едно безкрайно мило, добро, сговорчиво, послушно дете, през последните година и половина-две тя се превърна в един вечно недоволен тийнейджър, вечно противоречаща, доста трудно поддаваща се на някакъв контрол.

Не мисля, че моите са с много голяма разлика (между най-големия и най-малкия разликата е 6 год.), но бих предложила няколко работещи при нас варианта. Единият беше споменат някъде по-горе - по времето, което смяташ за нужно "забраняваш" компютъра на по-голямата - предлогът при нас е "почивка за очите", "изтекъл лимит", "настройка за вечеря", но в никакъв случай не и "сега трябва да играеш със сестра си/брат си". Когато им е скучно сами търсят компанията си и си измислят игри. Вариант 2 - предлагаш материални стимули. На 12 год. в Щатите вече ги ангажират като детегледачки, а на "професионалните" занимания срещу скромно заплащане децата гледат по-сериозно от молбата на родителите да забавляват брат/сестра си, а и игра на сила не става.

Zveruha , никога не съм подхождала по този начин - "сега трябва да играеш със сестра си" . Тъй като тя обикновено не се сеща сама, я моля да я наглежда докато сготвя. Моля я, не я заставям. На няколко пъти сме водили доста обстойни разговори и тогава съм се опитвала да й обясня, че на мен самата ми е от помощ да го прави. То че не й идва от вътре на този етап, това е ясно. И въпреки че изрично съм я молила за тази помощ, тя продължава да демонстрира нежелание и досада почти всеки път. Т
Тук е мястото да поясня, че тя никога не е отказала да наглежда сестра си. Но неприкритото й нежелание е това, което не само ме огорчава, но и направо си ме вбесява.

Колкото до идеята да "забраня" компютъра във въпросния период - до сега наистина никакви забрани никога не сме налагали. Винаги съм смятала, че тя е достатъчно разумна да си има мярката. И така е било до скоро. Знам ли, може отново на специфичната възраст да се дължи факта, че започна да попрекалява.

За идеята за материално стимулиране, благодаря, но не мисля, че е удачна. Тук вече от морална гледна точка. Все едно да плащам на някоя от бабите, за да гледа децата в случай на нужда...

Явно имаме различни методи - няма лошо. Не мисля обаче, че на децата на подобна възраст им е заложено да помагат на родителите си и да разбират техните нужди.
При нас материалното стимулиране е заложено от най-ранна възраст и засега работи. При това не мисля, че прави децата материалисти - с удоволствие ми дават после от парите, които са събрали, както и си заемат един на друг, без да си ги търсят после  (абе въртим едни пари).
На едната баба също съм плащала за дългосрочен ангажимент с детето, нищо че му е роднина.
Изобщо моите разбирания са, че никой не ми е длъжен - нито децата ми, нито родителите.

"Наистина не искам да насилвам взаимоотношенията им. Най-добре би било всичко да се случва по естествен начин.
Но няма ли да е по-голяма грешка от гледна точка на дисциплина и изобщо от гледна точка на житейска философия да освободя голямата ми дъщеря от ангажимента да ми помага докато приготвям вечерята като прави компания на сестричката си в детската стая?
Струва ми се, че по този начин тя съвсем ще се откъсне от семейното ежедневие. Не ми се вижда редно... "

Искай да ти помагат /и двете/ на теб, но не и да се занимават една с друга. Това е нужната промяна при вас. Събете си и нека всеки си каже какво му тежи. Твоите претенции нека бъдат насочени към това, че живеете заедно и всеки има задължения към дома и семейството. Равни задължения не значи всеки да пере, например, а ако едното /по- голямото/ пусне пералня, по- малкото да помага при простирането и прибирането- т.е. според възрастта и задачите, но задачи да си има всеки.
Нататък нещата сами ще си дойдат.
И аз не бих стимулирала материално децата си така. Домашното задължение е за всеки и не съм длъжна да им плащам затова, че вършат туй, що е нужно. Не сме на работа у нас, живеем. Което изисква и работа. Ще наградя за добро представяне някъде, за особени заслуги /с подарък/, но да плащам- това не.
Конфронтациите не са неизбежни също. Аз бих предпочела да намеря причината /и съм я търсила винаги и у мен, където и често съм я намирала, аз не се плаша от това, но пък и така си помагам много/. С нашите аз, самата, не съм била в някакви сложни взаимоотношения никога, да речем. С децата си, до момента, също,. Готова съм да приема винаги, че и аз мога да сбъркам.
Колкото повече растат, толкова по- самостоятелни стават и това може само да ни радва. На всяка стъпка се налага и ние да сменяме стратегии. У нас редовно с мъжа ми обмисляме най- различни проблеми как да решим. Пробваме разни варианти, все някой проработва. Опитай и ти. И никога не се сърди на децата си.

Утро, децата ми са момче на 12 и момиче на 1,4, така че положението ни е сходно. Плюс утежнението с различните бащи, за което по-нагоре спомена Сийка.
Наби ми се силно в очите това: В никакъв случай не мисля, че прекалявам с търсената помощ от каката. Очевидно мислиш така и очевидно грешиш. Казвам очевидно грешиш не за да те нападам, а защото ти сама виждаш пагубния ефект от това всяка вечер у вас.
Убедена съм, хиляда на сто, че за този половин-един час готвене съпругът ти може да поеме децата. Няма начин да не може, просто няма толкова много работа за двама възрастни в едно домакинство вечер, че да са ангажирани и двамата нон-стоп. Не знам каква е тази твоя фиксация върху идеята, че точно каката трябва да гледа сестра си, а не мъжа ти да гледа дъщера си, опитвам се да го проумея, но не успявам. Отстрани звучи като болен инат и да пукна, ако разбирам защо. Защо е нужно точно и единствено по този начин да се разпределят задълженията в дома, че да се стига до кофти вечери ежедневно?
Ако има да се пуска прахосмукачка, да се простира пране, да се подреждат дрехи и каквото там занимава съпруга ти след работа, то каката преспокойно може да бъде натоварена с тези задължения. Ако пък работата е чак толкова много (макар че не мога да се сетя каква толкова може да е), ще я свършите заедно със съпруга ти след вечеря, докато малкото щъка около вас. Или след като си легнат. Варианти винаги има, хиляди. Все пак, има безброй семейства с 3-годишни деца, които успяват без каки.

Сега за у нас - синът ми е бил ангажиран със сестра си единствено и само няколко пъти, когато съм я приспивала на обяд и съм го оставяла с бебефона да я слуша, докато отскоча до магазина отсреща (в тежки зимни дни, когато не съм можела да я извеждам). И през ум не ми е минавало (и на мен и на мъжа ми) да го караме да я гледа. Никога.
Иначе сме строги - например компа се пуска точно за 3 часа вечер, от 18 до 21, и то само ако е приключил с домашните, стаята му е оправена, изкъпал се е и се е приготвил за другия ден и е свършил ако има поставена някаква друга задача. Задължения си има много, но това да гледа сестра си не е сред тях, няма и да бъде. Ако трябва да сготвя и Мая ми се пречка - поема я баща й.
Хлапетата много се търсят, дребното постоянно налазва стаята на брат си, но дори на сегашната си крехка възраст, е научена да чука на вратата му преди това. Като влезе при него, аз влизам след нея и го питам да я оставя ли или му пречи - той обикновено казва да я оставя, позаиграва се с нея за няколко минутки, писва му и ми я довежда. За мен това е начина да развият любящи отношения помежду си, а не като го насилвам да се занимава с нея, за да сготвя.
И се получава, засега. Например - всяка вакация откакто е тръгнал на градина преди 9 години синът ми прекарва при родителите ми в провинцията. Тази година за всяко отиване там започва седмица предварително да говори с мен и с баба си и да ни уговаря да вземат и сестра му, не му се ходи сам (и сега са там, двамата, той помага на майка ми с "превода в ефир", докато тя й свикне). Освен това много често сам предлага да остане при нея в стаята, ако види, че има да се върши нещо. Или ако го накарам да свърши нещо, че гледам детето, той предлага да се разменим - обикновено в тези случаи е на далавера

Последно, че станах многословна. Помисли си и си отговори честно пред себе си - защо толкова държиш дъщеря ти да гледа сестра си, а не мъжа ти? Аз имам един отговор за себе си, но не бих искала да го пиша, за да не ме обвиниш, че се държа като в български форум

utro77,съжалявам,че си се почувствала обидена от мнението ми.Да аз нямам деца с подобна разлика,но просто смятам,че не е редно да караш каката да гледа по-малката,дори и за час.А и за един тийн час в една стая с 3 годишно е много време.Не го казвам за да те обидя,просто така смятам.

Според мен причината е тук.
Явно ще ти е нужно търпение и разбиране към промените в нея. Може би след време това отношение ще се промени и всичко ще си дойде на мястото.

Децата ми имат 11 години разлика. През ум не ми е минало да делегирам битовите си грижи върху сина си и да му отнема безгрижието, типично за възрастта му. Задълженията му си останаха такива, каквито бяха и преди да се роди сестра му - да си учи уроците и да си подрежда стаята. Като беше на 13-14 години и живеехме в чужбина без дядо, баба и детска градина си позволявах да го карам да стои с нея на двора по час-час и половина или да отиде с нея до най-близкия парк, за да мога да свърша някоя работа в къщи.

п.п. Малко странно звучиш, без да се обиждаш.

Да,някак си пренавита,че докато готви голямото дете трябва да гледа малкото.
Нищо странно и нередно не виждам аз в "проблема" ти.Семейство,като семейство с вде деца,независимо от разликата дори.Послушай ако искаш Джуди и Бърди,много истина има в думите им.