неограниченият избор е никакъв избор. Поне илюзията за неоограниченост на избора. На практика нямаш неограничен избор, защото живееш в ограничен отрязък от време и пространство. Нямш избор да станеш с двайсет години по-млада, нито сега да си в Антарктида. Нарочно давам такива примери, за да се усети по-добре ограничението. Та, понякога изборът, сведен то този за манджата, е доста здравословен.
- Публикувана: 1 март 2012, 06:37 ч.
- Последно мнение: 5 март 2012, 11:37 ч.
Имаме ли наистина избор?
Не е вярно, че няма решение. Хората работят по този въпрос доста отдавна. Проблемът е, че решението не е удобно за тези, от които зависи да се предприемат първите стъпки.
http://www.youtube.com/watch?v=3t0kCyHeO70
http://www.youtube.com/watch?v=3t0kCyHeO70
неограниченият избор е никакъв избор
Е, разбира се, че имам предвид единствено абстрактния избор на лични цели, идеали и желания. За мен той е най-съществен и определящ. Ограничени сме по хиляди начини, като се започне от физическия, но имаме пълна свобода да мислим и вярваме в каквото си искаме. Нима съществува нещо по-важно от това? Не ми е хрумвало, че искам да живея на четири крака или да съм амфибия, но ми е хрумвало, че искам не тази, а онази среда; че искам да живея не тук, а там; че искам да работя не това, ами онова, и съм променяла житието и битието си съответно. В този аспект аз се чувствам напълно свободна, за другите не знам.
Предавам се. Атомната бомба много ме плаши и стресира, а и клетките на мобилните оператори.
Препоръчвам на авторката живот сред хамишите или поне един филм за начина им на живот. Те почти успяват да живеят като предците си, дори за по- голяма автентично не позволяват интервенции като преливане на кръв.
ПП Психологическия стрес днес е пълна лигавщина в сравнение с това синът ти да отиде на война, съпругът ти да отиде на война, а и войната да дойде при теб. Единственото минало, в което се е живяло спокойно беше соц-а, но в затвор се живее така, подредено и ясно.
Препоръчвам на авторката живот сред хамишите или поне един филм за начина им на живот. Те почти успяват да живеят като предците си, дори за по- голяма автентично не позволяват интервенции като преливане на кръв.
ПП Психологическия стрес днес е пълна лигавщина в сравнение с това синът ти да отиде на война, съпругът ти да отиде на война, а и войната да дойде при теб. Единственото минало, в което се е живяло спокойно беше соц-а, но в затвор се живее така, подредено и ясно.
Бояна,
Защо ми предлагаш неща, които никога е съм казвала, че искам. Аз вече си изясних защо с теб не можем да се разберем. Като не ти се налага да работиш за прехраната си и имаш тази свобода, как така знаеш идеално аз за каква липса на избор говоря и т.н.
Казах, че очаквам да ме разберат хората в моето положение и знам, че те са много.
Много ще ми е интересно да прочета някой източник, в който се потвърждава теорията ти, че днес ритъмът ни на живот е по-бавен отвсякога.
Психологическият стрес днес е пьлна лигавищина за човек, който е финансово осигурен!
И накрая да кажа, че и според мен да се сравнява днешния живот с миналия, приписвайки се предимства в какъвто и да било аспект на миналия, е смешно. Разбира ни главата на нас от стрес и работа... Да питам аз някоя стресирана труженичка и офкаща домакиня, как ще става в четири и половина всяка заран, ще пали печки и огньове, ще меси и носи, и в шест-седем ще е вече на нивата, да я гори слънцето и да й се дерат ръцете. Свободата й ще се свежда до избора на манджа за обяд и толкоз, а време с децата си ще прекарва вечер, докато те спят. Да живееш през 2012 - в свят на почти неограничени избор и възможности - и да твърдиш обратното, си е чиста загуба на потенциал и време. Според мен.
Много добре казано.
Alexandria37, какво стана със статистиките за загиналите от атомна бомба срещу загиналите от конвенционални оръжия? Ще ни я покажеш ли или не?
И аз да кажа, че период от 60 години без война в Европа не е имало сигурно, откакто е заселена. Въпреки развитието на оръжейните технологии. Всъщност точно заради тях.
Психологическият стрес днес е пьлна лигавищина за човек, който е финансово осигурен!
Ще рече човек, че си единствената, дето работи тук. Е, не си - повечето пишещи тук работим и имаме деца. Темата за "стига ли ви времето" е една от най-често обсъжданите. Да, на повечето хора не ни стига за всичко, което евентуално бихме искали да правим. Затова си подреждаме приоритетите и избираме на кое колко време ще отделяме и какво ще ни струва това. Това ми се струва смислен подход - а в това, което ти практикуваш тук - оплакване без никаква визия за алтернатива - не намирам никакъв смисъл.
Влязох в темата, за да видя предоставена ли е рецептата за преборване с Лошия живот, който ни ограбва и дръжи в плен, но уви, рецепта все още няма 
И все пак, ако някой стигне до решението, как хем да ползваме всичко това, което ползваме днес (технологии, обслужване, транспорт, образование, луксове дребни, ментална свобода, информация, битови улеснения и прочее), хем да не работим или пък да работим малкичко, моля, нека ми драсне на лични или директно да ме запише в списъка с чакащи. Сигурно ще е чудесно хората да строят, месят, шият, учат и лекуват за и заради мен, а аз да попивам Божия благодат и да тичам по морави с децата.
Както е казал Мечо Пух - колкото повече, толкова повече. Не знам да има в природата нещо, което да става голямо и високо, и което да не иска в същото време повече ресурс. Така и в живота - необходимостите, ангажиментите и отговорностите са правопропорционални на социалния растеж. Като не ти се дава и като чувстваш, че си потиснат и ограбен, пускаш единия край на въжето и всичко си идва на мястото. В днешно време, както вече се спомена, може да се живее изключително семпло, евтино и природосъобразно.
И накрая да кажа, че и според мен да се сравнява днешния живот с миналия, приписвайки се предимства в какъвто и да било аспект на миналия, е смешно. Разбира ни главата на нас от стрес и работа... Да питам аз някоя стресирана труженичка и офкаща домакиня, как ще става в четири и половина всяка заран, ще пали печки и огньове, ще меси и носи, и в шест-седем ще е вече на нивата, да я гори слънцето и да й се дерат ръцете. Свободата й ще се свежда до избора на манджа за обяд и толкоз, а време с децата си ще прекарва вечер, докато те спят. Да живееш през 2012 - в свят на почти неограничени избор и възможности - и да твърдиш обратното, си е чиста загуба на потенциал и време. Според мен.
И все пак, ако някой стигне до решението, как хем да ползваме всичко това, което ползваме днес (технологии, обслужване, транспорт, образование, луксове дребни, ментална свобода, информация, битови улеснения и прочее), хем да не работим или пък да работим малкичко, моля, нека ми драсне на лични или директно да ме запише в списъка с чакащи. Сигурно ще е чудесно хората да строят, месят, шият, учат и лекуват за и заради мен, а аз да попивам Божия благодат и да тичам по морави с децата. Както е казал Мечо Пух - колкото повече, толкова повече. Не знам да има в природата нещо, което да става голямо и високо, и което да не иска в същото време повече ресурс. Така и в живота - необходимостите, ангажиментите и отговорностите са правопропорционални на социалния растеж. Като не ти се дава и като чувстваш, че си потиснат и ограбен, пускаш единия край на въжето и всичко си идва на мястото. В днешно време, както вече се спомена, може да се живее изключително семпло, евтино и природосъобразно.
И накрая да кажа, че и според мен да се сравнява днешния живот с миналия, приписвайки се предимства в какъвто и да било аспект на миналия, е смешно. Разбира ни главата на нас от стрес и работа... Да питам аз някоя стресирана труженичка и офкаща домакиня, как ще става в четири и половина всяка заран, ще пали печки и огньове, ще меси и носи, и в шест-седем ще е вече на нивата, да я гори слънцето и да й се дерат ръцете. Свободата й ще се свежда до избора на манджа за обяд и толкоз, а време с децата си ще прекарва вечер, докато те спят. Да живееш през 2012 - в свят на почти неограничени избор и възможности - и да твърдиш обратното, си е чиста загуба на потенциал и време. Според мен.
МНого обичаш да се аргументираш с крайности. Никой в темата, включително и аз, никога не е говорил за това. Аз в началото ви говорих за една хуманна тенденция в обществото, която ми липсва. Ако се промени поне малко отношението към майките например. На интервютата в България поне преди се пита мислиш ли да имаш второ дете. Една жена се чувства виновна да забременее, виновна да отсъства, ако детето и е болно. Това е системата в най-общ вид. Ако работодателите имат някакви преференции, наемайки една майка, може би ситуацията за нея няма да е толкова стресираща. В канада например има спогодба да се окуражава наемането на емигранти на работа и за началния период от време държавата плаща половината заплата, другата половина е от работодателя. За такива неща ви говоря - някакви нововъведения, които да са по-човешки.
За такива неща ви говоря - някакви нововъведения, които да са по-човешки.
Кой ще плаща за тях?
И накрая да кажа, че и според мен да се сравнява днешния живот с миналия, приписвайки се предимства в какъвто и да било аспект на миналия, е смешно. Разбира ни главата на нас от стрес и работа... Да питам аз някоя стресирана труженичка и офкаща домакиня, как ще става в четири и половина всяка заран, ще пали печки и огньове, ще меси и носи, и в шест-седем ще е вече на нивата, да я гори слънцето и да й се дерат ръцете. Свободата й ще се свежда до избора на манджа за обяд и толкоз, а време с децата си ще прекарва вечер, докато те спят. Да живееш през 2012 - в свят на почти неограничени избор и възможности - и да твърдиш обратното, си е чиста загуба на потенциал и време. Според мен.
Много добре казано.
Alexandria37, какво стана със статистиките за загиналите от атомна бомба срещу загиналите от конвенционални оръжия? Ще ни я покажеш ли или не?
И аз да кажа, че период от 60 години без война в Европа не е имало сигурно, откакто е заселена. Въпреки развитието на оръжейните технологии. Всъщност точно заради тях.
Психологическият стрес днес е пьлна лигавищина за човек, който е финансово осигурен!
Ще рече човек, че си единствената, дето работи тук. Е, не си - повечето пишещи тук работим и имаме деца. Темата за "стига ли ви времето" е една от най-често обсъжданите. Да, на повечето хора не ни стига за всичко, което евентуално бихме искали да правим. Затова си подреждаме приоритетите и избираме на кое колко време ще отделяме и какво ще ни струва това. Това ми се струва смислен подход - а в това, което ти практикуваш тук - оплакване без никаква визия за алтернатива - не намирам никакъв смисъл.
Да сигурно си права за приоритетите, но освен да видиш какво можеш да направиш с нещо, което ти е зададено, сигурно може и поне да го поставиш под въпрос. Всички промени в тоя свят за започнали с поставяне на нещо под въпрос, а не с "Животът е такъв и точка".
Някой по-горе каза, че вече много хора мислят как може да се промени това - движението Occupy Wall Street не е случайно, нито Zeitgeist.
Ами мисли - но аз не виждам мислене какво и как да се промени, а само оплакване как е.
Всъщност май в темата наистина не видях никаква идея как би могло да бъде и с какви средства да се осигури това.
Аз в началото ви говорих за една хуманна тенденция в обществото, която ми липсва.
Липсва ти, защото нямаш реален проблем, ще ме прощаваш.
Ако на ръцете ти лежеше едно дете с увреждания и виждаше,
колко много повече грижи и възможности имат то и родителите му
в днешния "не хуманен" свят, щеше да мислиш по друг начин.
Светът не свършва до върха на носа ви.
Аз в началото ви говорих за една хуманна тенденция в обществото, която ми липсва. Ако се промени поне малко отношението към майките например..... Една жена се чувства виновна да забременее, виновна да отсъства, ако детето и е болно. Това е системата в най-общ вид. Ако работодателите имат някакви преференции, наемайки една майка, може би ситуацията за нея няма да е толкова стресираща. В канада например...
В началото аз не видях никакъв призив към хуманност, а недоволство от обязаностите, до които води желанието за дом, кариера и добър стандарт, и невъзможността всички те да се съвместят с повече свободно време и волен живот. Поправи ме, ако греша, но поне това прочетох в първите ти постове. Нямам идея как стигнахме от темата за личния избор до хуманностите, майките и бременностите, но аз например, бидейки работеща от пълнолетие, не съм се чувствала нито ден така, както го описваш ти, включително и след раждането на деца. Значи може би все пак трябва да се замислиш, дали чувствата, които те владеят, са универсално валидни за всяка една жена или са лично твои чувства, резултат от лично твои причини. Няколко пъти те помолих да опишеш света такъв, какъвто го виждаш в мечтите си и начина, по който би искала да живееш, но очевидно си стигнала само до етап недоволство и не ти е останало време за нещо конструктивно, с което да го замениш.
ми, писнало й е на жената, чувства се депресирана, безпомощна! На теб не ти ли се е случвало? Когато човек е в такова състояние, ако ще под страх от смъртно наказание да е, няма как да ти опише идеалния свят в мечтите си, защото му е черно, иска само да се оплаче и да намери и други като него. На мен пък, ми писва от разни бодряшки "виж ме мен, аз вярвам в позитивното, имам цели и ги следвам, затова съм успял, поучи се от мен".
иска само да се оплаче и да намери и други като него
Е, тогава да озаглави темата си по съответния начин и изрично да наблегне, че "бодряци" не се допускат, а не да губим време тука в някакви философски дебати. И не, не ми се е случвало до степен такава, че да не виждам изход и избор - това в отговор на другите ти въпроси.
ми, писнало й е на жената, чувства се депресирана, безпомощна! На теб не ти ли се е случвало? Когато човек е в такова състояние, ако ще под страх от смъртно наказание да е, няма как да ти опише идеалния свят в мечтите си, защото му е черно, иска само да се оплаче и да намери и други като него. На мен пък, ми писва от разни бодряшки "виж ме мен, аз вярвам в позитивното, имам цели и ги следвам, затова съм успял, поучи се от мен".
quinousmeneКак си представяш да ти разкажа 5 години следване и още години четене в един пост? Или да ти дам линк към прочетеното, което е било грубо към 40- 50 изпита средно с по 8-10 000 страници на изпит. Ходи в някоя библиотека и чети за хронология на години, в които е имало войни, за продължителност на живота, за детска смъртност, самоубийства и прочее. Например. Един Токвил прочети за Френската революция в около 1000 страници маркира по- общо как са живели хората там и тогава. Има хиляди томове по темата написани и през вековете, има и съвременни автори, които се занимават с тези въпроси. Да не говорим, че е достатъчно и да си учила малко история в училище, поне българска, за да знаеш каква драма е била, дори до средата на 20-ти век. За около 70 години е имало 4 големи войни и три национални катастрофи. И по- назад чети и ще видиш какво искам да кажа.
Колкото до другото си права, няма да се разберем, защото не четеш какво пиша, а и наистина не съм като теб. Всеки си има проблеми, но от твоето мрънкане не виждам полза. Светът е какъвто е и както и да се промени няма да хареса на всички. За мен е далеч по- несправедливо да се разболяват и умират деца, да има толкова болка и страдание за толкова хора, но животът е такъв. няма кой да го направи по друг начин и онова, което не може да се промени се игнорира, за да не се невротизираш.