За деца със СОП в масово училище

Защо е нужно да се информираш/да си компетентен и пр., не мога да разбера? Детето със СОП има абсолютното право на достъп навсякъде, където е и детето с норма. Никой не му и минава през акъла да прави разграничение м/у децата - както за раса, така и откъм физика.

 
[/quote]Да, проблем е за всички нас, които не сме достатъчно компетентни, информирани, запознати. Да, проблем е да се постигне балансираното общуване, в което всички деца да се чустват добре и комфортно, а и техните родители. Всички да се правим на много компетентни и всичко знаещи и разбиращи по темата за интеграцията на децата със СОП мисля, че е абсурдно. Повечко познания могат да ни бъдат само от полза.
Дискриминация??? Не я виждам. Условията, сред които се осъществява интеграцията са ужасно неуредени и смятам, че процесът е доста труден.

[/quote]

Seaa, eдно е да се информираш за спецификата на детето ми със СОП, съвсем друго да искаш ти да решаваш да бъде или да не бъде в класа/училището, което посещава твоето дете. Ти ще поискаш ли моето разрешение за своето дете?
Законът дава право и задължава и двете ни, децата ни да посещават училище, ако нещо ни притеснява- мен или теб и искаме да се информираме, най-добрият начин да го направим е да се попитаме взаимно, а не този или онзи.

Ето малко информация за дискриминацията:


ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 68 ОТ 2006 Г.)


Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

(3) Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими

Kакто казах вече- защо  при нечия несвършена работа вместо да нападнем отговорния за това, за по-лесно гледаме да натирим надалеч различното дете?

Аз съм в същата ситуация, с тази разлика, че вече ходи сама на училище. Въпреки всичко имам готовност във всеки един момент да я изтегля на индивидуален план, ако някой /родители, учители или самото дете/ се почувства некомфортно и нямам основание да негодувам, защото цялата система не е съобразена с такива деца.
Казваш да се борим, добре, но отстоявайки всяко елементарно право на едното, не мога да не се съобразя и с другото, а времето си минава.

Аз никога не съм си и помислял,че дечицата със СОП трябва да са ограничавани от каквото и да е! Само предполагам евентуални трудности! Вашите деца например какви срещат? Аз казах личните си наблюдения...

Децата със СОП не а проблем сами по себе си. Проблеми има най-често с родителите на тези деца. В други теми преди време майки на деца със СОП буквално са защитавали тезата, че няма значение колко други деца ще пострадат (удряни, хапани, бити, лишени от нормален образователен процес и пр.) важно е тяхното дете със СОП да стои в нормално училище. Тези майки ги разбирам - за тях най-важно е тяхното си дете, но не отричайте и нашето право най-мили да са ни нашите собствени деца.
И да повторя - твърдо съм ЗА интеграцията на децата със СОП в нормална среда, стига да не се стига до прекалени конфликти. Не виждам никакво противопоставяне, освен с малкият процент на родители на деца със СОП, които създават проблеми.

     Проблем има, но той не е с децата. Проблемът е първо в системата, която е тромава и недообмислена. Като повечето неща в милата ни Родина, започваме винаги отзад- напред. Първо интегрираме, а после търсим начини да осигурим условия за това и да подготвим кадри, преподаватели, информационни материали за родители.
    Непознатото често стряска хората, а не всички са длъжни да познават характеристиките на всеки случай на дете със СОП. Разбираема е реакцията на неспециалистите, които се притесняват.
    Неразбираемо е да приемеш закон, който позволява интеграцията на такива деца в масовите училища и с това да решиш, че се изчерпват необходимите мерки. Не може по презумция да се изисква проява на толерантност към нещо, с което хората не са запознати и реални резултати от интеграцията, когато няма достатъчно специалисти, които да помогнат.

Аз пък да кажа, че няма доказателство, че такива пишещи са родители на деца със проблеми. Познавам огромен брой такива родители и всеки иска подкрепяща среда включващи специалисти.  Не вярвам 100 % на всяка публикация. Има доста провокации.

Защо ще спираш детето от училище ако на някой друг му е некомфортно?Тя има право да посещава училище и ако на някого му е некомфортно би следвало той да напусне.

[/quote]

Има много вярно в това. Не бива едното да е за сметка на другото. Истината е според мен, че интеграция "на всяка цена" не е реална интеграция, а самозаблуда и предпоставка за конфликт. Не може ли този ресурсен да обясни по друго време? Не може ли агресивните деца просто да не влизат в клас. Добре-а децата с тежък ментален проблем и лесно възбудима психика как биха издържали на тая лудница-нормално училище. Ми то там шума е невероятен през междучасията. Защо закриват помощните училища-там някои деца биха се чуствали много по-спокойни, и не само те, а и родителите им. Не мога да повярвам , че  родители на дете с тежък проблем държат да треперят всеки ден какво може да се случи в училище или пък нарочно търсят конфликт с останалите. Истината според мен е че просто се режат парите за тези помощни училища, за да се дадат другаде. Къде ли?-възможно е и на частните училища-ето ТОВА е дискриминация.
А дискриминацията към децата в инвалидни колички? Защо с тези пари поне асансьори не направят. Тези деца-много от тях са умни и будни, други с ментален проблем пък не могат да са агресивни-те не пречат на никой в клас, а точно те са най-дискриминирани. Как ще се придвижват по стълбите-ще летят ли, или родителя ще върви постоянно с тях, вместо да работи.
А тук, просто да се спестят пари , се хвърля  един одосаден ресурсен на 10 деца и какъв е резултата? Резултатът е, че всеки се спасява по единично и хората остават с впечатление, че тези, които могат да се интегрират не ходят в масов клас, защото не могат да ходят, а тези които не могат да се интегрират са в масовия клас, за да пречат на останалите, защото някой умник е закрил помощното училище.

Много точно!

Трудно бих могла да го обясня. Просто опита ми е показал, че моето дете е различното и никой не е длъжен да се съобразява с това. Когато от моето право, произтича задължение за други, а те не искат да го приемат, аз се чувствам по зле, отколкото ако нямах това право. Затова винаги се старая, ангажиментите /ако се наложат такива/ на други хора към детето ми, да бъдат сведени до минимум.

Не мисля, че родителите на децата  имат право да решават дали дете със СОП да посещава масово училище.
Това, че е пусната анкета ми се вижда малко недомислено, защото ,струва ми се, целта на анкетата не е точно тази, да се проверят автентичните настроения на родителите с деца без СОП.По-.скоро в действията на управата на посоченото училище с пускането на тази анкета има елемент на показност, поправете ме ако греша.

Същевременно не съм особено запозната дали това е особено полезно за децата със СОП.Самото наименование СОП е вероятно щадящо, но нищо не казващо за наистина специфчните потребности на деца.Едно е да става въпрос за дете с нарушено зрение, друго е за дете с нарушени двигателни функции, трето- с ментални проблеми и още, и още.Масовата училищна среда е вероятно в нееднаква степен благоприятна за деца с различни СОП.

Когато бях студентка имахме двойка слепи колеги, дори не знаех точно в каква степен е нарушено зрението им.Редувахме се да четем на касетофон лекции, вкл. на различни езици, за да им помагаме- без специални програми, без да сме им знаели какви са им правата, просто като колегиална услуга.На други  е помагано по друг начин, на трети-може би не е било възможно.

Аз си мисля, дали за деца с някои видове СОП не би било по-полезно да има някакви все пак специализирани паралелки в масовите училища , не с цел изолиране, а с цел по-поносима за тях среда, съобразно състоянието им.А за да са все пак заедно със съучениците си, да има общи часове например, по пеене, рисуване, труд и творчество/ако все още така се казва дисциплината/,където някои деца със СОП биха показали дори по-добри възможности от "масовите" ученици.
Да има общи празници, общи екскурзии.Така децата със СОП от една страна ще имат специфична помощ , от друга пак ще са си заедно с останалите деца.
Разбира се, нищо не разбирам от образование, само си разсъждавам.

Но съм убедена, че едно формално насищане на паралелките с деца с всякакви по вид и степен СОП, само за да се каже, че са спазени правата на децата, не  е от особена полза за когото и да е.

Здравейте! Виждам че по темата не е писано скоро, но моля всеки, който може да пише. Моето дете е със СОП и го отложихме от първи клас. Има затруднение в говора(до преди 2 години почти нищо не казваше)  и е активен, трудно му е да разбира поставена задача. Моля да споделите опит, има ли някой с подобен поблем, как се развиват нещата при Вас в класовете.

Уважаеми родители на дечица със СОП съжалявам, но не мога да приема думите "Ако на някой му пречи дете със СОП, ами да си премести своето от училище". Ще разкажа пример от училището на дъщеря ми, която е първи клас. Имахме такова детенце, вече не, защото го отписаха. Мисля, че при положение, че в даден клас ще има такива дечица би трябвало не да се иска разрешение от останалите родители (това е абсурдно, тази деца също имат права), но поне да се спомене за наличието на такова дете, за да може поне да обясним на своите деца за какво иде реч, и да ги учим да бъдат търпеливи, да си помагат, да са по толерантни. И ето нашия случай: Още от началото на годината се откроиха проблемите на въпросното дете със СОП, изобщо не стои на чина си, непрекъснато обикаля между другите деца, като минавайки ги удря, захапва, къса тетрадки, изхвърля учебници. Ляга на пода и започва да пищи, да плаче. На децата им писна да го търпят и на няколко пъти го сбутаха, защото те не знаят как по друг начин да реагират, никой не им е обяснил какво е това СОП. И все пак всяко нормално същество след като е заплашено под някаква форма би се защитило. Няколко пъти се е налагало да бъде изведен целия клас, за да не гледат тези пристъпи. Дъщеря ми беше със забоден в рамото молив. Съжалявам, толерантна съм, търпелива съм, но за да се приеме такова дете трябва на някое друго да бъде извадено око ли, трябва 23 деца да ходят със страх на училище, защото онова дете ще е там. В последствие родителите настояхме пред директора да се назначи консултация с ресурсен учител, защото родителите не даваха съгласие за това. Според мен това е другия проблем, знам че не е приятно за никой родител да разбере, че детето му има по различни нужди, но все пак щом учител, родители и директор ти показват, че нещо не е наред ами може би наистина е така. След консултация с ресурсния учител, с детето започна да се работи, но в другите класове също има такива дечица, а ресурсния ни е само един. Ами някак не се получиха нещата, за съжаление за детенцето. Но разберете ме, на първо място е здравето и комфорта на моето дете и когато това е застрашено по някакъв начин и при положение, че не виждам отношение от родителите на детето със СОП спирам да бъда толерантна. Непрекъснато уча детето си, че има различни хора и трябва да помагаме, да сме съпричастни, но какво да отговоря, когато тя ме попита "Аз ще съм добра с него, но защо след като ме наранява непрекъснато и ме е страх"?